Нередактиран текст

ВТОРА ЛЕКЦИЯ

Завчера Ви го­во­рих за Сведенборг и за не­го­во­то ясновидство. У Све- денборг има­ме ра­бо­та с ед­но сил­но из­ра­зе­но и нап­ред­на­ло ясновиждане. Но ха­рак­тер­но е, че той не е мо­гъл да пре­ми­не прага, къ­де­то чо­век се из­ди­га до дру­го­то със­то­яние на съз­на­ни­ето така, че да мо­же да каже: аз съм гледан, аз съм виждан. Той е виж­дал сво­ите образи, не е бил гле­дан от Ангелите и той ги е гле­дал - със съ­ща­та фор­ма на съзнанието, с ко­ято гле­да­ме тук на фи­зи­чес­ко­то поле. Нека още вед­нъж да об­гър­нем с пог­лед то­ва положение. Ако ис­ка­ме да об­ри­су­ва­ме нак­рат­ко пра­вил­но­то из­ди­га­не от фи­зи­чес­ко­то по­ле до вис­ши­те полета, ние тряб­ва да си изяс­ним осо­бе­но доб­ре следното: на фи­зи­чес­ко­то по­ле чо­ве­кът въз­п­ри­ема раз­лич­ни предмети. Тези предмети, как­то знаете, се от­ра­зя­ват чрез не­го­во­то фи­зи­чес­ко тяло. Чрез то­ва те ста­ват не­го­ви пред­с­та­ви и ста­ват то­га­ва оп­ре­де­лен вът­ре­шен факт на съзнанието: аз виж­дам обектите.

В момента, ко­га­то се из­ди­га­ме до ед­но по­-ви­со­ко съзнание, всич­ко то­ва се изменя. Тогава ние с на­шия аз ста­ва­ме обект на въз­п­ри­ятие на съ­щес­т­ва­та от по­-висш по­ря­дък и има­ме съзнанието: аз съм възприеман, аз съм гле- дан.

Но Сведенборг пред­с­тав­ля­ва и ед­но тре­то състояние, със­то­яние в ко­ето той има цял един свят от горе, кой­то не е на фи­зи­чес­ко­то поле, същества, ко­ито въп­ре­ки то­ва са та­ка възприемани, как­то се въз­п­ри­емат не­ща на фи­зи­чес­ко­то поле, са­мо че в по­-фин­а форма, от по­-фи­на материя. Следова- телно Сведенборг въз­п­ри­ема ду­хов­ни неща, ко­ито му са да­ва­ни под фор­ма­та на образи, съ­що както, ка­то че ли ду­хов­ни­ят свят не би бил ни­що дру­го ос­вен ед­на по­-тън­ка фор­ма на фи­зи­чес­кия свят. Той виж­да ду­хов­ния свят така, как­то в нор­мал­ния жи­вот виж­да­ме фи­зи­чес­кия свят.

мисъл, кой­то изис­к­ва то­ва се счи­та за чужд, за враг на живота. Това е чув­с­т­ва­та ко­ето хо­ра­та имат на фи­зи­чес­ко­то по­ле спря­мо све­та на мислите. Това ста­но­ви­ще по от­но­ше­ние на мис­лов­ния свят е твър­де разпрост- ранено.

И аз смятам, че не за­ся­гам ни­ко­го от Вас - за­що­то при­със­т­ву­ва­щи­те ви­на­ги пра­вят из­к­лю­че­ние - ако кажа: От ре­ди­ца го­ди­ни мно­зи­на че­тат мо­ята кни­га "Философия на свободата", ко­ято е ед­но чис­то пос­т­ро­ение от ми- сли. Тя из­ли­за от пе­чат в на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни на ми­на­лия век. Инте- ресно би било, ако ня­кой би се пот­ру­дил да преброи, кол­ци­на от ли­ца­та в на­ше­то дви­же­ние ко­ито днес че­тат "Философия на свободата", би­ха я че­ли също, ако тя би им по­пад­на­ла в ръ­це­те в на­ча­ло­то на 90-те го­ди­ни без да зна­ят ни­що за ме­не и за на­ше­то движение. Би би­ло ин­те­рес­но да се узнае, кол­ци­на то­га­ва би­ха я про­че­ли и кол­ци­на би­ха казали: Аз не мо­га да се оп­ра­вя в та­зи тъ­кан от мисли, то­ва ня­ма ни­как­во значение.

От то­ва мо­же­те да ви­ди­те - раз­би­ра се при­със­т­ву­ва­щи­те пра­вят из­к­лю­че­ние - кол­ци­на че­тат та­зи твор­ба на ми­съл­та от вът­реш­на подбуда. Защото са­мо оне­зи я че­тат от не­лич­ни подбуди, ко­ито би­ха я про­че­ли също, ако и ни­ко­га не би­ха ме поз­на­ва­ли лично.

Но Сведенборг виж­да същества, осо­бе­на­та ка­те­го­рия на Марсовите съще- ства, за ко­ито ве­че говорих. И об­що взе­то той е дос­та­тъч­но про­ник­нал в ас­т­рал­ния мир, за да ги познае, въп­ре­ки че е ве­лик учен, но той не жи­вее още в ду­шев­но чис­ти мисли, ко­ито да са сво­бод­ни от вся­как­ви емоции, по­ра­ди ко­ето и не мо­же да раз­бе­ре тия същества. Пренесено на фи­зи­чес­ко­то поле, то­ва би би­ло рав­но­сил­но на положението, ако ня­кой би ка­зал
за мо­ята "Философия на свободата": О, то­ва е не­що китайско, неразбрано; то­ва не е език, кой­то ра­зу­мен чо­век мо­же да че­те - тряб­ва да счи­та­ме въ­об­ще та­зи кни­га за неразбираема! Така на ас­т­рал­но­то по­ле Сведенборг счи­та­ше те­зи Марсови съ­щес­т­ва за неразбираеми.

Но важ­но­то е, що­то чо­век мо­же да има доб­ра­та во­ля и стре­ме­жа да се из­диг­не до мисленето, до оно­ва мислене, ко­ето е сво­бод­но от емоции, от оне­зи емо­ции първоначално, ко­ито поз­на­ва­ме в света, в живота. Напри- мер, на ня­кой кой­то не е дос­тиг­нал още до чис­то­то мислене, това, ко­ето "Философия на свободата" съдържа, му харесва, за­що­то ед­но вът­реш­но чув­с­т­во го тлас­ка към един по­-ду­хо­вен мироглед. Но та­къв чо­век за­ема пра­вил­но ста­но­ви­ще спря­мо "Философия на свободата" ед­ва тогава, ко­га­то при­ема това, ко­ето жи­вее в нея за­ра­ди начина, по кой­то мис­ли­те из­рас­т­ват ви­на­ги ед­ни от дру­ги и се под­дър­жат взаимно. Въпреки че Сведен- борг е бил та­къв ве­лик учен, той не е имал ни­как­во пред­чув­с­т­вие за по­доб­на склон­ност към един свят на мислите, кой­то чо­век има са­мо ка­то свят на мис­ли и кой­то дейс­т­ви­тел­но не съ­дър­жа ни­как­ви ос­та­тъ­ци от ро­да на емо­ци­ите и на чувствата. Нужно е да се пос­та­ра­ем да познаем, как в обик­но­ве­ния жи­вот чо­век е скло­нен да се ли­ши от ед­на или дру­га ис­ти­на за­ра­ди това, не из­хож­да от емо­ци­онал­ни импулси, ко­ито е до­бил на фи­зи­чес­ко­то по­ле кар­мич­но или чрез възпитание. Това прес­та­ва да бъ­де та- кава, ко­га­то със своя ду­ше­вен жи­вот той се из­ди­га дейс­т­ви­тел­но в ед­на та­ка­ва сфе­ра на мисленето, къ­де­то мис­ли­те се пред­с­та­вят така, че се под­к­ре­пят взаимно, къ­де­то те ня­мат ве­че су­бек­тив­но съдържание.

Но се­га чо­век тряб­ва да пос­тиг­не не­що друго. Когато той е пос­тиг­нал дей- с­т­ви­тел­но да мо­же да мис­ли така, че да е об­х­ва­нал чис­та­та мисъл, да мо­же да има в своя ду­ше­вен жи­вот ед­но ре­ду­ва­не на чис­ти мисли, то­га­ва соб­с­т­ве­но­то чув­с­т­во е отстранено, отс­т­ра­нен е и соб­с­т­ве­ни­ят аз. От тук и строгостта, ко­ято се чувствува, ко­га­то чо­век се е из­диг­нал до чис­то­то мислене. Той не мо­же ве­че да пре­гъ­ва и да пре­чуп­ва мислите, та­ка как­то би ис­кал да ги има субективно. Когато се взе­ма ед­но та­ко­ва ре­ду­ва­не на мислите, как­во­то е да­де­но във "Философия на свободата", не­въз­мож­но е те да бъ­дат из­г­ра­де­ни иначе. Човек не мо­же да ги ус­т­рой­ва произволно, но тряб­ва да ги ос­та­ви те да из­рас­нат в него. Той на­ис­ти­на не учас­т­ва в тях със своя аз; са­мо­то мис­ле­не мис­ли в него. Обаче са­мо чрез то­ва мис­ле­не­то е наз­ря­ло то­ва да се за­мес­ти съ­дър­жа­ни­ето на соб­с­т­ве­ни­ят аз с не­що друго: вмес­то съ­дър­жа­ни­ето на на­ше­то чув­с­т­во се­га в то­ва сво­бод­но мис­ле­не тряб­ва да про­ник­не чув­с­т­ве­но­то съ­дър­жа­ние на Духовете на вис­ши­те йерархии. И ко­га­то сте пос­тиг­на­ли да отс­т­ра­ни­те та­зи су­бек­тив­ност от ва­ше­то из­пъл­не­но със соб­с­т­ве­ни­те ви вълнения, из­пъл­не­но с вся­как­ви не­точ­ни понятия, мислене, вие има­те ве­че са­мо чис­ти­те по­ня­тия ка­то та- кива: то­га­ва в та­ко­ва мис­ле­не вли­за бо­жес­т­ве­но­то съдържание. То се вли­-
ва се­га в не­го - и вие има­те ед­но съ­дър­жа­ние по­лу­че­но отгоре.

Това Сведенборг не мо­жа да постигне. Той не мо­жа да отс­т­ра­ни сво­ите лич­ни въл­не­ния от това, ко­ето мислеше. Въпреки че бе­ше ве­лик учен, той не мо­жа да пос­тиг­не това, да ос­во­бо­ди на­пъл­но мис­ле­не­то си от сво­ите вълнения.

Понеже бе­ше се из­диг­нал до ас­т­рал­но­то поле, той но­се­ше със се­бе си ед­но мислене, ко­ето все още бе­ше в плен на не­го­ва­та личност, и за­то­ва сто­еше съ­вър­ше­но ка­то чужд пред та­ки­ва същества, ко­ито мис­ле­ха в ед­но чис­то мислене: имен­но пред те­зи оби­та­те­ли на Марс. Той не мо­же­ше да ги разбере; те из­ра­зя­ва­ха своя го­вор чрез съ­вър­ше­но не­раз­би­ра­еми жесто- ве! От къ­де ид­ва това? На как­во се дъл­жи това? Защо Сведенборг бе­ше зат­во­рен за све­та на ед­но по­-вис­ше съзнание? Защо той не мо­же да про­ник­не в све­та на ед­но по­-вис­ше съзнание? Защо вне­се той в ду­хов­ния свят, в кой­то все пак бе­ше от­час­ти проникнал, на­чи­на да гле­да нещата, как­то се гле­дат не­ща­та са­мо на фи­зи­чес­ко­то поле? И за­що из­ра­зе­ни­те чрез жес­то­ве ду­ми на духовете, ко­ито мо­же­ха да мис­лят в чис­ти мисли, за­що те­зи мис­ли ос­та­ва­ха не­раз­би­ра­еми за него.

Тези въп­ро­си по­лу­ча­ват отговор, ко­га­то се запитаме: Как е сто­яла в дейс­т­ви­тел­ност ра­бо­та­та със Сведенборг. Какво за­не­се той го­ре на ас­т­рал­но­то поле? Както ви­дях­ме той не бе­ше ос­во­бо­дил на­пъл­но ду­хов­ния чо­век в се­бе си от фи­зи­чес­кия човек. Защото ако бе­ше ус­пял да сто­ри това, то­га­ва в сфе­ра­та на вис­ше­то съз­на­ние той би гле­дал своя аз ка­то обект. Неговият аз би стиг­нал за не­го не­що обек­тив­но ка­то един ве­лик спомен. Той не мо­жа да се ос­во­бо­ди дос­та­тъч­но от се­бе си.

Но ха­рак­тер­но­то е това, че Сведенборг не е виж­дал са­мо чис­ти илюзии. Той не е виж­дал са­мо из­мам­ни неща, а е виж­дал така, че, например, е мо­гъл да познае, че има ра­бо­та с та­ка ус­т­ро­ени­те Марсови същества. Това бе­ше правилно. Но той виж­да­ше ду­хов­ния свят в ед­на из­мам­на форма, за­бу­лен ня­как­си в ед­но бу­ло от илюзии. Пред се­бе си той е имал дейс­т­ви­тел­ни Марсови същества, са­мо че не мо­же­ше да ги разбере.

Но не­ка се­га пог­лед­нем ре­ал­но на нещата. Сведенборг не мо­же­ше да ви­ди те­зи същества, ко­ито са Марсови обитатели, със сво­ите обик­но­ве­ни сети- ва. Те са Марсови обитатели, а на­ши­те очи не са ус­т­ро­ени за да мо­гат да ги виждат. Той ги виж­дал в ду­хов­ния свят. Следователно той не мо­же да ги виж­да с обик­но­ве­ни­те очи, да ги чу­ва с обик­но­ве­ни­те уши, не мо­же­ше и да ги об­гър­не с обик­но­ве­на­та ум­с­т­ве­на способност. Защото аз ви обяс- них: та­зи мис­лов­на спо­соб­ност е съ­що един стар дар на Луната - сле­до­ва­тел­но е би­ла раз­ви­та пре­ди Марсовата сила. Между поз­на­ти­те чо­веш­ки поз­на­ва­тел­ни си­ли той не е имал ни­то ед­на такава, с ко­ято да мо­же да поз­нае те­зи същества. И така, ние всъщ­ност се на­ми­ра­ме пред факта, че без съм­не­ние пред Сведенборг дейс­т­ви­тел­но е има­ло същества; но той не

Сведенборг е виж­дал с по­мощ­та на ед­на сила, ко­ято въз­п­ри­ема не­що външно, без да го напипва, без да го хваща, да го докосва, ко­ято въз­п­ри­ема не­що външно, без да упот­ре­бя­ва очите. Каква, е та­зи сила? На Земята, на фи­зи­чес­ко­то по­ле то­ва е съ­ща­та сила, ко­ято се про­явя­ва в по­ло­вия живот, в съ­щин­с­кия по­лов живот: она­зи тайн­с­т­ве­на сила, ко­ято в зем­на­та лю­бов тлас­ка хо­ра­та един към друг, ко­ято се раз­ли­ча­ва от всич­ки дру­ги поз­на­ва­тел­ни си­ли - ед­на сила, ко­ято Сведенборг бе­ше запазил. И в оп­ре­де­ле­на въз­раст та­зи си­ла е би­ла трансформирана, пре­об­ра­зе­на в него: той за­поч­ва да виж­да ду­хов­ния свят чрез по­ло­ва­та сила. Ясновидството на Сведенборг е дейс­т­ви­тел­но такова, че на не­го­ва­та ос­но­ва стои пре­об­ра­зе­на­та по­ло­ва сила.

От тук мо­же­те да из­ва­ди­те заключение, че на чо­ве­ка е да­де­на ед­на сила, ко­ято през вре­ме на зем­но­то раз­ви­тие се про­явя­ва ка­то по­ло­ва си­ла на която, ко­га­то ве­че не е свър­за­на с физическото, се про­явя­ва в пре­об­ра­зе­на форма.

Но от то­ва вие мо­же­те та­ка да из­ва­ди­те заключение: кол­ко близ­ко срод­ни са силите, во­де­щи към об­раз­но­то яс­но­вид­с­т­во с оне­зи сили, ко­ито по­нас­то­ящем са свър­за­ни с на­й-­нис­ки­те на­го­ни на чо­веш­ка­та при­ро­да и как тук ед­на­та сфе­ра мо­же да бъ­де пре­вър­на­та в другата.

От то­ва следва, че не би­ва да си иг­ра­ем с ясновидството, че на то­зи въп­рос тряб­ва да се гле­да мно­го сериозно. /Това, ко­ето каз­вам се от­на­ся за Духовната на­ука ка­то такава, но то се от­на­ся съ­що и за вся­ко неп­ра­вил­но стрем­ле­ние към ясновидството/. Към яс­но­вид­с­т­во­то чо­век не тряб­ва да се стре­ми така, че в по­-вис­шия свят да се пре­не­се прос­то пре­об­ра­зе­ни­ят на­чин на виж­да­не от фи­зи­чес­кия свят, но за вис­ши­те по­ле­та тряб­ва да тър­сим един нов на­чин на виждане, кой­то то­га­ва ня­ма ни­що об­що с по­ло­ва­та си­ла - за­що­то та­зи си­ла е от фи­зи­чес­ко ес­тес­т­во и съ­щес­т­ву­ва са­мо за фи­зи­чес­ко­то поле. Но да има стре­меж да се пре­не­се го­ре в ду­хов­ния свят съ­ща­та фор­ма на виждане, ня­кой да предполага, че мо­же да се каже: аз възприемам, как­то се въз­п­ри­ема на фи­зи­чес­ко­то поле, то­ва про­из­веж­да в чо­ве­ка склон­нос­т­та да свър­з­ва яс­но­вид­с­т­во­то с по­ло­ви­те сили.
От то­ва мо­жем да се пред­па­зим по раз­лич­ни начини. Сега ние се на­ми­ра­ме в оп­ре­де­ле­на точ­ка на раз­ви­ти­ето на човечеството, ко­га­то та­ки­ва не­ща тряб­ва да бъ­дат разбрани. Това, ко­ето то­ку що ви ка­зах е прад­рев­на мъд- рост. Хората от древ­ни­те вре­ме­на са се пред­паз­ва­ли по след­ния начин. Те са казвали: Когато до­веж­да­ме чо­ве­ка до ду­хов­ния свят, тряб­ва да вни­ма­ва­ме и да има­ме пред­вид че той е сла­бо същество. Защото за нав­ли­за­не­то в ду­хов­ния свят е не­об­хо­ди­ма си­ла /как­то са каз­ва­ли те­зи древ­ни мъдре- ци/, си­ла на характера, са­мо­въз­пи­та­ние и са­мо­об­ла­да­ние на душата, отс­т­ра­ня­ва­не на вся­ка не­обуз­да­ност на ду­шев­ни­те инстинкти. Всичко то­ва е необходимо. Да, чо­ве­кът е слаб - са каз­ва­ли те­зи древ­ни лю­де - той на­ис­ти­на е слабоват: ето за­що той тряб­ва да се дър­жи да­ле­че от въз­мож­нос­т­та да сме­си спо­ме­на­ти­те по­-го­ре сфери. Но как мо­же да се пос­тиг­не това? Той тряб­ва прос­то да бъ­де изолиран, ко­га­то дейс­т­ви­тел­но му се го­во­ри за ду­хов­ни­те неща, та­ка що­то да ня­ма кон­такт с дру­гия пол. Това значи: фак­ти­чес­ки жен­с­ки­ят пол да не се до­пус­ка да взи­ма учас­тие в срещите, къ­де­то се го­во­ри за фак­ти­те на Духовната наука. Ето за­що же­ни­те са би­ли из­к­люч­ва­ни в древ­ни­те вре­ме­на от всич­ки съб­ра­ния с ду­хо­вен характер, ко­ито са се провеждали. С то­ва мъ­же­те са би­ли пред­паз­ва­ни от това, да не смес­ват две­те сфери. Защото те са би­ли за­дъл­жа­ва­ни чрез стро­га клетва, да не го­во­рят ни­що за това, ко­ето е ста­ва­ло вът­ре в ра­бот­ни­те групи, ко­га­то се на­ми­рат във външ­ния свят. Следователно же­ни­те не мо­же­ха да имат ни­що от об­ще­ни­ето с Духовната на­ука ос­вен бе­ли­те ръкавици, ко­ито са би­ли един ва­жен сим­вол за то­ва със­то­яние на нещата.

Но се­га ние дейс­т­ви­тел­но сме над­рас­на­ли те­зи вре­ме­на и тряб­ва да пре­мах­нем те­зи мер­ки в та­ки­ва движения, как­ви­то са ан­т­ро­по­соф­с­ко­то дви- жение. Обаче за то­ва е не­об­хо­ди­мо ду­хов­на­та об­ласт да се под­дър­жа сво­бод­на от дру­га­та сфера, за ко­ято говорихме, дейс­т­ви­тел­но да се под­дър­жа свободна. С дру­ги ду­ми казано: две­те об­лас­ти не тряб­ва да се смесват.

Но в пос­лед­но вре­ме има­ме та­къв един случай, къ­де­то виж­да­ме ед­но ужа- с­но смес­ва­не на две­те области. Т.е. виж­да­ме как дейс­т­ву­ват по­ло­ви­те сили, тъл­ку­ва­ни ка­то не­що съв­сем различно. Те се тъл­ку­ват ка­то все­въз­мож­ни мис­тич­ни прояви, а в дейс­т­ви­тел­ност са са­мо по­ло­ви инстинкти. Много е важ­но то­зи въп­рос да се взе­ме под вни­ма­ние съв­сем се­ри­оз­но и от­вът­ре да се разбере, да се раз­бе­ре от вът­реш­на­та при­ро­да на ми­ро­во­то чувство. Действително, са­мо на­й-­го­ля­ма­та се­ри­оз­ност и на­й-­ви­со­ко­то дос­тойн­с­т­во с ко­ито сто­им в ду­хов­ния живот, мо­гат да дър­жат нас­т­ра­на от нас его­ис­тич­но­то всред то­зи ду­хо­вен живот. И щом его­ис­тич­но­то на- влезе, про­ник­не в то­зи живот, то­га­ва чо­век не мо­же да се предпази, да не сме­си за­ед­но по на­й-­ло­шия на­чин две­те спо­ме­на­ти сфери. Както у Све- денборг един обуз­дан по­лов ин­с­тинкт из­пъл­ва­ше онова, ко­ето ина­че не би ос­та­на­ло празно, но мо­жа да из­пъл­ни не­го­ви­те има­ги­на­ции /ас­т­рал­ни
образи/ са­мо до из­вес­т­на степен, там, къ­де­то се на­тък­на на същества, ко­ито бя­ха отс­т­ра­ни­ли лич­ни­те си чув­с­т­ва от сво­ето мислене, из­ра­зе­но в жестове, той ве­че не мо­же­ше да ги разбере, за­що­то прос­ти­рай­ки сво­ята сек­су­ал­ност вър­ху ас­т­рал­ни­те образи, той бе­ше съз­дал са­мо ед­на чо­веш­ка сфера. Както бе­ше слу­ча­ят със Сведенборг, та­ка и в на­ше вре­ме има­ме еди мно­го си­лен при­мер за това, ко­ето тряб­ва да из­бег­нем в пъ­тя да ду­хов­ни­те светове. Защото то­зи стремеж, кой­то има не­що по­доб­но с то­зи на Сведенборг, ви­на­ги пос­та­вя чо­ве­ка стре­мящ се към яс­но­вид­с­т­во в опас­ност да се въз­бу­ди по­ло­ва­та сфе­ра и да бъ­дат сме­се­ни две­те сфери.

Естествено, в ду­хов­на­та на­ука тряб­ва да мо­жем да го­во­рим за те­зи неща. Би би­ло твър­де зле, ако не мо­жех­ме да изяс­ним те­зи не­ща обек­тив­но научно, за­що­то за този, кой­то се стре­ми към яс­но­вид­с­т­во е мно­го важ­но да се за­поз­нае и с опасностите, на ко­ито мо­же да се натъкне.

Ето за­що се случва, че не­чис­та­та фан­та­зия лес­но мо­же да не раз­бе­ре това, ко­ето се це­ли в чис­тия ду­хо­вен стремеж.