Нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев – сканиран от копие

КОЖА И ПСИХИКА

„Мозък, нервна субстанция и ­ кожа! Тук имаме решението на загадката: Мозъкът и кожата са заложени и мислени като единен орган. Те водят произхода си от същата жила из дълбоката шахта на живота, те са едно анатомично и физиологично единство. Понеже това е така, осмелявам се да кажа: нашата кожа е част от нашата душа! Сега ни става ясно, защо тя има да каже за нашата душа толкова, колкото успява да възприеме и от душата на някой друг; тя е една част, един субстрат на самия душевен орган, тя е един обърнат навън мозък, тя, съдържа, разтоварва и получава значителна част от душевната динамика. Сега ясно виждаме ­ и това е най­важното на цялото това разглеждане ­ защо от тук, от кожата е възможно да се упражнят огромни нападения спрямо здравословното състояние на целия ни организъм. Цялата хигиена на кожата е, или поне би

През последните години бяха проведени многообразни изследвания за психосоматичната страна на кожни те болести, било проблеми в изграждането на известни граници, било постоянна душевна нараненост, хистероидни явления, дълготрайни чувства на отвращение, душевно дебелокожие или тънкокожие, подтискане на чувства и волеви импулси („Сърбят ме ръцете да му зашлевя един...“) и т.н.. Това което цялостната медицина винаги е твърдяла и което университетската медицина все повече признава е: Също и при „външната“ кожа, която влиза в съприкосновение с външния свят както никой друг орган, не може да се изключи душата „във вътрешността“. Всеки в дадена ситуация познава например настръхналата кожа, зачервяването, съответно побледняването, посивяването, мехурчетата на херпеса по устата или потрисането. С днешните обичайни училищно медицински естественонаучни методи обаче може само количествено и аналитично да се обясни човека с неговите болестни симптоми.

Цялостната медицина на запада и изтока, с нейния повече синтетичен и качествен мироглед може да до принесе, това да бъде допълнено и разширено. Нейните възгледи поставят винаги в центъра на внимание то общността на органите, а също и моментната душевна ситуация. Това може да се сравни с наблюдението на едно лице: Ние виждаме отделни части като очи, нос или чело, но същевременно интуитивно възприемаме душевността, която се отразява върху това лице. Как се чувства в момента душата, „тълкуваме“ от цвета на лицето, реакциите, погледа на очите и гримасите.

Искаме ли от поредицата симптоми да достигнем до едно единство, трябва да приложим един качествен метод, обхващащ цялото, който ще бъде скициран с няколко примера. Човекът като душевно­духовно същество се въплътява, съответно „вземява“ при раждането. Поради това тялото му е подчинено на законите на пространството и времето. За да разберем дадена болест, трябва значи да изследваме също и времевите процеси, например ритъма при треската (температурата): 28 дни; времето на влошаването при дадени детски болести на петия ден или през петия част на сутринта; повторната поява на болестни симптоми или душевни кризи след седем години.

Признаците на пространството са горе /долу, ляво/дясно, отпред/ отзад. Както вече се спомена, не е равнозначно дали една екзема като невродермита се появява в горната част ­ нервно­сетивната област или в долната система ­ веществообмяна­крайници, т.е. повече земната, както в случай на язви по прасците или гъби по стъпалата и пръстите на краката.
С ляво и дясно е същото: лявата страна, където също и вътрешните органи повече са подадени на лекотата и където се намира сърцето, е страната на чувствата. Дясната, чиито орани насочват навън и където се намира черният дроб е волевата страна. Днес в медицината вече качествено се отличава ракът на лявата гърда от този на дясната гърда.

Да погледнем отпред и отзад. В гърба, според стари представи, се концентрира миналата съдба, това значи, човек носи своя кръст със себе си. В предната част човек със своите сетива непосредствено се изправя пред света. Тези отпред и отзад, съответно вън и вътре се виждат по ръцете и дланите: Външната страна и особено свивките на ръцете са чувствителни и нежни ­ тук доминира например невродермита, външната страна напротив е нечувствителна и твърда; тук доминира, особено по лактите и колената, между другото псориазисът. Външната страна на ръцете ­ над лактите в китайското лечебно изкуство протича меридианът на белите дробове ­ представлява вътрешните органи; страничните части на ръцете ­ цялата външна повърхност. Разперим ли ръцете нависоко в безпомощен жест, автоматично показваме нашата вътрешна страна на ръцете, искаме ли да се запазим от външния свят, показваме външната страна на ръце си. Защо при псориазисът особено са засегнати лактите и колената, ще бъде разгледано в съответната глава.

Редом с психологичната помощ при душевните проблеми, в антропософската и китайската медицина се познават също и лежащите в основата отношения към определени органи, например, тъгата към белите дробове, депресията към черния дроб, гневът към жлъчката или страхът към бъбреците. Разбира се и при класическото хомеопатично лечение се взе- мат предвид душевните фактори за намирането на подходящото лекарство.

Така понякога даден пациент,при дадена притесняваща го ситуация, с години не смее да тропне с ръце. Тази неизживяна форма на агресия тогава изпълнява кожата, за което естествено трябва да са налице определени диспозиции.

От времето на първите стъпки на разширената антропософски медицина, когато Рудолф Щайнер съветваше интересуващи се лекари по време на консултациите им, съществува една забележителна болнична история, която още веднъж може да покаже дълбоката връзка между кожа, орган, душа и лечебно средство и затова е така поучителна, защото тя анулира поставянето едно до друго на душата и органа.

Ние често сме изпитали телесните последици на нашите душевни проблеми, когато например ни полазват мравки по гърба или не можем нещо да преглътнем. Забелязвали сме също, че когато избие телесната болест, душевно ни става по­добре. Но че душевността и телестността са

Касаеше се тогава (1923) година за една шестнадесетгодишна млада жена с обрив от гнойни мехурчета (vesico-papulöses Eksem) по ръцете. Още като дете тя винаги е имала обриви. След това дъги години ­ екзема на дясната ръка. (Една категорична симптоматика на дясната страна допуска участието на черния дроб).

По­късно се опарила на коприва и така процесът още повече се засилил: Появили се още повече мехурчета, които се разпространили по другата ръка и по левия крак и които се появявали на тласъци. По това време този род от екзема се лекуваше с облъчване с рентгенови лъчи и намазване с катран, вследствие на което екземата за кратко време изчезвала, но не след дълго отново засилено се появявала.

В анамнезата, редом с няколко прекарани детски болести се виждаше, че пациентката на дванадесет години е прекарала магарешка кашлица, с която дълго се е борила и от тогава й останала бронхиална чувствителност. Храносмилането беше редовно. Щайнер попита, както сигурно би направил и един лекар­хомеопат, за някои органични жлъчни и черно- дробни симптоми, например горчив вкус в устата, запек или някакви особености при храненето. Но органичната страна беше без особености. Въпросите се прехвърлиха на психичната страна на двата органа.

„Гневлива ли сте, избухвате ли лесно, една възбудена, холерична личност ли сте, или понякога тъжна?“ Всичко се отговори положително от пациентката. Причината значи беше една, още от младостта „нередовна функция на черния дроб“ с латентно предразположение към жълтеница, която обаче не се е проявила.

„Жълтеница не е необходимо да е прекарала, не е възможно, макар и да има предпоставки за това. Външно не бих препоръчал някакво лечение, може би да се маже с антимонов мехлем (антимон е един метал б. п.), но тогава отново ще излезе на друго място.“

На тогавашните лекари беше препоръчано да инжектират хомеопатизираните субстанции мед и калай. С това екземата се подобрила в течение на около девет месеца.

„...и беше наблюдавано, че при подобряването на екземата имаше лека склонност към катари на гърдите.“* /*Цитирано по: Хилмар Валтер, Седемте главни метала. Тяхната принадлежност към света, земята и човека. Болничен случай номер 111, Дорнах 1966, стр.268./

Това като пример следва до докаже, как тясно са свързани орган и душа и как това ­ както и разбира се при всеки друг орган ­ може да въздейства на кожата.