Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – препис от копие

РАДИКАЛНИТЕ СВЕТОГЛЕДИ

Такова ста­но­ви­ще взе Фойербах по от­но­ше­ние на Хегел. Протестът на Лудвиг Фойербах про­тив све­то гле­да на Хегел се със­тои в това, че той не ис­ка­ше да приз­нае съ­щес­т­ву­ва­не­то на ду­ха пре­ди не­го­ва­та действи­тел­на по­ява в човека, съ­що как­то и Волф не мо­же­ше да допусне, че час­ти­те на жи­вия ор­га­ни­зъм са предва­ри­тел­но об­ра­зу­ва­ни в яйцето. Както Волф виж­да­ше в ор­га­ни­те на жи­во­то съ­щес­т­во нови образования, та­ка и Фойер- бах виж­да­ше в ин­ди­ви­ду­ал­ния дух на чо­ве­ка ед­но но­во образуване. Този дух по ни­кой на­чин не съ­щес­т­ву­ва пре­ди не­го­во­то въз­п­ри­ема­емо съще- ствуване; той се ражда ед­ва в момента, в кой­то дейс­т­ви­тел­но се появява. Следователно, за Фойербах е не­ос­но­ва­тел­но да се го­во­ри за един все­ми­рен дух, за ед­но същество, в ко­ето от­дел­ни­ят дух има своя произход. Никакво ра­зум­но би­тие не съ­щес­т­ву­ва пре­ди не­го­во­то фак­ти­чес­ко по­явя­ва­не в света, ко­ето да е из­г­ра­ди­ло материята, въз­п­ри­ема­емия свят така, че

Фойербах спо­ме­на­ва за Георг Кристоф Лихтенберг, по­чи­нал през 1799 го­ди­на мислител, кой­то с ня­кои не­го­ви идеи тряб­ва да бъ­де счи­тан ка­то пред­те­ча на светогледа, кой­то е на­ме­рил един из­раз в ду­хо­ве ка­то Фойер- бах, и кой­то с не­го­ви­те под­буж­да­щи пред­с­та­ви не е ста­нал пло­дот­во­рен за 19-то сто­ле­тие затова, за­що­то за­сен­ч­ва­щи­те всич­ки мощ­ни мис­ли­тел­ни пос­т­ро­ения на Фихте, Шелинг, Хегел бя­ха та­ка зав­ла­де­ли ду­хов­но­то раз- витие, че та­ки­ва афо­рис­тич­ни проб­ля­съ­ци на идеи, да­же ако са би­ли та­ка по­яс­ня­ва­щи ка­то те­зи на Лихтенберг, мо­жа­ха да ос­та­нат незабелязани. Достатъчно е са­мо да при­пом­ним от­дел­ни из­каз­ва ния на то­зи мислител, за да покажем, как не­го­ви­ят дух от­но­во е ожи­вял във въ­ве­де­но­то от Фой- ербах дви­жение на мислите. "Бог съз­да­де Човека по свой образ, а то­ва зна­чи вероятно, чо­ве­кът съз­да­де Бога по своя образ". "Нашият свят ще се из­тън­чи още та­ка много, че ще бъ­де съ­що та­ка смеш­но да вяр­ва­ме в ня­ка­къв Бог, как­то е смеш­но днес да се вяр­ва в призраци". "Нима на­ше­то по­ня­тие за Бога е не­що дру­го ос­вен ед­но оли­цет­во­ре­но неразбиране?" "Пре- дставата, ко­ято си об­ра­зу­ва­ме за ед­на душа, има го­ля­ма при­ли­ка с та­зи за един маг­нит в земята, то­ва е са­мо един образ. Това е ед­но вро­де­но на чо­ве­ка чув­с­т­ве­но средство, да си пред­с­та­вя всич­ко под та­зи форма". "Вме- сто да казваме, че све­тът се от­ра­зя­ва в нас, би тряб­ва­ло нап­ро­тив да каз- ваме, че на­ши­ят ра­зум се от­ра­зя­ва в света. Ние не мо­жем ни­що друго, тряб­ва да поз­на­ем в све­та ред и управление, то­ва след­ва от ус­т­ройс­т­во­то на на­ша­та мис­ли­тел­на способност. Но то не е още ни­как­во следствие, че нещо, ко­ето по не­об­хо­ди­мост тряб­ва да мислим, а съ­що и дейс­т­ви­тел­ност та­ка... сле­до­ва­тел­но от то­ва не мо­же да се до­ка­же ни­ка­къв Бог". "Ние осъ- з­на­ва­ме оп­ре­де­ле­ни представи, ко­ито не за­ви­сят от нас; за дру­ги вярваме, че те за­ви­сят от нас; къ­де е границата? Ние поз­на­ва­ме са­мо съ­щес­т­ву­ва-­

Ако при та­ки­ва проб­ля­съ­ци на мис­ли­те Лихтенберг би при­те­жа­вал спо­соб­нос­т­та да из­г­ра­ди един хар­мо­ничен от се­бе си светоглед; той не би ос­та­нал не­за­бе­ля­зан до та­ка­ва степен, как­то се е слу­чи­ло в дейс­т­ви­тел- ност. За об­ра­зу­ва­не­то на един све­тог­лед се изис­к­ва не са­мо пре­въз­ход­с­т­во на духа, как­во­то той е при­те­жавал, а съ­що та­ка спо­соб­нос­т­та да бъ­дат офор­ме­ни всес­т­ран­но иде­ите в ед­на връз­ка и да бъ­дат плас­тич­но закръг- лени. А та­зи спо­соб­ност му липсваше. Неговото пре­въз­ход­с­т­во се из­ра­зя­ва в ед­но спо­луч­ли­во съжде­ние вър­ху от­но­ше­ни­ето на Кант към не­го­ви­те съвременници: "Аз вярвам, че как­то при­вър­же­ни­ци­те на Кант уп­рек­ват пос­то­ян­но тех­ни­те противници, че те не го разбират, ня­кои съ­що вярват, че Кант има право, за­що­то те го разбират. Неговият на­чин на мис­ле­не е нов и се от­к­ло­ня­ва мно­го от обикновения; и ко­га­то някой счи­та за исти- нен, осо­бе­но за­що­то той има тол­ко­ва мно­го го­ре­щи последователи. При то­ва оба­че ви­на ги тряб­ва да се помисля, че то­ва раз­би­ра­не не е още ни­как­во ос­но­ва­ние той да бъ­де счи­тан за истинен. Аз вярвам, че по­-го­ля­ма част от тях на­ред с радостта, че раз­би­рат ед­на мно­го аб­с­т­рак­т­на и смът­но за­мис­ле­на сис­те­ма съ­щев­ре­мен­но са повярвали, че та­зи сис­те­ма е дока- зана".

Сравнения ка­то то­ва меж­ду Лихтенберг и Фойербах са важ­ни за ис­то­ри­ята на раз­ви­ти­ето на светогледите. Те на­й-­доб­ре по­каз­ват хо­да на ду­хо­ве­те по един мно­го наг­ле­ден начин, за­що­то от тях познаваме, как­во е про­из­ве­ло вър­ху въз­ход раз­с­то­яни­ето от време, ко­ето стои меж­ду тях, вър­ху то­зи ход. Фойербах е ми­нал през све­тог­ле­да на Хегел; той е из­в­ля­къл от не­го си­ла­та да раз­вие всес­т­ран­но своя про­ти­во­по­ло­жен възглед. Той не бе­ше ве­че сму­ща­ван от Кантовия въпрос: да­ли дейс­т­ви­тел­но има­ме съ­що пра­во да при­пис­ва­ме дейс­т­ви­тел­ност на света, кой­то възприемаме, или да­ли то­зи свят съ­щес­т­ву­ва са­мо в на­ша­та представа? Който твър­ди пос- ледното, той мо­же да пре­не­се в на­ми­ра­щия се от­въд пред­с­та­ви ис­тин­с­ки свят всич­ки въз­можни дви­же­щи си­ли за човека. Наред с при­род­ния ред той мо­же да приз­нае и един свръх­п­ри­ро­ден ред, как­то е сто­рил то­ва Кант. Обаче кой­то как­то Фойербах обя­вя­ва въз­п­ри­ема­емия свят ка­то действи- телен, той трябва да от­ре­че вся­ка­къв свръх­п­ри­ро­ден ред. За не­го не съ­щес­т­ву­ва ни­ка­къв ка­те­го­ри­чен им­пе­ра­тив про­из­хождащ от ня­къ­де от от­въд­ния свят; за не­го съ­щес­т­ву­ват са­мо задължения, ко­ито се по­лу­ча­ват от ес­тес­т­ве­ни те под­ти­ци и це­ли на човека.