Нещо като любов

170
подкосяват. Трябваше да приглуши стенанието си, когато наболата му брада грубо се отърка в кожата й. Точно така си го беше представяла.
— Не трябва да правя това — промърмори тя в ухото му. — Не те харесвам през седемдесет и пет процента от времето.
Гласът му беше копринена, гореща ласка.
— Но какво мислиш за останалите двайсет и пет процента? —
Без да дочака отговора, той плъзна ръце по ризата й, дръпна нетърпеливо яката и първото копче се отвори. После второто. Ник се отдръпна и огледа сушена й, после погледна възбуденото й лице и разкопча и третото копче. Тя също го гледаше.
— Можеш да ме спреш — каза той дрезгаво.
Да, можеше.
Джордан замълча и той дръпна по-силно, при което отвори четвъртото и последното копче едновременно. Тя усети прилив на хладен въздух по разгорещената си кожа. После я зацелува. Докато езикът му се въртеше около нейния, той дръпна една от чашките на сушена й и дълбоко простена, когато гърдите й изскочиха.
— Ник — задъха се тя.
Той сведе глава и подразни едно от зърната й с език, а тя прокара пръсти през косата му, наслаждавайки се на плътните, меки пластове.
Ник смъкна и другата чашка на сушена й, така че и двете й гърди се приближиха към устата му. Той простена, когато тя нетърпеливо се изви на тухлената стена.
— Господи, Джордан, толкова си секси.
„Заради теб“, за малко не изтърси тя. Прехапа долната си устна и затвори очи, когато езикът му се завъртя около настръхналия връх на другата й гърда. Той плъзна ръка по бедрото й, пъхна я под полата й и тялото й затрепери в очакване. Ник захапа твърдата пъпка на зърното й в момента, в който мушна ръка в бикините й. Тя изпъшка превъзбудено. Ник плъзна пръст вътре в нея и го раздвижи с възхитително бавно движение. Сложи още един пръст, след което докосна с палец клитора й и го подразни, докато краката й не се разтрепериха.
— Искаш ли го? — Устните му се нахвърлиха върху нейните,
докато продължаваше сладкото мъчение с пръстите си. — Искам да те чуя как го казваш. Без повече игри, без повече сарказъм. Само истината.

171
Не й трябваше да мисли — тя вече знаеше истината.
Вероятно беше глупачка да продължава въпреки всичко, което
Лиза й беше казала. Но трябваше да е още по-голяма глупачка да позволи думите на някаква ревнива непозната да й диктуват как да живее живота си. Сама щеше да взема решенията си за Ник — така нямаше да обвинява за последиците друг, освен себе си.
Тя се отдръпна и го погледна.
— Заведи ме вкъщи.
Нещо се случи.
Видя го на лицето му — изражението му омекна. Недостъпната външност, стените, маската, която носеше като агент под прикритие, се разтопи и остана само той. Изрече името й и я целуна отново и тя разгорещено отвърна на целувката му. Без задръжки, те се отлепиха от стената и се отправиха към задната стаичка.
Ник държеше лицето й в ръцете си, а погледът му беше възбуден и собственически.
— Ако те заведа, оставам. Цялата нощ.
Джордан кимна.
— И очаквам много мръсни думи.
Той се разсмя, после я погали с палец по бузата.
— Наистина, Роудс. Нарушили са калъпа с теб.
Тя се усмихна, когато той се наведе и се сгуши във врата й.
Мелинда и Корин бяха прави — харесваше й начинът, по който изричаше фамилията й.
От задната стаичка се чу мобилният й. Разбира се, тя не му обърна внимание. Но когато телефонът в магазина звънна, тя усети как
Ник застава.
— Не му обръщай внимание — каза Роудс прегракнало. — Нека си взема палтото и да изчезваме оттук.
Телефонът в магазина престана да звъни, но зазвъня мобилният й. Ник изруга и ядосано тръсна глава.
— Не мога да повярвам, че го направих. Не мога да повярвам, по дяволите, че го направих. — Той я погледна неочаквано много сериозен. — Трябва да вдигнеш телефона си, Джордан.
Тя се протегна да го вземе.
— Който и да е, може да почака. Сега съм заета.

172
— Всъщност не може да чака. Вероятно… някой иска да ти съобщи, че брат ти току-що е бил намушкан.
Сърцето на Джордан спря. Тя отдръпна ръката си.
— Защо някой ще ми се обажда да ми казва такова нещо?
Ник погледна часовника си.
— Защото преди около десет минути брат ти е бил намушкан. —
Той вдигна ръка, когато видя изражението й. — Добре е. Сигурен съм.
Но трябва да приемеш това обаждане. Ако е баща ти, не искам да се притеснява. Само мога да си представя какво казват в новините.
— Новините? — Тя го отблъсна от себе си. — Какво за бога си сторил на брат ми? — Джордан бързо намести сутиена и дръпна ризата си, придържайки я затворена с една ръка, докато вървеше към задната стаичка да вдигне звънящия телефон.
Ник я настигна в коридора.
— Знам, че си бясна. Но точно сега трябва да ми повярваш. Ако баща ти е на телефона, кажи му, че си говорила със сестрата в спешно отделение в „Нортуестърн Мемориъл“, според която Кайл е добре.
Тя преглътна.
— Кайл е в спешното?
Зелените очи я гледаха неотклонно.
— Просто кажи на баща си, че той е добре.
Отново му повярва сляпо.
Тя измъкна китката си от хватката му, забърза към задната стаичка и извади мобилния от чантата си. После погледна надолу и видя зейналата отворена риза и сутиена. Чудесно.
— Татко — вдигна тя телефона.
— Джордан, гледа ли новините?
Не, съжалявам. Бях заета. — Натисках се на една тухлена
стена с едно гадже.
— За Кайл, знам. Тъкмо щях да ти звъня.
Баща й въздъхна, сякаш облекчен, че не трябва да й сервира новината.
— Единственото, което знам, е това, което казват по телевизията
— че е бил намушкан по време на някакъв бой. Извели са го от затвора и са го докарали в „Нортуестърн Мемориъл“. Опитвам се да се свържа с някой, който знае нещо. Който и да е.
Джордан гледаше Ник в очите, докато отговаряше на баща си.

173
— Току-що говорих със сестрата в спешното. Каза ми, че Кайл ще се оправи.
— О, слава богу. Тогава защо са го извели от затвора? —
настояваше да знае той.
Тук Джордан трябваше да импровизира малко.
— Сестрата каза, че не може да ми даде повече подробности по телефона. — Тя подпря слушалката с рамото си, за да освободи ръцете си и да си закопчае ризата. — Качвам се в колата, татко. Ще се видим в болницата. Но всичко ще се оправи.
— Вярвам ти хлапе. Аз… мисля, че щеше да знаеш, ако нещо не беше наред с Кайл. Вие двамата винаги знаете — Той прочисти гърлото си. — И аз тръгвам към болницата. На вечеря съм у един приятел в Евънстън, но ще гледам да стигна възможно най-бързо.
Джордан зяпна телефона за миг, след като го затвори.
— Току-що излъгах баща си. Това беше границата, която не бях минавала в цялата тази история.
Ник мина зад нея и сложи ръце на раменете й.
— Не си го излъгала, когато му каза, че брат ти е добре. Той е добре.
Тя се измъкна.
— Кажи ми какво става. Защо Кайл е в спешното?
— Историята, пусната от медиите — а те смятат, че е истинска,
— е, че Кайл е бил прободен от друг затворник по време на бой,
започнал, когато са ги прибирали в килиите — каза Ник.
Джордан овладя паниката, която се надигна в гърлото й.
— А истината?
— Истината е, че брат ти е бил леко порязан от агент под прикритие във внимателно дирижирана операция, която сега ни дава правдоподобно оправдание да го извадим от затвора.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: