Нева Кръстева
Кантовите антиномии и Иван
Изтегляне 199.5 Kb.
|
Свързани:
Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me, Този път е различно - Райнхарт и Рогоф - 4eti.me-1
| Кантовите антиномии и Иван21 Карамазов
Кантовите антиномии са предадени от Голосовкер тезисно в три варианта: 1. Съкратеният Кантов текст под линия (Голосовкер 1963, 40), 2. „В тази въпросителна проста форма, в която са поставени от Достоевски” (Голосовкер 1963, 39), 3. Във формата на диалог (Голосовкер 1963, 60). Нека цитираме т. 2 1. Сътворен ли е светът и краен ли е? или Светът е вечен и безкраен. 2. Има ли безсмъртие? или Няма безсмъртие и всичко е делимо и разрушимо 3. Свободна ли е волята на човека? или Няма свобода, има единствено естествена необходимост (закон на природата). 4. Има ли Бог и Творец на света? или Няма Бог и Творец на света. Под т. 3 се крие цяла сцена с характерни пародийнo звучащи образи. Участват: Умопостигаемият (интелигибилният) герой (Теза), и..Емпиричният герой (Антитеза): T: Ти трябва да постъпваш според идеите си. A: Аз постъпвам спрямо условията, от които зависят моите действия. T: Но ти трябва да постъпваш не според условията, а според моите идеи, необусловени от нищо – те са свободни. A: Аз не мога да изляза от оковите на емпирическите условия. Не мога да постъпвам иначе, а само така, както те ме принуждават. T: Значи ти не искаш. A: Аз не мога. (Голосовкер 1963, 60). После Тезата и Антитезата изчезват и на сцената се появява човекът. Срещу него е Кант като съдия: „Макар че ти, човеко, постъпи така, защото не си могъл да постъпиш иначе поради обусловеността на твоите действия, и следователно, не си виновен, но тъй като не трябваше да постъпваш така, както постъпи, без разлика, дали си могъл или не си могъл да постъпиш иначе – ти си виновен” (Голосовкер 1963, 60). След това се появява „героят на романа”, който патетично повтаря думите на „студения съдия”, но „преиначавайки ги по своему”: „Ти не си виновен, защото няма Бог и безсмъртие, но ти все пак си виновен, защото Бог и безсмъртие има.” От суфльорската будка се чува забързаният, ядосан глас на автора – Достоевски: „Не е така, не е така! Виновни няма...но на мен ми е нужно възмездие!” (Голосовкер 1963, 60-61). Нека последваме Голосовкер в проследяването на антиномиите в романа, като го допълним с конкретни реплики и ситуации: Основна е четвъртата антиномия – за съществуването на Бога; тя се представя навсякъде у Достоевски, но в романа се намира в главите: „На чашка коняк” [14,123], (отговорът на Иван е – „Бог и безсмъртие няма”), „Трета и последна среща със Смердяков”, където един музикален мотив за „Ванка в Питер” предопределя действието [15, 57], където Смердяков казва: Ако всичко е позволено, ако няма Бог, няма добродетел” [15, 67] В непосредствено следващата глава “Дяволът. Кошмарът на Иван Фьодорович”, Иван „със свирепа настойчивост крещи на дявола: ‘Има ли Бог или няма”, а дяволът му отговаря със знаменития картезиански софизъм: Je pence donc je suis. [15,77] Третата антиномия за свободата на волята е представена в „Легендата за Великият инквизитор”. Нека цитираме в оригинал ключовите думи от Великият инквизитор: „...ибо ничего и никогда не былo для человека и для человеческого общества невыносимее свободы!” [14, 230]. Втората антиномия – за безсмъртната душа – освен в споменатите глави е и в разговора за действената любов. Зосима се изразява, според Голосовкер, философски коректно, дори употребява термина „диалектика”. „Не може нищо да се докаже” или „философите говорят, че на земята нещата не могат да се постигнат..., но можем да се убедим чрез действената любов. Това е изпитано, това е точно”” (Голосовкер 1963, 54).22 – изглежда като препратка към „Практическия разум”, към категорическия императив. Персонажите в диалога са г-жа Хохлакова, “страдаща от неверие” и Зосима, „очароващият глас на Тезата” (Голосовкер 1963, 64), който твърди: „Колкото повече успявате в любовта, вие ще се убеждавате и в битието на Бога и в безсмъртието на Вашата душа”[14,15]. Първата антиномия – за крайността или безкрайността на света – е отново във „Дяволът. Кошмарът на Иван Фьодорович”. По този начин и жанрово трагедията и фарсът са въплътени в двата философски центъра на романа – диалозите с Бога и Дявола във „Великият инквизитор” и „Кошмарът”. В един решителен момент Иван, който получава от Альоша-херувима такава целувка, каквато е получил от Великия идеалист Великият инквизитор, е изправен пред необходимостта да вземе решение, защото става дума за човешки живот. Със своя „евклидов ум” той не възприема отвъдното, но с вярата си го осъзнава и така продължава да се люлее на кобилицата на антиномиите. Героят става жертва на „страшния рицар на страха и упрека” – съвестта, защото, ако обвини себе си – това би било победа на Тезата: има Висше същество; ако премълчи – победата е за Антитезата: няма Бог. Ако Иван би бил изцяло във властта на Антитезата, той би се измъкнал чрез бездействие, но той не може да спре колебателното движение на антиномичната кобилица. Не намирайки абсолютно теоретично разрешение на антиномиите, Иван като абсолютист23 търси практическо разрешение в чувствения свят. Той не приема, че абсолютната хармония е в отвъдното, или – в разума, като негова идея, или е в някакво далечно бъдеще. Той търси хармонията в абсолютна форма – тук и сега, с отплата за сълзата на детето (сънят на Митя за плачещото дитë). Иначе хармонията е илюзия и Иван връща своя билет за вход в нейния свят (Голосовкер 1963, 73). И накрая, Голосовкер извежда към това, което преставлчва собствено делото на Достоевски – изкуството, красотата, въображението. Иван загубва своя разум, своя «reine Vernunft”, но Достоевски иска да спаси своя герой като Разколников – чрез покаяние и очистване. Но там, където човекът загива в истината, там се спасява в красотата. Митя, горещото сърце, (който рецитира Шилер и Гьоте, може би в „оркестралния” стил24 на Достоевски) е в състояние, за разлика от Иван, да съзерцава двете бездни едновременно, да приеме в сърцето си противоречието на битието (Голосовкер 1963, 85). Изтегляне 199.5 Kb. Сподели с приятели:
|