Sympathy for the Devil (Симпатия към дявола) Големият звяр 666

Sympathy for the Devil (Симпатия към дявола) Големият звяр 666

Магьосникът Алистър Краули (1875-1947) се счита за най-големия сатанист на XX век. През 1896 година в Стокхолм той получава видение, което му създава увереност, че той е Антихрист. Така от тогава той започва да се нарича „The Great Beast 666" („Звярът от бездната", Откровение 11:7) и да вярва, че ще бъде използван от окултни сили със свръхестествено знание и способности като канал за комуникация с човечеството.

Краули коментира своята мисия като временна, „да предизвика раздвижване на окултните сили, които до края на това столетие ще достигнат връхната си точка в просвещението на всеки един". Той вижда себе си като пророк, който ще доведе нова ера (new age) и ще помете остатъците от престарялото и вече неподходящо за. живота християнство. Много показателни са думите на Краули: „Сатана не е врагът на човечеството". Той е... живот... любов... светлина" и „Пътят към небето преминава през ада!"

Целта на Краули е човекът да усвои силите на демоничния свят и да се превърне в господар на Земята.

Наред с практикуването на черна магия и сатанизъм, както и интензивна наркомания съществена роля в кариерата на Краули играят и сексуалните завоевания. Негови приятели и познати го описват като ненаситен, а той през целия си живот има неизброими връзки както с мъже, така и с жени, при все че от друга страна, както казват, той съвсем не е с нормални човешки наклонности. Позовавайки се на индийския култ към Тантра, той пропагандира теорията, че сексуалните заблуждения са акт на сексуална магия. С времето той се занимава все повече със сатанизъм и започва да му се услажда телесният садизъм. Към неговите многобройни перверзни спада също и това, че ходи по голяма нужда на килимите. При това той твърди, че изпражненията му са свети.

Алистър Краули написва много стихотворения, есета и описания на своите окултни философии и преживявания. Голяма част от тях са от порнографско естество. За негово главно произведение се смята „Book of the law" („Книгата на закона"), която е продиктувана от неговия дух водител, демона Ейуас, в Кайро през април 1904 година. Това е една антибиблия, в която Краули описва сатанинското си учение и формулира своята максима:

„Do what thou with shall be the whole of the law" — „Прави каквото искаш, това е целият закон!"

По тази заповед и по примера на Краули се развива тъмният свят на тайнствени ритуали и дискретни окултни ложи, в които се практикува черна магия, призоваване на дявола и рядко срещани жертвоприношения дори и на хора. Алистър Краули е проникнат от страстта си към злото и от разюзданост. Той става бацилоносител на злото, със своите черно магически видения и практика той заразява невероятно много хора и ги завъвежда във властта на мрака. Цените на неговите книги и до днес достигат петцифрени числа.

Журналистът Хорсет Кнаут в своята книга „Заветът на злото" отбелязва: „Това, което през живота си А. Краули е измислил, проучвал, публикувал и практикувал, за много окултни групи е ръководещо и днес. Чрез Краули те намират един нов начин на живот, едно ново състояние на духа, една нова религия. Голямото разпространение на своето учение в Европа и особено в САЩ Краули така и не доживява. След един живот, изпълнен с приключения, той умира през 1947 година в своята родина наркоман, душевноболен и самотен. ¹
Led Zeppelin

Понастоящем за най-значителни последователи на учението на Краули се считат Джими Пейдж — ръководител на междувременно разпадналата се известна група Led Zeppelin, и филмовият режисьор Кенет Енгър, който някога въвежда Rolling Stones в духовния свят на Краули.

Когато след турнета и записи на плочи Джими Пейдж се нуждае от нова сила, той се оттегля в къщата си на брега на Лох Нес. Преди това призрачната къща е притежание на А. Краули, който отслужва там окултни ритуали за ръкополагане в своя тайнствен култ.

Наред с музиката Пейдж се занимава и с книжарница за окултна литература. Китаристът обяснява във връзка с това: „В Лондон нямаше добра окултна литература и аз съжалявах, защото трябваше да ходя на различни места, за да намеря книгите, които исках." ²

Между най-познатите и успешни песни на Led Zeppelin e „Stairway to heaven", която описва едноименния култ от египетската митология. Текстът на тази песен обаче съдържа в закодирана форма сатанинско вероизповедание. Ако чуете „Stairway to heaven" отзад напред (което е невъзможно с обикновените грамофони), ще доловите следните фрагменти от изречения:

„Listen! We have been ther... I will sing, because I live with Satan... Serve me!... There is no escaping it... with Satan... if we've got to live for Satan... Master Satan..."

„Чуйте ние бяхме там... Аз ще пея, защото живея със Сатана... Служи ми!... Там няма отърваване... със Сатана... когато трябва да живеем със Сатана... Господ и повелител..."

По това време играта с обръщане на записи върху плочи, чрез която могат да бъдат предадени тайни послания („backward masking"), е придобиела вече лоша слава. Голяма е вероятността този метод да води началото си от Алистър Краули, според чието учение ако човек наистина иска да се занимава с окултизъм, трябва да бъде в състояние „да говори, да чете, да пише, да мисли и разбира този обърнат език."

Ето един още по-шокиращ пример за „backward masking": в песента „When Electricity Come to Arkansas" на групата Black Oak Arkansas певецът издава на едно място странни звуци. Прослушани в обратен ред, те стават: Сатана, Сатана, Сатана. Той е бог. Той е бог. Той е бог." ⁴
„Решаващият фактор за всяка успешна рокгрупа е енергията: способността да излъчваш енергия, да приемаш енергия от публиката и да я предаваш обратно.
Рокконцертът всъщност не е нищо друго освен ритуал, при който се освобождават и транспонират психични сили. Концертите на Led Zeppelin се основават най-вече на силата на звука, повторението и ритъма.
Те имат голяма прилика с транс музиката на Мароко, която по своя произход и цел има магически характер. Всяка художествена музика, живопис и литература е естествено заклинание и магия, които се използват, за да се постигнат определени цели.
Целта при концертите на Led Zeppelin е постигане на енергия при музикантите и при публиката. За да стане това, трябва да се отприщят изворите на магическата сила, колкото и да е опасно това." ⁵
Rolling Stones

Rolling Stones се впускат само временно във флирта със сатанинския култ. Те се появяват през 1967 година със заглавието на дългосвирещата плоча „Their Satanic Majesties Request" („Желанията на Техни Сатанински Величества"). Както певецът на Rolling Stones Мик Джагьр по-късно признава, не друг, а именно върховният жрец на сатанинската църква в Сан Франциско — Антон Лавей, е вдъхновил групата за тази плоча. Малко по-късно възниква прословутата песен „Sympathy for the Devil" („Симпатия към дявола"), която се превръща в химн на поклонниците на Сатана в Америка. ⁶

Тони Санчес, приятел на стоунерите, разказва за едно от излизанията им на живо: „В кулминацията на „Sympathy for the Devil" Джагър разкъса яркочервената си фланелка и върху тялото му се разкри една огромна отвратителна татуировка, която изобразява дявола. Аз започнах да си задавам въпроса, дали той не се е занимавал с черна магия много по-интензивно, отколкото ние предполагаме." ⁷

Пред списанието „Rolling Stones" китаристът Кейт Ричард подчертава: „ Черната магия е нещо, което всеки би трябвало да изследва. В нея има големи възможности. Много хора са си играли с това, у всекиго е останало по нещо от това. Защо има вуду култове? Всички тези неща са отхвърлени като суеверие и като бабини деветини. Не съм експерт, но никога не бих казал това. Опитвам се само да направя нещата обществено достояние... Има магьосници, които мислят, че ние сме тайни агенти на Луцифер, други мислят, че ние сме самият Луцифер."

Заглавието на албума им „Get Yer Ya-Ya's Out" (1970) произлиза от едно изречение, което често се среща при вудукултовете (черната магия на африканците). Части от дългосвирещата плоча „Goat's Head Soup" (1973) дори се изпълняват „на живо" при един вуду ритуал. В една от песните може да се чуе дори крясъкът на обладан от нечист дух. На вътрешната страна на обложката на плочата има отрязана козя глава, която плува във врящ котел. Козята глава е класически символ на сатанизма (символ на Луцифер).

След казаното дотук не е за учудване, че Кейт Ричард установява, че песните на Rolling Stones възникват често съвсем спонтанно, както при вдъхновение от спиритически сеанс. Той обяснява, че голяма част от песните им идват от хора, които са отзивчиви явни медиуми. ¹⁰

Особено внимание заслужава връзката между Rolling Stones и ученика на Краули — Кенет Ен-гър. Той, „магьосникът на киното", както сам се нарича, в своята филмова дейност представя изказвания на Краули за магии, сексуалност и насилие. Делото на живота му е филмът „Luzifer Rising", („Бунтът на Луцифер"). К. Енгър избира певеца на Rolling Stones — Мик Джагьр, за главената роля в „Бунтът на Луцифер". Неговият предшественик в тази роля, китаристът Боби Бюсолейл, по необясними причини полудява и извършва зверско убийство. С кръвта на своята жертва той написва неизвестни писмени знаци.

„Всички нас ни беше малко страх от Кенет", споделя Тони Санчес, „около него винаги се случваха необясними неща." ¹¹

Въпреки тези потискащи чувства Мик Джагър композира за филма „Invocation of my Demon Brother" („Повикът на моя брат демон") допълнително хипнотично звучене на синтезатор към един фрагмент от „Luzifer Rising" и играе ролята на Луцифер. Един филмов критик казва за този филм: „... адска фантасмагория, в която Ен-гър призовава демони, отслужва вид черна литургия и натрупва тайнствени призрачни картини. ¹²

Може би Мик Джагър щеше да остави своя талант в служба на Енгър и занапред, ако не се беше случил един съдбовен и катастрофален инцидент. Датата е 6 декември 1969 година. На Алтамонт Спийдуей, една занемарена автописта близко до Сан Франциско, Rolling Stones заедно с други групи иска да организира безплатен рок фестивал като завършек на едно турне из САЩ. Алтамонт със своите повече от 300 000 посетители се превръща в едно чудовищно кърваво изстъпление на рокгрупата „Hell's Angels" („Ангели от ада"), която е определена за отговорник за реда, но се напива и най-брутално тероризира публиката.

Но до пълна и окончателна катастрофа се стига, когато вечерта като кулминация на фестивала излизат Rolling Stones. При песента „Carol" за голямо учудване една млада двойка се съблича гоила и „пълзи по посока на сцената, сякаш тя е главен олтар, а те искат да се принесат в жертва на ботушите и тоягите на „Ангелите", разказва Тони Санчес. Колкото по-брутално ги биеха, толкова по-ясно се виждаше, че те са принудени от някаква свръхестествена сила да се предложат в жертва на тези агенти на Сатана. Бруталността надскочи всички очаквани възможности. Тя действаше като архаичен ритуал: жертвите не само понасяха болката и жестокостта, но просто жадуваха за тях." ¹³

Когато Rolling Stones запяват „Sympathy for the devil", „Ангелите" започват да налагат безразборно слушателите. Кървавият ръкопашен бой пред сцената вече не може да бъде спрян. Концертът е напълно без контрол. Мик Джагър мърмори: „Винаги когато играем този номер, се случва нещо!" ¹⁴

„В „Sympathy for the devil" се концентрираше цялата разрушителна ярост, която кипеше в тълпата", обяснява Санчес, „Ангелите на ада" миришеха на кръв, във въздуха се носеше убийство, проблясваха ножове. Stones винаги бяха играли насилие, а сега не можеха да се отърват от духовете, които бяха призовавали." ¹⁵

Когато след това гримираният като Луцифер Мик Джагър запява рок парчето „Under my Thumb", „Hell's Angels" съвсем хладнокръвно промушват чернокожата 18-годишна Меридит Хънтър непосредствено пред сцената! Така със смърт и насилие завършва излизането на сцената на Stones. Този концерт завършва с още три смъртни случая и безброй ранени: „В натъпканата с хора, палатки и леки коли зона на фестивала бяха регистрирани най-малко 20 тежки произшествия. Един Plymout мина с висока скорост през тълпата и уби двама души. Един младеж, упоен от ЛСД, потъна в един канал, а друг, на когото краката бяха попаднали в огъня, трябваше да бъде откаран до амбулаторията с тежки обгаряния. Деветнадесет лекари и психиатри ра-ботиха по случаите, свързани с преждевременни раждания, употреба на наркотици, наранявания следствие на побоищата." ¹⁶

Мик Джагър се почувства много зле от практикувания сатанизъм и веднага прекратява контактите си с Кенет Енгър и съдействието си във филма му. „Преди — коментира Енгър — той разбираше магията само като игра, но сега той схвана, че този вид реалност, можеше да разруши групата. Два или три подобни случая групата не би издържала. Той приемаше филма като лудория, но сега изведнъж беше сериозно въвлечен, за да го намира вече за забавен." ¹⁷

Докато под впечатленията на случилото се Rolling Stones се отдръпват от манията на Краули, обръщат се към по-малко рискован шоубизнес и се задържат на рок сцената, то колегата им, Греъм Бонд, трябва да заплати далеч по-висока цена за заниманието си с магии. Свирещият на саксофон и кийборд Бонд, който се смята за извънбрачен син на Алистър Краули, заплаща с живота си:

„Според изказването на мениджъра му, Бонд се бил разделил с наркотиците и бил в оптимистично настроение поради новия договор за грамофонна плоча. На 8 май 1974 година той се качва в метрото на лондонския Финсбьри парк. Влакът, пред който той пада, така го обезобразява, че той е идентифициран едва след два дена по отпечатъците на пръстите му. Единственото нещо, което остава здраво от него, е сребърният амулет, който носи на шията си."

Във връзка с това приятелката му Даяна Стюарт си спомня пред „New Musical Express" за инцидента при записването на една плоча, когато музикантът извършва пълния ритуал на Краули „The Brining Down of the Light" и изведнъж по необясними причини цялата стена на студиото избухва в пламъци. ¹⁸