1 (единицата) – знакът на човека – е лъч в необята: с една явна видима страна, но и с една скрита невидима или едва-едва загатната страна, както сянката е знак и винаги е там, където има светлина, като нейна неизменна и неотлъчна обратност в пространството. Единицата изразява двойствената същност на човека – да бъде изявен в материалната тленност, но да бъде носител и съзидател на духовната вечност. Единицата е израз и на предела и посоката – във всяка личност е заложен заряд за вътрешно развитие, за самоизвисяване, за постигане на ин-диви-дуал-ност. Единицата изразява посоката за постигане на личния предел, за да се премине по стъпалата на вътрешното развитие (от 1 до 9) и да се стигне пак до нулата, която е и знакът на многопосочността, пълнотата, а това означава цялостност, завършеност, съвършенство... Размисълът върху цифрите може да бъде за всекиго от нас един своеобразен духовен компас, защото човек не може да живее без вътрешни критерии за оценка.
Богомилите са знаели, че индивидуалното развитие към духовност и добър морал е единствената стойностна цел в човешкия живот. Всеки човек, ще не ще, развива своята “ин диви”, сиреч своята божествена същност, своята вътрешна духовна светлина, която единствена му принадлежи и която само той може да засилва и разпръсква в продължение на своя живот. Естествената среда за това развитие е неизменно свободата. Богомилите са разбирали, че свободата е Светлина от Бога дадена за знание и действие или Светлина и воля за божествени дела. Свободата, от една страна, за получаване на знания, на информация, а от друга, за себеизява и съзидание.
Животът на всеки човек
е дълъг лъкатушен поток.
Той истински негов е само
и в него помага му Бог,
и в него само човекът
слънцето носи на рамо.
За всекиго това е в сила –
неизменен духовен закон
Затова ли свободата е мила,
а насилието ражда само
гняв и жестокост, и стон?
Сподели с приятели: |
