Неда Денчовска Той София интерарт 2018
Изтегляне 0.5 Mb.
|
Свързани:
той
| Дванадесета глава
Трескав и някак загрижен Ким вървеше по хубавата улица, която бяха прекосили на обяд. Прибираше се вкъщи. Щеше да остане и още на плажа, но въпреки че бе ядосана на Джейк, реши да не злоупотребява с гостоприемството и търпението му. Говори доста дълго с Рики. От него щеше да излезе страхотен приятел. Разказа ѝ някои неща за града, за Ким обаче бе очевидно, че тези думи са много далече от цялостната картина. Не бе посмяла да го попита за мъртвешката тишина, която я ужасяваше. Той говореше ли говореше, а тя седеше и го гледаше, бе учудила сама себе си. Беше се оказала страхотен слушател. Може би се дължеше на това, че от седемнайсет години никой не бе говорил открито с нея. Никога. Дори за цветята, посадени в двора им. Рики и Джейк бяха различни. Хубаво различни. Не съвсем честни и открити, но все пак - различни. За толкова кратко бяха направили за нея толкова много. Родителите ѝ все бяха заети или на път. За това любимото ѝ занимание бе да се потопи в някоя книга. Понякога потъваше толкова надълбоко в думите, описващи нови светове, че забравяше коя е и къде е. Но сега бе различно. Те бяха нещо ново за нея. Приятели, сепна се при звука на думата в ума си. Никога досега не бе имала приятели. Помнеше смътно брат си, но той отдавна не бе сред живите. Израсна със стражите в дома си. Те бяха единствената ѝ компания от години. Усмихна се. Въпреки краткото време, от което се познаваха, държеше на Джейк и Рики повече, отколкото бе готова да си признае. На отиване към дома на Джейк мина по градската търговска улица, за да купи вечеря и една-две нови ризи за себе си. Всички магазини изглеждаха странно. Нямаше как да влезеш и да избереш на място плат, модел или пък кройка. Плаха ръка ти подаваше каталог през малко прозорче, ти ѝ шепнеш какво искаш, тя ти го дава бързо и после затръшва вратичката. Не след дълго стигна мрачния квартал, в който беше къщата. Когато пристъпи на прага и леко почука на вратата, тя моментално се отвори. Сякаш Джейк я бе чакал през цялото време. Той постави ръце на раменете ѝ, учудващо внимателно и нежно. След това прокара трескав и някак загрижен поглед по цялото ѝ тяло. Да не би да се беше притеснил, че ще се потроши, ако той не е наоколо? Това я поласка, но и подразни. Ненавиждаше, когато я подценяват. Внимателно отстъпи от него, без да бъде груба. Затвори входната врата и му се усмихна топло. Всичкият гняв си бе отишъл. — Хей, спокойно, нищо не ми се е случило - увери го тя, като се постара да му покаже с тона си, че може и сама да се грижи за себе си. - Твоят приятел Рики ме намери. — А къде беше? - попита той и Ким усети тона му по-дръпнат, отколкото ѝ се искаше. Мразеше, когато направи нещо мило, а после слага маската на студен бодигард. Направо я вбеси, но все пак тя успя да запази спокойствие. Не искаше да прави нови скандали. — Ами, не знам колко дълго съм тичала, но накрая се озовах на брега на океана. И след известно време ме намери Рики. Имаше късмет, че вече се бях поуспокоила. Крива усмивка подръпна устните му. — Съжалявам, че те ядосах така. Наистина. Просто... - той поклати глава. - Както и да е. Разкажи ми какво стана. Отначало докрай. — Добре - съгласи се тя. Не възнамеряваше да крие нищо от него. Заговориха, вечерта скри звездите си под синкаво черната си мантия и отмина. Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|