Нещо като любов

204
твърдият му като камък пенис между краката си. Чу тихото боботене в гърдите му. Идеята определено му харесваше. Ник затвори очи, когато
Джордан се наведе да го целуне. Първо по врата и шията, а после прокара пътека по гърдите му. Преди трийсет секунди да остави командването в нейни ръце му изглеждаше чудесна идея, но сега не беше толкова сигурен, че може да издържи устните й още дълго върху… Господи, тя слизаше все по-надолу. Промени позата си и с възбуждащо меките си устни и прокара гореща пътека към стомаха му.
Той въздъхна несигурно, когато езикът й близна косъмчетата,
започващи от пъпа му и пенисът му запулсира в очакване. Слез по- надолу. Тя обви пръсти около набъбналата му мъжественост и започна да го гали. Докато работеше с ръка, тя целуна бедрото му от външната,
после от вътрешната страна… и той отвори очи да гледа. Слез по-
надолу. Тя нежно близна главата на пениса му и плъзна език около изпъкналата ивица, без да бърза. Дегустираше го, осъзна той, точно както виното. Ник простена и заплете пръсти в косата й.
— Джордан… сложи ме в устата си.
Тя се усмихна и направи точно това. Той изръмжа, когато тя обгърна пениса му с устни. Когато включи и езика си, Ник завъртя очи.
После нежно я погали по главата, най-вече за да се успокои, и загледа как го слага все по-дълбоко в устата си. Джордан обгърна с ръка основата и го загали с нежни, плавни движения, докато пенисът му не запулсира от желание. Ник я спря с ръка и я прикова с поглед, когато тя вдигна очи към него.
— Ела тук.
Той видя отговора в дяволитата искра на сините й очи.
Не.
Докато го гледаше в очите тя подразни главичката на пениса му с език, после го плъзна навътре в топлата си мокра уста.
Той за малко не свърши на мига. Не можеше да устои и гледаше как продължава сладкото мъчение. Нещо в погледите им — и фактът,
че това беше тя — направи този момент най-възбуждащият в живота му. Тонът му беше тих и гърлен.
— Джордан.
Чувайки възбудата в гласа му, тя го освободи от устата си и седна отгоре му. Той плъзна ръце и обхвана гърдите й, прокарвайки палци по зърната й.

205
— Готова ли си? — попита я, като мислеше, че вероятно ще свърши спонтанно, ако не влезе в нея веднага.
— Няма повече накъде — каза тя дрезгаво.
Ник грабна портфейла си от нощното шкафче и извади презерватив. Отвори го, постави го на главичката на пениса си и взе ръката й, за да го сложи. Обхвана с ръце дупето й, когато тя се плъзна към него. После Джордан се наведе и сложи ръце на гърдите му.
Тя се приведе над него, а той я целуна, улавяйки стенанието й с уста. Когато влезе в нея докрай, стисна зъби, борейки се срещу свръхвъзбудата. Тя беше толкова топла, толкова мокра и толкова адски добра, че думите сами излязоха от устата му.
— Язди ме, Джордан — изстена той. — О, скъпа… люби ме.
Тя се изправи и започна да се плъзга нагоре-надолу. Ник държеше бедрата й и я направляваше, движеше я с гладък, чувствен ритъм, борейки се с импулса да свърши при вида на голотата й в ярката светлина на деня.
— Наведи се напред — дрезгаво каза той. — Искам една от тези красиви гърди в устата си.
Тя вдиша рязко и направи това, което Ник й нареди. Той пое едно от розовите зърна в устата си и прокара език по него. Все още яздейки го бавно, тя издаде сподавен вик и той разбра, че е близо.
— Разтвори, още краката си — прошепна той. Когато тя се намести, Ник сграбчи бедрата й и я хвана здраво. Пое контрол над ритъма им, влизайки в нея с плавни, дълбоки движения. Тя отново бързо изрече името му и той разбра, че е на ръба. Той също. Джордан изскимтя, затвори очи и този звук, плюс изящното изражение на лицето й го докараха до края.
— Нека те почувствам скъпа — изстена той. Целуна я и двамата свършиха почти едновременно, първо извика тя, после той, когато усети как тя стяга мускулите си и го придърпва по-навътре. Движеха се заедно и задъхано, докато най-накрая тя забави темпото, спря и се отпусна върху гърдите му. Лежаха дълго, долепени един до друг с биещи сърца. След няколко минути Джордан наруши тишината.
— Това е най-дългото време, което сме прекарали, без да говорим — вдигна глава тя. — Нищо не съм счупила, нали?
Ник отметна кичур от очите й и го пъхна зад ухото й.
— Не.

206
Тя се притесни, когато той отново замълча.
— Добре ли си?
— Определено. Просто си мислех, че никога досега не е било толкова… — той спря неловко. Мамка му, това прозвуча тъпо.
Изражението на Джордан стана нежно — изражение, което казваше, че разбира. Тя се наведе напред да докосне устните му със своите.
— И за мен също — прошепна тя тихо.

207
27
Джордан надникна през прозореца на колата към тежката ограда от ковано желязо, която изникна пред тях. На портите имаше мраморен полумесец със сложна монограма на буквата „Б“, логото на винарната
„Барасфорд истейт“.
Ник седеше до нея на задната седалка.
— Никой не отговаря. Срамота. Май ще трябва да се връщаме в курорта. — Той щракна с пръсти. По дяволите.
— Изглежда шофьорът говори с някого по интеркома в момента.
О, и портите се отварят. Виж, казах ти, че ни чакат — побутна го тя.
— Развълнуван съм. Наистина. Колко ще трябва да останем?
Джордан го стрелна с поглед.
— Това е дегустация на вино, Ник. Не бих казала, че измъчват хората.
— Всичко, което ми пречи да съм насаме с теб, е мъчение, Роудс.
Тя поклати глава.
— Ха, този път няма да подейства — посочи тя. — Зад тези порти се намира новото каберне, за което казват, че конкурира едни от най-добрите вина в цяла Напа и Сонома. Обичам кабернето. В
долината Напа съм от — тя погледна часовника си — два часа и трийсет и осем минути и още не съм вкусила и капка вино. Не ме разбирай погрешно — както всяка жена, обичам разтърсващия секс, но сега ще влезем вътре и ще пробваме това вино.
— Какво ще стане, ако откажа?
— Вземаме си довиждане.
Ник начаса изхвърча от колата.
Джордан го гледаше развеселена как излиза, отваря вратата и джентълменски й подава ръка.
— Госпожице Роудс.
— Господин Стентън. — Тя пъхна ръка в неговата, в очакване на деня, когато той отново щеше да бъде просто Ник Маккол.
Шофьорът им кимна, докато минаваха през портите.

208
— Наслаждавайте се на виното. Чул съм добри неща за него.
Джордан погледна часовника си. Срещата им беше за четири часа, последната дегустация за деня.
— Вероятно ще се забавим около час и половина.
— Не бързайте — каза шофьорът с непринудената усмивка на човек, на когото се плащаше добре.
Хванати за ръце, те тръгнаха през красиво оформения в средиземноморски стил двор, в средата на който имаше фонтан.
— Добре, кажи ми какво трябва да зная за това място — попита
Ник.
— Нови са — първата им реколта ще излезе следващия месец.
Нямат голямо лозе, само около шестнайсет хектара. Произвеждат предимно каберне совиньон. Нахъсани са да се конкурират с най- добрите винарни на пазара, и то само за сто долара бутилката — доста са добри.
Ник я стрелна с поглед.
— Само за сто долара бутилката?
— За добрите кабернета това не е лоша цена. Ако ги убедя да намалят цената на едро, смятам да направя кабернето им виното на клуба за май. При положение че ми хареса това, което опитам.
В края на двора стигнаха до две големи дъбови врати, високи най-малко три метра, които водеха към двуетажно помещение за производство на вино. Вратите бяха отворени и една добре облечена трийсетина годишна жена ги посрещна топло.
— Добре дошли в „Барасфорд истейт“, госпожице Роудс —
поздрави тя.
Джордан се усмихна и се ръкуваха.
— Наричайте ме Джордан. Това е Ник Стентън.
— Аз съм Клеър — каза тя и стисна ръката на Ник. —
Последвайте ме.
Докато ги развеждаше из съоръженията за производство на вино,
побъбриха малко и Клеър ги разпита за пътуването им. В рязък контраст с топлия средиземноморски стил на градината всичко вътре беше модерно и от чиста неръждаема стомана. Изключение правеха дванайсетте масивни ферментационни бъчви от френски дъб, които бяха около четири и половина метра високи и около три метра широки.
— Това обяснява размера на вратите — отбеляза Ник.

209
Клеър кимна.
— Мога да кажа, че внасянето на тези бъчви си беше приключение.
Обиколката из производствените съоръжения трая по-кратко от много други, които Джордан беше правила из други винарни. Зачуди се защо е така, докато Клеър не обясни.
— Тук правим нещата по малко по-различен начин — каза тя. —
Искаме хората да видят всички етапи от производствения процес така,
както се случва, затова ще ви покажем кратък документален филм,
който обхваща всичко — от беритбата до бутилирането.
Въведе ги в голяма конферентна зала с прозорец от пода до тавана на едната стена, който гледаше към долината и планинската верига Маякамас.
Клеър ги покани да седнат на мраморната маса и отвори бутилка вино. Докато пълнеше чашите, тя обясни:
— Това е нашето каберне — то ще направи дебюта си през май.
Гроздето е брано преди две години и половина, а виното е отлежало в дъбови бъчви осемнайсет месеца. — Тя подаде по една чаша на
Джордан и Ник. — Насладете му се, докато гледате филма ни. Ще се върна след петнайсет минути и ще се радвам да отговоря на въпросите ви, ако имате такива.
След като Клеър излезе, Джордан завъртя чашата си и освободи ароматите на тъмното, благоуханно вино.
— По-официално е, отколкото си го представях — каза Ник. —
Всички дегустации ли са такива?
— Различно е. Някои те развеждат из съоръженията или те разхождат из лозята. Други са по-непринудени — просто ти вадят стол и ти наливат. „Барасфорд истейт“ очевидно имат филм.
Тя отпи от чашата. Виното беше сочно и плътно, точно такова,
каквото тя обичаше кабернето.
— Приятна глътка — намигна тя на Ник, когато заглушиха светлините в залата и спуснаха екрана.
След края на филма Клеър се върна и попита какво мислят за виното.
Когато Джордан се беше обадила да уреди дегустацията, беше обяснила коя е, така че знаеха, че е дошла по работа. Тя похвали

210
виното и сподели идеята да го представи на членовете на клуба в магазина си.
— Кабернето ви би било малко извън обичайната ми цена, но се надявам, че може да се споразумеем, предвид размера на поръчката,
която смятам да направя — каза тя на Клеър.
— Не съм упълномощена да преговарям относно цената —
извини се Клеър.
— Няма проблем. — Джордан извади визитна картичка от портмонето си. — Тук е цялата информация за мен. Бихте ли предали картичката ми на вашия директор продажби. Можете да й кажете, че клубът към магазина ми има осемстотин члена, на които вашето вино ще бъде представено с препоръка и от мениджъра на магазина, и от мен. Между нас казано, мисля, че може да събудим интереса на цялата винарска общност в Чикаго към предстоящото пускане на „Барасфорд истейт“. С кой дистрибутор работите в района на Чикаго?
Законът не й позволяваше да купува вино за препродажба директно от винарната, но ако „Барасфорд“ използваха някой от редовните й доставчици, нямаше да има проблем да сключат сделката.
— Мисля, че с „Мидуест уайн енд спиритс“ — каза Клеър.
Джордан кимна.
— Работя с тях непрекъснато. — Тя посочи визитката си. —
Смятам да финализирам избора на вина за месец май по време на това пътуване, така че помолете директора по продажбите да ми се обади преди края на уикенда, ако това представлява интерес за нея.
Няколко минути по-късно Ник и Джордан се разположиха на една от масите на откритата тераса на винарната. Имаше още няколко групички, предимно двойки, и атмосферата беше по-непринудена и приятна от другите части на обиколката.
Седнал на масата срещу нея, с тъмните си очила, набола брада,
дънки и черна риза Ник определено изглеждаше като лошо момче. Не че на Джордан й пукаше. Не искаше да обиди мъжете, с които обикновено излизаше, но Ник слагаше всички в малкия си джоб.
— Водиш трудни преговори — каза той относно разговора с
Клеър.
Тя махна с ръка.
— Това, което предложих, е добра сделка за всички. — Лек бриз подухна кичур коса в очите й и тя го прибра в кока, който си беше

211
направила, след като се облече в хотела.
— Мислиш ли, че директорът по продажбите ще ти се обади преди понеделник? — попита той.
— Мисля, че директорът по продажбите ще се свърже с мен,
преди да си тръгнем оттук днес — каза тя уверено.
Ник я огледа над очилата си.
— Това е много смело изказване. Предполагам, че ще разберем колко добра си всъщност.
Клеър се върна с поднос с шест чаши вино и кошница с крекери.
Най-напред тя остави двете най-големи чаши — по една пред всеки от тях.
— Донесох ви по още една чаша от нашето каберне. За сравнение реших, че ще искате да опитате от реколтата ни за следващата година. — Тя остави две по-малки дегустационни чаши пред всеки от тях. — След като оберем гроздето и виното ферментира,
докарваме професионален дегустатор от Франция — известният
Филип Фурние. Оставяме го в една стая с винени мостри от всичките двайсет и осем лозови масива и в продължение на три дни той опитва виното и прави препоръки за процента, който всеки от сортовете трябва да има в крайния вариант на кабернето. — Тя се усмихна. —
След това всички пием и купонясваме в продължение на два дни,
преди да се върнем обратно на работа. — Тя плесна с ръце. — Е, имате ли някакви въпроси, на които мога да отговоря към момента?
— Засега не, благодаря — каза Джордан.
Когато отново останаха насаме, Ник се наведе и прошепна.
— А въпросът за стоте долара за бутилка е — струва ли си?
— Ако на хората им харесва виното толкова, че да дадат сто долара за него, тогава да.
Той изглеждаше скептично настроен.
— Не можеш да мислиш за виното просто като за напитка, Ник.
Всяка чаша вино е преживяване сама по себе си — каза Джордан. —
Подходи към него така, както би подходил към нова връзка.
Сега той изглеждаше още по-скептичен.
— Връзка?
Джордан взе чашата си.
— Разбира се, помисли. Започваш, като оглеждаш виното. Това е първото ти впечатление. Питаш се: „Добре ли ми изглежда?

212
Заинтересован ли съм да разбера повече?“. После се приближаваш още до виното. Пробваш ароматите му и ако ти харесват, тялото ти реагира инстинктивно, започва да тръпне в очакване, да продължи нататък.
Оставяш виното да започне да те дразни, да те повлича, да те прелъстява. Близо си до момента, в който можеш да усетиш вкуса, но още не си стигнал до него. Вероятно изчакваш малко по-дълго,
отлагаш крайното удовлетворение, стоиш на ръба възможно най-дълго.
И най-накрая, когато стигнеш до мига, в който не можеш да чакаш повече, опитваш. Отдаваш се на изблика, на гладкото, копринено усещане на виното, на ароматите му, на благоуханията му и опитваш отново. И отново. Докато усетиш напиращото опиянение, онова топло,
пламтящо еуфорично чувство, което продължава да се разлива дори и след като си поел последната капка, преди бавно да се понесеш върху облак от блаженство. — Тя наклони чашата си към него. — Ето за това става въпрос, когато пиеш вино.
Изражението на Ник оставаше неразгадаемо, а очите му —
скрити зад тъмните слънчеви очила. Когато Клеър мина покрай масата им, той каза:
— Мисля, че ще ни трябва по още една чаша.
Тя плесна с ръце зарадвана.
— Чудесно! Радвам се да разбера, че виното ви харесва.
След като тя си тръгна, Ник свали очилата си и ги остави на масата. Взе чашата си и я наклони към Джордан.
— Добре, Роудс. Заради теб ще го пробвам, наистина. — Той завъртя чашата, помириса виното като професионалист и отпи хубава,
голяма глътка. Затвори очи за миг, сякаш се колебаеше, после я погледна.
— Тъмна череша и женско биле.
Винарското сърце на Джордан щеше да се пръсне от гордост.
— Знаех си, че го носиш у себе си.
До масата им спря жена и се представи.
— Джордан, здравейте. Аз съм Денис, директор по продажбите.
Клеър спомена, че искате да представите нашето вино в магазина си?
Нека взема химикалка от бара и да обсъдим подробностите.
Ник кимна впечатлен, докато Денис се отдалечаваше.
— Добра работа.
Джордан се усмихна.

213
— Казах ти, Ник. Така работя.
Щом се прибраха във вилата Ник дръпна Джордан в обятията си.
Тя усети прилив на вълнение — и щастие — когато той наведе да я целуне. Беше го видяла как я гледа, докато се връщаха към курорта, и беше усетила, че в главата му се въртят други неща, различни от дегустиране на вино. По принцип би предложила да пият по напитка на терасата на бара по залез-слънце, но беше склонна да отстъпи…
стига и той да го искаше. Ник плъзна ръце по кръста й и я целуна по врата.
— Е, какво следва по дневен ред?
Джордан затвори очи и помисли, че лесно щеше да свикне Ник да я придружава по време на дегустациите, ако после ги чакаше това.
— Мисля да опростим нещата, да поръчаме румсървис и да вечеряме на терасата. — Беше малко хладно, но камината щеше да ги стопли. Не искаше да пропусне възможността да вечеря под звездите
— сега, когато най-сетне имаше с кого да сподели Напа, искаше да опита всичко.
— Хубава идея — измърмори лой. После се пресегна и внимателно разкопча горното копче на роклята й малко по-търпеливо от последния път. — Но ще ни донесат поръчката чак след час. Което означава, че имаме да убием известно време преди вечеря.
И тя мислеше така.
— Така е. Мислех да взема вана и да си почина малко.
Ръцете му се спряха на второто копче.
— О! Разбира се.
— Мислех си също, че може да дойдеш с мен.
Ник вдиша глава.
— Да… не си падам особено по ваните. — В очите му се прокрадна дяволит поглед. — Но пък има външен душ.
Джордан равнодушно сви рамене. Ник Маккол имаше твърде много правила — беше крайно време да започне да ги нарушава.
— Както искаш. Но ако промениш мнението си, знаеш къде можеш да ме намериш. — Тя се изплъзна от прегръдката му и отиде до бара.

214
Той я последва, облегна се на стената и загледа как си налива чаша от наполовина изпитата бутилка, която „Барасфорд истейт“ им бяха дали на тръгване. Усещайки погледа на Ник върху себе си, тя се запъти през терасата към апартамента. Тананикаше си, когато влезе в банята и започна да пълни ваната. Остави чашата на мраморния ръб,
нагласи температурата на водата и добави малко гел за вана. Отпи от виното и остави водата да тече още няколко минути, преди да се върне в спалнята.
Всяка стая във вилата имаше прозорци, които обхващаха три четвърти от стената, което означаваше, че тя вижда хола от другата страна на терасата. Ник седеше на дивана с дистанционното на телевизора в ръка и гледаше баскетболен мач. Джордан завъртя очи.
Мъже.
Той откъсна поглед и видя, че тя го наблюдава. Джордан се обърна и невинно започна да се съблича. Както стоеше пред прозореца,
тя разкопча роклята си и я остави да падне на пода. Случайно носеше прашки. Изрита роклята встрани, а после разкопча сутиена си. Прекара малко повече време да свали презрамките от раменете си и също го пусна на пода. После отиде в банята, гола, ако не се броят прашките и токчетата.
В банята тя извади от чантичката си с гримове шнола и събра косата си. После свали прашките и обувките си и се плъзна в изпускащата пара вода. Взе чашата с виното, облегна се на ваната и започна да брои наум. Стигна до шест.
— Не ми каза, че ще има балончета. — Ник се мръщеше от вратата на обидната бяла пяна.
Джордан се помъчи да не се засмее.
— Агент Маккол… ти си тук. Промени ли мнението си за ваната?
— Мисля по въпроса. — Той влезе, без да откъсва поглед от нея.
Носеше отворената бутилка вино и чаша.
Джордан гледаше как ги оставя на ръба на ваната. Без да каже и дума, той откачи кобура от прасеца си и го сложи на масичката. След което извади презерватив от джоба си и го метна до бутилката с вино.
— Виждам, че пак ще се разгорещяваш. — Тя повдигна единия си крак над пяната и спря крана. Ник задържа поглед върху голия й крак, а после погледна към гърдите й, които надничаха над водата.

215
— А аз виждам някого, който си мисли, че командва тук с тези балончета. — Той свали дрехите си.
Джордан отново отпи от виното. Имаше нужда от нещо да намокри пресъхналата й уста, когато Ник влезе във ваната и потопи голото си тяло във водата. Хвана я за глезена и я дръпна в скута си така, че да го обязди.
— Е, това ли е твоят начин да покажеш властта си — подразни го тя.
Той й отвърна с целувка, която замъгли огледалата в банята.
Докато устните им се движеха в бавен, упоителен ритъм, гърдите й се втвърдиха и зърната й настръхнаха готови за допира му. Тя инстинктивно се залюля напред в скута му, а втвърденият му член се намести точно между краката й и силно се притисна до чувствителната й кожа.
Джордан наклони ръка — беше забравила за чашата, която държеше — и виното за малко не се изсипа върху Ник.
— Щях да те полея. — Тя се пресегна да остави чашата на ръба,
но той я взе от нея.
— Това ми дава идея.
Ник притисна ръба на чашата към лявата й гърда и загледа лицето й, докато тя разбере намерението му.
Джордан задържа дъха си, виненият маниак в нея се бореше с жената, която беше много възбудена.
— Това е… наистина добро вино.
— И аз не мога да се сетя за по-добър начин да бъде изпито. —
Той наклони чашата и малка струйка вино потече по гърдата й и покри зърното.
— Може би е време да ти покажа как аз обичам да дегустирам вино.
Тя ахна, когато той вдигна лявата й гърда към устата си и я засмука. Ник прокара език около твърдото зърно.
— Ммм… усещам дързост. И много подправки.
Той се пресегна за чашата и поля вино и върху другото й зърно.
Остави чашата обратно и дръпна гърдата й в устата си. С тих стон тя прокара ръце по релефните мускули на раменете и ръцете му. Джордан се намести в скута му така, че върхът на пениса му да бъде точно на топлия, мокър вход между краката й.

216
Той изстена и дръпна уста от гърдата й. Зарови пръсти в косата й и силно я целуна.
— Не ме изкушавай, Джордан. Нямаш представа колко много искам да бъда в теб със или без нещо между нас.
Ник я вдигна от скута си и я потопи в топлата, пълна с балончета вода. Тя видя, че е придобил изражението „не се опитвай да ме прецакаш“. Версия, която беше шефска, но невероятно секси.
— Седни на ръба — каза той.
Тя вдигна вежда.
— Не съм свикнала да изпълнявам заповеди във ваната, агент
Маккол.
— По-добре да не си.
Тя се усмихна заради заповедния тон в гласа му и се премести към ръба на ваната. Вероятно и по-силна жена щеше да се подчини в интересна ситуация като тази. Тя се повдигна и седна на ръба. От хладния въздух кожата й настръхна, а водата капеше от тялото й във ваната. Последва още една заповед.
— Разтвори си краката.
Тялото й омекна.
— Какво ще стане, ако кажа „не“?
На устните му заигра уверена усмивка.
— Няма да го кажеш.
По дяволите. Беше прав.
Докато тялото й трепереше в очакване, тя бавно му се подчини.
Ник се вдигна от водата, застана на колене и превъзбудено загледа разтворените й крака. Водата се стичаше по оформените му коремни мускули и бедра, а огромният му пулсиращ пенис сгърчеше напред.
Джордан преглътна трудно.
Той сграбчи чашата отново, приближи я към нея и наклони ръба към пъпа й. Тя видя как Ник изля малко количество вино по корема й.
Този път гласът му беше по-нежен.
— Наведи се назад.
Изправена на лактите си Джордан затвори очи и простена, когато усети топлия му дъх върху вътрешната страна на бедрата си. Когато езикът му раздели гънките й, краката й се подкосиха и тя просто… се предаде. Усети здравата му хватка върху бедрата си, с която я държеше

217
разтворена. Никога досега не се беше чувствала по-разкрита и в същото време толкова невероятно секси. Той я измъчваше с уста,
докато тя не затрепери. Доведе я точно до върха, точно до мига, в който изричаше името му почти непрекъснато, и спря.
— Не — простена тя.
Гласът му беше напрегнат.
— Когато стенеш и произнасяш името ми, ще свърша, ако не вляза в теб. — Той взе презерватива от ръба на ваната.
— Завърти се.
Беше ясно, че трябва да поговорят за тенденцията той да доминира в сексуалните моменти. Джордан слезе във водата и се наведе над ръба с лакти върху мрамора. Погледна през рамо.
— Така ли?
Тя гледаше как той раздира опаковката и слага презерватива.
После се премести зад нея и хвана бедрата й, за да повдигне дупето й,
така че тя да застане на колене.
— Така.
— Сега кой командва? — Тя едва успя да направи последния дързък коментар, преди да усети как твърдият, горещ член я разтваря.
Затвори очи, простена и разтвори пръсти върху мраморния ръб, докато той бавно влизаше в нея.
Ник се наведе напред и целуна тила й.
— Аз. И на теб ти харесва.

218
28
На следващия ден Ник се оказа на поредния криволичещ,
обграден от дървета път, който водеше към поредната дегустация.
Винарна „Куелто Истейт“, беше казала Джордан, което разбира се не му говореше нищо. Затова в отговор той издаде обичайните сърдити протестни звуци, макар част от тях да бяха по-скоро заради шоуто.
След снощи беше поомекнал — само малко — по отношение на виното.
Не беше най-лошата напитка за мъж, съгласи се той. Без съмнение все още предпочиташе добър, твърд бърбън, но беше започнал да мисли, че виното има определен чар при дадените обстоятелства.
Умът му се върна към образа на Джордан как лежи на ръба на ваната, стене името му и се извива към устата му. И получи ерекция.
Погледна към причината за проблема си, която седеше до него на задната седалка на наетата за деня лимузина. Бързо разбра, че това няма да му помогне особено. Джордан отново беше нагласена,
издокарана и елегантна в морската си рокля и високи токчета и единственото, за което можеше да се сети, беше да я разсъблече.
Всъщност, ако зависеше от него, тази богата наследница щеше да си стои разсъблечена целия уикенд. Разбира се, когато ставаше въпрос за
Джордан, нещата не зависеха изцяло от него.
— Колко ще трае тази дегустация? — попита той.
— Няколко часа. Включва и обяд.
Той изсумтя недоволно. Тя се усмихна развеселено и заразително, макар Ник да планираше да се прави на разнебитен поне още пет минути.
Пътят започна да се стеснява, докато заобикаляше планината.
Когато склоновете отдясно се скосиха, той видя как Джордан стиска седалката и сложи ръка върху нейната.
— Добре ли си?
— Мразя тази част от пътуването.

219
— Тогава защо го правим?
— Ще разбереш, когато стигнем.
Двайсет минути по-късно колата спря на върха на планината.
Шофьорът паркира, излезе и отвори вратата на Джордан.
— Ще взема кошницата от багажника и ще я донеса във
Винарната, госпожице Роудс. Ще се постарая да я сложат в хладилника.
Ник също слезе от колата.
— Каква кошница? — ФБР инстинктът му проговори.
Лимузината ги чакаше, когато с количката за голф пристигнаха до централната вила, така че той нямаше представа какво може да има в багажника.
— Помолих от хотела да ни спретнат обяд за пикник — каза тя.
— Реших, че след дегустацията на вино може да си намерим местенце да хапнем някъде — тя посочи към пейзажа край тях.
Ник за първи път наистина се огледа. Може и да не беше от хората, които се възхищават на гледки, но дори и той можеше да оцени картината пред себе си. Винарната гледаше към разстлани масиви с лозя, изумрудено зелени хълмове, долина и искрящо синьо езеро. В
края на къса пътека имаше вила в тоскански стил, заобиколена от цветя, градини й големи сенчести дървета.
— Какво мислиш? — попита Джордан.
Докато поглъщаше гледката, Ник осъзна, че недостатъкът на това винаги да се налага и да задава правилата във връзките си — а той често го правеше — беше, че никой никога не го изненадваше с подобни неща. Всъщност никоя жена преди не го беше изненадвала.
Обикновено не им даваше възможност. А ето го сега стоеше на върха на хълм в долината Напа с жена, която му подкосяваше краката. Щеше да се дразни от това, но тя някак си все успяваше да го накара да се усмихва. Не беше честно.
Невероятната гледка го подсети за нещо, което искаше да каже на
Джордан, откакто пристигнаха в Напа. Той сложи ръце на кръста й,
придърпа я към себе си и я погледна в очите.
— Целият този уикенд е удивителен, но знаеш, че нямам нужда от всички тези неща, нали? Тук съм заради теб — не заради модерните курорти, заради вечерите край камината или пикниците по калифорнийските хълмове.

220
Тя се усмихна и докосна лицето му.
— Зная. Точно това го прави още по-хубаво.
Зад тях се чу глас.
— Джордан Роудс?
Ник се обърна и видя към тях да се приближава мъж с пясъчно кестенява коса.
— Майк. Толкова се радвам да те видя отново — каза Джордан.
— Виж се — прекрасна, както винаги — каза той. — Видях името ти в днешния списък със срещи. С още някой, а? Крайно време беше. — Той се здрависа с Ник. — Сигурно вие сте „още някой“.
Ник отвърна на ръкостискането.
— Ник Стентън. — Вече му писваше да използва това име.
Майк посочи към вилата.
— Заповядайте — малко е препълнено този следобед, но мисля,
че може да ви намерим място на бара.
Последваха го във Винарната и влязоха в шумна, но уютна стая.
Гостите пиеха вино на дълга банкетна маса, на коктейлни масички,
пръснати край стените, и на големия бар в ъгъла. Дружелюбен черен лабрадор се разхождаше сред тях и изглеждаше доста доволен, че му дават сирене „Бри“ и крекери под масите.
Ник се отпусна, когато с Джордан седнаха на двата последни свободни стола на бара. Този тип дегустация много повече му харесваше.
Майк плъзна две празни чаши пред тях.
— Откъде искате да започнете?
Ник се замисли.
— Имате ли нещо в розово?
Майк разпалено грабна бутилка от бара зад него.
— Всъщност имаме великолепно Росато. Направено предимно от сортовете каберне и санджовезе, ферментирало в неръждаема стомана,
после за кратко във френски дъб, то е плътна, ароматна смесица от диви ягоди и червен портокал, изпълва устата, без да е прекалено тежко. Идеално за слънчев, пролетен ден като този.
— Звучи добре — каза Ник. — Ще пробвам всичко останало, но не и това.

221
По-късно тази нощ Ник лежеше на страна и слушаше спокойното дишане на Джордан, която спеше до него. След като прекараха голяма част от следобеда във Винарната „Куелто“, а после още час в по-малка винарна, която тя искаше да провери за лятната селекция на винарския клуб, те се върнаха във вилата и най-сетне пробваха външния душ. За вечеря отидоха до ресторанта на курорта — къща в тихоокеански северозападен стил, разположена на езерото, сгушено между високите борови дървета и планината. Бяха успели да седнат на маса на верандата и докато слънцето залязваше, говориха за семейството му, за нейното семейство, за много неща.
Но имаше една тема, която заобикаляха — темата за тях.
На сутринта щяха да напуснат Напа и да се върнат в Чикаго и после… Ник не беше сигурен какво щеше да се случи. За човек, който не поддържаше сериозни връзки, това беше необикновена ситуация.
Обикновено не мислеше за следващата стъпка, защото по принцип такава нямаше. Но Джордан Роудс беше влязла в живота му и ето го сега — гледаше я в тъмното, наблюдаваше я как спи. Това беше нещо, което правеха сантименталните мъже. Не той. Той, от друга страна, беше рационален и логичен, а имаше няколко неприятни,
тежки факти, които го зяпаха в лицето.
Първо, познаваше Джордан от три седмици. Три седмици. А
официално бяха заедно само от четирийсет и осем часа. Второ, да предприеме следващата стъпка с нея щеше да означава едно от следните две неща — или щяха да прекарват дълги периоди от време разделени, докато той работи под прикритие, или трябваше да помисли за сериозна промяна в кариерата си. Фактът, че изобщо мислеше за подобно нещо, изглеждаше откачено. Човек не вземаше подобни решения, след като е бил с една жена четирийсет и осем часа.
Но алтернативата означаваше да каже довиждане на Джордан веднага щом приключеше разследването на Екхарт. А това просто не беше… правилно. Харесваше му да я гледа как лежи в леглото до него и искаше да я вижда там по-често. Много по-често. С други думи,
искаше всичко, а това просто нямаше как да стане. Така че му предстоеше да вземе трудно решение.
Имаше и друг проблем, който усложняваше решението му —
нямаше представа какво мисли Джордан. Разбира се, знаеше, че го харесва, но нито веднъж не бе споменала какво щеше да стане в

222
Чикаго. Вероятно все още не искаше да подхваща темата или вероятно просто самата тя засега нямаше отговор. Може би беше толкова объркана, колкото и той. Винаги беше откровен с жените. Но за този разговор с точно тази жена нямаше сила.
Защото, ако трябваше да е честен със себе си, знаеше, че има част от него, добрата част от него, която искаше Джордан да му зададе въпросите, които винаги се беше опитвал да избегне, искаше да я чуе да казва нещата, които не беше давал възможност на друга жена да изрича. Така че този уикенд беше нещо повече от прост уикенд.
Джордан се размърда и се протегна в съня си. Завъртя се още по- близо и се опита да го избута, като му остави само една трета от огромното легло. Ник не можа да не се усмихне, докато твърдо отстояваше позицията си — даже в съня си тя се опитваше да командва.
Тя беше умна и красива, преуспяваща, и вероятно най- забележителната жена, която беше срещал. Заради всичко, което беше тя, щеше да е трудно да види някога да й липсва нещо — или да има нужда от нещо. И макар че никога не би поискал да промени силата и независимостта й, дълбоко вътре в него някакво кроманьонско,
размахващо тояга древно копеле искаше да знае, че тя се нуждае от него.
Беше дошъл в долината Напа, Дори с полуохота беше ходил на дегустации на вино — цели три. И специално й беше казал, че няма да й изнесе обичайната си реч за необвързване. И от негова гледна точка следващата стъпка беше нейна. Да, беше го поила и хранила, но вероятно това беше нормално за една богата наследница. Така че преди да се изхвърля повече и да мисли за решения свързани с кариерата,
които не можеше да повярва, че му се въртят в главата, той искаше нещо повече от нея. Невероятно, за първи път искаше да говорят за чувства, но проклет да е, ако той първи повдигнеше темата. Беше мъж.
Имаше известна гордост.
Това не означаваше, че няма да й покаже какво изпитва. Очите му се преместиха върху нея и той огледа потника и бикините, с които спеше. После се размърда и се плъзна между краката й, като се стараеше да държи тежестта си върху предмишниците, докато целуваше шията и ключицата й, за да я събуди. Тя въздъхна доволно и се усмихна, когато отвори очи и го видя.

223
Ник погали с палец бузата й — тази усмивка всеки път го трогваше.
— Ей — каза той нежно, — сънувах те.
Тя обви ръце около врата му и го придърпа по-близо.
— Но това е още по-добре.
Със или без гордост, ако беше от по-чувствителните типове, би признал, че е обречен.

224
29
На следващата сутрин докато си стягаха куфарите, телефонът на
Ник позвъня — беше шефът му. Това не беше изненадващо —
всъщност целия уикенд той чакаше точно това обаждане и въпросът на
Дейвис какво по дяволите прави.
— Радвам се да те чуя, шефе — отговори любезно Ник и излезе на терасата в очакване разговорът да тръгне на зле.
— Какво, по дяволите, мислиш, че правиш в долината Напа —
настойчиво попита Дейвис.
Беше познал.
— Ник Стентън реши, че трябва да си подари почивка. Пазарът на недвижими имоти наистина преуспява напоследък.
— Не ме будалкай с тези глупости — предупреди го Дейвис. —
Трябва ли да ти напомням, че си по средата на разследване?
— Разследване, в което основната ми цел е да изглежда, че излизам с Джордан Роудс. И след като е такава, не виждам конфликт с настоящето ми местоположение. Да не споменавам, че се обаждах на
Хъксли и останалите агенти няколко пъти, откакто заминах. — Екхарт мълчи този уикенд, болен е от стомашен грип. Има среща с Трилани във вторник сутринта, а аз ще се върна в града много преди това.
Всъщност още днес.
Дейвис изсумтя.
— На всичко ли имаш отговор?
— Нали това се очаква от мен, шефе.
— Очаквам от теб да помниш, че си ФБР агент, това очаквам.
— Повярвай ми, откакто съм тук, нито за миг не съм го забравял
— отвърна Ник остро.
Дейвис замълча, вероятно изненадан от тона, след което внимателно отговори.
— Добре Ник. Изглежда държиш нещата под контрол.
Предполагам, че си наваксал малко с почивката.

225
— Благодаря. Няма пак да… изнесеш трогателната реч, че съм най-добрият ти агент, нали?
Дейвис се засмя.
— Без речи. Само един въпрос — престъпна моторизирана банда или тайна търговия с ценни книжа?
— Мнението ми ли търсиш? По принцип и двете не ми допадат.
— Добре. Защото едното от тях ще бъде следващата ти задача,
реших да те питам. Лично аз бих избрал второто, заради топлото местенце. Ще се преструваш, че си търговец в хедж фонд, така че може да те уредим и с нещо повече от „Лексус“. Въпреки че Пелъс ме накара да обещая той да те научи да караш колело, ако избереш мотобандата.
Макар да го дразнеха, Ник замълча. Поредна задача. Всичко се случваше толкова бързо.
— Там ли си, Маккол?
— Да Просто си мислех, че този разговор е малко прибързан.
Още не съм приключил с Екхарт.
— Според Хъксли сте близо, момчета Той изглежда доста убеден, че ще може да приключим нещата след срещата на Екхарт с
Трилани във вторник. Не си ли съгласен?
Ник замълча.
— Така е.
— Радвам се да го чуя. Освен че съм вързал теб, имам и още трима агента, които от две седмици на практика живеят в микробуса пред „Бордо“. Колкото по-скоро приключим толкова по-добре — каза
Дейвис. — Знам, че ти предстои нюйоркското пътуване, но щом се върнеш мисля, че може да започнем да те подготвяме за следващия ти случай.
Ник знаеше, че така стоят нещата. Така процедираше, откакто работеше под прикритие. Поемаше задача след задача, без изобщо да се замисли. Но сега… Той погледна през прозореца и видя Джордан как стои до леглото и слага бялата си рокля в куфара. Без значение дали му харесваше, или не, беше време да вземе решение.
Джордан вече се изнервяше. Ник започна да се държи странно,
откакто му се обадиха по телефона. Точно както когато се чу с „Етан“

226
на партито на Екхарт — тя знаеше, че става нещо. Разбира се, той се опитваше да не го показва, докато пътуваха от Напа до летището и по време на полета им до вкъщи, но тя го виждаше в очите му.
Беше го попитала два пъти какво има, но без успех. Щеше й се да може да използва някой таен похват за разпит, макар да не владееше такъв. Въпреки че тактиката с прашките и високите токчета действаше добре и трябваше да я има предвид.
Когато стигнаха в дома й, Ник остави куфара си до вратата и отнесе нейните горе в спалнята. Джордан го изчака в кухнята и докато гледаше куфара до вратата, започна да се тревожи все повече.
Доколкото четеше между редовете и като имаше предвид мистериозното поведение на Ник — нещо, което не искаше да прави,
но тъй като той мълчеше, тя нямаше друг избор, — смяташе, че няма да остане за през нощта.
Изведнъж я сполетя лошото предчувствие, че знае защо се държи толкова странно — беше го помолила само за уикенда, а уикендът беше свършил. Когато го чу да слиза по стълбите, се стегна —
вероятно преувеличаваше. Ник я харесваше и току-що бяха прекарали два невероятни дни заедно. Нямаше причина да се притеснява и да се прави на обидена. Усмихна му се, когато влезе в кухнята.
— Благодаря ти, че ми занесе багажа — каза тя.
— Колко бутилки вино събра вътре? — попита той.
— Всъщност обувките тежат. — Тя се опита да изглежда непринудено. — Е, ще говорим ли за това, което избягваш цял ден?
Застанал от другата страна на плота, Ник кимна.
— Да. Съжалявам, прехвърлях няколко неща в главата си. — Той замълча, сякаш се чудеше откъде да започне. — Шефът ми се обади сутринта. Искаше да говорим за следващата ми задача под прикритие.
Джордан премигна изненадана.
— Следващата ти задача? Още не си приключил с Ксандър.
— Екхарт планира да се срещне с Трилани Във вторник сутринта
— каза той. — Мисля, че ще успеем да приключим нещата след това.
Сърцето на Джордан подскочи. Толкова скоро. Разбира се, тя знаеше, че краят на разследването наближава, но не беше осъзнала, че е чак толкова близо.
— Кога започва следващата ти задача? Предполагам, че ще имаш поне малко свободно време, нали?

227
Ник поклати глава.
— Не много. Смятам да отида в Ню Йорк, да прекарам няколко дни със семейството си и щом се върна, шефът ще иска веднага да започна.

Изтегляне 2.48 Mb.

Сподели с приятели: