Взаимодействие на горските и ловните

В съвременните условия при осъществяване на предоставените им правомощия горските и ловните стра­жари си взаимодействат с определени държавни и частни субекти за ефективното осигуряване охраната на горите, дивеча и рибата на територията на обслужвания от тях охранителен участък.

Понятието „взаимодействие“ предполага всеобща връзка и обусловеност между субектите. То означава съгласуваност на действията между две и повече страни⁵⁶. Взаимодействието се разглежда като форма и средство за обединяване усилията на отделните индивиди по постигане на една обща цел или цели при взаимна изгода.

Основни функции в охранителната дейност на горските и ловните стражари са функциите за сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт, местното самоуправление, неправителствените организации и граж­даните. Чрез тях ефективността на охраната на горите, дивеча и рибата, както и обслужването на гражданите значително се подобряват.

В тази връзка съществува формална разлика между понятията „взаимодействие“, „сътрудничество“ и „съдейст­вие“.

Понятието „взаимодействие“ се разглежда от някои автори в широк и в тесен смисъл на думата⁵⁷.

В широк смисъл взаимодействието се разглежда като съгласуваност на дейностите за изпълнение на общи задачи. То е процес на планомерно осъществяване на обективно обоснованите и взаимно съгласувани мерки, предприети от взаимодействащите субекти.

В тесен смисъл взаимодействието се разбира като обединена и съгласувана дейност на един ръководен орган, организиращ по-ефективно и целесъобразно изпъл­нение на задачите, целящо икономично използване на сили и средства и недопускане дублиране на отделни дейности. В този смисъл взаимодействието се подразделя на: взаимодействие на подчиненост и взаимодействие на координация.

Взаимодействието на подчиненост възниква във връзка с осъществяването на дейности, при които единият от взаимодействащите субекти се намира в подчинено положение по отношение на друг или други субекти.

Взаимодействието на координация възниква във връз­ка с осъществяването на съгласувани съвместни дейности на субектите. То е насочено предимно към обмен на ин­формация, използване на информационни фондове, създа­дени от отделните субекти, които си взаимодействат, и оказване преди всичко на оперативно-техническо съдейст­вие помежду им.

В държавната горска администрация взаимодействието между Националното управление по горите и регионалните управления на горите по отношение охраната на горите, дивеча и рибата се осъществява от Отдел „Охрана“ при Дирекция „Икономическа политика, охрана и ловно стопанство“. Отделът има компетенции:

- да контролира, координира и отчита цялостната дейност по стопанисването, опазването и ползването на дивеча и рибата във водоемите за спортен риболов;

- да организира изготвянето и контролира изпълне­нието на проекти, планове и програми, свързани със сто­панисването, ползването и опазването на дивеча и рибата в непромишлените води;

- да организира и контролира охраната на горите и земите от горския фонд, без тези в защитените територии - изключителна държавна собственост;

- да организира, контролира, координира и отчита дейността по опазване на горите от пожари и охраната на горите и земите от горския фонд, дивеча и рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов;

- да организира и участва в разработването на прог­рами за обучение, подготовка и квалификация на служи­тели, ангажирани с охраната;

- да организира изготвянето и контролира изпълнение­то на проекти, планове и програми, свързани с опазване­то на горите от пожари;

- да контролира и координира дейностите на структу­рите и териториалните звена на Националното управление по горите, свързано с опазването на горите от пожари и охраната на земите и горите от горския фонд, дивеча и рибните ресурси във водните обекти, ползвани за люби­телски риболов⁵⁸.

Специализирани акции на горските и ловните стражари се извършват със заповед на началника на Националното управление по горите - за територията на няколко регионални управления на горите. Акциите на територията на регионално управление се извършват със заповед на съответния началник на управлението, а акциите на територията на държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция се извършват със заповед на съответните им директори.

Съвременната мисия на горските и ловните стражари, като служители по горите от държавната горска адми­нистрация, е да установят открито, продуктивно и полезно партньорство с обществото, като изпълняват функциите си по охрана на горите, дивеча и рибата в условията на прозрачност и отчетност и зачитане правата, достойнст­вото и нуждите на гражданите. Ключов елемент на това партньорство е взаимодействието на горските и ловните стражари с органите на държавната власт и местното самоуправление, охранителните фирми и гражданите. В теорията на управлението това взаимодействие е известно като външно взаимодействие.

Обективните закономерности в развитието на демокра­тичното общество в Република България показват, че за осигуряването на ефективна охрана на горите, дивеча и рибата е необходимо обединяването на усилията не само на горските и ловните стражари, но и тяхното взаимо­действие с другите държавни органи, охранителните фирми и гражданите. Това взаимодействие е различно по характер, съдържание и форма на проявление. То се определя от видовете субекти, които си взаимодействат, от конкретните обществени отношения и правоотношения, които се пораждат и развиват.

Взаимодействието на горските и ловните стражари с посочените субекти като външно взаимодействие се характеризира с това, че при осъществяването му за него са валидни предложените принципи на партньорство. Този вид взаимодействие трябва да бъде постоянно осъществявано чрез действия от ръководствата на Нацио­налното управление по горите, регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните диве­човъдни станции.

Външното взаимодействие трябва да има за цел предизвикването на ответна реакция от страна на партньо­рите - органите на държавната власт, органите на местното самоуправление, охранителните фирми и гражданите. По своята същност това е взаимодействие и върху самите партньори.

За ефективното осъществяване на възложените им функции посочените органи на изпълнителната власт си взаимодействат с други органи на държавната власт. За целта са създадени съответни консултативни органи за обсъждане на основни въпроси по управлението на горите и ловното стопанство.

Такъв консултативен орган към министъра на земеделието и горите е създаденият Национален съвет по горите. В него са включени представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Мини­стерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Националното управление по горите, Института по гората към Българската академия на науките, Лесотехническия университет, Съюза на лесовъдите в България и други юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана със стопанисването, опазването и охраната на горите.

Към Националното управление по горите такъв кон­султативен орган е и Ловният съвет, който взема решения относно организацията и управлението на ловното стопан­ство и опазването на дивеча в национален мащаб.

Наред с централното държавно управление в страната се осъществява и местно управление от териториалните органи на изпълнителната власт. Местното управление е всъщност децентрализирано публично управление, което се проявява в две форми: държавно административно управление и местно самоуправление⁶⁰. Административно-териториалните единици в страната са областите и общините. В общините има съставни административно-териториални единици - кметства и райони. Всички те имат територия, граници, население, наименование и административен център. Териториални органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общини.

Към 16-те регионалните управления на горите са създадени само съвети по лова. В последните са включени представители на областната администрация, регионал­ната дирекция на вътрешните работи, районната инспекция по опазване на околната среда и водите, ловните сдруже­ния и на други заинтересовани организации. Към регионал­ните управления на горите не са изградени съвети по управлението на горите.

В този смисъл кметовете на общини имат конкретни компетенции по изпълнението на Закона за горите. Кметовете на общини и на населени места трябва да организират ежегодно доброволни формирования за га­сене на горски пожари, осигурени с инструменти за гасене на пожар, като определят сброния пункт при подаден сигнал за пожар. Списъците на участниците в добро­волните формирования трябва да се предоставят преди началото на пожароопасния сезон в Държавното лесничейство и в Регионалното звено „Пожарна и аварийна безопасност“ на съответната териториална служба на МВР.

В групите за гасене на пожар задължително се включват собствениците на гори и други недвижими имоти в горския фонд, живеещи на територията на населеното място. Кметовете организират транспортирането на гру­пите и другите участници от местното население до пожара.

Трайното засушаване в Р България през последните години на изследвания период, големият процент на иглолистните гори, неспазването на елементарни противопожарни правила в горите, а в някои случаи и умишлени палежи увеличиха в значителна степен пожарната опасност в горите. В периода 1998-2000 г. в страната са станали 1386 пожара. Вследствие на тях са засегнати и пострадали повече от 521 789 декара гори от горския фонд. Най-голям е броят на пожарите на територията на регионалните управления на горите – София - 229 бр., Кърджали - 150 бр., и Берковица - 148 бр. През 2001 г. пожарите в горския фонд са 660 бр., а през 2002 г. са 402 бр.

Горските пожари не представляват сериозна заплаха за живота на хората, но са свързани с нанасянето на значителни материални и често непоправими еко­логични щети. В специализираната литература автори защитават тезата, че това предизвиква криза, за овладяването на която се привличат допълнителни ресурси⁶⁴. В тази връзка подкрепяме становището им, че в зоната на бедствието се налага взаимодействие между силите на няколко министерства - Министерството на от­браната, Министерството на земеделието и горите, Мини­стерството на вътрешните работи и доброволни граж­дански формирования.

За ограничаването на пожарите в горите и земите от горския фонд чрез провеждането на съвместни про­тивопожарни мероприятия е публикувана и съответна правна регламентация⁶⁵.

За организирането на съвместни мероприятия по опазването на горите и земите от горския фонд На­ционалното управление по горите и неговите структури трябва да изготвят съвместни планове и програми за взаимодействие с органите на държавната и местната власт и с неправителствени организации и могат да сключват договори за тяхното изпълнение.

Към Държавните лесничейства са създадени като консултативни органи само комисии по ловно стопанство. Те включват представители на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, районните инспекции на околната среда и водите, районните полицейски управ­ления, общинските администрации и на лицата, стопа­нисващи дивеча.

От извършеното проучване се установи, че през изследвания период не са извършвани периодични съв­местни проверки на горските стражари със служителите от митниците и данъчната администрация. Проверките на ГКПП на територията на Регионалното управление на горите в Благоевград през 2003 г. установяват, че на тези пунктове не присъстват експерт-лесовъди, с което на прак­тика не е осъществяван физически контрол на изнасяната дървесина от служители на горското ведомство. Конста­тирана е и липса на пряка връзка между Държавна агенция „Митници“ и Националното управление по горите.

Не са извършвани насрещни проверки и от ловни стражари за законния произход на ловни трофеи и стра­нични горски продукти. Не са провеждани достатъчно и съвместни проверки с органите на КАТ - Пътна полиция и Държавната автомобилна инспекция при извозването с моторни превозни средства на незаконна сеч на дър­весина. Констатира се, че не навсякъде в страната е пос­тигнат необходимият синхрон между контролните горски органи и органите на МВР, участващи в съвместни меро­приятия с регионалните управления на горите.

Констатира се слабо взаимодействие между Мини­стерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите. Необходимо е предприемане на съвместни мероприятия с цел координиране на дейностите по опазване на горския фонд и охраната на защитените територии.

Наблюденията на взаимодействието на регионал­ните управления по горите, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции с органите на съдебната власт - следствие, прокуратура и съд, показват, че то е слабо. В най-силно засегнатите от незаконна сеч градове в Република България – София, Благоевград и Пазарджик, по отношение на търсенето на наказателна отговорност на извършителите на престъпления на практика няма осъдени лица за незаконна сеч в горския фонд въпреки множест­вото образувани дознания. Съществуват единични случаи на осъдени лица със замяна на наказателната им отго­ворност с административно наказание. Препоръчително е провеждането на регулярни срещи с тези органи по реша­ването на конкретни казуси, свързани със законо­нарушенията, извършвани в горския фонд и ловносто­панските райони, както и за пресичане на корупционни прояви на отделни горски и ловни стражари.

Възможностите за извършване на корупционни действия от служителите по горите са: при лесовъдските мероприятия, при търговете за продажба на дървесина, при процедури по възлагане на обществени поръчки, при износ на дървесина и лицензиране на частна лесовъдска практика.

По посочения лицензионен режим могат да се създават и звена за самоохрана. Те могат да се създават от търговци и юридически лица за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество. Търговците и юридическите лица, получили разрешение за създаване на звена за самоохрана, могат да сключват договор със съответната териториална служба на МВР - СДВР или РДВР, за извършване на някои от следните дейности: охранително обследване на обектите; подбор и обучение на служителите на звената за самоохрана; помощ при организиране на охраната и участие в методи­ческото ръководство на звената за самоохрана. Тези зве­на не могат да бъдат използвани под каквато и да е форма за охрана на други обекти освен на тези, за които е получено разрешението.

При осъществяване на дейността си полицейските служители могат да си взаимодействат с физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на охранителна дейност. Последните са длъжни да предо­ставят незабавно на органите на МВР всяка придобита информация относно извършена или извършваща се пре­стъпна дейност. Когато при осъществяване на дейността си в района на охраняваните обекти охранителите заловят нарушители, те са длъжни незабавно да уведомят най-близкото районно полицейско управление.

Изразяваме мнение, че структурите и терито­риалните звена на държавната горска администрация, които имат статут на юридически лица или търговски предприятия, могат да създадат звена за самоохрана за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество в съответствие с приетия Закон за частната охранителна дейност през 2004 г. По този начин издръжката по охраната на техните обекти значително ще се намали.

Вторият лицензионен режим се отнася до охраната, осигурена от собствениците на гори за собствена сметка, съгласувано със съответното държавно лесничейство. В периода 1998-2003 г. този режим се е регламентирал с Наредба на министъра на земеделието и горите⁶⁸. Към 01.12.2003г. горите на частни физически лица са 286 461 хектара.

Проучванията за изследвания период показват, че лицензи за опазване (защита и охрана) на гори и земите от горския фонд са издавани на физически и юридически лица наред с други дейности за осъществяване на частна лесовъдска практика но такава охрана не е използвана от собственици на гори.

С измененията и допълненията на вътрешното законодателство през 2003г. дейността за опазване на гори и земите от горския фонд отпада като упражнявана частна лесовъдска практика.⁶⁹ Собствениците на гори, които ще организират за своя сметка охрана на горите си, са длъжни да назначават лица, които притежават квали­фикацията, изискваща се за горските стражари. Назнача­ването им трябва да се съгласува с държавното лесни­чейство. Директорите на държавните лесничейства и дър­жавните дивечовъдни станции трябва да издават на тези лица служебни карти по образец. Наетите за охрана лица могат да охраняват и да извършват проверки в горите и земите от горския фонд - собственост на оправомощилите ги лица. При констатирани нарушения охранителите могат да съставят констативни протоколи, които в 7-дневен срок трябва да се представят в съответното държавно лесни­чейство.

Ловните сдружения и българските юридически лица, на които е предоставено стопанисването на дивеча, могат да организират и собствена охрана на дивеча⁷⁰. Ловните сдружения обединяват ловците от ловните дружини със съседни ловностопански райони. Те могат да учредяват на доброволен принцип регионални и национални ловни сдру­жения. Всички ловни сдружения организират охрана на предоставения за стопанисване дивеч в определените им ловностопански райони. Непосредствената охрана се осъ­ществява от ловни надзиратели, които осъществяват ох­раната на дивеча по охранителни участъци. Те трябва да имат лесовъдско образование или да са завършили спе­циализирани курсове за квалификация по програма, ут­върдена от Националното управление по горите. Ловните надзиратели имат правата на ловните стражари, с изключение да проверяват всички документи за лов, риболов, сеч, паша и ползването на лечебни растения, установени със Закона за лечебните растения, и да залавят и отвеждат нарушителите с неустановена самолич­ност в най-близкото поделение на МВР. Ловните надзи­ратели имат право да проверяват всички документи за лов и риболов, както и да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използ­вайки стоп-палка, утвърдена от министрите на земеделието и горите и на вътрешните работи.

Лицата, които стопанисват дивеча в гори и земи от горския фонд, върху които е учредено право на ползване на научни институти и висши училища, чиято научна и обра­зователна дейност е свързана с горското и ловното сто­панство, назначават ловна охрана в дивечовъдните уча­стъци за интензивно стопанисване на дивеча. За ловна охрана се назначават лица, които отговарят на изиск­ванията за ловен стражар.

Своеобразна форма на организациите на гражда­ните са различни органи на обществеността, които се създават по производствено-отраслов или териториален признак в различните административно-териториални еди­ници или в държавни или обществени учреждения.

Сред организациите на гражданите особено място заемат обществените организации. Те са признати от за­кона доброволни обединения, които преследват опреде­лена цел, тясно свързана с държавното управление и ре­шаване на задачите за развитие на обществото. В тази връзка горските и ловните стражари трябва да си взаимо­действат предимно с такива обществени организации, чиито цели са подпомагане осигуряването на охраната на горите, дивеча и рибата на обслужваната от тях територия. Останалите организации на гражданите, за разлика от посочените обществени организации, могат да имат интереси и да преследват цели, които не съвпадат непре­менно с решаването на конкретни задачи по охраната на горите, дивеча и рибата, а които са насочени към за­доволяване на ограничени лични или групови интереси.

Обществените организации имат специален режим на образуване, промени в състава и прекратяване на дейността им. Те могат да бъдат: професионални съюзи; творчески съюзи; спортни дружества и организации; ре­лигиозни (верски) общности; синдикати и др. Те се разли­чават от политическите партии и не могат да си поставят политически цели, както и да извършват политическа дейност.

За подобряване качеството на социалните контакти и насърчаване участието на гражданите и техните орга­низации като потенциални партньори при решаване на проблемите, свързани с охраната на горите, дивеча и ри­бата, през изследвания период са провеждани работни научни конференции с представители на заинтересувани обществени и международни организации по тези въпроси.

Проучванията показват, че на национално, регио­нално и местно ниво не са сключвани договори за органи­зирането на съвместни мероприятия по опазването на горите, дивеча и рибата и не са изготвяни съвместни планове и програми за взаимодействие с неправителствени организации. Вследствие на актуализация на подзако­новата нормативна уредба, имаща отношение към подобря­ване на това взаимодействие, се очакват конкретни резул­тати.

Един от факторите, стимулиращ противоправно поведение, е отчуждението между хората. Социалната ано­нимност създава условия за извършване на админист­ративни нарушения и престъпления в горите и ловносто­панските райони. Доказателство за това е високото ниво на извършваните правонарушения в тях и ниската съби­раемост на глобите по наказателните постановления и броя на осъдените лица.