Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Богомилите са проповядвали смирението
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Богомилите са разбирали, че всеки човек се ражда свободен
- 0 (нулата)
| Богомилите са проповядвали смирението – единствения път за духовно развитие и извисяване. Не бездействие или безучастие, а мъдро и спокойно приемане на неизбежното. С мир в душата, с радостен порив и с обич се поддържа невидимата съществуваща винаги и навсякъде връзка с Бога. Прекъснеш ли я, сам избираш безкрайното лутане и безпътицата.
Заложил живота си сам срещу злото, несмирен ли е, Аз-ът се прекършва. Богомилите са разбирали, че всеки човек се ражда свободен, ражда се за съзидаване и сътворяване, за духовно извисяване, за постигане на индивидуално достойнство сред други достойни индивидуалности. Във всяка човешка душа са заложени сили, дремещи в мрачината на незнанието, които чакат мига на своята пробуда – чрез знанието. Защото само просветата е средството за проникване в тайните на живота и духовността, само про-свет-ата е пътят към духовните по-свети. Но единствено онази просвета, която носи радост, без да сковава и оковава човешкия разум в прангите на догмите, която разкрива нови духовни равнища за съграждане на материално битие, която подпомага човека да се изтръгва и да излита мигом, щом пожелае, от блатото на невежеството. Само и единствено тази истинска просвета подпомага развитието на свободния човек. В нашето различие е нашето богатство. Да бъдеш Аз и личност е човешката съдба. Нежност дейна, не двуличие, и помощ с обич, не борба... Желая в свободата ти до болка да се вричам и ти моята свобода без корист да обичаш. * * * Ако 0 (нулата) е знакът на Бога, Абсолюта, Логоса, Словото, Светлината, Нищото (а тази нула е първата буква 0 - омикрон в старогръцката дума “onden”, която означава точно нищо, но няма ли от нея отглас някакъв и във френската дума “onde” – вълна?), та ако 0 е знакът на Бога, 1 (единицата) е знакът на човека. Единицата е символът на индивида, който постепенно осъзнава мисията си на съзидателна материално-духовна или земно-небесна, тленно-нетленна, но винаги божествена лъчиста същност, носеща в себе си вяра, обич и надежда. Това е ин-диви-дуал-ност, която се сътворява постоянно в противоречив свят като божествена двойственост, проявява се в себе си и чрез себе си като личност. Това е стрелата (с лява видима и дясна невидима част), устремена към Бога, към висините на Духа, към целта в живота, но това е и лъчът в безпределността, който е и Път, и Светлина. Това е единното цяло на видимост и невидимост, на веществена плът и скрита за петте обикновени сетива духовност, в която се проявяват моралните качества, преплетени и преплитащи се в нишките на егоизма и алтруизма, на злото и доброто. И на везните на Истината или Вечността повече тежи невидимото, нежели видимото. Явното е само доказателство. Всичко става в енергийното поле. Затова ли човекът полита като стрела в това поле или като светлинен лъч в мрачините? Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|