Нередактиран текст


ИЗ ЛЕКЦИИ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР



страница6/6
Дата24.10.2018
Размер1.06 Mb.
#96967
1   2   3   4   5   6

ИЗ ЛЕКЦИИ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР


*** Припомнете си как­во съм каз­вал чес­то тук и на дру­ги места: съ­щес­т­ву­ва мис­те­ри­оз­на връз­ка меж­ду чо­веш­ко­то съз­на­ние и раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли на универса. Да, тя съ­щес­т­ву­ва та­зи мис­те­ри­оз­на връз­ка меж­ду раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли на уни­вер­са и съзнанието. И тя съ­щес­т­ву­ва по та­къв начин, че ед­но­то мо­же да за­еме мяс­то­то на другото, в един или друг сми- съл, по след­ния начин.

*** Да предположим, че има­ше време, да речем, през пос­лед­ни­те 20 или 30 го­ди­ни на ХІХ век, през ко­ето чо­ве­чес­т­во­то тър­се­ше ду­хов­но­то така, как­то то търсеше, по вре­ме на то­зи съ­щия период, ма­те­ри­ал­но­то знание, ма­те­ри­ал­ни­те активности. Да предположим, че към края на ХІХ век, хо­ра­


та се стре­мя­ха да от­к­ри­ят вът­реш­на­та опит­ност на духа, поз­на­ни­ето на духа, ду­хов­на­та активност. Какво ще­ше да стане, ако те бя­ха тър­си­ли поз­на­ние за ду­хов­ния свят, и, из­хож­дай­ки от то­зи ду­хо­вен свят, да да­дат на фи­зи­чес­кия свят един характер, ед­на ба­за - вместо, през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на ХІХ век, да прес­лед­ват все по­ве­че и повече, инстинктивно, то­ва знание, ко­ето чес­т­ва сво­ите на­й-­го­ле­ми три­ум­фи чрез про­из­вод­с­т­во­то на ин­с­т­ру­мен­ти на смър­т­та и ко­ето за­вър­ш­ва със за­бо­га­тя­ва­не­то чрез чис­то ма­те­ри­ал­ни блага. Какво ще­ше да стане, ако чо­ве­чес­т­во­то се бе­ше стре­ми­ло да постигне, с ог­лед на со­ци­ал­на­та дейност, ед­но ду­хов­но зна- ние, ду­хов­ни импулси?

*** Това ще­ше да бъ­де ед­но дело, на ком­пен­са­ция на раз­ру­ши­тел­ни­те сили! Хората щя­ха да са по-прозорливи; пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на ХХ век ня­ма­ше да до­не­сат разрушението, ако съз­на­ни­ето бе­ше по-силно, от това, ко­ето се при­ла­га към сетивното, към са­ма­та материя. Ако през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на ХІХ век, съз­на­ни­ето бе­ше по-силно, раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли ня­ма­ше да имат нуж­да да се на­мес­ват през пър­ви­те де­се­ти­ле­тия на ХХ век.

*** Тази ситуация, за­бе­ляз­ва­ме я най-интензивно, по на­й-­по­ра­зи­те­лен начин, но също, в пер­с­пек­ти­ва­та на те­ори­ята на познанието, най-жесто- ката, ко­га­то вли­за­ме в кон­такт с мъртвите, на­ми­ра­щи се в ду­хов­ния свят, или през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на ХІХ век, или през пър­ви­те на ХХ век. Между тях се на­ми­рат мно­го души, които, на земята, в забързаността, за­етос­т­та и усилията, пос­ве­те­ни на ма­те­ри­ал­на­та област, не са на­ме­ри­ли слу­чай да про­бу­дят сво­ите съз­на­ния от ду­хов­ни импулси. Много от тях са пре­ми­на­ли пред­две­ри­ето на смъртта, без до­ри са­мо да са пре­ду­се­ща­ли понятията, идеите, ко­ито при­зо­ва­ват ду­хов­ни­те импулси. Ако, на та­зи земя, пре­ди да са преминали, те­зи души, пра­га на смъртта, за тях съ­щес­т­ву­ва­ше въз­мож­нос­т­та да при­емат ду­хо­вен еле­мент в сво­ите представи, в сво­ите понятия, те щя­ха да ги от­не­сат от­въд смъртта. Това ще­ше да бъ­де един принос, от кой­то те има­ха нуж­да след смъртта. Но те го нямаха.

*** Този, кой­то поз­на­ва ис­то­ри­ята на духа, това, ко­ето се на­ри­ча ис­то­рия на ду­ха от пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия на ХІХ век и пър­ви­те на ХХ век, знае, че не мо­же­ше да се упот­ре­би до­ри ду­ма­та "дух" съзнателно: тя се упот­ре­бя­ва­ше за всич­ко друго, но не и за това, ко­ето е дейс­т­ви­тел­но духът. Душите ня­ма­ха ни­как­ва въз­мож­ност да опоз­на­ят тук до­лу духа. на тях им е нуж­но да имат компенсация. Сега ко­га­то са про­ник­на­ли в ду­хов­ния свят през пред­две­ри­ето на смъртта, те из­пит­ват жажда, те­зи души, ко­ито тук до­лу жи­вя­ха в материализма. И за как­во са жад­ни те? За раз­ру­ши­тел­ни­те си­ли във фи­зи­чес­кия свят. Защото то­ва е компенсацията!

Тези не­ща не мо­гат да бъ­дат нах­вър­ля­ни с по­мощ­та на удоб­ни понятия. Ако чо­век иска, в та­зи област, да се на­учи да поз­на­ва реалностите, тряб­ва
да раз­вие в се­бе си чув­с­т­во­то на това, ко­ето в еги­пет­с­ки­те мис­те­рии се на­ри­ча­ше же­ляз­на необходимост. Колкото и ужас­но да е това, бе­ше сил­но не­об­хо­ди­мо да се съз­да­де разрушение, за­що­то съществата, ко­ито бя­ха пре­ми­на­ли пред­две­ри­ето на смъртта, бя­ха жад­ни за раз­ру­ши­тел­ни­те сили, в ко­ито те мо­гат да живеят, не ус­пе­ли тук до­лу да по­лу­чат ком­пен­са­ци­ята на ду­хов­ни­те импулси.

*** Редът ня­ма да за­мес­ти хаоса, пре­ди чо­ве­чес­т­во­то да се ре­ши да про­ник­не ду­ша­та си от та­ка се­ри­оз­ни ис­ти­ни и да ги при­съ­еди­ни към по­ли­ти­чес­ки­те идеи, оби­ка­ля­щи света. Ако те­зи ис­ти­ни пре­да­ват пе­си­мис­ти­чен тон и вие мислите: кол­ко да­леч е още чо­ве­чес­т­во­то от всичко, ко­ето дне- ш­ни­ят ден изисква! - има­те право. Но ва­ши­ят оп­рав­дан песимизъм, пос­лед­ван от вът­реш­на подбуда, от яс­на­та под­бу­да да опитвате, нав­ся­къ­де къ­де­то можете, на ко­ето и мяс­то да се намирате, да про­буж­да­те душите, да ги во­ди­те в посоката, в ко­ято Духовната на­ука мо­же да из­п­ра­ти сво­ите импулси. Разбира се, днес не мо­же да се нап­ра­ви мно­го - трябва, обаче, да се пра­вят усилия, честно, искрено, по начин, по кой­то един или друг мо­же да разбере, да се прив­ле­че вни­ма­ни­ето вър­ху то­зи кон­к­ре­тен факт: мо­дер­на­та епо­ха про­бу­ди при мър­т­ви­те нужди, ко­ито ид­ват да за­до­во­лят това, ко­ето ние, живите, поз­на­ва­ме тук до­лу и ко­ето ни ка­ра да потръпваме.

*** Трябва да виж­да­ме яс­но нас­то­ящия зов на на­ше­то време, един зов, кой­то се пов­та­ря на все­ки час, на вся­ка минута: про­бу­ди се! Духовната на­ука с ан­т­ро­по­соф­с­ка ори­ен­та­ция днес мо­же да бъ­де раз­б­ра­на са­мо от този, кой­то е спо­со­бен да различи, че чо­ве­чес­т­во­то е пред ед­на неп­ре­дот­в­ра­ти­ма алтернатива: или ду­хът ще бъ­де разбран, или ха­осът ще про­дъл­жи да съществува. Един мас­ки­ран ха­ос не би бил по­-до­бър от днеш­ния кър­вав хаос. Ако, през ид­ни­те години, ня­ма­ме ни­що друго, ос­вен материа- лизъм, да про­дъл­жи ма­те­ри­ализ­ма - мо­же би, един раз­вит ма­те­ри­али­зъм ако, на ба­за­та на ста­на­ло­то през пос­лед­ни­те три де­се­ти­ле­тия и за ко­ито спя­що­то чо­ве­чес­т­во не си да­ва още сметка, ако на та­зи ба­за тряб­ва­ше да се съз­да­де нов курс към ма­те­ри­али­те богатства, тези, ко­ито мно­го хо­ра се стре­мят да ги ви­дят ид­ва­щи ка­то плод на мира, тогава, отново, ду­ши­те щя­ха да пре­ми­на­ват пред­две­ри­ето на смър­т­та и щя­ха да бъ­дат жад­ни за разрушение. И раз­ру­ше­ни­ето не би има­ло край.

*** Това, ко­ето има значение, е са­мо и един­с­т­ве­но чувство, вът­реш­ни­ят им­пулс да се пос­тиг­не не­об­хо­ди­мос­т­та от одухотворяване. Ще пос­тиг­нем нап­ре­дък в степента, в ко­га­то пос­тиг­нем това. Този, кой­то ис­ка да раз­бе­ре по­не мал­ко на­ша­та епоха, и кой­то об­мис­ля как­во стру­ва тя в свет­ли­на­та на та­ка се­ри­оз­ни­те истини, ко­ито ние чес­то припомняме, той трябва, все пак да усе­ти ужасното, страш­но­то ба­нал­но­то и повърхностното, това, ко­ето се каз­ва или пи­ше за света.

*** Представете си ед­на гру­па деца, ко­ито са счу­пи­ли всич­ко в до­ма на ро­ди­те­ли­те си: вазите, чиниите, чашите, всичко. Хора ги гледат, мис­лят как да ги на­ка­рат да спрат, за­що­то де­ца­та про­дъл­жа­ват да бя­гат из кухня- та, ро­вят из кух­нен­с­кия шкаф, навсякъде, къ­де­то мо­же да има не­що за чупене. Накрая ид­ва иде­ята за лекарство. Една гру­па от при­със­т­ва­щи­те на всич­ко това, и пре­тен­ди­ра­щи да­же да са въз­пи­та­те­ли на деца, имат та­зи идея: те пра­вят така, че всич­ко ко­ето е чуп­ли­во да бъ­де при­не­се­но и раз- рушено. Тогава, ня­ма да мо­же да се чу­пи ве­че нищо, ще се сло­жи край на похабяването!

*** Не бих­те ли взе­ма­ли за лу­ди по­доб­ни възпитатели? Това е нещо, ко­ето ще раз­бе­ре­те добре. Но ко­га­то хора, ко­ито се смя­тат за мъдри, обявя- ват, от­нос­но света: тряб­ва да се во­дят кръ­во­по­лит­ни вой­ни до пос­ти­га­не­то на мир, на­й-­нап­ред тряб­ва да бъ­де раз­ру­ше­но всичко, за да не бъ­дат въз­мож­ни по­ве­че раз­ру­ше­ния на зе­мя­та - то­ва се смя­та за мъдрост. Да се уби­ва тол­ко­ва дълго, кол­ко­то може, за да се сло­жи край на убийствата, за да се борим, про­тив убийствата, то­ва е мъдрост.

/Извадки от "Падането на ду­хо­ве­те на мрака" из­ляз­ла от из­да­тел­с­т­во­то на Център Триада през 1978 - Първа конференция./

ИЗ ЛЕКЦИИ НА РУДОЛФ ЩАЙНЕР


*** Трябва да на­ме­рим от­но­во пътя, ид­ващ от духа-творец; и мо­жем да го на­ме­рим са­мо ако се стре­мим да раз­ви­ва­ме в ин­те­лек­ту­ал­ния живот, уп­рав­ля­ван от Държавата, един сво­бо­ден ду­хо­вен живот, кой­то ще има то­га­ва си­ла­та да се ро­ди от­но­во в живота. Един ду­хо­вен живот, во­ден за но­са от Църквата, над­зи­ра­ван и пок­ро­ви­тел­с­т­ван от Държавата или под­ло­жен на за­ду­ша­ва­щи­те нап­ре­же­ния на ико­но­ми­чес­кия живот, не мо­же да бъ­де пло­дот­во­рен за човечеството; та­къв мо­же да бъ­де са­мо един жи­вот на не­за­ви­си­мия дух, по­чи­ващ един­с­т­ве­но на са­мия се­бе си.

*** Време е днес да пот­вър­дим смело, от­во­ре­но и искрено, че ду­хов­ни­ят жи­вот тряб­ва да се ус­та­но­ви вър­ху сво­ите соб­с­т­ве­ни основи. Много хо­ра пи­тат днес: Какво тряб­ва да правим? Това, ко­ето тряб­ва е, най-напред, да по­ка­жем на въз­мож­но на­й-­го­лям брой хора, до как­ва сте­пен е не­об­хо­ди­мо ду­хов­ни­ят жи­вот да бъ­де из­вън вся­ко напрежение... Малко ду­ши имат сме­лос­т­та да фор­му­ли­рат ка­те­го­рич­но то­ва изис­к­ва­не и ос­вен то­ва да ра­бо­тят за про­ник­ва­не на раз­би­ра­не­то око­ло се­бе си, на това, ко­ето е то. Всякаква дру­га со­ци­ал­на ре­фор­ма не мо­же да бъ­де друга, ос­вен временна. Ето кое е най-важното: да се ра­бо­ти за това, един на­рас­т­ващ брой съ­щес­т­ва да раз­бе­рат со­ци­ал­ни­те необходимости. Да се раз­п­рос­т­ра­ня­ва свет­ли­на­та вър­ху те­зи не­ща чрез всич­ки средства, ко­ито са в на­ша власт, ето как­во тряб­ва да се пра­ви днес.

*** Когато изу­ча­ва­ме това, ко­ето ста­ва в света, виждаме, че ико­но­ми­чес­ки­ят живот, по­ли­ти­чес­ки­ят и юри­ди­чес­ки­ят жи­вот и ду­хов­ни­ят жи­вот са ха­отич­но уп­ле­те­ни и объркани. И ако не ис­ка­ме да из­не­мог­ва­ме под те­жес­т­та на един на­пъл­но из­ро­ден юри­ди­чес­ки живот, тряб­ва да се ори­ен­ти­ра­ме към иде­ята за трой­на­та ор­га­ни­за­ция на со­ци­ал­ния организмът, ко­ято ще ус­та­но­ви ико­но­ми­чес­кия жи­вот на ед­на не­за­ви­си­ма основа, то­зи ико­но­ми­чес­ки живот, кой­то тър­си да пробие, но кой­то не мо­же да го на- прави, до­ка­то не му по­мог­нат сво­бод­но в то­ва един юри­ди­чес­ки и един ду­хо­вен живот. Тези не­ща имат дъл­бо­ки ко­ре­ни в ця­лос­т­нос­т­та на чо­веш­ка­та еволюция, в ко­лек­тив­ния жи­вот на човечеството. Трябва да се от­к­ри­ят те­зи корени. Хората тряб­ва да разберат, че най-долу, вър­ху почвата, та­ка да се каже, ико­но­ми­чес­ки­ят жи­вот пълзи, про­пит це­ли­ят от ан­г­ло­-­аме­ри­кан­с­ки­те идеи, и че той мо­же да се ос­во­бо­ди от тях са­мо ако ра­бо­ти в съг­ла­сие с це­лия свят, с това, с ко­ето дру­ги­те са на­да­ре­ни ина­че фактът, че е за­во­ювал све­тов­но­то господство, ще бъ­де фа­та­лен за него.

*** Ако све­тът про­дъл­жи да вър­ви в съ­ща­та посока, спо­ред един ду­хо­вен живот, про­из­ля­зъл от Изток, но в пъ­тя на изродяването, това, ко­ето в на­ча­ло­то бе­ше на­й-б­ла­го­род­на­та истина, ще по­тъ­не нак­рая в на­й-­опас­на­та лъжа. Ницше тряб­ва­ше да опи­ше как гър­ци­те ве­че тряб­ва­ше да се пред­па­зят от та­зи лъ­жа за живота, чрез сво­ето изкуство. Основно, из­кус­т­во­то е де­те на боговете, ко­ето пре­чи на чо­ве­чес­т­во­то да по­тъ­не в лъжа. Ако не пра­вим друго, ос­вен да след­ва­ме из­к­лю­чи­тел­но то­зи пър­ви им­пулс на цивилизацията, то то­ва те­че­ние ще се от­пу­ши в лъжата. През пос­лед­ни­те пет или шест години, бя­ха ка­за­ни по­ве­че лъжи, от­кол­ко­то от на­ча­ло­то на ис­то­ри­ята до сега, на­й-­ве­че в ци­ви­ли­зо­ва­но­то човечество; поч­ти ни­ко­га не е каз­ва­на ис­ти­на­та в об­щес­т­ве­ния живот; поч­ти ня­ма ни­то дума, ко­ято да е вярна. И до­ка­то то­ва пър­во те­че­ние за­вър­ши с лъжа, цен­т­рал­но­то те- чение, то­ва на правото, за­вър­ши с егоизма. Накрая, един ико­но­ми­чес­ки жи­вот от ро­да на англо-американския, кой­то ще за­вър­ши с гос­под­с­т­во над света, ще по­тъ­не в ед­на тре­та бездна, ко­ято зап­лаш­ва чо­веш­кия живот, ако той не се ос­та­ви да бъ­де про­ник­нат от един не­за­ви­сим ду­хо­вен жи­вот и не­за­ви­сим юри­ди­чес­ки живот. Първата от те­зи бездни, е лъжата, пок­ва­ря­ва­не­то на чо­ве­чес­т­во­то от Ариман. Втората, е егоизмът, пок­ва­ря­ва­не­то на чо­ве­чес­т­во­то от Луцифер. Третата, то­ва са бо­лес­ти­те и смър­т­та в циви- лизацията, как­то и във фи­зи­чес­ка­та област.

*** Англо-американският свят мо­же лес­но да за­во­юва све­тов­на­та мощ: без трой­на­та ор­га­ни­за­ция на со­ци­ал­но­то тяло, не­го­во­то гос­под­с­т­во ще раз­п­рос­т­ра­ни в све­та бо­лес­ти­те и смър­т­та на цивилизацията.

*** Познанието за те­зи не­ща тряб­ва да под­бу­ди в нас ентусиазма, кой­то ни вну­ша­ва да да­дем ра­зяс­не­ние на въз­мож­но на­й-­го­лям брой хо­ра по та­зи тема. Да прос­ве­ща­ват човечеството, то­ва е днес ра­бо­та­та на тези, ко­ито


знаят. Ние тряб­ва да нап­ра­вим всичко, ко­ето е по си­ли­те ни, за да се бо­рим про­тив та­зи лудост, ко­ято има пре­тен­ци­ята да е мъдрост, ко­ято се до­вол­с­т­ва от сво­ите соб­с­т­ве­ни ре­зул­та­ти и да и про­ти­во­пос­та­вим това, ко­ето мо­жем да спе­че­лим в об­лас­т­та на прак­тич­ни­те ре­али­за­ции на Антро- пософията.

/Извадки от "Мисията на Михаил", из­ляз­ла от из­да­тел­с­т­во­то на Център Триада. Края на 12-та конференция, със­то­яла се на 15. 12. 1919 г./.




Каталог: wp-content -> Rudolf%20Steiner
Rudolf%20Steiner -> Лекции изнесени в Дорнах от 29. 9 до 28. 10. 1917 г
Rudolf%20Steiner -> Лекции изнесени в Берлин от 20 23. 1914 г превод от руски: петранка георгиева нередактиран превод изготвил: петър иванов райчев препис от ръкопис
Rudolf%20Steiner -> Книга с ъ д ъ р ж а н и е стр. Увод. Задачата на Духовната наука
Rudolf%20Steiner -> Лекция, изнесена в Цюрих на Октомври 1918 Превод от немски: Димитър Димчев Октомври 1918, Цюрих
Rudolf%20Steiner -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
Rudolf%20Steiner -> И з ж и в я в а н и я в свръхсетивния свят т р и т е п ъ т я н а д у ш а т а к ъ м Х р и с т о с 14 лекции
Rudolf%20Steiner -> Стопанство
Rudolf%20Steiner -> Лекции изнесени в Дорнах от 4 до 31. 12. 1916 и в Базел на 21. 12 1916 г
Rudolf%20Steiner -> Лекции изнесени в Дорнах и Берн между 25 януари и 23 март 1924
Rudolf%20Steiner -> Окултна история


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница