Нередактиран текст

БИБЛИЯТА И МЪДРОСТТА

По сте­ног­раф­с­ки записки, неп­рег­ле­да­ни от автора.

Превод от английски: Радослав Радев

Оригиналното заг­ла­вие на лек­ци­ята е "Der Kreislauf des Menschen innerhalb des Sinnes -, Seelen - und Geisteswelt".

Не мо­же да има съмнение, че вли­яни­ето на Библията вър­ху Западната Култура е би­ло мно­го по­-го­ля­мо от то­ва на кой­то и да е друг документ. Наистина мо­же да се каже, че ка­то ре­зул­тат от раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на Би- блията, чо­веш­ка­та ду­ша хи­ля­ди го­ди­ни под­дър­жа връз­ка с на­й-­вът­реш­на­та същ­ност на човека, - връзка, ко­ято об­х­ва­ща живота на чувствата, а съ­що и живота на волята. Въздействието в те­зи две сфе­ри на чо­веш­ко­то съ­щес­т­во е би­ло по­-сил­но от­кол­ко­то в не­го­во­то мис­ле­не и не­го­вия свят на идеите, но въп­ре­ки то­ва мо­же да се каже, че це­ли­ят ду­хо­вен живот, бил в об­лас­т­та на ре­ли­ги­ята или на точ­на­та наука, но­си сле­ди от вли­яни­ето на Библията. И е оче­вид­но за тези, ко­ито раз­г­леж­дат по­-дъл­бо­ко нещата, че са­ми­те ар­гу­мен­ти на хората, ко­ито в на­ши дни се чув­с­т­ват при­ну­де­ни да ата­ку­ват Библията - за­емай­ки в ня­кои слу­чаи край­но­то ста­но­ви­ще на пъл­но отричане, те са­ми­те по­каз­ват сле­ди от ней­но­то въздействие. Никога не е има­ло пъл­но познаване, и днес прак­ти­чес­ки няма, на сте­пен­та на вли­яние на то­зи документ, но то въп­ре­ки всич­ко дейс­т­ви­тел­но съ­щес­т­ву­ва за тези, ко­ито имат неп­ре­ду­бе­ден възглед. Отношението, въз­п­ри­ето спря­мо Библията от съв­ре­мен­ни­те мисъл, чув­с­т­во и възприемане, за из­вес­т­но вре­ме се е про­ме­ни­ло на­ис­ти­на мно­го от онова, ко­ето е би­ло в миналото. Стойността на Библията, от­но­ше­ни­ето към нея на хората, ко­ито днес я
разглеждат, се­ри­оз­но се е променило, осо­бе­но през 19-то­то столетие. Ние не трябва, раз­би­ра се, да под­це­ня­ва­ме в ни­ка­къв слу­чай глед­на­та точ­ка на мно­го съв­ре­мен­ни мислители, ко­ито се чув­с­т­ват при­ну­де­ни да за­емат не­по­ко­ле­би­мо ста­но­ви­ще на на­уч­на почва. Има и други, ко­ито са свър­за­ни с Библията, ко­ито из­в­ли­чат сво­ите на­й-­дъл­бо­ки убеж­де­ния от то­зи на­й-­за­бе­ле­жи­те­лен летопис, и ко­ито пред­по­чи­тат да не об­ръ­щат внимание, ко­га­то цен­нос­тта на Библията е пос­та­ве­на под въпрос. Отношението на та­ки­ва хо­ра е: "Другите мо­гат да мис­лят как­во­то си искат; ние на­ми­ра­ме в уче­ни­ето на Библията всичко, от ко­ето на­ши­те ду­ши се нуждаят, и сме на­пъл­но задоволени." Подобна глед­на точка, кол­ко­то и да мо­же да бъ­де оп­рав­да­на в от­дел­ни­те случаи, е в из­вес­тен сми­съл на­пъл­но его­ис­тич­на и в ни­ка­къв слу­чай не е бе­зо­пас­на за ду­хов­на­та еволюция.

Онова, ко­ето в да­де­на епо­ха се прев­ръ­ща във все­мир­на бла­го­дат за хо­ра­та - или, да кажем, все­об­ща вя­ра и убеденост, ви­на­ги во­ди сво­ето на­ча­ло от ма­лък брой хора; и е на­пъл­но въз­мож­но пос­то­ян­но рас­тя­щия по­ток на убеж­де­ния да се из­лее и да ста­не све­то­вен в не мно­го да­леч­но бъ­де­ще от малцината, ко­ито днес се чув­с­т­ват при­ну­де­ни да ата­ку­ват Библията за­ра­ди же­ла­ни­ето си да из­г­ра­дят своя све­тог­лед в съг­ла­сие със сво­ята наука. По те­зи причини, да се иг­но­ри­рат по­доб­ни ду­хов­ни и идей­ни те­че­ния и да се от­каз­ва да се слуша, за­що­то ня­кой сам за се­бе си е задоволен, не е без еле­мент на опасност. Всеки, кой­то на­ис­ти­на взе­ма на се­ри­оз­но ево­лю­ци­ята на човечеството, би тряб­ва­ло до из­вес­т­на сте­пен да счи­та за свой дълг да обър­не вни­ма­ние на възраженията, нап­ра­ве­ни от ис­к­ре­ни­те тър­са­чи на Истината, и да ви­ди как­ва връз­ка имат те­зи въз­ра­же­ния с Библията.

Казах, че от­но­ше­ни­ето въз­п­ри­ето от хората, и осо­бе­но от во­да­чи­те на ин­те­лек­ту­ал­ния и ду­хов­ния жи­вот се е променило. Днес ние не ще нап­ра­вим ни­що по­ве­че от то­ва да обър­нем вни­ма­ние на та­зи промяна. Ако пог­лед­нем на­зад в миналото, ние бих­ме на­ме­ри­ли ци­ви­ли­за­ции къ­де­то хората, осо­бе­но ко­га­то са би­ли в раз­ц­ве­та на сво­ята ду­хов­на култура, изоб­що не се съмняваха, че на­й-­вис­ша­та мъд­рост из­ви­ра­ше от Библията; и че тези, ко­ито я създадоха, бя­ха не прос­то обик­но­ве­ни хо­ра от­го­вор­ни за чо­веш­ки греш­ки в нея, а бя­ха под въз­ви­ше­на ин­с­пи­ра­ция и я из­пъл­ни­ха с мъдрост. Това бе­ше чув­с­т­во на поч­ти­тел­но при­ема­не всред тези, ко­ито сто­яха по вър­хо­ве­те на ду­хов­ния живот. В днеш­но вре­ме то­ва се промени.

През XVIII-ти век жи­вя един френ­с­ки изследовател, кой­то стиг­на до извода, че съ­щес­т­ву­ват оп­ре­де­ле­ни про­ти­во­ре­чия в Стария Завет. Той отбеляза, че две­те ис­то­рии за Сътворението в са­мо­то на­ча­ло на Библията си про­ти­во­ре­чат ед­на на друга, че ед­на­та опис­ва де­ло­то на шес­т­те или се­дем­те дни вклю­чи­тел­но сът­во­ре­ни­ето на човека, и че след то­ва има по­-на­та­тъ­шен раз­каз с раз­лич­но начало, кой­то при­пис­ва съв­сем друг про­из­ход на човека. Този из­с­ле­до­ва­тел бе­ше осо­бе­но сму­тен от факта, че в на­ча­ло­-

Впоследствие, и ка­то ре­зул­тат от това, се по­яви­ха тип на­уч­ни изследва- ния, ко­ито спо­луч­ли­во мо­гат да бъ­дат на­ре­че­ни оса­ка­тя­ва­не на Библията. В на­ши дни има Библии, в ко­ито раз­лич­ни­те зна­че­ния на де­тай­ли­те са обяс­не­ни с раз­лич­ни­те предания. В т.н. Библия на Дъгата нап­ри­мер е посочено, как та­зи или она­зи част, по­яви­ла се и вмък­на­та в об­що­то изло- жение, има своя про­из­ход в съ­вър­ше­но раз­лич­но ле­ген­дар­но пре­да­ние - т.е. е казано, че Библията тряб­ва да е би­ла сгло­бе­на от къс­че­та от преда- ния. Стана все по­ве­че и по­ве­че оби­чай­но за из­с­ле­до­ва­те­ли­те да дър­жат та­зи по­зи­ция по от­но­ше­ние на Стария Завет, и то­га­ва съ­що­то не­що се слу­чи и с Новия Завет. Как би мо­гъл да бъ­де скрит фактът, че ко­га­то че­ти­ри­те Евангелия бъ­дат под­ло­же­ни на дос­лов­но сравнение, те не се съг­ла­су­ват ед­но с друго? Лесно е да от­к­ри­ем про­ти­во­ре­чия в Евангелията на Матей, Лука и Йоан. И така, из­с­ле­до­ва­те­ли­те казват: Как мо­же от­дел­ни­те еван­ге­лис­ти да са на­пи­са­ли сво­ите Евангелия под бо­жес­т­ве­но вдъхновение, ко­га­то раз­ка­зи­те им не се съгласуват? Евангелието на св. Йоан - то­зи на­й-­дъл­бок пис­мен до­ку­мент на Християнството - бе­ше ли­шен от ця­ла­та си стойност на ис­то­ри­чес­ко сви­де­тел­с­т­во в умо­ве­те на ня­кои из­с­ле­до­ва­те­ли през XIX в. Хората все по­ве­че и по­ве­че се убеж­да­ва­ха във факта, че то­ва не е ни­що по­ве­че от един вид химн, на­пи­сан от ня­ко­го на ос­но­ва не­го­ва­та вяра, и че изоб­що не е ис­то­ри­чес­ки документ. Те казваха, че то­ва ко­ето той е написал, не мо­же по ни­ка­къв на­чин да пре­тен­ди­ра да бъ­де ис­тин­с­ко опи­са­ние на слу­чи­ло­то се в дейс­т­ви­тел­ност в Палестина в на­ча­ло­то на на­ша­та ера. Ето та­ка Новият Завет бе­ше раз­бит на парчета. Старият и Но- вият Завет бя­ха раз­г­леж­да­ни точ­но как­то все­ки друг ис­то­ри­чес­ки доку- мент; бе­ше казано, че прис­т­рас­тия и греш­ки са пропълзели в тях, и че пре­ди всич­ко е не­об­хо­ди­мо да се по­ка­же чрез чис­то ис­то­ри­чес­ко про­уч­ва­не как фраг­мен­ти­те се би­ли пос­те­пен­но сглобявани. Това е възгледът,

От дру­га страна, не­ка се обър­нем към онези, ко­ито се чув­с­т­ват при­ну­де­ни да за­емат ка­те­го­рич­на позиция, по­ра­ди фак­ти­те на ес­тес­т­ве­ни­те науки, - те казват, съв­сем ис­к­ре­но и чес­т­но ка­то ре­зул­тат от сво­ите знания: "Това, ко­ето сме на­учи­ли от геологията, би­оло­ги­ята и раз­лич­ни­те от­рас­ли на естествознанието, ка­те­го­рич­но оп­ро­вер­га­ва това, ко­ето Библията разказ- ва. Библейската ис­то­рия за съз­да­ва­не­то на Земята и жи­ви­те съ­щес­т­ва през шес­т­те дни на Сътворението е от ти­па на ле­ген­да или мит на при­ми­тив­ни­те народи, чрез кой­то те са се опит­ва­ли по де­тин­с­ки на­чин да нап­ра­вят про­из­хо­да на Земята раз­би­ра­ем за са­ми­те се­бе си." И та­ки­ва хо­ра се от­чуж­да­ват от Новия Завет в съ­ща­та степен, как­то и от Стария Завет. Хора, ко­ито се чув­с­т­ват за­дъл­же­ни да се при­дър­жат към фак­ти­те на ес­тес­т­ве­ни­те науки, ня­ма да раз­бе­рат ни­що от всич­ки уди­ви­тел­ни действия, из­вър­ше­ни от Христос, от на­чи­на по кой­то та­зи уни­кал­на Индивидуалност въз­к­ръс­на в кри­ти­чен мо­мент на на­ша­та история, и те на­пъл­но се про­ти­во­пос­та­вят на са­мия принцип, на кой­то е ос­но­ва­на Библията. И така, ние ви­дях­ме от ед­на стра­на Библията раз­би­та на пар­че­та от ис­то­ри­чес­ко­-те­оло­гич­но­то изследване, и от дру­га стра­на от­х­вър­ле­на и дис­к­ре­ди­ти­ра­на от на­уч­ни­те открития.

Това мо­же да ни пос­лу­жи нак­рат­ко да ха­рак­те­ри­зи­ра­ме въз­г­ле­ди­те на на­ше­то време; но ако ни­кой не се обез­по­кои за това, и са­мо упор­с­т­ва в становището: "Аз вяр­вам в това, ко­ето е в Библията" - то­ва би би­ло егои- зъм. Такива хо­ра би­ха мис­ли­ли са­мо за се­бе си и не би им дош­ло на ум, че бъ­де­щи­те по­ко­ле­ния мо­же би ще въз­п­ри­емат ка­то све­тов­ни убеж­де­ния това, ко­ето днес е убе­де­ност на малцина.

Вече мо­жем да попитаме: има ли мо­же би още по­-да­леч­на глед­на точ­ка от двете, ко­ито ние ве­че посочихме? Има наистина, и тя е точ­но това, ко­ето ис­ка­ме да раз­г­ле­да­ме днес. Това е ста­но­ви­ще­то на Духовната Наука, или Антропософията. Ние мо­жем на пър­во­на­чал­но да го схва­нем на­й-­доб­ре чрез сравнението. Антропософската глед­на точ­ка по от­но­ше­ние на Библията пред­ла­га на на­ша­та мо­дер­на епо­ха не­що по­доб­но на онова, ко­ето бе­ше пос­тиг­на­то пре­ди три­-че­ти­ри сто­ле­тия чрез зна­чи­ми­те дос­ти­же­ния на на­уч­ни­те изследвания; Антропософията се опит­ва да на­ме­ри свър­з­ва­що­то зве­но с от­к­ри­то­то от хо­ра ка­то Кеплер, Коперник, Галилей.

В на­ши дни ние гра­дим вър­ху ос­но­ви­те на пос­тиг­на­то­то от лич­нос­ти ка­то тях. Когато пог­лед­нем на­зад към връзката, ко­ято в ми­на­ло­то съ­щес­т­ву­ва­ше меж­ду хо­ра­та и природата, ние намираме, че в ста­ри­те шко­ли или академии, оп­ре­де­ле­ни кни­ги има­ха съ­що­то значение, ко­ето Библията има за мно­го хо­ра днес. Аристотел, древ­ног­ръц­ки­ят учен, чи­ито дос­ти­же­ния без съм­не­ние се ог­ра­ни­ча­ва­ха в сфе­ра­та на ес­тес­т­ве­на­та наука, бе­ше раз­г­
леж­дан от на­й-­ши­ро­ки­те кръ­го­ве и в ранното, и в къс­но­то Средновековие ка­то ав­то­ри­тет с го­ля­мо значение. Винаги, ко­га­то хо­ра­та бя­ха уче­ни за природата, кни­ги­те на Аристотел бя­ха взе­ма­ни ка­то основа. Неговите съ­чи­не­ния бя­ха ос­но­во­по­ла­га­щи и ав­то­ри­тет­ни не са­мо в сферите, в ко­ито хо­ра­та прес­лед­ва­ха изу­ча­ва­не­то на при­ро­да­та в по-тесен, фи­ло­соф­с­ки смисъл, а съ­що и в об­лас­т­та на оп­ре­де­ле­но на­уч­на­та мисъл. Не бе­ше оби­чай­но в оне­зи дни да се гле­да на­вън към при­ро­да­та с не­чии соб­с­т­ве­ни очи, и не ста­ва­ше въп­рос за инструменти, апа­ра­ту­ра и дру­ги не­ща от то­зи род. По вре­ме­то на Галилей се слу­чи мно­го по­ка­за­тел­но събитие, но то бе­ше раз­каз­ва­но ка­то ня­ка­къв анекдот. Един чо­век по­со­чил на свой ко- лега, убе­ден пос­ле­до­ва­тел на Аристотел, че мно­го от из­каз­ва­ни­ята на учи­те­ля му не са верни; например, че нер­ви­те про­из­ли­зат от сърцето, про­ти­во­ре­ча­що на ре­ал­ни­те факти. Един труп бил пос­та­вен пред чо­ве­ка и му би­ло демонстрирано, че те­зи ду­ми на Аристотел не съ­от­ветс­т­ват на фак- тите. Той казал: "Да, ко­га­то са­ми­ят аз гле­дам това, из­г­леж­да има проти- воречие. Но до­ри и ако Природата ми го показва, аз все още вяр­вам на Аристотел." И има­ше мно­го та­ки­ва хора, - хора, ко­ито вяр­ва­ха по­ве­че на док­т­ри­на­та и ав­то­ри­те­та на Аристотел, от­кол­ко­то на соб­с­т­ве­ни­те си очи. Днес глед­на­та точ­ка на хо­ра­та към природата, а съ­що и към Аристотел, се е променила. В на­ше­то вре­ме би би­ло смет­на­то за аб­сур­д­но да из­в­ли­ча­ме от древ­ни­те кни­ги поз­на­ни­ето за природата, ко­ето хо­ра­та тряб­ва да при- тежават. Днес уче­ни­ят се из­п­ра­вя сре­щу при­ро­да­та със сво­ите ин­с­т­ру­мен­ти и се опит­ва да изу­чи ней­ни­те тай­ни по начин, по кой­то те мо­гат да ста­нат все­об­що бла­го за всич­ки хора. Но об­с­то­ятел­с­т­ва­та бя­ха такива, че по вре­ме­то на Галилей, те­зи ко­ито бя­ха про­пи­ти от уче­ни­ето на Аристотел по съ­щия на­чин как­то по­-го­ре спо­ме­на­тия последовател, не раз­би­ра­ха ни на­й-­мал­ко гръц­кия учител, Аристотел има­ше пред­вид не­що друго, не­що мно­го по­-ду­хов­но от това, ко­ето днес ние раз­би­ра­ме за нервите. И за­ра­ди то­ва ние не мо­жем да оце­ним ис­тин­с­ки зас­лу­ги­те на Аристотел - чий­то пог­лед бе­ше спо­ред епо­ха­та в ко­ято жи­вя - до­ка­то не се вгле­да­ме в Природата със сво­бод­ни и неп­ре­ду­бе­де­ни очи.

Това бе­ше го­ля­ма­та промяна, ко­ято се из­вър­ши пре­ди три­-че­ти­ри ве­ка - и ние днес пре­жи­вя­ва­ме дру­га та­ка­ва по от­но­ше­ние на Духовната Наука и оне­зи свръх­се­тив­ни фак­ти и процеси, ко­ито са ду­хов­ни­те ос­но­ви на Битието.

От ед­на стра­на тогава, ние има­ме древ­на­та Библия, до­на­ся­ща ни по свой соб­с­т­вен на­чин тай­ни­те на свръхсетивните све­то­ве и тях­на­та връз­ка със се­тив­ния свят, и от дру­га стра­на ние имаме, в Духовната Наука, пре­ки­те опит­нос­ти на из­с­ле­до­ва­те­ля по от­но­ше­ние на ду­хов­ния свят. Това е на­ис­ти­на глед­на точка, по­доб­на на тази, ко­ято вед­нъж на­ме­рих­ме в зо­ра­та на съв­ре­мен­на­та ес­тес­т­ве­на наука.

Сега въз­ник­ва въпросът: "Какво има да ка­же Духовната Наука, ко­ето мо­же да ни по­мог­не да раз­бе­рем биб­лейс­ки­те истини?" Тук ние тряб­ва да нав­ле­зем в детайли. Трябва пре­ди всич­ко да подчертаем, че ко­га­то ка­то ре­зул­тат от методите, за­ло­же­ни в Духовната Наука, чо­век про­бу­ди спо­соб­нос­ти­те на сво­ята душа, той прог­леж­да в ду­хов­ния свят и раз­ви­ва оно- ва, ко­ето в срав­не­ние с пред­мет­но­то поз­на­ние е Имагинативно Познание. Какво е то­ва Имагинативно Познание? То ня­ма ни­що об­що с оне­зи съм­ни­тел­ни фантазии, свър­з­ва­ни вед­на­га с ду­ма­та "Имагинация", ни­то пък със сом­нам­бу­ли­зъм и не­ща от то­зи род, а съ­щес­т­ве­но­то за нея е стро­га­та дисциплина, чрез ко­ято чо­век тряб­ва да съ­бу­ди сво­ите способности. Нека из­хо­дим от външ­но­то познание, за да нап­ра­вим по­-раз­би­ра­емо онова, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност се има пред­вид под "Имагинативно познание." Ка- кво е ха­рак­тер­но за външ­но­то пред­мет­но познание? Например, въз­п­ри­яти­ето за "маса"; ко­га­то ма­са­та ве­че не е пред нас, ни ос­та­ва идея, по­ня­тие за нея, не­що ка­то ехо. Първо го има предметът, и пос­ле образът. Ня- кои фи­ло­соф­с­ки сис­те­ми твърдят, че всич­ко е са­мо образ, представа. Това не е вярно. Нека вземем, например, пред­с­та­ва­та за на­же­же­на до чер­ве­но сто­ма­на или желязо. Идеята ня­ма да изгори, но ко­га­то сме из­п­ра­ве­ни пред ре­ал­нос­т­та пре­жи­вя­ва­не­то е различно. Типичното за пред­мет­но­то поз­на­ние е, че пър­во има­ме на­ли­це предмета, и след то­ва об­ра­зът се по­явя­ва вът­ре в нас. Точно об­рат­ни­ят про­цес тряб­ва да се случ­ва в човек, кой­то же­лае да нав­ле­зе в ду­хов­ния свят. Той тряб­ва пър­во да е спо­со­бен да пре­об­ра­зи своя иде­ен свят по та­къв начин, че пред­с­та­ва­та да пред­хож­да въз- приятието. Тази спо­соб­ност се раз­ви­ва чрез ме­ди­та­ция и концентрация, ко­ето е, да кажем, по­тъ­ва­не на ду­ша­та в съ­щи­на­та на оп­ре­де­ле­ни идеи,
ко­ито не от­го­ва­рят на ни­как­ва външ­на реалност. Само по­мис­ле­те за мо­мент кол­ко от жи­ве­ещо­то в ду­ша­та ви е за­ви­си­мо от факта, че сте ро­де­ни в оп­ре­де­лен град на оп­ре­де­лен ден. Представете си, че не сте би­ли ро­де­ни на то­зи ден, и се опи­тай­те да си пред­с­та­ви­те как­ви дру­ги опит­нос­ти щя­ха то­га­ва да жи­ве­ят във ва­ши­те души, и пре­ми­на­вай­те през то­ва от сут­рин до вечер. С дру­ги думи, изяс­не­те си кол­ко от съ­дър­жа­ни­ето на ду­ша­та ви е за­ви­си­мо от ва­ша­та окол­на среда, и то­га­ва ос­та­ве­те всичко, ко­ето ви под­буж­да отвън, да изчезне. След то­ва опи­тай­те да си по­мис­ли­те кол­ко още би ос­та­на­ло в душата. Всички пред­с­та­ви от външ­ния свят, ко­ито се вли­ват в душата, трябва, ден след ден, да бъ­дат отс­т­ра­не­ни от нея и на тях­но мяс­то тряб­ва да жи­вее за из­вес­т­но вре­ме съ­дър­жа­ни­ето на идея, ко­ято по ни­ка­къв на­чин не е би­ла при­чи­не­на от­вън и ко­ято не от­го­ва­ря на ни­ка­къв вън­шен факт или събитие.

Духовната Наука - ако на­ше­то тър­се­не е ис­к­ре­но - да­ва мно­го по­доб­ни идеи, и аз ще спо­ме­на ед­на ка­то пример. Искам да ви по­ка­жа как ду­ша­та мо­же мал­ко по мал­ко да бъ­де от­ве­де­на в по­-вис­ши­те све­то­ве чрез оп­ре­де­ле­ни из­пи­та­ни представи. Подобни пред­с­та­ви мо­гат да се разглеждат, ся­каш са бук­ви от азбуката. Но в Духовната Наука ня­ма са­мо 22 или 27 букви, а стотици, с ко­ито ду­ша­та се учи да че­те в ду­хов­ния свят. Ето прост пример: пред­с­та­ве­те си, че взе­ма­ме доб­ре поз­на­тия Розов Кръст в не­го­ва­та на­й-­чис­та форма, чер­ни­ят кръст об­ки­чен със се­дем чер­ве­ни рози. Много оп­ре­де­ле­ни въз­дейс­т­вия се пораждат, ако за чет­върт час все­ки ден ду­ша­та се от­да­ва из­ця­ло на пред­с­та­ва­та за то­зи Розов Кръст, от­х­вър­ляй­ки всич­ко по­раж­да­що се от външ­но влияние. За да мо­жем да раз­бе­рем как­во се вли­ва в ду­ша­та ка­то ре­зул­тат от това, не­ка раз­г­ле­да­ме ин­те­лек­ту­ал­но сми­съ­ла на Розовия Кръст.

Учителят каз­ва на уче­ни­ка - "Погледни растението, сто­ящо със своя ко­рен в зе­мя­та и рас­тя­що на­го­ре към своя пъ­лен разцвет. Сравни ве­ли­ко­то съ­вър­шен­с­т­во на чо­ве­ка сто­ящ пред теб, ус­т­ро­ен та­къв ка­къв­то е, с по­-мал­ко­то съ­вър­шен­с­т­во на растението. Човекът има себесъзнание, има вът­ре в се­бе си това, ко­ето на­ри­ча­ме "Его", "Аз". Но за­що­то има то­зи по­-висш прин­цип в се­бе си, той тряб­ва­ше да при­еме в до­пъл­не­ние всичко, ко­ето със­тав­ля­ва не­го­ва­та по­-нис­ша природа, страс­т­та на чувствата. Растението ня­ма себесъзнание; ня­ма его, за­то­ва и още не е об­ре­ме­не­но с желания, страс­ти или инстинкти. Неговата зе­ле­на кра­со­та е там, чис­та и непорочна. Погледни цир­ку­ла­ци­ята на хло­ро­фил­на­та теч­ност в рас­те­ни­ето и след то­ва виж в чо­ве­ка пул­си­ра­не­то на кръвта. Онова, ко­ето в чо­ве­ка пред­с­тав­ля­ва жи­во­та на не­го­ви­те страс­ти и инстинкти, ся­каш в рас­те­ни­ето се из­ра­зя­ва в цъфтежа. В за­мя­на на то­ва чо­ве­кът до­би сво­ето себесъзнание. Сега по­мис­ли не са­мо за чо­ве­ка на днеш­ния ден, но и в ду­хо­вен сми­съл за чо­ве­ка на да­леч­но­то бъдеще. Той ще се развива, ще побеждава, ще пре­чис­т-­
ва сво­ите же­ла­ния и страс­ти и ще дос­тиг­не по­-вис­ше себесъзнание. По то­зи начин, духовно, мо­жеш да ви­диш човек, кой­то още вед­нъж е пос­тиг­нал дев­с­т­ве­нос­т­та на рас­ти­тел­на­та природа. Но то­ва е за­що­то той е дос­тиг­нал по­-ви­со­ко ниво, на ко­ето не­го­во­то се­бе­съз­на­ние жи­вее в то­ва със­то­яние на непорочност. Неговата кръв е тол­ко­ва пре­чис­те­на и неопетнена, кол­ко­то са рас­ти­тел­ни­те сокове. Вземи чер­ве­ни­те ро­зи ка­то при­мер за това, ко­ето кръв­та ще бъ­де ня­ко­га да­леч в бъдещето, и по то­зи на­чин ти имаш пред се­бе си об­ра­за на по­-вис­шия човек. В Розовия Кръст ти имаш на­й-п­рек­рас­ния пре­раз­каз на Гьотевите думи: - "Човекът без то­ва уми­ра­що и ста­ва­що е тъ­жен стран­ник на та­зи мрач­на земя!" Умиращо и ста­ва­що - как­во оз­на­ча­ва това? Означава, че в чо­ве­ка съ­щес­т­ву­ва въз­мож­нос­т­та за из­рас­т­ва­не над са­мия него. Онова, ко­ето уми­ра и е превъзмогнато, е пред­с­та­ве­но чрез чер­ния кръст, кой­то е из­раз на чо­веш­ки­те се­тив­ни желания. Цветовете в тях­на­та чис­то­та са сим­вол на кръвта. Червените ро­зи и чер­ни­ят кръст за­ед­но оз­на­ча­ват вът­реш­ния зов да над­рас­неш се­бе си."

Както казах, то­ва ин­те­лек­ту­ал­но обяс­не­ние не е на­й-­важ­но­то и е да­де­но са­мо с цел да ни по­мог­не по­-доб­ре да раз­бе­рем те­зи неща. В ме­ди­та­ция от то­зи тип съ­щес­т­ве­но­то е, че по­та­пя­ме се­бе си в символа, че той зас­та­ва ка­то кар­ти­на пред нас. И ако е казано, че един Розов Кръст не съ­от­ветс­т­ва на ни­що реално, на­ши­ят от­го­вор тряб­ва да бъде, че це­ли­ят сми­съл ле­жи не в пре­жи­вя­ва­не­то на не­що свър­за­но с външ­ния свят пос­ред­с­т­вом Розо- вият Кръст, и че ефек­тът на то­зи Розов Кръст вър­ху ду­ша­та и ней­ни­те дре­ме­щи спо­соб­нос­ти е на­пъл­но реален. Няма образ, при­над­ле­жащ на външ­ния свят, със съ­що­то въз­дейс­т­вие ка­то то­зи об­раз във всич­ки­те му раз­лич­ни ас­пек­ти и в не­го­ва­та нереалност. Ако ду­ша­та поз­во­ли на то­зи об­раз да ра­бо­ти вър­ху нея, тя пра­ви все по­-го­лям и по­-го­лям напредък, и нак­рая е спо­соб­на да жи­вее в свят на представи, кой­то е от­на­ча­ло на прак­ти­ка въображаем; но ко­га­то тя е жи­вя­ла дос­та­тъч­но дъл­го в то­зи иде­ен свят с тър­пе­ние и енергия, тя има зна­чи­мо дейс­т­ви­тел­но изживяване. Духовни реалности, ду­хов­ни същества, ко­ито ина­че са невидими, се по­явя­ват от свръх­се­тив­но­то обкръжение. И то­га­ва ду­ша­та е спо­соб­на съв­сем яс­но да раз­ли­чи кое е са­мо представа, илюзия, от ис­тин­с­ка­та и дейс­т­ви­тел­на реалност.

Разбира се, ни­кой не тряб­ва да бъ­де мечтател, за­що­то то­ва е мно­го опа- сно. Абсолютно не­об­хо­ди­мо е да се за­па­зи здрав ра­зум и си­гур­на ос­но­ва за лич­на­та опитност. Ако ня­кой меч­тае и фантазира, ня­ма да е доб­ре за него, ко­га­то ду­хов­ни­ят свят нах­луе в не­го­во­то съзнание. Но ако той за­па­зи чув­с­т­во на пъл­на уве­ре­ност в сво­ето въз­п­ри­ема­не на реалността, то­га­ва той знае как ду­хов­ни­те съ­би­тия ще се изяснят, и нап­ред­ва в ду­хов­ния свят.

Вие мо­же би ще предположите, вслед­с­т­вие на то­ва ко­ето казах, че поз­на­ва­тел­на­та спо­соб­ност за свръх­се­тив­ния свят е съв­сем раз­лич­на от та­зи за сетивния. Духовният свят не мо­же да бъ­де сва­лен до об­лас­т­та на не­пос­ред­с­т­ве­но раз­би­ра­не чрез понятия, има­щи са­мо по ед­но значение, и кой­то мисли, че е въз­мож­но да опи­ше на­ме­ре­но­то в ду­хов­ния свят по съ­щия на- чин, как­то би опи­сал от­к­ри­то­то в се­тив­ния свят - прос­то ня­ма поз­на­ние за същ­нос­т­та на свръх­се­тив­ния свят. Духовният свят мо­же да бъ­де пре­съз­да­ден са­мо в картини, и в метафори, ко­ито след­ва да бъ­дат раз­г­леж­да­ни са­мо ка­то такива. Когато ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел пог­лед­не в свръх­се­тив­ния свят, той виж­да ду­хов­ни­те при­чи­ни зад фи­зич­ни­те явления, и виж­да не са­мо това, ко­ето стои в ос­но­ва­та на настоящето, а и ле­жа­що­то в миналото. Едно не­що пре­ди всич­ко дру­го му е на­пъл­но ясно; а именно, че човекът, ка­къв­то стои пред нас днес ка­то фи­зи­чес­ки организъм, не ви­на­ги е бил ма­те­ри­ал­но същество. Повърхностната ес­тес­т­ве­на на­ука мо­же са­мо да ни върне, по пъ­тя на фи­зич­ни­те процеси, към то­ва как­во е бил ня­ко­га чо­ве­кът ка­то фи­зи­чес­ки организъм, и ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел ня­ма въз­ра­же­ния към това. Но за­оби­ка­ля­що­то ни материално, има ду­хо­вен произход. Човекът е съ­щес­т­ву­вал ка­то ду­хов­но съ­щес­т­во пре­ди да ста­не физическо.

Когато Земята не бе­ше още материална, чо­ве­кът съ­щес­т­ву­ва­ше в ло­но­то на не­бес­ни същества. Когато ле­дът крис­та­ли­зи­ра от водата, то­га­ва фи­зи­чес­ки­ят чо­век се сгъс­ти от ду­хов­ния човек. Духовната Наука разкрива, че ма­те­ри­ал­но­то е в пос­то­ян­на връз­ка с духовното. Но това, ко­ето стои в ос­но­ва­та на материята, мо­же да бъ­де из­ра­зе­но са­мо с образи, ако ня­кой ис­ка да се приб­ли­жи до фи­зи­чес­ки­те понятия.

Какво се случва, ко­га­то ня­кой чо­век про­уч­ва ду­хов­ния етап на еволю- цията, - как­во из­ник­ва пред него? В из­вес­тен сми­съл ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел пре­от­к­ри­ва биб­лейс­ки­те образи, та­ка как­то са да­де­ни в шес­т­те или се­дем­те дни на Сътворението. Картините, как­то са опи­са­ни там, дейс­т­ви­тел­но се по­явя­ват пред него. Тези кар­ти­ни не са, раз­би­ра се, опи­са­ние на фи­зич­ни явления, но изследователят, кой­то виж­да в свръх­се­тив­ния свят, от­к­ри­ва в яс­но­виж­да­що съзнание, по ка­къв прек­ра­сен на­чин ав­то­рът на кни­га Битие е опи­сал в те­зи кар­ти­ни съз­да­ва­не­то на чо­ве­ка отвън, от Духа. И е уди­ви­тел­но как, стъп­ка по стъпка, се ус­та­но­вя­ва съ­от­ветс­т­вие меж­ду въз­п­ри­ема­но­то от ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел и биб­лейс­ки­те образи. Духовният из­с­ле­до­ва­тел мо­же да след­ва съ­щия без­п­рис­т­рас­тен начин, по кой­то ес­тес­т­ве­на­та на­ука под­хож­да към фи­зи­чес­кия свят. Той не по­лу­ча­ва сво­ята мъд­рост на­го­то­во от Библията, а ус­та­но­вя­ва ка­те­го­рич­но сход­с­т­во с биб­лейс­ки­те картини.

Ще спо­ме­на са­мо един та­къв мо­мент на съответствие. Когато се вър­нем в древ­ни­те вре­ме­на се вижда, че зад ево­лю­ци­ята на чо­ве­ка сто­ят кон­к­рет­ни ду­хов­ни същества, раз­лич­ни от съществата, дейс­т­ва­щи от оп­ре­де­лен и по­-
къ­сен мо­мент нататък. Много от вас знаят, че човекът, та­къв ка­къв­то е днес, е че­ти­рич­лен­но същество, със­та­ве­но от фи­зи­чес­ко тяло, етер­но тяло, ас­т­рал­но тя­ло (но­си­те­ля на радостта, страс­ти­те и т.н.), и Аз, но­си­те­ля на чо­веш­ко­то самосъзнание. Трите нис­ши члена, фи­зи­чес­ко­то тяло, етер­но­то тя­ло и ас­т­рал­но­то тяло, съ­щес­т­ву­ва­ха дъл­го пре­ди Аза, кой­то бе­ше вгра­ден в чо­ве­ка пос­ле­ден от всички. Духовни същества, обоз­на­че­ни в Биб- лията ка­то Елохим, ра­бо­те­ха вър­ху те­зи три по­-ран­ни принципа. И ко­га­то Азът за­поч­на да бъ­де при­ба­вян към та­зи тро­ич­на същност, дру­го съ­щес­т­во от свръх­се­тив­ния свят се вклю­чи в ра­бо­та­та на Елохима. Ако нав­ле­зем по­-дъл­бо­ко в Библията, ще намерим, че то­ва ду­хов­но съ­щес­т­во е на­ре­че­но Йехова, и то­ва е правилно. И съг­лас­но вът­реш­ни­те прин­ци­пи на са­ма­та ево­лю­ция виж­да­ме как на оп­ре­де­ле­но мяс­то в по­вес­т­во­ва­ни­ето но­во име е пос­та­ве­но вмес­то ста­ро­то име на Божеството. Ние виж­да­ме съ­що об­с­то­ятел­с­т­ва­та съп­ро­вож­да­щи про­из­хо­да на човека, опи­сан по два на­чи­на в Библията. Защото в свет­ли­на­та на фак­ти­те чо­ве­кът ка­то тро­ич­на същ­ност бе­ше раз­т­во­рен във Вселената: ка­то трич­лен­но съ­щес­т­во той въз­ник­на наново, и то­га­ва от­вън за пре­об­ра­зе­ния тро­ичен човек, се офор­ми Азът. Така че пропуските, ко­ито ся­каш съ­щес­т­ву­ват меж­ду пър­ва­та и вто­ра­та гла­ва на кни­га Битие, и това, ко­ето е да­ло по­вод за тол­ко­ва мно­го пог­реш­ни интерпретации, е обяс­не­но от ду­хов­ния изследовател. Става въп­рос са­мо за пра­вил­но раз­би­ра­не на Библията, a то­ва не е мно­го лес­но в на­ши дни. Духовната Наука показва, че в на­ча­ло­то при­със­т­ва­ха вис­ши Духовни Същества; по­том­ци­те на те­зи Същества са хората, чо­ве­кът из­ле­зе от дъл­би­ни­те на Божествени Духовни Същества. Ние мо­жем да го­во­рим за чо­ве­ка ка­то по­то­мък на Боговете в съ­щия смисъл, в кой­то го­во­рим за де­те­то ка­то по­то­мък на сво­ите родители. От по­зи­ци­ята на Духовната Наука ние тряб­ва да раз­г­леж­да­ме човека, сто­ящ пред нас, ка­то Земен човек, по­то­мък на не­бес­но­-ду­хов­ни същества.

Казва ли ни не­що Библията за това? Разбира се, но пър­во тряб­ва да се на­учим как да я четем. Четвъртото из­ре­че­ние от вто­ра­та гла­ва на кни­га Битие гласи: "Тези са по­ко­ле­ни­ята от небесата..." и т.н. Това из­ре­че­ние е подвеждащо, за­що­то не да­ва онова, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност мо­же да бъ­де на­ме­ре­но на то­ва място. Текстът би тряб­ва­ло всъщ­ност да зву­чи по след­ния начин: "Това, ко­ето след­ва се­га и ще бъ­де описано, са по­том­ци­те на Небето и на Земята, как­ви­то те бя­ха сът­во­ре­ни от Божествената сила." И с ду­ми­те "Небето и Земята" се има пред­вид бо­жес­т­ве­ни ду­хов­ни същества, не­бес­ни свръх­се­тив­ни същества, чи­ито по­то­мък е човекът. Библията опис­ва точ­но това, ко­ето ду­хов­ни­ят из­с­ле­до­ва­тел пре­от­к­ри­ва самостоя- телно. Много от онези, днес во­де­щи бор­ба сре­щу Библията, от­п­ра­вят сво­ите ата­ки сре­щу нещо, за ко­ето ня­мат ре­ал­но познание. Те се хва­щат за сламки. Антропософският въз­г­лед е точ­но из­ра­зен в след­но­то изречение:

Би мог­ло да се каже, че Библията е раз­би­ра­ема за човек, кой­то мо­же да про­ник­не в ду­хов­ния свят, кой­то мо­же да при­еме не­го­ви­те въз­дейс­т­вия в се­бе си. Библията да­ва на та­къв чо­век аб­со­лют­на убеденост, че е на­пи­са­на от Посветени и ин­с­пи­ри­ра­ни души. Онзи, кой­то мо­же в на­ши дни да нав­ле­зе в ду­хов­ния свят, раз­би­ра ве­ли­ки­те Автори на Библията. Той уз­на­ва за тях, че са би­ли ис­тин­с­ки Посветени, "про­бу­де­ни души", ко­ито са на­пи­са­ли сво­ите опит­нос­ти от ви­со­ти­те на ду­хов­ни­те светове; ако знае това, той знае съ­що и как­во е скри­то в тех­ни­те думи.

Бих ис­кал тук да спо­ме­на ед­на моя лич­на опит­ност във връз­ка с един друг въпрос. Когато се за­ни­ма­вах със спе­ци­ал­на ра­бо­та в Архивите на Гьоте във Ваймар, се опи­тах да до­ка­жа не­що съв­сем явно. Всички вие зна­ете прек­рас­ния химн в про­за на Гьоте "О, Природо, ние сме за­оби­ко­ле­ни и об­гър­на­ти от Теб," и т.н. Този химн опис­ва в прек­рас­ни ду­ми как всичко, да­де­но ни от Природата, е да­де­но с Любов, че Любовта е ве­не­ца на Природата. Това ли­те­ра­тур­но про­из­ве­де­ние бе­ше заб­ра­ве­но за из­вес­т­но вре­ме от са­мия Гьоте, и ко­га­то той бе­ше ве­че ста­рец и ос­та­на­ло­то от не­го­во­то ли­те­ра­тур­но нас­лед­с­т­во бе­ше пре­да­де­но на ду­ке­са Амелия, то бе­ше намерено. Гьоте бил по­пи­тан за него, и казал: "Да, раз­поз­на­вам идеята, ко­ято ми дой­де тогава." Произведението бе­ше при­ето ка­то на­пи­са­но от
Гьоте, до­ка­то ня­кои дреб­на­ви хо­ра от­ка­за­ха да се съгласят, че той е автора, и го при­пи­са­ха на ня­кой друг. Моята цел бе­ше да от­к­рия ис­ти­на­та за то­ва произведение. Научих, че в ра­нен пе­ри­од от своя жи­вот Гьоте е имал до се­бе си млад чо­век на име Тоблер, кой­то имал из­к­лю­чи­тел­но доб­ра памет. По вре­ме на тех­ни­те раз­ход­ки за­ед­но Гьоте раз­вил сво­ята идея, Тоблер на­пъл­но я възприел, и по­ра­ди сво­ята уди­ви­тел­на па­мет мо­гъл пос­ле да я за­пи­ше поч­ти ду­ма по дума. Опитах се да покажа, че го­ля­ма част от това, на­ме­ре­но в Гьотевите за­мис­ли по-късно, е раз­би­ра­емо в свет­ли­на­та на то­ва произведение. Същественото е, че ня­кой друг вмес­то Гьоте го е за­пи­сал на хартия, но са­ма­та идея в своя на­чин на из­ра­зя­ва­не и из­го­ва­ря­не бе­ше на Гьоте - и то­ва е ко­ето се опи­тах да изясня. По-късно, ко­га­то мо­ят труд бе­ше публикуван, ши­ро­ко из­вес­тен уче­ник на Гьоте дой­де при мен и ми каза: "Дължим ви бла­го­дар­ност за това, че хвър­лих­те свет­ли­на вър­ху проблема, за­що­то се­га знаем, че то­ва про­из­ве­де­ние е от Тоблер." Добре мо­же­те да си пред­с­та­ви­те кол­ко бях развеселен! Ето та­ка си пред­с­та­вят не­ща­та умо­ве­те на хора, ко­ито се мъ­чат да докажат, че в те­че­ние на вре­ме­то ня­коя от­дел­на част на Библията е би­ла на­пи­са­на от то­зи или он­зи човек. Някои хо­ра счи­тат за на­й-­важ­но кой е из­вър­шил записването, а не кой Дух е пър­воп­ри­чи­на­та и източника. Но за нас съ­щес­т­ве­но­то е да раз­бе­рем как Библията мо­же­ше да бъ­де съз­да­де­на от Духовете на онези, ко­ито виж­да­ха в ду­хов­ния свят и го изживяваха.

И се­га не­ка да раз­г­ле­да­ме вни­ма­тел­но да­ли има в са­ма­та Библия нещо, ко­ето под­к­ре­пя та­къв пог­лед вър­ху нещата.

Самият Стар Завет мо­же да пос­лу­жи за те­ма на мно­го спорове, за­що­то съ­би­ти­ята там са ста­на­ли смътни. Но ще бъ­де яс­но за всеки, кой­то не ис­ка да спори, че Старият Завет точ­но опис­ва зна­чи­мия про­цес на про­ник­ва­не на Аза в ця­ло­то ес­тес­т­во и същ­ност на човека. Всеки, кой­то от ста­но­ви­ще­то на Духовната Наука че­те за повикът, от­п­ра­вен към Мойсей от Го- рящия Храст, ще разбере, че всъщ­ност Мойсей то­га­ва бе­ше из­диг­нат в ду­хов­ния свят. Когато Бог се яви на Мойсей в Горящия Храст, Мойсей попита: "Кой да ка­жа на хората, че ме е изпратил?" Бог каза: "Кажи им, че Онзи /Единственият/, Който мо­же да ка­же "Аз съм", те е изпратил." И ако прос­ле­дим це­лия про­цес на въп­лъ­ща­ва­не на Аза, стъп­ка по стъпка, то­га­ва Библията ос­ве­тя­ва това, ко­ето са­мос­то­ятел­но е от­к­ри­то от Духовната Наука.

Но не­що дру­го е съв­сем сигурно, а именно, че от глед­на точ­ка на Християнството Библията не тряб­ва да бъ­де раз­г­леж­да­на по съ­щия начин, как­то дру­ги­те ис­то­ри­чес­ки документи. Ако обър­нем вни­ма­ние на лич­нос­т­та на Павел, мо­жем да на­учим много, ко­ето да ни на­со­чи към по­доб­но становище. Когато изу­ча­ва­ме на­й-­ран­на­та форма, под ко­ято Християнст- вото е разпространявано, от ко­ято всич­ки не­го­ви по­-къс­ни раз­к­ло­не­ния

Най-ранната фор­ма на Християнството, как­во­то то се е раз­п­рос­т­ра­ня­ва­ло по света, е ос­но­ва­на на свръх­се­тив­ни факти. Ние бих­ме мог­ли да по­ка­жем как съ­дър­жа­що­то се в Евангелието на Йоан е ба­зи­ра­но на свръх­се­тив­ни впечатления, ко­ито ав­то­рът на то­ва Евангелие пре­да­ва ка­то свои лич­ни опитности, и осъз­на­вай­ки че пър­во­на­чал­но за Християнската ре­ли­гия е би­ло въз­мож­но да пе­че­ли пос­ле­до­ва­те­ли на ос­но­ва­та на свръх­се­тив­ни пре­жи­вя­ва­ния на хора, спо­соб­ни да виж­дат в ду­хов­ни­те светове, не мо­жем по­ве­че да си въобразяваме, че е пра­вил­но да при­ла­га­ме за Библията съ­щия критерий, кой­то из­пол­з­ва­ме за дру­ги стра­нич­ни документи.

Всеки, кой­то про­уч­ва Евангелията със съ­щи­те методи, ко­ито из­пол­з­ва с та­ка­ва цел за дру­ги документи, е из­п­ра­вен пред нещо, чи­ято вът­реш­на същ­ност ни­ко­га не ще мо­же да разбере. Но човек, кой­то дос­ти­га до опит­нос­ти­те на ав­то­ри­те на Евангелията, ще бъ­де от­ве­ден в ду­хов­ния свят и ще ста­не ед­на от оне­зи личности, из­г­ра­ди­ли сво­ето поз­на­ние и сво­ята мъд­рост из­вън ду­хов­ния свят, и пре­да­ли ни ги на нас.

Би тряб­ва­ло да осъзнаем, че онези, от ко­ито Евангелията во­дят сво­ето начало, бя­ха Посветени, про­бу­де­ни души, взе­май­ки в пред­вид също, че

Духовната Наука е спо­соб­на да ос­вет­ли Евангелията на­пъл­но и да докаже, че раз­но­об­раз­ни­те про­ти­во­ре­чия в кни­га Битие в на­ча­ло­то на Стария Завет изчезват. Тогава ди­рек­т­но­то въз­п­ри­ема­не на ду­хов­ни­те све­то­ве ни до­веж­да до но­во раз­би­ра­не на Библията, ко­ято е на­й-­уди­ви­те­лен доку- мент. Човек, кой­то се за­ни­ма­ва с ду­хов­но из­с­лед­ва­не ще открие, че има че­ти­ри глед­ни точки, раз­лич­ни при хората, под­хож­да­щи към изу­ча­ва­не на Библията. Първата е ста­но­ви­ще­то на на­ив­ния вярващ, кой­то вяр­ва бе­зус­лов­но на Библията и не об­ръ­ща вни­ма­ние на ни­как­во дру­го разглеждане; вто­ра­та е та­зи на "умните" хора, ко­ито не сто­ят зад по­зи­ци­ята ни­то на ис­то­ри­чес­ко­то проучване, ни­то на Библейските анализи, ни­то на ес­тес­т­ве­на­та наука. Те казват: "Ние не мо­жем да при­емем Библията ка­то ед­ноз­на­чен документ." И ко­га­то та­ки­ва хо­ра осъзнаят, че ес­тес­т­ве­на­та на­ука про­ти­во­ре­чи на Библията, те ста­ват "Свободни Мислители", т.н. "Свободни Духо- ве". Те са в по­ве­че­то слу­чаи честни, ис­к­ре­ни хора, тър­се­щи истината. Но то­га­ва сти­га­ме до нещо, из­ди­га­що се над ста­но­ви­ще­то на "умните" хора. Много сво­бод­ни мис­ли­те­ли са би­ли убедени, че Библията е под­хо­дя­ща са­мо за на­чал­ния етап на чо­веш­ка­та еволюция, и не мо­гат да я под­к­ре­пят сре­щу науката. Но след вре­ме им ид­ва на ум, че мно­го от да­де­но­то в Библията има пре­но­сен смисъл; че то е дреха, из­п­ле­те­на око­ло събитията. Това е тре­та­та глед­на точ­ка - та­зи на символиста. Тук влас­т­ва пъл­на произволност, а съ­що и възгледът, че Библията мо­же да бъ­де раз­б­ра­на символично.

Четвъртата глед­на точ­ка е та­зи на Духовната Наука. Тук ня­ма ни­как­ва двусмисленост, а в из­вес­тен сми­съл точ­но обяс­не­ние на ка­за­но­то в Би- блията. Ние сме вър­на­ти об­рат­но до Библията, за да я раз­бе­рем в ис­тин­с­кия й смисъл. Една важ­на за­да­ча на Духовната Наука е да вър­не Библията на ней­но­то ис­тин­с­ко място. Ще бъ­де щас­т­лив ден, ко­га­то ще чу­ем с но­ви ду­ми онова, ко­ето в дейс­т­ви­тел­ност се на­ми­ра в Библията, различно, на- истина, от всич­ко ка­за­но в на­ши дни.

Можем да ми­на­ва­ме от из­ре­че­ние на из­ре­че­ние и ще видим, че Библията нав­ся­къ­де съ­дър­жа пос­ла­ния от Посветени към Посветени, съ­бу­де­ни ду-­

Библията в ця­ла­та и дъл­бо­чи­на ще бъ­де раз­к­ри­та ед­ва в бъдеще, ко­га­то ду­хов­но­то изследване, не­за­ви­си­мо от как­во­то и да би­ло предание, вник­не в ду­хов­ни­те факти, и бъ­де спо­соб­но да по­ка­же на чо­ве­чес­т­во­то как­во на­ис­ти­на съ­дър­жа то­зи документ. Тогава тя по­ве­че ня­ма да из­г­леж­да не- разбираема, за­що­то ще се чув­с­т­ва­ме съ­еди­не­ни с вля­то­то в ду­хов­на­та кул­ту­ра чрез онези, ко­ито я написаха. В на­ша­та епо­ха за нас е възможно, чрез Посвещението, от­но­во да из­с­лед­ва­ме ду­хов­ния свят. Поглеждайки на­зад към миналото, се чув­с­т­ва­ме съ­еди­не­ни с онези, ко­ито са си отиш­ли пре­ди нас, по­не­же мо­жем да по­ка­жем как стъп­ка по стъп­ка те съ­об­ща­ват онова, ко­ето са по­лу­чи­ли в ду­хов­ния свят. Можем да предречем, че Библията ще до­ка­же са­ма­та се­бе си ка­то на­й-­мъ­дър до­ку­мент на чове- чеството, на­й-­дъл­бо­кия из­вор на на­ша­та цивилизация. Духовната Наука ще мо­же да въз­с­та­но­ви то­ва познание. И, кол­ко­то и мно­го пре­ду­бе­де­ни хо­ра да казват: "Библията не се нуж­дае от та­ко­ва слож­но обяс­не­ние - тол­ко­ва е просто, тя е вярна" - ня­кой ден ще бъ­де реалност, че Библията, до­ри ко­га­то не е на­пъл­но разбирана, ще ра­бо­ти вър­ху вся­ко сър­це със си­ла­та на сво­ите вът­реш­ни мистерии. Ще бъ­де ос­мис­ле­но също, че ней­на­та прос­то­та е са­мо в на­ши­те схващания, и че ни­коя мъд­рост не е дос­та­тъч­на за пъл­но­то и разбиране. Библията е на­й-­дъл­бок до­ку­мент не са­мо за обик­но­ве­ни­те хора, а съ­що и за на­й-­мъд­рия от мъдреците. Мъдростта, по то­зи начин, дос­тиг­на­та ду­хов­но и независимо, ще ни от­ве­де от­но­во при Би- блията. И Духовната Наука, ос­вен всич­ко дру­го ко­ето тряб­ва да до­не­се на човечеството, ще бъ­де сред­с­т­во­то за дос­ти­га­не и по­ко­ря­ва­не на Библията.