Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Изтегляне 1.45 Mb.
|
| Светлина си - акростих с троен сплит
(всеки днешен жител в нашата древна земя има и носи в индивидуализираната си душа единен троен корен, бидейки потомък на траки, древни българи и славяни) След питане безброй свята мисъл чух: в калния порой спастряй своя дух! В грохотния шум ек погали моя слух: в дълъг труден друм вярвай в своя дух! Ето зов звъни, търси... Чуй го ти: единство, висини, елеени мечти. Тук си ти роден – лоно на любов, тичаш нощ и ден – трябва поглед нов. Лъжа и завист. Гняв и корист те гнетят. Люлка ти си... Прав ли, крив ли? – Свят... И в него има, зная, на чистия човек ответ – Истина в Безкрая... Избирам... Твой е ред! Насилието спри, ако жадуваш мир! Навред кипи, гори... Настава кървав пир... Ад е, но в душите Словото се лее, Аз-ът сам се пита... Ако плаче – ще запее... Свобода за други искам да цари! Съвест на сеяч – заслуга светла пред зари... Изпращай сам лъчи, обичай смирен и търпелив, и от зрак до зрак изричай истини – щастлив... Богомилска истина е, че същността на всяко нещо е двойственост. Мракът и Светлината се редуват извън душата, а в нея се превръщат в омраза или обич... Но случайно ли най-чистото и най-силното безкористно човешко чувство се нарича в българския език о-бич? Нежните трепети на любовта се оказват нерядко по-силни от свистенето на невидимия бич на омразата. Насилието често е по-слабо средство от искрената приятелска обич и привързаност. Богомилите са знаели, че смирената обич (и дори преклонение пред насилника, който само временно е силен на Земята) им дава онова, което той или губи поради неведение, или сам унищожава в себе си поради жестокост – пътя към духовната Светлина и единствената възможна святост. Защото всеки човек е и смрачен корен, и светлотрептяща корона – и от зло да тръгне, към доброто се обръща. Малцина остават неизкоренимо впримчени в прегръдката на злото. Та всеки човек се ражда за своите си изпитни или изпитания. И само нему се дават те от Бога, за да израства духовно... Мига разделихме и ние на две, но това е вселенски закон. На двойката се крепят световете – за да имаме радост, ще минем през стон. Не може да има без мрак Светлина... “А как на омразата тук да откликна? – Единствено с обич, добро, тишина – тогава душата в душа ще прониква... С обич да светим далеч от омразата! С мисъл и вяра да гоним тук мрака! Световните гении вече са казали... Тебе, приятелю, сега Животът чака... Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|