Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Богомилите са знаели, че сърцето на човека е извечният и неизменен храм на Бога
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Dual или dualis
- Господ-ин
- Аз - Бог - ви водя - чрез Словото
| Богомилите са знаели, че сърцето на човека е извечният и неизменен храм на Бога, на Абсолютния Дух. Сърцето човешко е незримата вечна изворна “чаша на Светия Граал”, а душата човешка е градината, където се гради, или нивата, където се постига нивото на единение със Създателя. Колко ясно и точно го е изпял Ботев:
...Ти, що си в мене, Боже – мен в сърцето и в душата... А нявга богомилите молели Бога: “Всели се в мене, Господи, за да Ти служа!” И в душата ми днес извират думите: Във всичко е волята на Бога... Да моля само мога. О, Господи! Тебе моля – да мога да сторя всичко, за да бъде Твоята воля. Единствено в себе си човекът може да търси Бога – в дълбините или висините на своята душа. Какъв е смисълът на думата ин-диви-дуалност? In divi dual – това не разкрива ли достатъчно пряко самата същност на човека? В латинския език in означава “вътре” (а във философията на Изтока Ин е едната от двата вида енергия - онази, която се излъчва от центъра на Галактиката и от центъра на всяко нещо, т.е. отвътре). Divi –- divus, diva, divum означава “богове”. Не откриваме ли този корен и в гнездото на българските думи дивен, удивен, удивлявам и удивлявам се, дивота, дивнина, див и дивак и т.н.? Dual или dualis означава “двойствен”, но това прилагателно е свързано и с по-древния и дълбочинен индоевропейски или санскритски корен duo (две). Не би ли могъл смисълът на думата ин-диви-дуал-нос-т да бъде “божествена същност, вътрешна божествена единност, проявяваща се двойствено – духовно и материално”? Във всяко човешко същество трепти божествената искра. Всеки човек е създаден от Бога с вложени три велики божествени сили – мисъл, обич и воля. Всеки има своята единствена и неповторима вътрешна духовна същност и я проявява в единствената си неповторима жизнена реалност. Всеки сам създава или постига своя Ад и своя Рай. Във всеки човек действат първичните сили и на сътворението, и на разрушението и всеки сам прави своя единствен личен избор чрез своите цели и своите действия... Така всеки участва индивидуално в космичната цялост, в единната духовна същност на света. Както е отбелязано в много етимологични и други речници, думата индивид идва също от латински корен individuus (неделим), което пряко подсказва, че духовността е цялостна, неразчленима, въпреки че се проявява чрез множество индивидуални съзнания. Човекът по природа е неделим ...от Бога. И случайност ли е, че в различните езици обръщението към човека е свързано с различните наименования на Бога? Българските обръщения “господине, госпожо, госпожице” също изразяват признаване, уважение, зачитане на човешката божественост, т.е. на неизменната вътрешна истинска духовна същност на всеки човек. Господ-ин означава Бог-в-тебе. Това обръщение е знак за признаването на божествения Аз на всяка друга личност. Та в човешкото общество единственото обединяващо звено не е ли духът, духовността? Тази духовност или мисловност се изразява или въплътява чрез Словото – езика и речта, говора и текста, но в крайна сметка и винаги чрез идеите. Забравили л сме, че тази дума също означава “богове”? – I Dei на староиталиански е точно “богове”. Та идеите не се ли вдъхват на хората от невидимия Божествен свят? И в реалния човешки свят тъкмо идеите не са ли истинските мотиви за действие, т.е. причините и целите? И как да си обясним ограничеността на едни идеи и нетолерантността към други идеи? Има най-различни гледни точки, или по-научно изразено, има безкрайна множественост на човешки индивидуални гледни точки, защото единният духовен свят диалектично съществува чрез множествеността на безбройните реални градивни форми. За едного, за втори, за трети... една дума означава най-различни неща. И слава Богу, че е точно така. Личното възприемане е свързано винаги със смисъла, вложен от автора, т.е. от говорещия или пишещия, но и от всекиго, който се докосне с ухо или око до въплътeното в думи Слово. Затова има най-различни нива, равнища на възприемане, в зависимост от равнината, плоскостта или духовното измерение, в което се намират изричащият или изливащият словото и възприемащият или поемащият това слово. И ако се замислим, за да разберем смисъла на наименованита на старобългарските букви от двете ни азбуки – глаголицата и кирилицата, не ще ли открием същата идея? Нима едно свободно поетично тълкуване не би могло да бъде истинно? “Аз давам - буквите - а ти разбирай - смисъла...” или “Аз изричам или изписвам буквите, а ти откривай и поемай Словото...” (Благодаря на моята приятелка Мариета Константинова, специалист по старобългарски език, която сподели с мене на 8 октомври 1998 г. само началото от своето тълкуване на азбуката: Аз - Бог - ви водя - чрез Словото.) Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|