Нева Кръстева
Другата гледна точка – Сведенборг влияел на Кант?
Изтегляне 199.5 Kb.
|
Свързани:
Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me, Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
| Другата гледна точка – Сведенборг влияел на Кант?
Авторитетът на Кант определя пренебрегването на Сведенборг в течение на почти две столетия, въпреки признанието на известни имена като Блейк, Балзак или Бодлер. Или, с думите на Чеслав Милош: „Рискът да се приеме Сведенборг насериознo беше твърде голям; освен това не изглеждаше някой да знае какво да мисли за него” (Милош 1988, 160). Едва през XX в., както при Гросман и Милош (именно за Сведенборг и Достоевски), можем да намерим проучвания в тази посока. Ще цитираме източници вече в рамките на XXI в.; срещаме ги в проучване на Джон Халър от 2010 г. за историята на комплементарната медицина11. „Това, което беше пропуснато в карикатурата на Кант, бе ученият Сведенборг, мъжът, който беше новатор в областта на математиката, физиката, астрономията, металургията и още много дисциплини. Кантовата интерпретация обрисува Сведенборг като фанатик и затова нежелан вдъхновител на немската мисъл” ( Haller 2010, 51). П о-долу Халър цитира Грегъри Джонсън, издател и съпреводач на английски на писанията на Кант за Сведенборг (Johnson 2002, 52), който намира следните терминологични и методологични съвпадения в доктрините на двамата мислители; ще ги изложим конспективно и ще добавим коментарии по повод на разглежданите студии. 1. „Сведенборг предлага дуалистична интерпретация – материален и спиритуален свят, като човекът живее и в двата; при Кант („Критика на чистия разум”, 1781 г.) – понятията са феноменално и ноуменално.” Делението на три свята при Сведенборг е запечатано в трите глави на “Небе и ад” (1758): За небето, За света на духовете и за състоянието на човека след смъртта, За Ада. Дуализмът се приема и от Милош със споменаване на гностицизма и характеристиката на Толстой и Достоевски като ересиарси (А. Ахматова). 2. „Визията на Сведенборг за събития, отделени в пространството и времето бива съблюдавана в по-късния аргумент в „Критика на чистия разум”, че времето и пространството са трансцендентални „форми”, които правят възможна интуицията (paranormal phenomena)” ( Милош, 1988, 164) Тук, по повод на априорните форми, но в литературата, можем да направим отклонение към Бахтиновото разделение на литературните маниери на: сукцесивни – противоречията в изложението са етапи на развитие във времето (Гьоте през Зимел и Толстой) и такива, осъществявани екстензивно в пространството и симултанно във времето, както при Достоевски (Бахтин 1976, 39). Кант, в предговора към първото издание на „Критика на чистия разум” от 1781 г., (липсващ във второто издание), говори за „интуитивното” така :„..читателят има право да иска най-напред дискурсивната (логическа) яснота чрез понятия, след това, обаче и една интуитивна (естетическа) я с н о т а чрез нагледи, т.е. примери или други пояснения in concreto” (Кант 1967, 46). 3. „Сведенборг вижда конфликт между страстите, идващи от материалното тяло и морала, поради двата свята, в които човекът обитава”. По Джонсън, с това са антиципирани Основополагане на метафизиката на нравите (1785) и „Критика на практическия разум” (1758), „където се засяга разделената човешка природа”, статуса на моралния закон като influx от ноуменалното към феноменалното Себе” (Haller, 2010,52) 4. Oписанието на спиритуалния свят от Сведенборг става модел на Кантовото царство на целите в първото от двете цитирани произведения, а във второто – за отвъдния живот. 5. Използването от Сведенборг на съответствията и на символните интерпретации на Светото Писание – наречени signatures от Кант и неговите съвременници – мотивират херменевтиката, ползвана от Кант, за да обясни интелигибилния свят. Тук е необходимо да се допълни, че „De signature rerum” е заглавие, принадлежащо на Якоб Бьоме и на Парацелс12 и е основано върху идеята за всемирната симпатия, идваща от древността. 6. Кантовите антропологични изследвания от 1760-те, според Джонсън, „са опит да се разграничат космологическите и метафичните въпроси от погрешни изводи на разума като крайната рационалистично-емпирична дихотомия” по образец на „разграничаването на истинските от фантазните визии на Сведенборг” (Джонсън, 2002, xvi-xix) Халър обобщава: „Въпреки че Сведенборг не е бил никога цитиран или рефериран от последователите на новия рационализъм, той е бил ревностно четен от много немски идеалисти като Хегел (1770-1831), Шелинг (1775-1854), който иска да продължи традицията на Якоб Бьоме, Франц фон Баадер (1765-1841), Юнг-Щилинг (1740-1817) и Лафатер (1741-1801), (, 2010, 52). В заключение нека да цитираме още един изследовател на Сведенборг – Ернст Бенц, приведен от Халър: „Сведенборг стана учител на “аутсайдерите”, които станаха създателите на философията, поезията и религията за следващите сто години” (Халър, 2010, 246. Ср. с Бенц Е., 1969, 2001) Изтегляне 199.5 Kb. Сподели с приятели:
|