Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Богомилите са знаели, че най-важното в света и живота е човекът
- Богомилите са разбирали, че знаците на познанието, сиреч знаците за посветите (за степента на духовното посвещение) водят отдолу нагоре или отвън навътре постепенно и последователно
- Логос ). Посвещение и посвета
| Богомилите са знаели, че знаците помагат на човека да набира познание, защото имат значение и носят смисъла. В тях е дадена волята на Бога, те са сим-воли-те на непредотвратимостта, на ставащото според повелите на Висшия Разум. Случайните случки се случват неслучайно и това, което трябва да стане, неизменно става. Знаците не ни ли помагат да извървяваме по-пряко и по-бързо пътя си – без лутане и безцелно изчакване? А защо ли винаги знаците са играели такава роля и все повече хора усещат, долавят и разбират смисъла на различните знаци в своя живот? Разпознаването на смисъла на знаците е същественото условие за постигане на вътрешно знание. Явно семиологията и семиотиката са не само чиста наука – основата им е дълбоко човешка и винаги и навсякъде осъвременявана. Защото знаците са нещо твърде индивидуално, проявяващо се в живия Живот под най-различни форми. Самите те са живи – като Словото.
Най-важното във всеки миг усещам в своята душа чрез мисъл или бегъл лик – кое да съхраня и разруша. Свещеното право на всеки е истината да намира сам – тогава ще стигне далеко и няма да изтлява в срам. Богомилите са знаели, че най-важното в света и живота е човекът и всичко свързано с него, че Бог и Светлината действат само чрез човешката мисъл, която носи заложена от Бога мисия, само чрез човешките постъпки и човешкото отношение. Словото на Бога се облича в човешките думи и ...мълчанието става звук. Затова не бива да се отминава и пренебрегва ничия дума. Зная, че на всеки появил се въпрос идва и отговор – или чрез някой приятел, или чрез случайно срещната в книга мисъл, или пък чрез хрумване, т.е. навреме дошла в ума идея (Христос дава ум вам). Обичам съзиданието Твое, всичко, що е светлина, всичко, що е мрак. Обичам и Тебе, Бога-Създател. Сред вселената съм и аз с моя дял, съчетал тъма с виделина, и всеки миг откривам знак, и всеки друг ми е приятел. Обичам поривите и покоя, обичам всеки грохот, всяка тишина, душата ми, усещам, става зрак, а ръцете и устата ми – ваятел. И никак не е случайно, че богомилите са получили, съхранили са и са предавали по възможните тогава начини всички дълбоки тайни знания за човека и духовната еволюция. Четирите основни елемента на цифрите (черта и овал, хоризонтал и вертикал) били отбелязвани явно и символно върху богомилските надгробни плочи. Та цифрите са кодът, шифърът, единният знак, символът, обедияващ тайнствено двете измерения – количественото и качественото, сиреч материалното и духовното, тленното и вечното, което означава реалното проявление и скритата истинна същност. В този знак двете измерения се обединяват, сливат се в споена неразчленима цялост и той не може да се съзре и осъзнае по друг начин, освен в смирено медитативно мълчание, със затворени очи и поглед обърнат навътре към себе си, към Бога. Богомилите са разбирали, че знаците на познанието, сиреч знаците за посветите (за степента на духовното посвещение) водят отдолу нагоре или отвън навътре постепенно и последователно. Съзрееш ли духовно, постигнеш ли съответната степен на чистота, ще съзреш и тайния езотеричен знак за посветата си, който ти се дава на мига от невидимата Йерархия на Божествената духовна Светлина (или Всемирното Бяло Братство, наричано още и Велика Бяла Ложа – от Логос). Посвещение и посвета са основни езотерични термини и по-добре е да се разбере смисълът им, преди да се приеме или отхвърли самото им нереално-или-реално-или-надреално съществуване в живота на всеки човек. Думата по-свет-а има за корен глагола светя и би могла да се разтълкува като “постигане на Светлината” или “получаване на светлина от Абсолюта”. В затворените си очи, с леко натискащи върху тях длани, всеки може да узнае своята индивидуална същност, духовното равнище, до което е стигнал, собствената си истинна неприкрита нравственост. Не е случайност, че моралът и духът в някои езици, например френския, се означават с една и съща дума (макар и с различие в рода). Защото не е ли единствено нравствеността (или етиката) форма и реално проявление на живия Дух, на вечната невидима духовност? СЛЪНЦЕТО Е ВДЪН ОЧИТЕ ИЗВОР НА ЖИВОТ. БОГ ГОВОРИ... ЗА ТОГОВА, КОЙТО ПИТА, ЖИВ Е СВЯТИЯТ КИВОТ. И така, със затворени очи, в медитативно мълчание, с бавно и дълбоко дишане, чрез леко притискане на дланите върху очите, човек може да получи знак за своята посвета. Сините искри или звездици са вибрационните знаци или сигнали от невидимите духовни Учители, т.е. от Всемирното Бяло Братство, от онези светли същества, които винаги са готови да се притекат на помощ на всеки мислещ, търсещ и питащ сам себе си човек, включително и на тебе, мой скъпи Приятелю-читателю. Но желанието пониква в твоята душа и поривът подтиква твоята воля. За да разбереш нещо за посвещението, което в някои езици се нарича “инициация”, единствено ти трябва да проявиш инициатива. Не забравяй, че винаги сам и неизменно по своя воля ти правиш своя избор... И ако след звездиците се появят различно оцветените, но най-често жълто-лилави движещи се петна на всевечните и всепроникващи духовни енергии, ще дойде мигът, в който пред твоя взор навътре (или надълбоко, или нависоко) постепенно, частично или цялостно, ще се очертае блестящият слънчев пръстен, който, както са знаели богомилите, е знакът за пряката духовна връзка на човека с Бога. И точно този духовен знак е изобразен като материализиран символ в горната част на богомилската надгробна плоча... Тази снимка е от Encyclopædia Universalis, corpus 4, издадена в Париж, 1990 г., с. 287, със следния текст: “Богомилски (надгробен камък) гробища от 14 в., Радимизе, Югославия: слънцето и лъкът, символи на могъществото на водача (Д. Станимирович).” Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|