Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – препис от копие



Изтегляне 1.71 Mb.
страница9/9
Дата25.10.2018
Размер1.71 Mb.
#98866
1   2   3   4   5   6   7   8   9
116/. Още през 1842 го­ди­на в ед­на ста­тия на "Гейнски Вестник" Щирнер се е из­ка­зал вър­ху "лъж­ли­вия прин­цип на на­шето въз­пи­та­ние или Хума- низмът и Реализмът"/ Виж Малките съ­чи­не­ния стр. 5 и следв. /, из­ка­зал се е вър­ху това, че за не­го мисленето, зна­ни­ето не мо­же да про­ник­не до яд­ка­та на личността. Ето за­що той счи­та ка­то един лъж­лив прин­цип на въз- питанието, ко­га­то от та­зи яд­ка на лич­нос­т­та не се пра­ви център, а за та­къв център се пра­ви знанието. "Едно знание, ко­ето не се пре­чис­т­ва и кон­цен­т­ри­ра така, че да раз­вър­же во­ля­та за действие, или с дру­ги думи, ко­ето ме на­то­вар­ва са­мо с има­не и притежание, вмес­то да е съв­пад­на­ло на­пълно с мене, та­ка що­то сво­бод­но дви­же­щи­ят се Аз, не­заб­луж­да­ван от ни­как­во имане, ко­ето вле­чи след се­бе си, да ми­на­ва със све­жо чув­с­т­во през света, ед­но зна­ние сле­до­ва­тел­но ко­ето не е ста­на­ло лично, да­ва ед­на жал­ка под­го­тов­ка за живота... Ако стре­ме­жът на на­ша­та епо­ха е, след ка­то е пос­тиг­на­ла свободата на мисленето, да прес­лед­ва та­зи сво­бо­да до съвършенство, ка­то чрез нея стиг­не до свободата на волята, за да осъ­щес­т­ви та­зи пос­лед­на­та ка­то прин­цип на ед­на но­ва епоха, то и пос­лед­на­та цел на въз­пи­та­нието не мо­же да бъ­де ве­че знанието, а ро­де­на­та от зна­ни­ето воля, в го­во­ре­щи­ят из­раз на това, към ко­ето то трябва да се стреми, е: личният или свободният човек... Както в оп­ре­де­ле­ни дру­ги сфери, та­ка и в сфера­та на пе­да­го­ги­ка­та не се ос­та­вя сво­бо­да­та да се прояви, не се да­ва въз­мож­ност на опозицията да си ка­же думата: и тук се ис­ка подчине- ност. Преследва се са­мо ед­но нор­мал­но и ма­те­ри­ал­но дре­си­ра­не и от ме­на­же­ри­ите на ху­ма­нис­ти­те из­ли­зат са­мо учени, а от те­зи на ре­алис­ти­те са­мо ""из­пол­з­ва­еми граждани", а и две­те те­зи ка­те­го­рии не са ни­що дру­го ос­вен роболепни хора... Знанието тряб­ва да умре, за да възкръс­не от­но­во ка­то воля и ка­то сво­бод­на личност да съз­да­ва се­бе си от­но­во всекидне- вно". Само в личността на от­дел­ния чо­век мо­же да се на­ми­ра из­во­рът на това, ко­ето той върши. Моралните за­дъл­же­ния не мо­гат да бъ­дат запове- ди, ко­ито се да­ват на чо­ве­ка от някъде, а цели, ко­ито той са­ми­ят си пос- тавя. Илюзия е ко­га­то чо­ве­кът вярва, че вър­ши не­що затова, за­що­то след­ва за­по­вед­та на ед­на об­ща све­ще­на етика. Той го вър­ши затова, за­що­то към то­ва го под­тик­ва жи­во­тът на не­го­вия Аз. Аз оби­чам моя бли­жен не за­това, за­що­то след­вам ед­на све­ще­на за­по­вед за лю­бов към ближния, а за­що­то мо­ят Аз ме прив­ли­ча към ближния. Аз не трябва да го любя; а ис­кам да го любя. Това, ко­ето хо­ра­та са искали, те са го пос­та­ви­ли над се­бе си ка­то заповеди. В та­зи точ­ка Щирнер мо­же на­й-­лес­но да бъ­де кри­во разбран. Той не от­ри­ча моралното действие. Той от­ри­ча моралната запо- вед. Как дейс­т­ву­ва човекът, ко­га­то са­мо пра­вил­но раз­би­ра се­бе си, то­ва от са­мо се­бе си ще да­де един мо­ра­лен ред на света. Моралните пред­пи­са­ния са за Щирнер ед­на илюзия, ед­на идея фикс. Те ус­та­но­вя­ват нещо, до ко­ето чо­ве­кът от са­мо се­бе си стига, ко­га­то се изос­тави на­пъл­но на сво­ята
природа. Ес­тес­т­ве­но на то­ва аб­с­т­рак­т­ни­те мис­ли­те­ли ще възразят: Но ня­ма ли прес­тъпници? Трябва ли те да дейс­т­ву­ват така, как­то им пред­пис­ва тях­на­та природа? Тези аб­с­т­рак­т­ни мис­ли­те­ли пред­виж­ват един все­общ хаос, ако мо­рал­ни­те пред­пи­са­ния не са све­ще­ни за хората. На тях Щир- нер би могъл да отговори: Няма ли съ­що и в при­ро­да­та болести? Не са ли про­из­ве­де­ни и те­зи бо­лес­ти спо­ред веч­ни, же­лез­ни за­ко­ни как­то и всич­ко здраво? Но ни­ма за то­ва не мо­жем да раз­ли­чим бол­но­то от здравото? Както на ед­ни ра­зу­мен чо­век ни­ко­га не ще му хрум­не да при­чис­ли бол­но­то към здравото, по­ра­ди това, че и то е про­из­ве­де­но спо­ред при­род­ни­те закони, съ­що та­ка и Щирнер не би мо­гъл да при­чис­ли не­мо­рал­но­то към моралното, по­ра­ди това, че и то как­то мо­рал­но­то се раж­да тогава, ко­га­то от­дел­ни­ят чо­век е изос­та­вен на са­мия се­бе си. Обаче това, ко­ето раз­ли­ча­ва Щирнер от аб­с­т­рак­т­ни­те мислители, е не­го­во­то убеждение, че в чо­веш­кия живот, ко­га­то от­дел­ни­те хо­ра бъ­дат изос­та­ве­ни са­ми на се­бе си, мо­рал­но­то ще бъ­де съ­що та­ка господствуващо, как­то в при­ро­да­та е гос­под­с­т­ву­ва­що здравото. Той вяр­ва в мо­рал­но­то бла­го­род­с­т­во на чо­веш­ка­та природа, в сво­бод­но­то раз­ви­тие на мо­рал­нос­т­та от индивидите; на не­го ме се струва, че аб­с­т­рактни­те мис­ли­те­ли не вяр­ват в то­ва благородство; ето за­що той смята, че те сни­жа­ват при­ро­да­та на ин­ди­ви­да до ро­би­ня на об­щи­те заповеди, на сред­с­т­ва­та на дис­цип­ли­ни­ра­не на чо­веш­ко­то дейст- вие. Те тряб­ва да имат в дъ­но­то на сво­ята ду­ша мно­го зло и безсъвест- ност, те­зи "мо­рал­ни хора", мис­ли Щирнер, за­що­то жела­ят мо­рал­ни пред- писания; те би тряб­ва­ло да се твър­де безсърдечни, за­що­то ис­кат да нап­ра­вят да им се за­по­вяд­ва лю­бов­та чрез заповед, въп­ре­ки че лю­бов­та би тряб­ва­ло да се ро­ди в тях ка­то един сво­бо­ден подтик. Ако пре­ди 20 го­ди­ни все още мо­же­ше да се ка­же укор­но в ед­но се­ри­оз­но писание: "Макс Щирнер разру­ши дух и човечество, пра­во и държава, ис­ти­на и доб­ро­де­тел ка­то идо­ли на мис­лов­но­то ра­бо­ле­пие и свобод­но изповядва: "Нищо не ме е гри­жа за мене". "Хайнрих фон Трайчке, История на Германия. 5. част, стр. 424/ то­ва е са­мо ед­но до­ка­за­тел­с­т­во за факта, кол­ко лес­но мо­же да бъ­де кри­во раз­б­ран Щирнер чрез ра­дикал­ния на­чин на изразяване, той, пред очи­те на ко­го­то чо­веш­ки­ят ин­ди­вид сто­еше ка­то не­що тол­ко­ва ве­личествено, възвишено, един­с­т­ве­но и свободно, че вис­ши­ят по­лет на све­та на мис­ли­те не ще бъ­де в със­то­яние да го достигне. През вто­ра­та по­ло­ви­на на сто­ле­ти­ето Макс Щирнер бе­ше ка­жи ре­чи забравен. Трябва да бла­го­да­рим на уси­ли­ята на Джон Хенри Мажей, че днес има­ме ед­на кар­ти­на на не­го­вия жи­вот и на не­го вия характер. В сво­ята кни­га "Макс Щирнер, не­го­ви­ят жи­вот и на не­го­вия де­ло­"­/Бер­лин 1889 г. Шустер и Льофлер/ той е раз­ра­бо­тил всичко, ко­ето дъл­го­го­диш­но­то тър­се­не е дос­та­ви­ло ка­то ма­те­ри­ал за ха­рак­терис­ти­ка­та на "на­й-с­ме­лия и на­й-­пос­ле­до­ва­те­лен мислител".
Как­то дру­ги мис­ли­те­ли на по­-но­во­то вре­ме Щирнер стои сре­щу фак­та на се­бе­съз­на­тел­ния Аз, кой­то тряб­ва да бъ­де обхванат. Други тър­сят сред- ствата, за да раз­бе­рат то­зи Аз. Това раз­би­ра­не се сблъс­к­ва с трудности, за­що­то меж­ду об­ра­за на при­ро­да­та и ду­хов­ния жи­вот се е об­ра­зу­ва­ла ед­на ши­ро­ка пропаст. Щирнер ос­тавя всич­ко то­ва настрана. Той зас­та­ва сре­щу фак­та на се­бе­съз­на­тел­ния Аз и из­пол­зу­ва всичко, ко­ето мо­же да изрази, са­мо затова, за да на­со­чи към то­зи факт. Той ис­ка да го­во­ри за Аза така, че все­ки чо­век да гле­да към са­мия то­зи Аз и ни­кой да не си спе- с­тя­ва то­ва гледане, ка­то си казва: Азът е то­ва или онова. Ширнер ис­ка да со­чи те към ед­на мисъл, към ед­на идея за Аза, а към са­мия жив Аз, кой­то лич­нос­т­та на­ми­ра в се­бе си.

Начинът на мис­ле­не на Щирнер, ка­то про­ти­во­по­ло­жен по­люс на то­зи на Гьоте, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, е ед­но явление, ко­ето тряб­ва­ше да въз­ник­не с из­вес­т­на не­об­хо­ди­мост в по­-но­во­то раз­ви­тие на све­тогледите. Фактът на се­бе­съз­на­тел­ния Аз зас­та­на ряз­ко пред не­го­вия дух. За не­го вся­ко тво­ре­ние на ми­съл­та се яви така, как­то ми­тич­ни­ят об­ра­зен свят мо­же да се яви на един мислител, кой­то ис­ка да схва­не све­та само в мисли. Пред то­зи факт за не­го из­чез­на вся­ко дру­го съ­дър­жа­ние на света, до­кол­ко­то то по­каз­ва ед­на връз­ка със се­бе­съзна­тел­ния Аз. Той пред­с­та­ви се­бе­съз­на­тел­ния Аз съ­вър­ше­но изолирано.

Ширнер не чувствува, че мо­же да има труд­нос­ти Азът да бъ­де пред­с­та­вен така. Следващите де­се­ти­ле­тия не мо­жа­ха да до­би­ят ни­как­во от­но­ше­ние към то­ва изо­ли­ра­но пред­с­та­вя­не на Аза. Защото те­зи де­се­ти­летия са за­ети пре­ди всич­ко с това, да до­би­ят об­ра­за на при­ро­да­та под вли­яни­ето на ес­тес­т­ве­но­на­уч­ния на чин на мислене. След ка­то Щирнер пред­с­та­ви ед­на­та стра­на на по­-но­во­то съзнание, фак­та на се­бе­съз­на­телния Аз, от­на­ча­ло епо­ха­та от­к­ло­ня­ва пог­ле­ди­те от то­зи Аз и ги на­соч­ва там, къ­де­то то­зи Аз не мо­же да бъ­де намерен, към об­ра­за на природата.

Първата по­ло­ви­на на 19-то сто­ле­тие ро­ди сво­ите све­тог­ле­ди за идеа- лизма. Когато се хвър­ли един мост към ес­тес­т­ве­на­та наука, как­то при Шелинг, Лоренц Окер /1779-1851 г./, Хенрих Щефен /1773-1845 г./, то­ва ста­ва от глед­на точ­ка на иде­алис­ти­чес­кия све­тог­лед и в ин­те­рес на съ- щия. Времето е та­ка мал­ко узряло, за да бъ­дат оп­ло­де­ни ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни­те мис­ли за светогледа, че ге­ни­ал­ни­ят въз­г­лед на Жан Ламарк за разви­ти­ето на на­й-­съ­вър­ше­ни­те ор­га­низ­ми от простите, ко­ето се яви на бял ден през 1809 го­ди­на ос­та­ва съвсем нев­зе­то под внимание, и че, ко­га­то Жьо- фреай дьо Ст. Илер зас­тъ­пи ми­съл­та за срод­с­т­во­то на всич­ки ор­га­низ­ме­ни фор­ми в бор­ба с Нювме, не­об­хо­дим бе­ше ге­ния на Гьоте, за да проз­ре зна­че­ни­ето на те­зи идеи. Многобройните ес­тес­т­ве­но­на­уч­ни резултати, ко­ито до­не­се съ­що в пър­ва­та по­ло­ви­на на столетието, се пре­вър­на­ха за раз­ви­ти­ето на све­тог­ле­ди­те но­ви ми­ро­ви загадки, а имен­но след ка­то


Чарлз Дарвин бе­ше от­к­рил за поз­на­ни­ето на жи­вия свят в 1859 го­ди­на но­ви из­г­ле­ди за съ­що­то схва­ща­не на природата.

К Р А Й НА ТОМ І





Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner -> BG%20DOCS
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
BG%20DOCS -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
BG%20DOCS -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
BG%20DOCS -> Стопанство
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
BG%20DOCS -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
BG%20DOCS -> Окултна история

Изтегляне 1.71 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание