Невероятни разкази за един съвременен българин от Алеко Константинов

- ... "който е олицетворение на неговите стремления и идеали - на всичко

честно, благородно, целомъдрено, прогресивно, либерално!" Сега да обърнем

наопаки... "който е олицетворение на народното нещастие!... на всичко безчестно,

вагабонтско, развратно, мракобесно и тиранско!" По-нататък: "Ний няма да

повярваме, че Ваше Царско Височество ще поверите властта в ръцете на ония

развратни предатели, на ония невежи и невъзпитани нищожества..." Как да го

обърнем сега?... Стойте! Дойде ми на ума! Ето как: "Позволете ни, Ваше Царско

Височество, да се считаме честити и да изразим нашите най-безпределно

верноподанически чувства, задето поверихте властта в ръцете на ония благородни

патриоти, на тия образовани и възпитани държавни мъже... които денонощно се

стремят да под-копаят основите на нашия държавен строй."

- Как така! Имаш грешка! - каза стреснато бай Ганьо.

- Сега ще го обърнем наопаки, така вместо ,,да под-копаят" ще турим "да

закрепят". "И да хвърлят нашето мило отечество под миризливия ботуш на казака."

- Хайде сега да видим - казва бай Ганьо. - Сега е зорът! Не знаем, дявол

да го вземе, сегашните как ще я подкарат с Московията. Да знай човек, че искат

да се мирят - лесна работа, може сума неща да напишем: "Цар освободител; цар

покровител; едноутробни братя; немските келяви чифути" и прочее; ама не знаем

какъв вятър ще повее... Добре: "братя славяни", ами ако и днешните са против

славяните, па току виж... хоп! - бай Ганьо предател! Не, знаете ли какво?

По-добре онуй там за "миризливия ботуш" да го изхвърлим...

- Е, ами какво да турим!...

- Сто-ой! Недей бърза! Ще помислим... Знаете ли какво? Сега ний, като не

знаем още какъв вятър вее, да турим и тъй, и тъй, па те нека го тълкуват, както

им уйдиса. Да турим така... "И да се прегърнем братски хем с русите, хем с

немците... Тю! Да ги порази господ!...

- Не, хич не уйдисва така! Какво е това "хем-хем"? Пред княз така ли се

говори! - заявява адвокатствуващият Гуньо.

- Ами как се говори бе, келеш! Ти мене ли ще ме учиш! - пламна бай

Ганьо. - Ти знаеш ли кой съм аз? Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не

съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй - зяпнали са ме

слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми

правили в Дрезден... че ти ли на ум ще ме учиш?... Ти знаеш ли, че аз...

- Зная бе, бай Ганьо, как да не зная - оправдава се стреснатият Гуньо.

- Е, ами като знаеш, какво там таквозинаке... Нейсе, пиши там, както

знаеш...

великите европейски сили"...

- Нейсе, съгласен съм - одобрява бай Ганьо.

- ... "с великите европейски сили, като ни възвърнат към величието на

Аспаруха и Крума."

- Съгласен съм. Добре.

- Сега по-нататък: "Ваше Царско Височество, Timeo danaos et dona

ferentes!"... Вместо него най-добре е да турим: "Vox populi, vox dei." Съгласни

ли сте?

- Най-сетне, нейсе, тури го. То не е съвсем българско, ама като трябва,

- ... "Горната резолюция се прие от 11 хиляди най-видни граждани и се

упълномощиха Ганьо Балкански..." и прочее, туй може да си остане цяло докрай.

- Да ги оставим ли само 11 хиляди души, или да покачим за хатъра на

новите още една-две хиляди ? Да им подмажем колата?

- Доста са, бай Ганьо. В нашия град кьораво и кьопаво да събереш, надали

ще излязат 11 000, ама хайде, нейсе, за хатър нали е!

- Съгласен съм... Ами туйнаке... наместо Ганьо Балкански не е ли

по-салтанатлия да турим "господин Ганьо" и прочее? Да види княза, че не сме

някоя долна работа хора, а?

- И аз тъй ще кажа - обажда се Михал.

- Ефендилер, късно стана. Хайде да ходим! - извика файтонджията турчин

от прага на кръчмата.

Пътниците заминаха за София.

На другия ден, господа, прочетох в един от местните вестници, че пред

големите капии се е представила депутация от г. П., състояща от Ганьо Балкански

и прочее, да благодари за освобождението от тиранския режим.

След два дена в този вестник прочетох телеграма от същия град, подписана от

името на "хиляди" граждани, с която уведомяваха големците, че бай Ганьо и

другарите му били самозвана депутация и че същинските народни избраници са

тръгнали вече за столицата да благодарят...

Аз знаех хотела, в който спира бай Ганьо, и се упътих към него. Не исках

да изказвам негодувание за подлата му постъпка не защото всяко негодувание е

бледно, за да я похули; но желаех да направя един опит - дали е възможно да

накарам тази нещастна рожба на обстоятелствата да съзнае всичкия ужас на своята

постъпка.

На таблата в хотела прочетох в коя стая е бай Ганьо и се изкачих по

стълбите. Почуках на вратата, никой не се обади. Натиснах дръжката и вратата се

отвори. Стаята празна. Заминали. Върху масата съгледах един къс хартия, на която

беше написано с бай Ганьовски почерк:

"До редакцията на в. "Свободно слово". Последното название зачеркнато и

вместо него написано "Свобода". По-нататък: "Потайностите на Стамболова" - и

това зачеркнато и вместо него написано "Анархия". Ясно се виждаше, че авторът на

писмото дълго време се е колебал кой път да хване, защото на много редове се

забелязваха зачеркнати думи, заменени със съвършено противоположни тям по

смисълта. Написано например "патриоти" н зачеркнато, а отгоре му написано

"пладнешки хайдути" - и това зачеркнато, и пак написано "патриоти". Цялото писмо

беше задраскано накръст с дебели черти, дръпнати от сърдита ръка, защото за

втората черта не хванало мастило, топнато още веднъж перото в мастилото и

дотеглена двойно по-дебела черта... Под зачеркнатите редове стояха следните

думи:

"На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..."

Тоя очерк посвещавам на моя

неоценим приятел Цветан Радославов.

- Не ми дрънкайте много-много, аз ви казвам, че трябва да изберем

правителствени! - извика бай Ганьо и удари силно по масата.

- А бе как ще изберем правителствени, откъде ще изкопаем избиратели? Ами че

ти бе, бай Ганьо, нали си; уж либерал - осмели се да възрази Бочоолу.

- Кой ти каза, че съм либерал! - попита строго бай Ганьо.

- Как кой ми каза? Ами че не помниш ли колко консерватори си пердашил, колко

си ги псувал, как да не си либерал? Не знаеш ли - ти сам каза, - че даже на

Иречека си се хвалил, че си либерал? - възразяваше Бочоолу.

- Ей че си прост! - отговаря със снизходителна усмивка бай Ганьо. - Че

какво, като съм казал на Иречека, дума дупка прави ли! А бе, ахмако, че аз, един

Иречек ако не метна, кого ще метна?

- Имаш право, твоя милост! Бочоолу, налягай си парцалите, недей го опява! -

обади се Гочоолу. - И аз съм консерватор.

- Ами че аз на гроб камък ли съм! Аз съм пък хептен консерватор - изтърси

Дочоолу, - я стани и ти бе, Бочоолу, един консерватор, че да ги пипнем онези, да

не могат да мръднат.

- Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде - отговаря Бочоолу.

- Управителят ли? С нашите, разбира се - съобщава бай Ганьо, - и околийският

е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е

наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем

куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако

бъдат с нас - ще ги утвърдим, ако не - на дяволите. Пак ти казвам - колкото за

управителя, нямай грижа, той е наш.

- Ами хамалите? - любопитствува Бочоолу.

- И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш...

- Ами че той нали беше затворен за кражба? - учудва се Бочоолу.

- Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите.

Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали

по местата си, като им изръмжал: "Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай

Ганя!" - и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу

изборите цяла нощ ядене-пиене.

- Страшен хайдучага, брей!

- И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го

изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя - кокалите им ще смаже! - казва

самодоволно бай Ганьо.

- Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно

възвание, кажи му: "Бай Ганьо те вика."

Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един таинствен глас се

обърна към другарите си:

- Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го

направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а

другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното

управление. Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти,

Гочоолу, искаш ли?

- Е, че иска ми се, бай Ганьо - отговаря Гочоолу.

- Че и мен ми се иска - обажда се Дочоолу.

- А бе иска ти се тебе, ама, право да ти кажа, хептен си се омаскарил пред

хората. Защо ти трябваше да излизаш толкова налице; кой кряскаше по мегданите:.

"Да живей великият патриот!", "Долу гнусният тиранин!"' "На бесилката Климента",

"Да живее Климент!"

- Ами че нали все заедно бяхме бе, бай Ганьо, защо си кривиш душата?

- Заедно, ама нашето излизане все шито-крито. Най-сетне, нейсе, като искаш

толкова - добре, ще те избера. Туй, че селяните те мразят и чергите си им продал

с твоя пусти фаисчилък...

- Колкото за туй, недей приказва, бай Ганьо, нали зная и ти каква си стока -

дума предпазливо Дочоолу.

Бай Ганьо е готов да кипне, но в това време влиза Гуньо Адвокатина. Бай

Ганьо му разправя като какво трябва да бъде възванието. Гуньо сяда до масата,

зема перото и се задълбочава в мисли. По поръчка на бай Ганя слугата донася едно

шише мастика. Гочоолу, Дочоолу и бай Ганьо пият, Гуньо пише. След половин час е

готово следующето:

КЪМ ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА НАШАТА ОКОЛИЯ

народни представители имат за настоящето и бъдещето на нашето отечество, нашите

граждани, на брой повече от 700 души, събрахме се днес в двора на училището в

Парцал махлеси и като обсъдихме въпроса по кандидатурите на лицата за

представители, останахме съгласни и единодушно решихме да препоръчаме на г. г.

избирателите от нашата околия за народни представители съгражданите си:

Ганю Балкански, търговец, известен в цяла България.

Филю Гочоолу, търговец с капитал.

Танас Дочоолу, търговец с винена индустрия.

Именно същите тия лица, които и комитетът на Народната партия беше ви

препоръчал с възванието си от 27 август на миналий месец.

Като обявяваме това наше единодушно решение на останалите г. г. избиратели

от града и околията ни, които имат присърце доброто на Отечеството, материално

подобрение на земеделеца, облекчение положението на данъкоплатеца, с една дума,

интересите на нашата околия, приканваме ги да гласоподават в избора на 11-й того

за горните трима наши съграждани, в които имаме пълно доверие, че те с

достойнство ще представят страната ни в Народното събрание.
Г. г. Избиратели,

Представена ви е вече от няколко граждани една листа с имената на Никола

Търновалията, Лулчо Докторов и Иваница Граматиков, лица не от Нашата среда, лица

чужди за Нас, които нямат и не могат да имат Нашето доверие. Може би ще се явят

и други, които да ви убеждават да гласувате за техни кандидати. Съветваме ви, г.

г. избиратели, да не се мамите на хубавите им думи, и не се вдавайте на техните

ласкания, и не вярвайте на разни пръскани от тях слухове и измислици за някакви

си окръжни телеграми и прочее. Никола Търновалията е родом от гр. Търново и

затова той от инат за бълхата изгаря юргана. Лулчо Докторов е цял-целеничък

Задунайская Губерния, а Иваница Граматиков никой не го познава и nota bene, той

е руски възпитаник, следователно предател на нашето мило Отечество.

Г. г. Избиратели,

Ний сме убедени, че горните лица, т. е. долните:

Ганю Балкански,

Филю Гочоолу,

Танас Дочоолу,

които имат пълна преданост и коленопреклонна вярност към ПРЕСТОЛА И

ДИНАСТИЯТА НА НЕГОВО ЦАРСКО ВИСОЧЕСТВО ЛЮБИМИЙ НИ КНЯЗ ФЕРДИНАНД I-Й и които

вярно ще поддържат днешното ни патриотическо правителство воглаве със сегашния

президент-министър, ще спечелят вашето доверие."

- Браво бе, Гуньо - провикна се бай Ганьо, - ти си бил цял Бисмарк.

- Че ти за прост ли ме мислиш? - обажда се самодоволно Гуньо.

- Сега иди и дай това в печатницата да го напечатат с едри букви, ей таквиз!

- Ами пари?

- Няма пари, ти му кажи тъй да го напечата, ако не, кажи му, че ще речем на

Градския съвет и на другите канцеларии да не си печатат книжата у него. Разбра

ли? Хайде сега - командува бай Ганьо.

- Вий знаете ли - продължава бай Ганьо, - онези подали телеграма до

министъра да му се оплачат, че управителят тръгнал по селата да агитира.

- Диванета! - обажда се Гочоолу.

- Ама какви! - допълня Дочоолу.

- Министра чева не е света Богородичка, да ги послуша хемен така! Отговорил

им: изборите са свободни, ха-ха-ха!...

- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу.

- Страшен дявол, да го вземе мътната. Свобода ли? Не-а свобода! Ще видят те

в неделя една свобода, че ще я помнят до живот. Хеле Граматиков! Той, горкия, не

е виждал още наши избори. Да му излязат насреща ония ми ти влася, ония ми ти

цигани с кръвясали очи, изпъкнали два пръста навън, ония пресипнали гърла, ония

ми ти пояси до гуша; да му се облещят насреща, па да иде онзи глиган, Данко

Харсъзина, отзаде му, па да извика само: "Дръжте го!"

- Ха-ха-ха! - кикотят се Гочоолу и Дочоолу със светнали от удоволствие очи.

- Ли-бе-ра-ли! Кос-тен-ту-ция! На-а, костентуция! Те все се надяват на

"окръжната телеграма". Проглушили са ушите на хората с тази окръжна телеграма.

Току я четат, току я сочат на света. Че се смяхме вчера с управителя в кафенето.

Той, колкото за лице, накарал да напечатат тая пуста телеграма, разпратил я по

кафенетата. Вчера седим с него в кафенето, гледаме онези, като си навели главите

над една маса, като че овци пладнуват, четат ли, четат телеграмата, радват се,

чуваме, шушнат си: "Свободни! Изборите свободни! Полицията няма да се меси!" А

ний с управителя кис-кис-кис! Аз го погледвам с едно око и му казвам на смях:

"Ний сме си-гур!" Той като се закикоти и хоп - една мастика. Той се потупа по

джеба - демек онова писмо, за свободата на изборите, смигне с око и каже: "Ний

не сме сигур", и кис-кис-кис! Хоп! Друга мастика.... На-а-рязахме се богато!...

Че като доде и Данко Харсъзина, че и други, и други, че като се затворихме в

кафенето, че като викнах на цигуларите: ха сега! Изпокъсаха си кордите!...

Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не вземе да направи

краставички, ами дава кисела бамя!... Уф! Боли ме глава от вчера. Гочоолу, я

налей още по една мастика.

- За махмурлук!

- Остави се, че и довечера пак трябва да се пие. От тази вечер трябва да

наредим хората по кръчмите.

- Не е ли рано, бай Ганьо? - обажда се Дочоолу.

- Не е рано то, утре е събота, остава да пият 36 часа. Не е рано! Тамам!

Па най-сетне няма хемен все да пият. Ще се изреждат. Едни ще пият 5-6 часа, ще

си почиват, други ще почнат. Наред, наред! Като се съберат веднъж, няма да се

разотиват. Там ще пият, там ще ядат, там ще спят! Разбрахте ли?

- Знаем ний, за пръв път ли правим избори! - обажда се Гочоолу.

- Ти, Гочоолу, като минеш край Арнаутина, кажи му да приготви за тази

вечер 300 оки хляб и да ги прати - 100 оки в Циганската махала при Топачоолу,

100 оки в Парцал махлеси в Гоговата кръчма и 100 оки долу, при хамалите. Ти,

Дочоолу, замини край тези кръчми и кажи да почнат вече да дават от тази вечер

вино, ракия. Повече ракия да им дава, чу ли? Па да им кажеш да не надписват

много, че ги земват дяволите. По-онази година за нищо и никакво 2000 лева ни

оскубаха, маскарите! Кажи им да си опичат ума, зере Градският съвет е наш!

Замини и покрай касапите, кажи им, колкото имат мардалък, дроб, черва, кокали,

нека ги съберат в един-два коша, че ще ги пратим по кръчмите да сварят на нашите

по един казан чорба. Довечера управителят и околийският ще се завърнат от

селата, аз ще ги зема с мене да пообиколим другите кръчми и кафенетата. Ще

съберем от всичките канцеларии да пишат бюлетини; ще ги караме цяла нощ да

пишат. Аз избрах хартия, таквази сивичка, жълтичка. Нашите бюлетини ще ги

сгъваме като муски...

- Юч-кюшелии - пояснява Дочоолу.

- Юч-кюшелии. Па трябва да пипнем няколко техни бюлетини, да видим каква

им е хартията и как ги сгъват, та да накарам писарите да напишат 1000-2000

бюлетини на тяхна хартия с наши имена.

- Страшен си дявол, бай Ганьо, изучил си ги тия пущини на пръсти! -

казва с благоговение Гочоолу.

- Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, ако няма да зная и този

занаят. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи когото щеш да ти

избера. Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!

Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз

тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и

да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па

да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!...

Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми

ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти

прегракнали, дрезгави гласове - страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта

тази страхотия през сред града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе

насреща! Прекарай ги край къщата на някой противник... Мале мила! Като разтворят

ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под

кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските

кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им посочи тия

синковци... Избиратели ли?... - И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от

всяко село по 12 души общински съветници с кметовете барабар, като събереш

чиновниците и писарите, постави по краищата жандарми да връщат другите селяни,

окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите

няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха!

- Ха-ха-ха - отзоваха се Гочоолу и Дочоолу, - браво бе, бай Ганьо!

- Тъй, ама само полицията не стига, трябва и бюрото да е твое - допълня

Гочоолу.

- И аз тъй мисля - придружава Дочоолу. - То е сега наше, ама казвам

санким... Наистина бе, бай Ганьо, я разправи, моля ти се, как скопосахте това

бюро?

просто! Нали избрахме окръжен съвет? Осем излязоха техни, четворица - наши.

Накарахме да касират четворицата от техните, по-главните... Ама ще речете, че се

дигнала гюрултия. Майната му! Додето я оправят - изборите ще свършат. Останахме

четири техни и четири наши. Ама от техните оставихме само фукарите. Събрахме се

да избираме постоянна комисия. Едного от техните разсилният не можа да го намери

- сещате ли се?

- Ц... ц... ц...! - цъка Дочоолу. - Какъв ти Бисмарк! Бисмарк не може ти

обърна чехлите!

- Чакай де, какво си видял ти още ? Па най-после само немците ли имат

Бисмарк?... Нейсе: останахме, ефендим, трима техни, наши четворица, болшинство!

Е, разбира се, нямаме жълто на гагата - комисията излезе цяла наша. Остави това,

ами получиха се повече гласове за нашите, защото на двама от техните бяхме

обещали поотделно, че ще ги изберем за член-секретари, и те, ахмаците, гласуват

ли, гласуват за нашите... ха-ха-ха! Сега ходят из улиците като афионлии. Хеле

единия от тях, влиятелен, дженабетина, по селата ний го зехме да агитира с нас,

като му обещахме да го изберем за секретар, и той, диването, зе, че си напусна

службата... Остави питомното, та гони дивото. Ахмак!... Дочоолу, я налей още по

една мастика.

Бай Ганьо процеди мастиката през мустаците си, избърса се с дланта,

засука "тия пущини" и продължи:

- Сега да ви кажа как се избира бюро за изборите. Това става по жребий.

Председателят на съда го тегли. Тъй се казва "по жребий", ама аз мога да ти

избера, когото искам. И твърде лесно: ако пуснеш билетчетата в чаша, да могат

отвън да се виждат, трябва да драснеш с мастило по една чертичка на пълните

билетчета; ако ли пък са в кутия, трябва да вземеш по-дълбока кутия, да не се

виждат отстрана билетчетата и ще наредиш пълните от една страна, празните - от

друга. След туй остава ти само да пошушнеш на председателя, че "работата му е

спукана" и затова "да си отваря очите"... Извикат: Иван, Стоян, Първан! Трябва

ли ти Първан? - земи пълно билетче. Не ти ли трябва Първан - земи празно

билетче. Сиреч председателят тегли жребия...

- Пустия му бай Ганьо! И онези простаци намерили с кого да се борят.

Тежко им - произнесе Гочоолу.

- И с тази глава да не станеш досега министър! - учудва се Дочоолу.

- Нейсе, запуши я! - дума скромно бай Ганьо. - Нали ги знаеш

българите!...

вътрешността на Гоговата кръчма в Парцал махлеси. Около трийсет отбор юнаци са

натъркаляни по масите, по земята, върху столове; хъркане, като че трийсет тигъра

са се сдавили, се чува от улицата и тревожи слуха на полицейския стражарин. От

време на време някой от тия юнаци се повдига с полузатворени очи, прекрачва през

труповете, набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън, който спича

стомаха му, гърлото, устата и напуканите устни; настъпаните от него в тъмницата

мъртъвци се пробуждат и сипят псувни и клетви с пресипнали, засъхнали гърла.

Смрад! Геенски смрад изпущат техните дихания и тровят и без туй отровения въздух

в кръчмата, напоена от изпаренията на тази маса мрачни герои.

Гочоолу и Дочоолу са будни вече и пият кафе в Келеш Хасановото кафене.

Време е вече да се разбудят спящите лагери на избирателната войска. Ето ги вече

пред Гоговата кръчма. Отварят вратите и една вълна удушлив смрад ги отблъсква

назад.

носа.

запушва също носа.

През отворените врата нахлува чист въздух в кръчмата и дава възможност

на не дотам чувствителната двоица да проникне вътре.

- Още ли спите бе, говеда. Ставайте скоро! - командува авторитетно

Гочоолу и почва с крака да разритва пияната команда.