Формиране на горските и ловните

Формирането на горските и ловните стражари в държавната горска администрация има за цел да осигури необходимите й по количество и качество хора за осъществяване на нейните цели и функции по охраната на горите, дивеча и рибата. Набирането, подборът и назна­чаването им са основни вътрешноадминистративни дей­ности. Според някои автори във формирането на човеш­ките ресурси се включват и дейности като: определяне на потребността от човешки ресурси и освобождаването им. Според други автори определянето на потребностите е самостоятелна оперативна функция, която предимно се осъществява посредством управленската функция - плани­ране на човешките ресурси, а освобождаването им е дей­ност, съдържаща се както във функцията развитие, така и в дейността по балансиране на потребностите с налично­стите от човешки ресурси⁹⁸.

През изследвания период дейностите по форми­рането на горските и ловните стражари са се осъществя­вали както при създаването на държавната горска адми­нистрация - Националното управление по горите и нейните териториални звена, така и в процеса на нейното раз­витие, главно при разширяването, разрастването и усъвършенстването й. Те са актуални преди всичко при възникваща необходимост да се наемат горски и ловни служители главно извън държавната горска админи­страция. Изразяваме мнение, че тези дейности трябва да са насочени като цяло към създаване в Националното управление по горите и неговите териториални звена на единна подсистема от горски и ловни стражари, която максимално да съответства на целите, функциите и дейностите на държавната горска администрация. За това и при осъществяването на разнообразните вътрешноад­министративни дейности по формирането на горските и ловните стражари водещи би следвало да са целите и стратегиите на държавната горска администрация, нейната политика по отношение на тези категории служители.

Политиката, стратегията и конкретното съдържание на отделните дейности по формирането на горските и лов­ните стражари се предопределят в значителна степен от: спецификата на държавната горска администрация; от етапа на нейното развитие; от отношението на ръко­водството на Министерството на земеделието и горите към политиката по отношение на тези категории служители; от наличието на стратегическо мислене в ръководните служители на Националното управление по горите и от наличието на организационна култура.

В дейностите по формиране на горски и ловни стражари през изследвания период участват на практика само ръководителите на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните дивечо­въдни станции. Те отговарят само за определено число щатни горски и ловни стражари в държавната горска администрация. Същите работят самостоятелно, ръково­дейки се от нормативно установените изисквания за наз­начаване на горски и ловни стражари.

Вследствие на проведените проучвания се установи, че дейностите по набирането, подбора и назначаването на служители за охраната на горите, дивеча и рибата не са се извършвали на базата на единен модел на формиране на горските и ловните стражари.

За потвърждаването на посочената теза се извърши проучване на действащата нормативна уредба и наблю­дение на практическото реализиране на дейностите по набирането, подбора и назначаването на горските и ловните стражари.

Първата стъпка е определянето „Кой ще отговаря за набирането на горските и ловните стражари?“. Проуч­ванията в тази насока показват, че това са ръководителите на регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции. Същите често пъти нямат необходимата компетентност и познания в тази област.

Втората стъпка е да се привлекат подходящи кандидати за горски и ловни стражари. Наблюденията в тази област показват, че методите, които се използват от различните ръководители, са избирателни и подбрани с цел разкриване на кандидати с лесовъдско образование, необходимо за конкретната длъжност. Тук е препоръ­чително да не се максимизира броят на кандидатите, а да се привлекат подходящи кандидати. Основна цел трябва да бъде създаването на група от кандидати, чийто „профил - способности“ най-пълно отговаря на профила на изискванията на вакантната длъжност.

Свободната вакантна длъжност може да бъде заета чрез набиране на кандидати отвън или от държавната горска администрация. По този начин набирането на горски и ловни стражари може да се подраздели на външно и вътрешно.

Външното набиране дава по-голяма свобода. То може в по-голяма степен да се възползва от позитивните промени в пазара на труда и да се окаже по-адаптивно към динамиката на средата. Не бива да се забравя, че освен шансове външното набиране крие и редица рискове, като: неочаквани спадове на интереса към професията „горски/ловен стражар“, ниска степен на познаване на кандидатите и възможно пренасяне на погрешни работни методи. Тези методи за външно набиране са: чрез реклама и разгласа; от системни връзки с образователната сис­тема; чрез бюрата по труда; с помощта на частни консул­тантски фирми и със съдействието на специализирани агенции за набиране и подбор на служители по пред­варително зададена заявка⁹⁹.

През изследвания период външното набиране на гор­ски и ловни стражари се е осъществявало предимно чрез метода на системни връзки с образователната система.
Външното набиране е по отношение предимно на новоназначените горски и ловни стражари, които имат завършено висше лесовъдско образование или средно лесовъдско образование по специалностите „Горско и ловно стопанство“, „Горско стопанство и дърводобив“, „Помощник-лесовъд“, „Горско стопанство“, „Горско и ловно стопанство и дърводобив“ и с минимум втора квалификационна степен или по други, приравнени към тях от Министерството на образованието и науката специал­ности. Това предполага и промяна в Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, в който се регламентира, че за ловни стражари могат да се назначават и лица, завършили специализирани курсове за квалификация по програма, утвърдена от началника на Националното управление по горите¹⁰⁰. За подвижна гор­ска и ловна стража кандидатите трябва да притежават и свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство. Назначените горски и ловни стражари в срок от 6 месеца от назначаването им следва да предприемат необходимите действия за получаване на разрешение за носене, съхраняване и употреба на огнестрелно оръжие, като при отказ за издаване или подновяване на раз­решителното същите се освобождават от служба¹⁰¹.

Вътрешното набиране (от състава на държавната горска администрация) има редица предимства. Между тях най-съществени са, че то е по-евтино, по-бързо и с по-малко неизвестни за индивидуалните качества на канди­датите. Не е без значение и фактът, че вътрешното наби­ране е част от системата за израстване на горските и ловните стражари, която не е внедрена.

С изменение и допълнение на действащото законодателство през 2003 г. началникът на Националното управление по горите след провеждане на конкурс трябва да назначава началниците на регионалните управления на горите и директорите на държавните лесничейства и природните паркове, които е необходимо да имат висше лесовъдско образование с образователно-квалифика­ционна степен „магистър“. За директор на природен парк може да бъде назначено и лице със завършено висше образование по специалността „Екология и опазване на околната среда в областта на горските екосистеми“ с образователно-квалификационна степен „магистър“. След провеждане на конкурс трябва да се назначават и ръководителите на специализираните териториални звена за защита и опазване на горите, които трябва да имат висше образование, съответстващо на предмета на дей­ност на поделението. Началникът на Националното управ­ление по горите назначава директорите на държавните дивечовъдни станции за срок 5 години и сключва с тях договори за управление.

Указанията трябва да съдържат начините за обявяване на конкурсите, определяне на конкурсните комисии, условията за допускане до конкурс и участие в него, провеждане на конкурса и класиране на кандидатите.

Установено е и изискване началниците на регионалните управления на горите да имат стаж по специалността не по-малко от пет години, а заместник-началниците на регионалните управления на горите, директорите на държавните лесничейства, на природните паркове и на специализираните териториални звена за защита и опазване на горите да имат стаж по специалността не по-малко от три години¹⁰².

За „старши горски стражари“ могат да се назна­чават лица с лесовъдско образование, които имат най-малко пет години трудов стаж като служители по горите. Определянето на степените на горските стражари трябва да се извършва по начин и ред, указан в Методика за определяне категоризацията на охранителните участъци, райони и територии, утвърдена от началника на Нацио­налното управление по горите. Необходимо е ръко­водството на Националното управление по горите да активизира дейностите, свързани с изготвянето на посо­чената методика.

Горските стражари без лесовъдско образование, с над пет години стаж в системата на горите, могат да продължат да изпълняват заеманата длъжност след успешно положен изпит пред комисия, назначена със заповед на началника на Националното управление по горите или упълномощено от него лице¹⁰³.

Вътрешното набиране има няколко значителни предимства. Едно от тях е, че горските и ловните стражари са създавали в един продължителен период традиции и лоялност към държавната горска администрация. Те са по-добре запознати с всички специфики на службата. За тях се изисква много по-малко обучение и ориентиране, защото са запознати с дейностите по охраната на горите, дивеча и рибата. Набирането на горски и ловни стражари „от вътре“ подобрява имиджа на държавната горска администрация. Въпреки това съществуват и редица недо­статъци. Такива са: вероятни психологически проблеми за тези, които не са избрани; нужда от разработване и при­лагане на програма за развитието на горските и ловните стражари; възможности за натиск за осигуряване на пови­шения по различни причини и с различни средства. Също така вътрешният избор на горски или ловен стражар за ръководна длъжност може да предизвика неодобрение и напрежение в отделни структурни звена, когато ръково­дителите им установят, че най-добрите им служители се пренасочват към други дейности в държавната горска администрация.

Набирането на горски и ловни стражари осигурява създаването на необходим резерв от кандидати за всички длъжности в държавната горска администрация, от който впоследствие ръководствата на Националното управление по горите и на регионалните управления на горите трябва да подбират най-подходящите.

Обемът на дейностите от външното и вътрешното набиране на горски и ловни стражари зависи главно от разликата между наличното количество служители и бъдещите потребности на държавната горска адми­нистрация като цяло. При тях имат значение такива фак­тори, като: пенсиониране, текучество, уволнение, съкращаване на щата или разширяване дейността на отделните териториални звена.

Подборът е естествено продължение на дейността по набирането на кандидати за горски и ловни стражари. Той по същество е процес на установяване на информация и оценка на вече набрани кандидати и вземане на реше­ние кои от тях биха могли да бъдат назначени на опреде­лени длъжности в структурите на държавната горска адми­нистрация. Обективната потребност от дейността по под­бор на горски и ловни стражари и нейната важност са резултат от съществуващите естествени различия между хората - в техния характер, темперамент, психологически особености, ценностна система, мотивация, интелигент­ност и физическа подготовка.

В практиката на големите организации процесът на подбор на човешките ресурси се осъществява въз основа на общо утвърдени методи: интервю, конкурсен метод, метод на консенсуса и метод на баловите оценки¹⁰⁴.

Предстои реализирането на конкурсния метод поради законодателното му установяване, но само по от­ношение на отделни ръководни длъжности.

- осъществяване на контакт с потенциални канди­дати;

- уточняване на критериите и показателите за се­лекция, които следва да са насочени към изясняване на професионалната пригодност, силните и слабите страни на миналия опит на кандидатите и личностните им качества;

- избор на подходящи техники за селекция;

- подбор и подготовка на хората, които ще осъщест­вят селекцията;

- уточняване и огласяване на критериите на про­вежданите дейности (средно време, през което свободното място е било незаето, разходи за набирането и подбора на един служител и др.).

Първият контакт с кандидатите е възможен да се осъществи по телефона или в съответното регионално управление на горите от служител на звеното „Човешки ресурси“. Той служи за кратка размяна на информация по отношение на задължителните компоненти от профила на изискванията за вакантната длъжност в горската или ловната стража. Ако кандидатът заявява, че изпълнява съответните изисквания, то с него трябва да се уговори час за провеждане на интервю.

Препоръчително е интервюто да се въведе като основен метод при подбора на горските и ловните стражари.

То представлява целенасочен разговор, в резултат на който се получава необходимата информация за кандидата, позволяваща да се вземе решение дали да се започне процедура за неговото назначаване. Интервюто трябва да се провежда от служител от звеното „Човешки ресурси“ в присъствието на ръководен служител от регио­налното управление по горите. Същите се запознават лично с кандидата и преценяват визуално неговата въз­можност да осъществява дейности по охраната на горите, дивеча и рибата. От своя страна кандидатът трябва да получи повече информация за длъжността, за която кан­дидатства. Тук от значение е интервюто да бъде проведено от специално подготвен интервюиращ, от специалист по човешките ресурси. Специалната подготовка има зна­чение, защото тя ще даде възможност да се намали рискът от погрешна преценка. Опитният интервюиращ трябва да съзнава ролята и мястото си в ситуацията. За да провери фактите от биографията на кандидата, е нужно да се осигури делово протичане на интервюто, в спокойна обстановка, без това да води до бюрократично отношение към интервюирания. Самото интервю може да се реали­зира чрез прилагането на различни техники. Това зависи от вида на интервюто, който е избран да се проведе. Такива могат да бъдат:

- структурирано интервю - при него предварително са уточнени въпросите за разговор, които логически се подреждат в определена последователност при разра­ботена схема;

- полуструктурирано интервю - при него се позво­лява по-гъвкава форма на диалог, даващ възможност да се излезе от схемата и да се води свободен разговор;

- свободно интервю - при него въпросите, по които се беседва, следва да се уточняват в хода на разговора.

Възможно е да се подберат и други техники на интервю, като:

В зависимост от начина на организиране на под­лежащата на интервюиране аудитория в практиката по управление на човешките ресурси са се установили след­ните варианти - индивидуално, групово, серийно или жури­рано интервю¹⁰⁵.

Провеждащите интервюто с кандидатите за горски или ловни стражари трябва да спазват по възможност определена последователност.

Първоначално интервюиращите трябва да се за­познаят с кандидата и да изслушат неговите предпо­читания за назначаване на длъжност в горската или ловната стража. При несъответствие между предпо­читанията и вакантните длъжности кандидатът трябва да се отклони.

Впоследствие с кандидата следва да се уточнят предварителните данни за пригодност. В съответствие с действащото законодателство към кандидатите за първо­начално назначаване като горски или ловни стражари такива са:

- изискванията за наличие на висше или средно лесовъдско образование, което предполага, че същите са навършили пълнолетие;

- свидетелство за управление на моторно превозно средство (за кандидатстващите за подвижна горска и лов­на стража);

- последващо получаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, което предопределя, че кандидатите не трябва да са осъждани за извършени умишлени престъпления от общ характер и да са психически здрави.

Вследствие на проведените интервюта с 16 ръко­водни служители от изследваните регионални управления на горите и анкетираните 124 горски стражари се подкрепя изцяло предложението същите да придобият статут на дър­жавни служители, което ще изчисти тези необходими условия за назначаване.

65% от анкетираните служители считат, че предел­ната възраст за първоначално назначаване на горските и ловните стражари трябва да бъде 40 години.

По отношение на общото здравословно състояние на кандидатите, същите считат, че е необходимо да се установи регламент, че лицата с видими недостатъци (наличие на слухов апарат, протези, очила с голям диоп­тър, фъфлене, заекване, пелтечене, накуцване, тикове и др.) да не могат да кандидатстват.

Особеност при подбора трябва да бъде проверката на физическата годност за служба в горската или ловната стража. Професиите на горските или ловните стражари изисква физическо здраве със стабилни физически въз­можности на кандидатите. В тази връзка е необходимо разработването на физически тестове от специалисти в тази област.

Едно от най-важните условия за назначаването на горските и ловните стражари трябва да бъде психо­логическата им пригодност за служба. Тя се различава от установяването на психологичната пригодност за боравене с огнестрелно оръжие и боеприпаси¹⁰⁶. Психологичната годност на кандидатите за служба в горската или ловната стража може да се установява от Института по психология на МВР или лицензирани психологични лаборатории на базата на сключен договор. Вследствие на резултатите от различни тестове за интелигентност може да се определи дали кандидатът притежава достатъчно интелектуални възможности да изпълнява професионалните си задъл­жения. Те установяват дълбочината на мисълта, сръчността за усвояване на професионални умения и бързината на запомняне. С тестове за способностите на лицата може да се определи дали кандидатът се интересува или притежава възможност да изпълнява определени дейности, а с пер­сонални тестове може да се оцени голям брой от личните му качества.

Кандидатите за горски и ловни стражари трябва да се информират за условията на службата, за техните бъде­щи права, задължения и ограничения на правата им. Те собственоръчно трябва да попълнят заявление и да напишат автобиографията си. От същите се заключава първоначално за културата им да попълват документи. Важен момент в подбора на горски и ловни стражари е да попълват съответните изискуеми документи, ако те са подготвени под формата на образци. Стандартният формуляр на документите прави по-лесен достъпа до кандидатите. Добре оформеният формуляр помага за получаване на единна информация за всички кандидати. Ролята на документите е по отношение на няколко функции: въз основа на получената информация да се оцени дали кандидатът отговаря на изискванията за длъжността; да подпомогне интервюиращите и да предостави възможност за унифицираното попълване на база от данни в Автоматизирана информационна система „Кадри“ на отдел „Човешки ресурси“.

Интервюиращият трябва да прегледа трудовата книжка и дипломата за завършено висше или средно лесовъдско образование.

Вследствие на проведеното интервю се съставя общо впечатление от кандидата по отношение на неговата мотивация за постъпване в горската или в ловната стража. Оценява се досегашният му професионален опит, уменията и постиженията му.

На базата на проведеното интервю е необходимо да се състави протокол с оценка. Като резултат могат да се получат три групи кандидати: много подходящи, подходящи и неподходящи. За първите две се разрешава да започне процедурата по назначаването им.

Препоръчително е, като предхождащ етап преди назначаването на горските или ловните стражари, да се предвиди провеждането на предварителен стаж. За целта е необходимо въвеждането на стажантски длъжности в държавната горска администрация.

84% от интервюираните ръководни служители от регионалните управления на горите заявяват, че про­веждането на такъв стаж е излишно, мотивирайки се с провеждането на учебни стажове от обучаващите се за придобиване на висше или средно лесовъдско обра­зование.

През време на стажа на стажантите трябва да се осигури практическо и теоретическо обучение, необходимо за изпълнение на изискванията на охранителната горска или ловна служба.

Повечето от служителите по горите от Отдел „Охрана“ към Дирекция „Икономическа политика, охрана и ловно стопанство“ при Националното управление по горите са със статут на държавни служители и се назначават в съответствие със Закона за държавния служител¹⁰⁷ от началника на управлението.

В регионалните управления на горите горските стражари от подвижната горска стража се назначават от началника на управлението в съответствие с Кодекса на труда¹⁰⁸.

В държавните лесничейства горските стражари се назначават от директорите им също в съответствие с Кодекса на труда. По този ред се назначават и ловните стражари от директорите на държавните дивечовъдни станции.

Предлагането на единна система за охрана на горите, дивеча и рибата и въвеждането на принципа на „централизъм“ в организацията и управлението на гор­ските и ловните стражари предопределя едно ново разпре­деление на компетенциите на служителите, упълномощени да назначават тези категории служители в държавната горска администрация.

Препоръчително е предварително да се разработи Класификатор на длъжностите на горските и ловните стражари, който да се утвърди със заповед на министъра на земеделието и горите.

В класификатора трябва да се установят видовете и наименованията на всички длъжности на горските и ловните стражари от държавната горска администрация на базата на установените основни длъжности в общото зако­нодателство. Възможностите в тази посока могат да бъдат две:

- установяване на ръководни, експертни и експерт­ни изпълнителски длъжности на горските и ловни стража­ри в съответствие със Закона за администрацията и За­кона за държавния служител;

- установяване на специфични ръководни, ръковод­ни експертни и експертни изпълнителски длъжности в Закона за горите и в Закона лова и опазване на дивеча.