Определяне на местонахождението

Определяне на местонахождението

Окултизъм, магия, Сатана и демони — какво се крие зад всичко това? Има ли изобщо нещо? В нашето „изяснено", съобразено с материализма време на мнозина тези неща изглеждат нереални, а вярата в тяхното съществуване е като остатъци от „мрачното средновековие". Само необразованите и суеверни хора вярват още в съществуването на Сатана и неговите демони — се аргументират те — ... или не може ли все пак зад тези „щуротии" да стои нещо истинско...? Трябва да стане напълно ясно, че съществуват хора, между тях и големи рок музиканти, които твърдо разчитат на съществуването на мощта и злото.

Досега ние се запознахме само с няколко малки примери за това. Ще се запознаем с още много рокгрупи и музиканти, които доказват достатъчно ясно присъствието и въздействието на тъмните сили. За да може правилно да бъдат разбрани и оценени шокиращите факти, които пак ще обясним, ние се нуждаем от още няколко важни информации.

Вярата в наистина невидимия демоничен свят, с които човек може да установи контакт и които може да се намеси в живота на човека, е разпространена по целия свят. Не само така наречените „примитивни" народи, но и една силно надрастваща маса от западния културен кръг са проникнати от вярата в демоничното и от практики в тайнственото.

Магьосническите кръгове и сатанинските общества никнат като гъби в плесенясалата късна есенна почва на вече бившия „християнски Запад", там броят на активните сатанисти е петцифрен.

Броят на спиритистите надминава тези числа, те са приблизително 70-100 милиона. Главният център е Бразилия, където само спиритичните вестници са 150.

Милиони хора, много от тях високообразовани, са твърдо убедени в съществуването на свръхестественото. Броят на тези, които могат да разкажат за опитности с власти и сили, които действат от невидимото измерение във видимия свят, не е за подценяване, нито за премълчаване.

Наличието на тези свръхестествени неща е отбелязано ясно и открито и в Библията. За тези, които са писали Библията, реалното съществуване на свръхестественото е факт. Ос Гинес пише за това: „В рамките на християнското мислене разликата между естественото и свръхестественото не се състои в това, че първото е може би по-реално от другото, напротив, едното е видим, а другото невидим свят, и на двата подобава равина мярка реалност. ²
Невидими реалности: Бог

Бог е творецът на тази вселена, както на видимия, така и на невидимия свят. Самият Бог е невидим за човека, тъй като той, е свързан с видимия свят. Естественото човешко мислене е напълно ограничено от пространството (с трите измерения: дължина, широчина и височина) и от времето (четвъртото измерение). Както човекът, така и науките са ограничени в своите възможности за познание, така че тази област те могат да нарекат само „Свят". Реалността извън нея е неизследвана, оттам са невъзможни и научно гарантирани твърдения във връзка с това. „Това, което е невъзможно да бъде проучено, не съществува!" — така звучи погрешното заключение на много хора. За тях несъществуването на едно нещо започва там, където познавателните методи на науките в изследването на това нещо откажат да действат. Ортвин Швайцер, който се е занимавал интензивно с тази проблематика, установил: „Всеки предмет на познанието изисква определен метод, за да бъде изучен. Ако не бъде използван точно този метод, или няма да се получи никакъв резултат, или ще се получи грешен такъв. От това следва, че ако някъде имаме нулев резултат, това е или защото предметът не съществува, или защото методът ни не е подходящ за опознаването му. Приложено към познавателния предмет „Бог", това би звучало: Ако ти не разбереш Бога, то или той не съществува, или — за това обикновено никой не мисли — досегашният метод е погрешен." ³

Но как могат човеците да разберат Бога? Библията отговаря на този въпрос, като посочва, че „това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви". Какво пък е възможно да се знае за Бога и дори да се види? И тук Библията, Божието Слово дават отговор на загадката: „от създаването на света това, което е невидимо в Него, сиреч вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията".⁴ Как реагира човечеството на това Божие откровение в творението? Не само възвеличиха Бога като Бог, но и Му поднесоха благодарност, или — както Библията коментира — „но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." ⁶

Разсъжденията на хората за личността на Бога се израждат. Следствието: явяват се всякакви форми на идолопоклонство и идолослужение. Това, че човек най-накрая отрича съществуването на Бога — както широко разпространеният днес материализъм — не е нищо друго, освен един модерен и едновременно с това популярен вариант на тази изроденост на човешкото мислене. Идеята за атеизма съвсем не е нова. Още преди 3 000 години Библията споменава кратко и ясно: „Безумният рече в сърцето си: Няма Бог." ⁷

Установихме, че по принцип е възможно съществуването на Бога да бъде разбрано и потвърдено от интелекта. От тук следва един обширен и много важен въпрос: Има ли друг познавателен метод, чрез който можем да познаем Бога в живота си освен чрез логиката? Да, има! Библейският отговор е: Вяра. При това под „вяра" не се има предвид нещо несигурно, неангажиращо, безсъдържателно (например „Вярвам, че трябва някъде да съществува Бог, но не съм съвсем сигурен"), а лежащата в основата дума „pisteuein" (гр.) на библейския оригинал, която има смисъла на „доверявам се, осланям се".

Библията дава за това следната дефиниция: „Вярата е даване същественост (или основа) — имаме убеждения за неща, които не се виждат." ⁸ По-нататък се обяснява: „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието Слово, тъй щото видимото не стана от видими неща".⁹ , т. е. от нещата, които не могат да бъдат възприети със сетивата.

За изключителната важност на вярата се казва: „А без вяра не е възможно да Му бъде угоден човек, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тия, които го търсят." ¹⁰

Но възможно ли е да завърши търсенето на Бога успешно, т. е. да се установи контакт с него?

За целта Бог прати преди около 2 000 години на земята Своя син Исус Христос, за да понесе той смъртното наказание вместо нас. Чрез своята смърт на кръста Исус Христос заличи Божията сметка за вина на всички онези, които приемат тази смърт лично за себе си. В началото ние цитирахме две места от Библията, които посочват греховността на всички хора. От решаващо значение е продължението на тези два цитата:

„Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса." ¹⁷

„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." ¹⁸

Исус Христос — нашият Господ? Ако ние наистина вярваме в Господа Исуса, тогава настъпва промяна в господаруването в нашия живот: „И че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогова, който за тях е умрял и възкръснал".¹⁹ Исус Христос би искал да поеме в ръцете си живота на всеки един, когото е спасил, и да го промени.

Каква е ползата човек да знае за съществуването на Бога и въпреки усилията си да не може в действителност да се запознае с Него? Какво стои между човека и Бога, за да не може се осъществи връзка? Библейският отговор на този въпрос не представя естеството на човешкото същество в добра светлина: Всеки човек е виновен пред Бога, т. е. има грях пред Него. Същността на греха е претенцията на човека да живее своя живот независимо от Бога и Неговото ръководство. Дали това се случва под формата на съзнателно бунтуване срещу Него, на престъпно непокорство или на човешка заблуда — в Божиите очи хората са заслужили смърт: „защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога." — „Защото заплатата на греха е смърт." ¹²

Грехът предизвиква вечна и тотална раздяла с Бога: „Защото какво общо имат правдата и беззаконието? Или какво общение има светлината с тъмнината?

Има ли изход за хората? Да, защото Бог иска „да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината" , затова „сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покоят" , значи да променят своите разбирания за греха, Бога и самите тях, т. е. ние трябва да се съгласим с унищожителната, но съвсем справедлива Божия присъда за нас и да се признаем за виновни пред Него. „... ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, що сме сторили".¹⁶ Бог изисква не само да признаем вината си пред Него и да приемем присъдата си, но Той иска също да заличи равносметката за вина на всеки един поотделно. За целта Бог прати преди около 2 000 години на земята Своя син Исус Христос, за да понесе той смъртното наказание вместо нас. Чрез своята смърт на кръста Исус Христос заличи Божията сметка за вина на всички онези, които приемат тази смърт лично за себе си. В началото ние цитирахме две места от Библията, които посочват греховността на всички хора. От решаващо значение е продължението на тези два цитата:
„Защото няма разлика. Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога, а с Неговата благодат се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса." ¹⁷
„Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ." ¹⁸
Исус Христос — нашият Господ? Ако ние наистина вярваме в Господа Исуса, тогава настъпва промяна в господаруването в нашия живот: „И че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогова, който за тях е умрял и възкръснал".¹⁹ Исус Христос би искал да поеме в ръцете си живота на всеки един, когото е спасил, и да го промени.
Непредвидими реалности: Сатана

Кой не познава изображението на твърдоглавата фигура с рога и опашка? Този продукт на човешките представи, стилизиран често като хумористична фигура, трябва да представя онова тайнствено същество, което в Библията е отбелязано като „Сатана" или „дявол". „Луцифер" е едно друго име на това същество. Библията в своята целокупност засвидетелства реалното персонално съществуване на дявола и неговото обкръжение. Той е абсолютен враг на Бога и човеците поради действието си на съблазнител за грях. Той желае да раздалечи един от друг Бог и хората. Затова и с голямо озлобление се бори срещу спасителното Божие дело чрез Исуса Христа. Сам Исус посочва злобната натура на Сатана, като го нарича „човекоубиец от край време", който не стои в истината и е верен на своята същност, като „изговаря лъжа", защото е „лъжец" и „баща па лъжата". ²⁰

Световната система, която е изградена върху осеновата на насилие, алчност, себелюбие, честолюбие и греховни удоволствия, е негово творение и беше подкупната цена, която предложи на Исус Христос (и която той отказа). В Библията Сатана е наречен „всесветски управител" и „Бог на твоя свят". Текстът от „Lord of this World" на Black Sabbath, с който ние вече се запознахме, сполучливо пресъздава тези характерни черти на Сатана. Като „княз, който властва във въздуха", той е главата на силна армия от демони. Реалността и персоналността на демоните са повече от достатъчно потвърдени от писанията на Новия Завет. Демоните са бивши ангели (Божии вестители), които заедно със своя вестител, Сатана, са отпаднали от Бога. Усилията са насочени към това да повлияят на човека, да попречат на общението на човеците с Бога, за да го подтикнат към злото, да разрушат неговия духовен, душевен и телесен живот. Злите духове са способни в истинския смисъл на думата да завладеят човека, който им се покори. Такова „обсебване" по принцип се изразява: негативно — чрез телесна или духовна разруха, и привидно положително — чрез способности, които човек не би имал без това съжителство с демони.

Както човек може да има достъп до Бога чрез вяра в Неговия Син Исус Христос, така също може да открие тъмни и сатанински сили и да осъществи контакт с тях. Особено много заниманията с окултизъм (магьосничество, посещения при гледачки или спиритични сеанси, носенето на амулети и т. н.) поставя човека под властта на Сатана.

Думата окултизъм произлиза от латински: „occultus", което означава „скрито, тъмно, тайно". Под „окултизъм" се разбира „учението за скритото, тайнственото" (науки за тайнственото) и общо взето всякакво занимание с „тъмното, тайнственото". Учените се плашат от понятието окултизъм, затова използват повече понятието парапсихология (или просто „наука за окултните" явления). От векове мнозина виждат в окултизма само съвсем общото „Теория и практика на природни явления, чиито причини не могат да бъдат обяснени с досега известните природни закони". ²¹

Тази гледна точка по никакъв начин не може да обори Библейското определение на местонахождението на окултизма, според което, както сполучливо го формулира д-р Х. Щаделман — става дума за „антибожии, забранени от Бога явления от свръхестествен характер, в които хората се впускат в стремежа си да надхвърлят възможностите на своите 5 сетива поради желанието си за знание и власт, от които явления обаче негативно бива повлиян и насочен животът им." ²²

Високо почитаният теолог Мерил Ънгьр е много ясен, като пише: „Окултизмът е събирателен термин за всички учения и практики, при които в центъра стои не Исус Христос, а Сатана (врачуване, магьосничество, запитване на умрелите, телепатия, ясновидство, идолослужение, четене на хороскопи, гадаене но звездите и т. н.)." ²³

Библията констатира съвсем ясно реалността на окултния свят. Християнското учение описва не само видимия свят като случайно покварен, но и един невидим свят, в който има дявол и зли духове, които в своя бунт активно влияят върху света на хората. Зад всички окултни феномени стои Сатана, врагът на Бога. Да се впуснеш в окултизма, значи да обърнеш гръб на Бога и да застанеш на страната на Сатана.

Затова Божието Слово казва ясно НЕ на окултните практики. Мойсей заповядва на израелския народ: „Когато влезеш в земята, която ГОС-ПОД твоя Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. Да не се намира между тебе никой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитван на мъртвите, защото всеки, който прави тия дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тия мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тия народи от пред тебе. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог. Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите, но на теб ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това." ²⁴

Човек, който експериментира или си „играе" с окултни занимания — но каквато и да е причина, — подлежи на унищожителната присъда на Бога: „Защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА"¹. Внимание! Не се казва: Този, който прави това, извършва мерзост, нещо омразно, а: Той е омразен, той е мерзост. Не само делото е мерзост за Бога, но и човекът, който го прави!.

Светът на рокмузиката, в който хиляди рокгрупи мечтаят на всяка цена да станат популярни и да направят кариера, именно заради експериментите с магии, изглежда особено предопределен.

В общоприетия смисъл под „магия" погрешно се разбира „фокус-мокус" на „сценичната магия", където един добре облечен господин умее да изважда бели зайчета от черния си цилиндър. Но не това е, което един истински магьосник (и Библията) разбират под магия: не става дума за техника на пръстите и произведения на фокусническото изкуство, а за упражняване на паранормална сила, т. е. действията на един магьосник са насочени действителността да бъде управлявана чрез свръхестествени сили или най-малкото да бъде повлияна.

Основно се различават два вида магии — Бяла магия и Черна магия. В какво се състои разликата между тях? Често човек изхожда от предположението, че видът на „определението" е решаващ: Преди да започне с магическите си действия, той изговаря стари формули. При това той може да призове Бога или да изговори името на Светата Троица (Бяла магия). Но той може да призове и силите на езическите богове, демони или помощта на самия Луцифер (Черна магия). Но става много деликатно, когато във формулите се комбинират и двата вида имена! Алистър Краули: „Използването на думите е нещо второстепенно. Това увеличава екстаза на магьосника. Призоваващите думи са като тамяна и опиатите, само средство за внушение."

Затова е разумно да различаваме магиите по разликата в целта: Бялата магия цели предотвратяване на зло, подобряване на отношения, изцеление. Целта на Черната магия е да се навреди на хора, животни или растения, да бъдат те разболяни или убити. Дори ако използваме този различителен критерий, не винаги това става безпроблемно. Оказва се, че диспутът за правилната терминология е все пак ненужен, защото и двете — Бялата и Черната магия — еднакво произлизат от действието на окултни, демонични сили, зад които стои не друг, а самият Сатана. Това отбелязва и Х. Е. Миьрс в своята „Енциклопедия на познанието за тайнственото": „Всъщност няма Бяла и Черна магия, а само бели и черпи магьосници, защото магията е практически само боравенето с окултни сили с цел промяна на действителност без оглед на намеренията". ²⁵

С магия се занимават хора, които искат да властват над доброто и злото: прастарото изкушение (Битие 3:5).
Смущения от окултно влияние

Когато човек се включва в окултни прояви, с това той отваря широко вратите на всякакви тъмни сили, от които бива съзнателно или неосъзнато повлиян. Така че у него могат да бъдат предизвикани сериозни смущения. Освен евентуалното настъпване на физически и психически аномалии и придобиването на окултни способности, най-често смущенията могат да се отнесат към следните две области: ²⁶

1. Смущения в комуникацията с Бога на християни или на тези, които искат да станат християни (в други религии демоните не изглежда, че предизвикват особен интерес). За християните настъпват трудности в молитвите и четенето на Библията. Духовен застой, липса на увереност за постигане на изцеление, порочни мисли и липса на способност за духовно различаване, спадане силата на вярата и радостта и засилващо се безразличие, отказване от евангелието на Исус Христос са най-честите последици.

2. Смущения в моралната и психическата област: депресии или агресии, страхове или действия по принуда, сексуални отклонения и извращения, заробване или желания за самоубийство — всичко това понякога са следствия от прекрачването на ограничението спрямо окултизма.

Мислите ли, че сексуалните извращения и наркоманията, които често се наблюдават при рок музикантите не са точно това, което окултистите наричат „дяволско възнаграждение", неща, които се предизвикват или най-малкото се засилват от прекрачване границите на окултизма...