Под демонично влияние? „Понякога става страшничко!"

Под демонично влияние? „Понякога става страшничко!"

След един концерт на AC/DC китаристът Енгъс Йънг е запитан: „От къде получаваш енергията си?"

Отговор: „От там, горе." (Посочва нагоре)

Въпрос: „От там, горе?"

Журналистът добавя: „Утешаващо е все пак, че сега ние можем да си обясним заглавието на дългосвирещата плоча „Highway to hell"¹

Клиф Уилямс издава някои подробности: „Когато Енгъс свири своето умопомрачаващо соло, той изпада в транс. После не си спомня нищо."

Китаристът Джо Маклейдлин, който изповядва индуизма, твърди, че зад музиката на неговата група Mahavishnu Orchestra стои някакъв дух. Той разказва: „Когато една вечер ние свирехме, изведнъж в мене влезе духът и аз свирих, но това вече не беше моето собствено свирене!"

Друг известен китарист споделя: „Понякога стоя на сцената и имам чувството, че не съм този, който свири на китарата. Просто човекът, който свири, изглежда съвсем като мен, свири като мен, но това не съм аз. Имам усещането, че се наблюдавам отвън, стоя до китариста и се учудвам на мелодиите и импровизациите му." ³

Подобно нещо разказва и барабанистът Ginger Baker:

„Случва ми се наистина често да усещам, че не аз, а „нещо" друго свири на моя инструмент. И същото „нещо" свири на всички инструменти в групата ни. Това имам предвид, като казвам: „Понякога става страшничко." ⁴

Всеки, който познава окултните явления, може веднага да разпознае несъмнените признаци на демоничен контрол!

Странни, гротескни изкривявания на лицето, чужди по природа черти на лицето, треперещи или конвулсивни движения на крайниците, движения, напомнящи робот — тези явления се срещат често при много музиканти и се тълкуват като част от шоуто или като израз на чувствата. Но същите неща се наблюдават и при спиритизма, когато медиумът е под въздействието на контролиращ дух или е обладан от демон. Така че в основата на подобни явления може да лежи демонично влияние. Това обяснение става още по-приемливо, когато самият музикант добавя, че „нещо" го обсебва. Певецът на хард рок групата Meat Loaf съвсем открито заявява: „Когато излизам на сцената, аз съм обладан." ⁵

По време на един концерт през януари 1982 г., след като изпява последната песен, той отново е обладан и започва да се тресе напълно неконтролируемо такива силни спазми, както никога дотогава. ⁶

Джим Steinman, композиторът на Meat Loaf, признава: „Аз съм все по-запален от свръхестественото, а в рока намирам идеалния медиум." ⁷

Неотдавна прочетох един репортаж за християни, които се сблъскват с реалната връзка между рок, наркотици и окултизьм. Те срещнали млада жена, която приемала в големи количества алкохол и наркотици и била обладана. Тя била образована „вещица", но не искала да се „откаже" и да се обърне към Бога. При завързалата се битка за нейното освобождение, демоните в нея започнали да говорят, да въздишат, да крещят с дрезгав глас, да вдигат същите шумове както много музиканти. Когато младежите схванали това, били така шокирани, че изхвърлили всичките си плочи с рок.

Боб Ларсън разказва: „Не само аз знам за съществуващите в рокмузиката демонични сили. Една от най-загадъчните истории, които някога съм чувал, ми разказа мой приятел, който работи с хора, употребяващи наркотици и „Droponts". В продължение на много седмици той поддържал връзка с едно 16-годишно момче, което твърдяло, че има контакти с демони. Един ден то помолило приятеля ми да настрои радиото на някаква програма, която предавала рокмузика. Още преди певецът да запее, момчето било в състояние да разкаже текста на песен, която никога преди това не било чувало. Приятелят ми попитал как го нрави. Тогава тийнейджърът отговорил, че същите демони, които той познава, са вдъхновили тези песни. Обяснил, че когато взима ЛСД, можел да чува демони, някои от които пеели точно тези песни, които младежът чул , много по-късно от записи на „Asid Rock" -групи („дрогиран рок")" ⁸

Много групи пишат песните си под влиянието на наркотици. Някои твърдят, че са получили вдъхновение за композициите си от „сила", която контролира музикантите и групата.

Върху албума „Presence" на Led Zeppelin има един черен, странно оформен предмет, който навява нещо съмнително. Джими Пейдж издава, че това загадъчно произведение символизира силата, която прави групата способна да влияе силно на слушателите: власт, наречена просто „Presence", което може да бъде преведено „присъствие", но също и „духовна личност".

След подобна откровеност основателно можем да запитаме дали продължаващата популярност на легендарни групи не се обяснява — поне отчасти — с нещо повече от хард рок звучене. ⁹

Мрачни предчувствия се пробуждат, когато Джими Пейдж открито заявява: „Магията не е добра или лоша, черна или бяла, а метод да се разкрие и използва демоничната действителност." ¹⁰

„Човекът, който живее сред магии, се опитва да подчини и използва висшите сили, които той забелязва около себе си." (Алистър Краули)

В „Рок и черна магия" („Spotlight" 10/1978) се изтъква сериозната опасност за рок музикантите, отдаващи се на окултизьм и демонични власти:

Боулан кара тийнейджърите да изпадат в „екстаз": за година и половина той продава 18 милиона плочи. Всекидневниците съобщават за концерти на T-Rex, на които половината от женската публика изпада в дълбоко безсилие, а другата половина — в спазматично крещене. Марк Боулан умира при мистериозен авто инцидент в Англия.

Несъмнено най-голямо влияние върху рокмузиката оказват Beatles. Тони Шеридън, който през 1962 свири с тях в Хамбург, разгадава тайната, на която би могъл да се основава загадъчният успех на тази група.

Шеридьн разказва как през 1962 година с Джон Ленън присъстват на спиритичен сеанс. Там Ленън му казва: „Аз знам, че Beatles ще имат успех както никоя друга група. Знам го със сигурност, защото за този успех предадох душата си на дявола." ¹³

През 1963 г. Beatles действително стават световният хит и така започва „бийтьлманията", която по-късно поема грижата за големите заглавия, суперлативите и рекордите в оборота.

На 4.04.1964 година със своите пет песни Beatles са едновременно 1, 2, 3, 4 и 5 в сингъл класацията на САЩ, а с двете си дългосвирещи плочи „Meet the Beatles" и „Introducing the Beatles" са 1 и 2 в класацията за дългосвирещи плочи.¹⁴ Само до 1973 година са пласирани 90 милиона дългосвирещи плочи и 125 милиона сингъли с тяхна музика. " ¹⁵

Трябва да отбележим, че сатанистът с мрачна слава Чарлс Менсън. който е известен със седем убийства Tate — la Bianca Morde, черпи вдъхновение от Beatles, при което в някои от техните песни открива тайни послания.

Според изказвания на Менсън неговите разновидни и смъртоносни философии са продиктувани от песните „Helter Skelter" и „Blackbird" на Beatles. В къщата на Шарон Тейтс на стената до трупа е написано с кръв „Pigs" (от песента „Piggies"), при друга жертва пак на стената с кръв е надраскано „Helter Skelter" ¹⁶

Отново за Джон Ленън. В дългосвирещата пло-ча „Mindgames" (1973) той включва и песента „Bring on the Lucie", в която се моли на
Антихрист: .

„Има нещо, което ти трябва да направиш ведна-га: Освободи сега хората. Направи го сега! Ние сме с хванати във въздуха ръце... По този начин искаме да извикаме, както в молитва: Освободи хората... 666 е твоето име."

На 8.12.1980 година Джон Леньн е застрелян при мистериозни обстоятелства от почитателя си Марк Чапмън. Чапмън обяснява мотива за злодеянието си с „гласове и с дявола". Това ли е це-ната, която дяволът изисква от бившия Beatle?
Изкушенията и тяхното преодоляване

На много читатели е известен случаят с изкушаването на Исус Христос:

„Какво ще ползва човекът, ако спечели целия свят, а живота (душата) си загуби?" (Матей 16:26) — Върху този въпрос на Исус трябва да помисли всеки човек.

Сам Исус даде пример на всички, които искат да служат на Бога, как да устоят на изкушенията и съблазнителните предложения на Сатана. Той отговори с Божие Слово от Второзаконие 6:13 (и 10:13): „От Господа, твоя Бог, да се боиш, Нему да служиш и в Негово име да се кълнеш." Първата Божа заповед казва същото: „Да нямаш други богове освен мен" (Изход 20:3). Сатана не можеше да противостои повече и трябваше да отстъпи безславно.

Напътствието, което важи за всички последова-тели на Исус, гласи: „Покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас." (Яков 4:7).

Под това заглавие следват извадки от работата за рока и магията на Pierra Granini. В „Опасно е, да се смущават духовете. Магичният светоглед на Can" той разказва за впечатляващи окултни явления около германската рок група Can. ¹⁷

След албума „Tago Mago" (1971) вживяващите се слушатели забелязват във вдъхновените изпълнения на Can необичайното, дори нереалното. Почти зловещото единодушие на музикантите при импровизация създава впечатлението, че всеки знае предварително какво ще изсвирят другите в следващия момент. Изглежда, че тези фантастични опияняващи звуци извират директно от подсъзнанието, но как те биват така съвършено синхронизирани между музикантите? Увереността, с която те могат да предизвикат публиката да изпадне в транс, надминава обичайното за други групи. Във връзка с това в по-тясното обкръжение на Can се шушука за странни психо преживявания, а в рецензиите все по-често се появява думата „телепатия". Значи трябва все някога да се поговори открито на тема „Магията около Can ".

Като се имат предвид резултатите от пара психологичните проучвания, смята се за доказано съществуването на свръхестествени, противоречащи на повърхностната логика възможности за виждане и комуникация като телепатия, ясновидство и предсказване на бъдещите събития. Can могат да дадат свои собствени доказателства за това. Например веднъж китаристът Майкъл Кароли си импровизирал в студиото на групата (близо до Кьолн) със слушалки на ушите, като записвал направо Overdubbing на магнетофонна лента. От високоговорителите не звучала електрическата китара. Навън един селянин цепел дърва: той бил наивен човек, но имал качества на медиум. Музикантите установили, че всеки път, когато Майкъл спирал да свири, селянинът ядосано спирал да работи. Веднага, след като китаристът продължавал, започвали да се чуват и ударите на секирата — в абсолютно същия ритъм...

В обкръжението на Can се случват необясними неща, за които те се колебаят или говорят много предпазливо. Такъв е случаят с часовника в студиото, в което през февруари 1974 г. те правят записи за английското ТВ предаване „Old Grey Whistle Test" След знака за старт Яки Либецайт установява, че нещо не е наред с барабаните му и прекъсва записа. В същия миг секундарникът на часовника спира. Минути по-късно барабанистът дава сигнал „Готово!" и секундарникът тръгва отново. Никой от тях не забелязва това, но цялата сцена е филмирана с 4 видеокамери и може да се докаже. Един от кинооператорите пребледнява: „Е, на вас наистина може да ви е смешно!"

Веднъж групата свири за една пиеса в Драматичния театър в Цюрих: Органът на Ирмин Шмидт постоянно се изключва преди започването на представлението, въпреки че там има Sound Check, който може да бъде превключен само с отверка и груба сила, а и един сценичен техник, който след многократно повтаряне на инцидента не изпуска вече уреда от очи. Загадката си остава.

Това, че Майкъл може да спре натрапчивия шум на стария, рядко използван орган в студиото на Can чрез мислено напрягане и да го накара да замлъкне или да продължи да свири чрез словесна заповед, е физически необяснимо. Такива неща им се случват често. Яки: „Когато призракът си отиде, в повечето случаи се забравя станалото. След това не може да се установи какво всъщност се е случило."

Трябва ясно да подчертаем, че тук става дума за хора с качества на медиуми, които вследствие на дългогодишна чувствителност в тази област усещат или сами предизвикват явления, които остават скрити за другите. Когато през октомври 1975 г. Ирмин посещава парижката гадателка мадам Le Beau, за да й иска съвет, нейните първи думи след докосването й до неговите ръце са: „А-а, медиум!"

Мадам Le Beau, която има добро име в магьосническите кръгове, предсказва тогава на Ирмин в детайли действия и случки, които — доколкото се отнасят до не много далечното бъдеще — до сега са се изпълнили точно. След това няколко пъти му се отдава да има с нея телепатичен контакт и е склонен да й потвърди „почти 100% дял от успеха". Между многото предсказания за личния му живот тя пророкува и търговския успех на Can за есента на 1976 година, който с албума-„Flow Motion" и сингьлите „Want More" („Ис-кам повече") и „Silent Night" („Тиха нощ") действително идва".