Натура 2000 стандартен формуляр

B Зелен кълвач 125p C

Picus viridis

B Министерство на Околната Среда и Водите Пъстрогуша завирушка 700p A

Prunella collaris

B Сивогуша завирушка 13000p C

Prunella modularis

B Жълтоклюната гарга 310p C

Pyrrhocorax graculus

B Червеноглаво кралче 9500p C

Regulus ignicapillus

B Жълтоглаво кралче 4100p C

Regulus regulus

B Ръждивогушо ливадарче 550p C

Saxicola rubetra

B Черногушо ливадарче 115p C

Saxicola torquata

B Диво канарче 80p C

Serinus serinus

B Горска улулица 90p C

Strix aluco

B Голямо черноглаво коприварче 65000p C

Sylvia atricapilla

B Голямо белогушо коприварче 35p C

Sylvia communis

B Скалолазка 45p A

Tichodroma muraria

B Кос 29000p C

Turdus merula

B Поен дрозд 21000p C

Turdus philomelos

B Белогуш дрозд 6000p C

Turdus torquatus

B Имелов дрозд 3700p C

Turdus viscivorus

Класове Земно покритие % Покритие

Храстови съобщества 18

Влажни ливади, мезофилни ливади 20

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 2

Широколистни листопадни гори 48

Иглолистни гори 8

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 2

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 1

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 1

Общо Покритие 100

Последващият баланс на територията на обекта по начин на трайно ползване, вид на собствеността и

вид на територията са направени съгласно Карта на Възстановената Собственост, по актуална

информация към 06/2005,източник Министерство на Земеделието и Горите.

Други характеристики на обекта: Планински релеф, отличаващ се със стръмни склонове. Денивелацията в границите

на парка е 1900 м. Ясно са изразени 4 височинни пояси, а в най-високите части са формирани местообитания от

алпийски тип. В зоната на горите преобладават вековните букови гори (40% от парковата площ), а във

високопланинската зона ерикоидните храсти с преобладаване на сибирска хвойна (Juniperus sibirica) и мезофилните

ливади (също 40%). Северните склонове са покрити с гори и там са отчетени най-високите валежи в страната (1200-

1360 мм). Южните склонове са скалисти, много стръмни, прорязани от ждрела. Територията на парка е изградена

от магмени плутонични тела, седиментни и метаморфни скали с допалеозойска, мезозойска и палеогенска възраст.

Наблюдават се четири денудационни нива с многообразни геоморфоложки елементи. Те включват заравнени била,

склонови стъпала, полегати откоси, гранитни навлаци, добре изразени повърхностни и подземни варовикови

(карстови) форми. Приблизително в една четвърт от територията на горския фонд основната скала е гранит. След

него с най-широко разпространение са кристалинните шисти. На трето място са пясъчниците. Старопланинският карст

обхваща неголяма част от територията на парка.

Обектът е с национално, европейско и световно значение за опазването на образци от биома Смесени планински

системи със сложно зониране. Природните местообитания от значение за ЕИО и за България са 27 типа и покриват

94,7% от територията на парка. Горите от Fagus sylvatica заемат 40 % от нея. Те се отличават с висока степен на

естественост, преобладават горите на възраст от 100 до 250 години. От Приложение 2 на Директивата за хабитатите са

установени 57 вида (30 вида птици, 16 вида бозайници, 1 вид земноводно, 2 вида риби и 8 вида безгръбначни).

Обектът е сърцевинна зона на един от най-изявените центрове в Европа на флористичен и фаунистичен ендемизъм.

Допълнителните видове безгръбначни животни включват 29 са локални и 52 български ендемити от всичките 168

ендемични видове и подвидове (само от 4 моделни групи), преглациалните реликти (от всичко 108), както и 19 вида

от Червения списък на IUCN. Списъкът на допълнителните видове висши растения включва 101 ендемични видове

и подвидове, 100 вида от Червена книга на България, видове, които фигурират в международни конвенции

(Бернска, Бонска), както и няколко редки реликтни вида. От висшата флора са установени около 2150 вида. През

размножителния период в парка се срещат 211 вида гръбначни животни - 6 вида риби, 8 вида земноводни, 14 вида

влечуги и над 220 вида птици (123 вида са гнездящите и срещащите се през размножителния период) и 60 вида

бозайници. Допълнителният списък включва 49 вида от Червена книга на България, от Червения списък на IUCN,

видове включени в Бернската (II приложение) и Бонската конвенции, както и видове птици с неблагоприятен статус в

Европа и два ендемични подвида. През 1996 г обектът е признат за Орнитологично Важно Място, разширено през

2005 г., а през 2003 г. е включен в предварителния списък на Ботанически Важните Места. В Националния парк се

намират 9 природни резервата – “Боатин”, “Царичина”, “Стенето”, “Джендема”, “Козя стена”, “Стара река”,

“Северен Джендем”, “Пеещи скали” и “Соколна”. Първите четири са обявени за биосферни в рамките на програмата

на UNESCO “Човек и биосфера”. Съществуващите резервати съответстват на защитени територии от категория I

съгласно IUCN, а паркът като цяло на Категория II. Заради добре съхранената и управлявана европейска дива

природа през 2003 г Паркът става член на Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks.

Съществува пред проектно проучване за изграждането на седем ски туристически зони по северните склонове на

Средна Стара планина. Предвидените съоръжения (ски писти и въжени линии) за 6 от зоните попадат в националния

парк. Според проучването, трасирането на нови съоръжения е възможно, ако се промени режима в националния парк

или ако се променят границите на парка. Предложените от проектантския колектив възможности за реализиране на

концепцията предвид ограниченията на НП по същество биха могли да доведат до:

? Промяна на режима в Плана за управление на парка – за да се реализира Концепцията, би трябвало да се премине

към разработване на нов План за управление, вкл. да се прекатегоризира защитена територия от национален в

природен парк, т.е. да се понижи нивото на защита.

? Промяна в границите на НП – изваждане на терените за ски инфраструктурата: откъсване на значителни, до

билото на планината територии, с които ще се наруши компактността на парка, ще се компрометират функциите му и

загубят ценни букови и високопланински хабитати.

II. Съществува незаконна сеч, главно по периферията на парка и на по- достъпни места. В повечето случаи

BG0000494Централен Балкан НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4.4. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ОБЕКТА

количествата добита дървесина са малки. Министерство на Околната Среда и Водите

III. Незаконен лов. Нивото но бракониерството след 1999 г се е понижило. Най-значителните въздействия на Министерство на Околната Среда и Водите

бракониерството се усещат върху състоянието на популациите на дивата коза, благородния елен, сърната, дивата

свиня сред бозайниците.

IV. Незаконен риболов. Съществуват случай на незаконен риболов на територията на парка. Осъществява се на

отделни места по реките, включително в резервати. Като цяло въздействието не е голямо

V.Прекомерно и незаконно събиране на билки, диворастящи плодове и гъби. Най-голямата заплаха за тези ресурси

остава прекомерното и незаконно събиране - събиране с търговска цел без разрешителни, без спазване на посочените

в разрешителните места, количества и технология на събиране. Заплаха представлява прекомерното струпване на

големи групи хора на едно място.

VI. Палежи и предизвикани от човека пожари През последните години се наблюдават случаи на пожари,

предизвикани от хора. В едни случаи става въпрос за пожари по невнимание или от оставени стъклени отпадъци, но

има основания да се смята, че част от пожарите са умишлено предизвикани.

VII. Промени в интензивността на пашата През последните 40-50 години, поради социално - икономически причини,

броят на пашувашите животни във високопланинската зона на парка е драстично намалял. Недостатъчната паша в

някои части е свързана с промени в растителната покривка - сибирската хвойна измества тревните съобщества в

определени участъци. Наблюдават се промени на видовите асоциации и биологичното разнообразие.

VIII. Иманярство. Използват се методи с разрушително въздействие върху скални образувания, пещери, вековни

дървета, други атрактивни природни обекти. Използването на тежки машини, експлозиви и други разрушаващи

средства причиняват значителни щети.

IX. Отпадъци През последните години се наблюдава нарастване на количеството на оставяните от посетители в парка

твърди битови отпадъци, особено на пластмасови бутилки, опаковки, кутии и т.н. Обикновено те са концентрирани

около хижите и другите места на струпване на посетители, но биват изхвърляни и на други места по територията.

X. Индустриално замърсяване. Националният парк не е изолиран от близък и далечен въздушен пренос на вещества

от промишлени предприятия. Като цяло концентрациите на основните замърсители от тях остават в нормите за

фоново ниво.

XI. Прекомерно туристическо натоварване. В определени райони, периоди и при масови прояви се наблюдава

прекомерно струпване на посетители. Известен антропогенен натиск съществува около районите на туристическите

хижи.В случаите с прекомерно натоварване на някои райони на парка това води до щети на някои от парковите

ресурси.

XII. Нерегламентирани и екстремни спортове В парка се практикуват скално катерене, пещернячество,

мотоциклетизъм, делтапланеризъм и други форми на екстремни спортове. Някои от районите на провеждането им са и

места, които се явяват важни за редки или чувствителни видове и съобщества.

XIII. Нерегламентирано навлизане на МПС и използване на различни видове оборудване. Движението често се

извършва по слабо използвани пътища или извън пътищата. Нараства опасността от ерозия на почвата, влошаване

качествата на някои хабитати, нарушаване на растителните съобщества.

XIV. Националния парк граничи с три дивечовъдни станции. През ловния период чрез извършваното подранване в

териториите съседни на парка на практика се извличат извън парка копитни бозайници обект на лов

XV.Лавини. Те са естествен елемент на парка от векове насам. Често действието им води до промяна на растителните

и животинските съобщества, както и до смяна на хабитатите. Значението им потенциално високо за някои хабитати.

XVI. Фрагментиране на популации. В най – голяма степен това засяга дивата коза. В резултат на антропогенния

натиск козата е “изтласкана” в по - недостъпните райони. Вероятно съществуват отделни групи по периферията,

които са затруднени в общуването си с ядровата част на старопланинската популация.

Паркът е създаден с цел да се опазят завинаги в полза на обществото комплекси от саморегулиращи се екосистеми и

присъщото им видово разнообразие, хабитати на редки и застрашени видове и съобщества, характерни и

забележителни пейзажи и обекти на неживата природа, които имат световно значение за науката и културата. Обявен

е със Заповед на Министъра на околната среда № 843/31 от октомври 1991 г. В съответствие с действащото тогава

законодателство (чл. 17 и 22 на Закона за защита на природата) е обявен за народен парк. При приемането му през

1998 г. Законът за защитените територии (ЗЗТ) предвиди възможността за актуализиране на границите на парка.

Новоприетият Закон за защитените територии определя “Централен Балкан” като парк с национално значение. Със

Заповед РД-396/15.10.1999 г. паркът е официално прекатегоризиран в национален. Съществуващите днес 9

резервата (28% от площта на парка) са обявявани и разширявани в периода 1948-1992 г. Според чл. 5 от ЗЗТ

резерватите са с най стриктна защита (I категория), а националният парк - II категория защитена територия.

Резерватите опазват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни

и животински видове и местообитанията им. “Боатин”, “Царичина”, “Стенето” и “Джендема” са обявени. за

биосферни резервати в рамките на програмата на UNESCO “Човек и биосфера” през 1977 г. Съгласно чл. 18, ал. 2

от ЗЗТ националните паркове се управляват с цел:

1. поддържане на разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа;

2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите;

3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;

BG0000494Централен Балкан НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

4.5. ДОКУМЕНТАЦИЯ

5. ПРИРОДОЗАЩИТЕН СТАТУТ НА ОБЕКТА

5.1. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА СЪС ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ на национално и международно ниво

5.2. ВРЪЗКА НА ОБЕКТА С КОРИНЕ БИОТОПИ ОБЕКТИ

4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, екологосъобразен поминък на населението и други дейности Министерство на Околната Среда и Водите

съобразени с целите по т. 1-3. Министерство на Околната Среда и Водите

През 2003 г паркът става член на Европейската мрежа от защитени територии PAN Parks

Електронна база данни за горите в НП Централен Балкан.

Мешинев, Т., А. Попов – редактори. 2000. Високопланинска безлесна зона на Националния парк Централен Балкан.

БШПДБ, ААМР, МОСВ.

План за управление на НП Централен Балкан 2001-2010

Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. 2005. WWF, Зелени балкани,

МОСВ.

Спиридонов, Ж. 1997. Централен Балкан. – В: Костадинова, И. Орнитологично важни места в България. БДЗП.

Червена книга на НР България. 1984, 1985. Т. 1 и 2. БАН, КОПС при МС.

Benda, P. and others. 2003. Bats (Mammalia) Chiroptera of the Eastern Mediterranean. Part III. Revue of Bat distribution

in Bulgaria. Acta soc. zool. Bohemia 67.

BirdLife International (2004). Birds in Europe: estimates, trends and conservation status. Cambridge, Uk, BirdLife

International, 12.

Ivanova, T. 1998. First data on bats of the Central Balkan mountain, Bulgaria. Vespertilio 3.

Schunger, I. and others. 2004. Swarming of Bats (Chir., Mamm.) in the Vodnite Dupki Cave (Central Balkan NP,

Bulgaria). Acta zool. Bulgarica, 56.

Spiridonov, G – edit. 1998. Corine biotopes, Bulgaria, Final report. MOeW, Phare.

Име Категория Т %

Боатин Резерват + 2.14

Царичина Резерват + 5.00

Стара река Резерват + 2.70

Северен Джендем Резерват + 2.63

Соколна Резерват + 1.70

Стенето Резерват + 5.18

Джендема Резерват + 5.98

Пеещи скали Резерват + 2.07

Козя стена Резерват + 1.10

Централен Балкан Национален парк = 100.00

Джендема Биосферен резерват (ЮНЕСКО) + 6.00

Боатин Биосферен резерват (ЮНЕСКО) + 2.00

Царичина Биосферен резерват (ЮНЕСКО) + 5.00

Стенето Биосферен резерват (ЮНЕСКО) + 5.00

ОМВ Централен Балкан Друго междунардно значение - 100.00

ПАН парк Централен Балкан Друго междунардно значение = 100.00

Име - име на защитената територия. Категория - категория на защитената територия, съгласно ЗЗТ.

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 зоната; - съдържа изцяло

Натура 2000 зоната; * двете места (ЗТ и ЗЗ) частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната.

Код Име Т %

F00000600 Централен Балкан + 77.66

F00000601 Боатин + 2.12

F00000602 Царичина + 5.01

F00000603 Стенето + 5.17

BG0000494Централен Балкан НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

6. ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ В И ОКОЛО ОБЕКТА

6.1. ОБЩИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ И ДЕЙНОСТИ И ЗАСЕГНАТ ДЯЛ ОТ ПЛОЩТА НА ОБЕКТА

В обекта:

F00000604 Джендемите + 8.15

F00000605 Соколна + 1.70

Код - код на Корине място, Име - име на Корине място

Т (тип на припокриване): = пълно припокриване; + съдържа се изцяло в Натура 2000 обекта; - съдържа изцяло Министерство на Околната Среда и Водите

Натура 2000 обекта; * двете места частично се припокриват; / граничещи места

% - процентно покритие спрямо общата площ на Натура 2000 зоната

Код Име Инт. Възд. %

141 Изоставяне на пасторални системи A + 12

244 Други форми на събиране но животни C -

421 Изхвърляне на битови отпадъци C - 1

501 Пътеки, маршрути, велосипедни маршрути C -

502 Пътища, автомобилни пътища C -

626 Скиорство, ски-бягане C 0 1

701 Замърсяване на водите C - 1

944 Буря, циклон C 0

961 Конкуренция (пример: чайка/гларус) B -

965 Хищничество B 0

967 Антагонизъм с домашни животни C - 4

971 Конкуренция B 0

943 Свлачища C - 1

102 Косене / Сечи B - 25

140 Паша C + 20

162 Изкуствено залесяване C - 3

164 Горскостопански сечи C - 25

180 Изгаряне A - 50

211 Риболов на определени места C - 0

220 Развлекателен риболов C - 0

230 Лов B - 30

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство B - 10

250 Събиране / унищожаване на растения, общо A - 10

604 Турове, маршрути B - 10

622 Пешеходен туризъм, езда и немоторизирани превозни средства C - 10

623 Моторизирани превозни средства B - 1

624 Алпинизъм, катерачество, пещернячество B - 2

625 Делтапланеризъм, парапланеризъм, балони B - 5

702 Замърсяване на въздуха C - 0

703 Замърсяване на почвите C - 0

942 Лавини C 0 2

948 Пожар C - 60

242 Вземане от гнездото (соколи) B - 1

602 Скиорски комплекс B - 0

720 Утъпкване, прекомерно ползване B - 0

900 Ерозия C - 3

BG0000494Централен Балкан НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

Извън обекта:

6.2. УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЕКТА

Министерство на Околната Среда и Водите

Код Име Инт. Възд.

164 Горскостопански сечи B -

166 Отстраняване на мъртви и загиващи дървета C -

230 Лов B -

250 Събиране / унищожаване на растения, общо B -

400 Урбанизирани райони, обитавани от човека области B -

401 Текуща урбанизация A -

610 Интерпретативни центрове C +

411 Заводи B -

243 Залавяне с капани, отравяне, бракониерство C -

Защитената зона попада в границите и съответната компетенция на:

- Басейнова дирекция: Дунавски район, Източно-беломорски район;

- РИОСВ: Велико Търново, Плевен, Пловдив, София, Стара Загора;

- Област: Габрово, Ловеч, Пловдив, София, Стара Загора;

- Община: Павел баня, Антон, Пирдоп, Априлци, Троян, Тетевен, Севлиево, Карлово, Сопот;

- РУГ: Велико Търново, Ловеч, Пловдив, София, Стара Загора;

- ДЛ/ДДС: Мазалат, Росица, Русалка, Карлово, Клисура, Пиродп, Рибарица, Розино, Троян, Черни Вит, Черни

Осъм.

УПРАВЛЕНИЕ И ПЛАНОВЕ ЗА ОБЕКТА

Планът за управление на НП Централен Балкан (2001 – 2010 г.) е приет с решение на Министерския съвет на

Република България №522/04.07.2001г. Съдържа два основни раздела - Описание и Предписания. Раздел

“Описание” съдържа 8 глави. В тях са представени основни данни за парка: общо описание, физикогеографска

характеристика с информация за климата, геологията, хидрологията, почвите, биотичната характеристика (растителни

съобщества, хабитатно разнообразие, флора и фауна). Разгледани са и различните аспекти на отношенията между

хората и националния парк - съществуващите ползвания на ресурси, туризма и профила на посетителите, културно-

историческото наследство, провежданите в парка научни изследвания и природозащитното образование,

осведоменост на обществеността около парка. Представена е и информация за инфраструктурата и достъпа в парка, за

парковите пейзажи, погледните места и живописните качества на територията. Отразени са демографските тенденции

в околопарковите общини, влиянието на промишлените обекти, отдиха и туризма, проблемите на свързване на парка

с регионалното развитие и др.

Раздел “Предписания” се състои от 7 глави. Разработен е чрез анализ на резултатите от научните изследвания върху

природните елементи, от социологическите проучвания, от информацията в парковата дирекция, както и от тази на

други природозащитни проекти, осъществявани в района на парка. Анализирани са заплахите и ограниченията от

естествен и от антропогенен тип, както и някои ограничения от времево, финансово, законодателно естество..

Съществено значение при управлението на парка има неговото зониране. Определени са 5 функционални зони - зона

“Резервати”, Зона за ограничаване на човешкото въздействие, зона “Туризъм”, зона “Инфраструктура” и

Многофункционална зона. За всяка зона е посочено съдържанието и характера на обектите, които тя включва,

нейното предназначение, описанието й, разработени са режимите и нормите за дейностите с цел ограничаване

негативното въздействие върху природните дадености.

Определени са четири Идеални цели, съответстващи на целите на управление за защитената територия. На основата на

идеалните цели са определени 22 дългосрочни цели, които ги доразвиват и конкретизират. Изпълнението на

дългосрочните цели се осъществява чрез прилагането на програми и проекти. Предвидени са общо 27 групи основни

програми и 82 проекта, чиято дългосрочна реализация води до постигане на оперативните цели за планувания период.

Последната глава на раздел “Предписания” съдържа три годишен план за действие (2001-2003). В него по приоритети

са подбрани програмите и проектите, които осигуряват ефективното опазване на всички компоненти на парка още в

първоначалния етап на управлението им. В процес на разработване е Петгодишен план за действие (2006 – 2010)

Дейностите предвидени за изпълнение през всяка календарна година се планират в План за дейностите за съответната

година. Ежегодно се изготвят годишни планове за определяне на обема на дейностите по ползване на природни

ресурси, както следва: план-извлечение за поддържащи и възстановителни дейности в горите,

план за пашата и ползването на сено, план за ползването на лечебни растения, план за ползване на гъби и горски

Бележка: Режимите, които е необходимо да бъдат прилагани с цел дългосрочното запазване на благоприятния

консервационен статус на хабитатите в никакъв случай не се ограничават до изброените тук. Изброените

режими отразяват единствено нивото на познанието към момента на попълване на формуляра.

НП Централен Балкан - Район Връх Русалка 200508 Дирекция НП

Стойките Централен Балкан

парков отдел Калофер Връх Ботев 200305 Дирекция НП

Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Северен Резерват Джендем - Връх Ботев 200308 Дирекция НП

Стойките Централен Балкан

НП Централен Балкан - Taja park Резерват Соколна 200407 Нейко Нейков

section

НП Централен Балкан - Район Триглав масив 200507 Дирекция НП

НП Централен Балкан - Teteven връх Вежен 200507 Дирекция НП

park section Централен Балкан

НП Централен Балкан Букова гора 200505 Дирекция НП

Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Водопад Райското 200508 Дирекция НП

Калофер Централен Балкан

НП Централен Балкан - район Хижа Вежен на връх Вежен 200601 Дирекция НП

Тетевен Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Резерват Джендема - Балканска дива коза - 200506 Дирекция НП

Калофер Rupicapra rupicapra balcanica Централен Балкан

НП Централен Балкан - Kalofer Българска еребия - Erebia orientalis macrophthalma - 200106 Дирекция НП

park section ендемит Централен Балкан

НП Централен Балкан Campanula troianensis - Bulgarian endemic 200407 Дирекция НП

Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Връх Ботев 200510 Дирекция НП

Калофер Централен Балкан

BG0000494Централен Балкан НАТУРА 2000 Стандартен Формуляр

НП Централен Балкан - Karlovo Ресерват Стара река 200507 Дирекция НП

park section Централен Балкан

НП Централен Балкан Гледка от НП Централен Балкан 200508 Дирекция НП

Централен Балкан

НП Централен Балкан Букова гора 200508 Петър Панчев

НП Централен Балкан - Kalofer Резерват Джендема 200508 Петър Панчев

park section

НП Централен Балкан - Troian Връх Амбарица и долината Жидов дол 200510 Дирекция НП

park section Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Резерват Джендема -Дъбоката река 200506 Дирекция НП

Калофер Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Резерват Джендема 200408 Дирекция НП

Калофер Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Северен Резерват Джендем - Букова гора 200509 Дирекция НП

Стойките Централен Балкан

НП Централен Балкан - Район Северен Резерват Джендем - Букова гора 200509 Дирекция НП

Стойките Централен Балкан

НП Централен Балкан - Taja park Кадемлийски водопад 200508 Дирекция НП

section Централен Балкан

1 100000 Universal Transverse Mercator 35N Границите на близко разположените и/или

припокриващи зоната други защитени зони

не са изобразени на стандартната карта към

документацията по чл. 8 от Закона за

биологичното разнообразие.

Границите на зоната са налични в цифров

вид - ESRI Shape, DWG и DXF формати,

проекционни координатни системи WGS

1984, UTM, зона35N и 1970 г., както и под

формата на координатни регистри в

проекция 1970 г.