Николай арабаджийски


Взаимодействие на горските и ловните



страница5/11
Дата23.10.2018
Размер2.27 Mb.
#93181
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

3. Взаимодействие на горските и ловните

стражари с органите на държавната

власт и местното самоуправление,

с охранителните фирми и с гражданите
Горските и ловните стражари заемат особено място в системата на държавната горска администрация. В качеството им на служители по горите на горските и ловните стражари са предоставени по закон определен обем от правомощия, чрез които реализират държавни функции по охраната на горите, дивеча и рибата. В кръга на своята компетентност те осъществяват волята на държавата, като действат от нейно име и за нейна сметка.

В съвременните условия при осъществяване на предоставените им правомощия горските и ловните стра­жари си взаимодействат с определени държавни и частни субекти за ефективното осигуряване охраната на горите, дивеча и рибата на територията на обслужвания от тях охранителен участък.

Понятието „взаимодействие“ предполага всеобща връзка и обусловеност между субектите. То означава съгласуваност на действията между две и повече страни56. Взаимодействието се разглежда като форма и средство за обединяване усилията на отделните индивиди по постигане на една обща цел или цели при взаимна изгода.

Основни функции в охранителната дейност на горските и ловните стражари са функциите за сътрудничество и съдействие на органите на държавната власт, местното самоуправление, неправителствените организации и граж­даните. Чрез тях ефективността на охраната на горите, дивеча и рибата, както и обслужването на гражданите значително се подобряват.



Сътрудничеството предполага подпомагане от горските и ловните стражари дейността на органите на държавната власт, неправителствените организации и гражданите, тяхната подкрепа и помощ.

Съдействието предполага активност на сътрудничест­вото чрез материализиране на съгласувани действия за постигането на една обща цел или цели.

В тази връзка съществува формална разлика между понятията „взаимодействие“, „сътрудничество“ и „съдейст­вие“.

Понятието „взаимодействие“ се разглежда от някои автори в широк и в тесен смисъл на думата57.

В широк смисъл взаимодействието се разглежда като съгласуваност на дейностите за изпълнение на общи задачи. То е процес на планомерно осъществяване на обективно обоснованите и взаимно съгласувани мерки, предприети от взаимодействащите субекти.

В тесен смисъл взаимодействието се разбира като обединена и съгласувана дейност на един ръководен орган, организиращ по-ефективно и целесъобразно изпъл­нение на задачите, целящо икономично използване на сили и средства и недопускане дублиране на отделни дейности. В този смисъл взаимодействието се подразделя на: взаимодействие на подчиненост и взаимодействие на координация.

Взаимодействието на подчиненост възниква във връзка с осъществяването на дейности, при които единият от взаимодействащите субекти се намира в подчинено положение по отношение на друг или други субекти.

Взаимодействието на координация възниква във връз­ка с осъществяването на съгласувани съвместни дейности на субектите. То е насочено предимно към обмен на ин­формация, използване на информационни фондове, създа­дени от отделните субекти, които си взаимодействат, и оказване преди всичко на оперативно-техническо съдейст­вие помежду им.

В държавната горска администрация взаимодействието между Националното управление по горите и регионалните управления на горите по отношение охраната на горите, дивеча и рибата се осъществява от Отдел „Охрана“ при Дирекция „Икономическа политика, охрана и ловно стопанство“. Отделът има компетенции:

- да контролира, координира и отчита цялостната дейност по стопанисването, опазването и ползването на дивеча и рибата във водоемите за спортен риболов;

- да организира изготвянето и контролира изпълне­нието на проекти, планове и програми, свързани със сто­панисването, ползването и опазването на дивеча и рибата в непромишлените води;

- да организира и контролира охраната на горите и земите от горския фонд, без тези в защитените територии - изключителна държавна собственост;

- да организира, контролира, координира и отчита дейността по опазване на горите от пожари и охраната на горите и земите от горския фонд, дивеча и рибните ресурси във водните обекти, ползвани за любителски риболов;

- да организира и участва в разработването на прог­рами за обучение, подготовка и квалификация на служи­тели, ангажирани с охраната;

- да организира изготвянето и контролира изпълнение­то на проекти, планове и програми, свързани с опазване­то на горите от пожари;

- да контролира и координира дейностите на структу­рите и териториалните звена на Националното управление по горите, свързано с опазването на горите от пожари и охраната на земите и горите от горския фонд, дивеча и рибните ресурси във водните обекти, ползвани за люби­телски риболов58.

Специализирани акции на горските и ловните стражари се извършват със заповед на началника на Националното управление по горите - за територията на няколко регионални управления на горите. Акциите на територията на регионално управление се извършват със заповед на съответния началник на управлението, а акциите на територията на държавно лесничейство или държавна дивечовъдна станция се извършват със заповед на съответните им директори.



В този аспект проучването на действащата нормативна уредба показва ясен регламент на вътреш­ното взаимодействие (на подчиненост и координация) в държавната горска администрация по осъществяване на дейностите, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата.

Съвременната мисия на горските и ловните стражари, като служители по горите от държавната горска адми­нистрация, е да установят открито, продуктивно и полезно партньорство с обществото, като изпълняват функциите си по охрана на горите, дивеча и рибата в условията на прозрачност и отчетност и зачитане правата, достойнст­вото и нуждите на гражданите. Ключов елемент на това партньорство е взаимодействието на горските и ловните стражари с органите на държавната власт и местното самоуправление, охранителните фирми и гражданите. В теорията на управлението това взаимодействие е известно като външно взаимодействие.



Външното взаимодействие на горските и ловните стражари с посочените субекти трябва да се осъществява при спазване на следните принципи на партньорство: наличие на общи цели и интереси; ясно очертани задъл­жения на партньорите; точно определени очаквани резул­тати; незасягане на личната безопасност или интереси; задължителност на партньорството и добро познаване възможностите на партньора.

Обективните закономерности в развитието на демокра­тичното общество в Република България показват, че за осигуряването на ефективна охрана на горите, дивеча и рибата е необходимо обединяването на усилията не само на горските и ловните стражари, но и тяхното взаимо­действие с другите държавни органи, охранителните фирми и гражданите. Това взаимодействие е различно по характер, съдържание и форма на проявление. То се определя от видовете субекти, които си взаимодействат, от конкретните обществени отношения и правоотношения, които се пораждат и развиват.

Взаимодействието на горските и ловните стражари с посочените субекти като външно взаимодействие се характеризира с това, че при осъществяването му за него са валидни предложените принципи на партньорство. Този вид взаимодействие трябва да бъде постоянно осъществявано чрез действия от ръководствата на Нацио­налното управление по горите, регионалните управления на горите, държавните лесничейства и държавните диве­човъдни станции.

Външното взаимодействие трябва да има за цел предизвикването на ответна реакция от страна на партньо­рите - органите на държавната власт, органите на местното самоуправление, охранителните фирми и гражданите. По своята същност това е взаимодействие и върху самите партньори.


3.1. Взаимодействие на горските и

ловните стражари с органите на

държавната власт и местното

самоуправление
Осъществяването на определени държавни функции по охраната на горите, дивеча и рибата в Република България е възложено на централни и териториални органи на изпълнителната власт. Централен орган на изпълнителната власт, на който се възлагат тези функции, е министърът на земеделието и горите. Управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от горския фонд се осъществяват от държавната горска администрация - Националното управление. На него се възлагат и функции по управлението и контрола, свързани с опазването на дивеча във всички лов­ностопански райони. В съответствие с действащото законодателство министърът на земеделието и горите, началникът на Националното управление по горите, началниците на 16-те регионални управления на горите, директорите на държавни лесничейства и директорите на 39-те държавни дивечовъдни станции са органи на управление на изпълнителната власт. Те са ръководители на държавни институции, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт. Същите имат компетенциите да издават индивидуални административни актове59.

За ефективното осъществяване на възложените им функции посочените органи на изпълнителната власт си взаимодействат с други органи на държавната власт. За целта са създадени съответни консултативни органи за обсъждане на основни въпроси по управлението на горите и ловното стопанство.

Такъв консултативен орган към министъра на земеделието и горите е създаденият Национален съвет по горите. В него са включени представители на Министерството на земеделието и горите, Министерството на околната среда и водите, Министерството на вътрешните работи, Мини­стерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, Националното управление по горите, Института по гората към Българската академия на науките, Лесотехническия университет, Съюза на лесовъдите в България и други юридически лица с нестопанска цел, чиято дейност е свързана със стопанисването, опазването и охраната на горите.

Към Националното управление по горите такъв кон­султативен орган е и Ловният съвет, който взема решения относно организацията и управлението на ловното стопан­ство и опазването на дивеча в национален мащаб.



Създадените консултативни органи са предпоставка за осъществяването на добро взаимодействие на национално ниво между централните органи на изпълнителната власт по отношение охраната на горите, дивеча и рибата в Република България. С оглед осигуряване на по-добра опе­ративност е препоръчително двата консултативни органа да се обединят в един орган - Национален съвет по горите и лова.

Наред с централното държавно управление в страната се осъществява и местно управление от териториалните органи на изпълнителната власт. Местното управление е всъщност децентрализирано публично управление, което се проявява в две форми: държавно административно управление и местно самоуправление60. Административно-териториалните единици в страната са областите и общините. В общините има съставни административно-териториални единици - кметства и райони. Всички те имат територия, граници, население, наименование и административен център. Териториални органи на изпълнителната власт са областните управители и кметовете на общини.



Областните управители провеждат държавната политика в областта, като координират работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на областта и взаимо­действието им с местната власт - кметовете на общини и общинските администрации. Той е териториален изпъл­нителен орган на централната държавна власт и осъществява държавното управление по места, като осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. Фигурата на областния управител възниква по системата на назначението и то е безсрочно. Той се определя с решение на Министерския съвет. Областният управител е орган с обща компетентност, въпреки че компетентността му е определена от неговата роля да осъществява деконцентрация на държавната власт с цел постигане на ефективна държавна политика.

Областната администрация има изцяло държавен характер и не повтаря необходимо всички направления на дейността, съществуващи в общинските администрации. Според характера на дейността, която извършват, адми­нистративните звена в областната администрация са обо­собени в обща и специализирана администрация. Дирекциите „Административен контрол, регионално раз­витие и държавна собственост“ от специализираните адми­нистрации на областните администрации подпомагат и осигуряват правомощията на областните управители, като разработват, организират и координират изпълнението на областни планове, стратегии и програми и проекти за развитието на горите61. Това предполага организирането на съвместни мероприятия между областните адми­нистрации и регионалните управления на горите.

Към 16-те регионалните управления на горите са създадени само съвети по лова. В последните са включени представители на областната администрация, регионал­ната дирекция на вътрешните работи, районната инспекция по опазване на околната среда и водите, ловните сдруже­ния и на други заинтересовани организации. Към регионал­ните управления на горите не са изградени съвети по управлението на горите.



Изразяваме мнение, че за подобряване ефек­тивността на взаимодействието по охраната на горите, дивеча и рибата на територията на областта е целе­съобразно преобразуването на съветите по лова към регионалните управления на горите в регионални съвети по горите и лова. Това ще даде възможност за обобщено и цялостно разискване на всички въпроси по взаимо­действието на областно ниво.

Кметовете на общини ръководят цялата изпъл­нителна дейност на общината. Те са териториални органи на изпълнителната власт в общината. Избират се за срок от четири години пряко от населението на съответната община. Кметовете на общини също са органи с обща компетентност и упражняват своите правомощия на територията на съответната община. Те функционират в две качества: като органи на местното самоуправление в общината и като административни органи. Като органи на изпълнителната власт те притежават специална компетентност, а във второто си качество са недържавни, общински органи62. Така кметовете на общини се явяват изпълнителни органи не само с властнически правомощия, произтичащи от местното самоуправление, но и с държав­но-властнически правомощия. Те насочват и координират дейността на специализираните изпълнителни органи, като организират изпълнението на задачите, които произтичат от законите63.

В този смисъл кметовете на общини имат конкретни компетенции по изпълнението на Закона за горите. Кметовете на общини и на населени места трябва да организират ежегодно доброволни формирования за га­сене на горски пожари, осигурени с инструменти за гасене на пожар, като определят сброния пункт при подаден сигнал за пожар. Списъците на участниците в добро­волните формирования трябва да се предоставят преди началото на пожароопасния сезон в Държавното лесничейство и в Регионалното звено „Пожарна и аварийна безопасност“ на съответната териториална служба на МВР.

В групите за гасене на пожар задължително се включват собствениците на гори и други недвижими имоти в горския фонд, живеещи на територията на населеното място. Кметовете организират транспортирането на гру­пите и другите участници от местното население до пожара.

Трайното засушаване в Р България през последните години на изследвания период, големият процент на иглолистните гори, неспазването на елементарни противопожарни правила в горите, а в някои случаи и умишлени палежи увеличиха в значителна степен пожарната опасност в горите. В периода 1998-2000 г. в страната са станали 1386 пожара. Вследствие на тях са засегнати и пострадали повече от 521 789 декара гори от горския фонд. Най-голям е броят на пожарите на територията на регионалните управления на горите – София - 229 бр., Кърджали - 150 бр., и Берковица - 148 бр. През 2001 г. пожарите в горския фонд са 660 бр., а през 2002 г. са 402 бр.

Горските пожари не представляват сериозна заплаха за живота на хората, но са свързани с нанасянето на значителни материални и често непоправими еко­логични щети. В специализираната литература автори защитават тезата, че това предизвиква криза, за овладяването на която се привличат допълнителни ресурси64. В тази връзка подкрепяме становището им, че в зоната на бедствието се налага взаимодействие между силите на няколко министерства - Министерството на от­браната, Министерството на земеделието и горите, Мини­стерството на вътрешните работи и доброволни граж­дански формирования.

За ограничаването на пожарите в горите и земите от горския фонд чрез провеждането на съвместни про­тивопожарни мероприятия е публикувана и съответна правна регламентация65.



Общинските съвети са органи на местното само­управление в общините. Те също имат обща компетентност за решаване на местни въпроси. Общинските съвети поемат и задачи по делегация от централната държавна власт. Те създават временни и постоянни комисии. В този смисъл като задача на местното самоуправление е опаз­ването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси.

За организирането на съвместни мероприятия по опазването на горите и земите от горския фонд На­ционалното управление по горите и неговите структури трябва да изготвят съвместни планове и програми за взаимодействие с органите на държавната и местната власт и с неправителствени организации и могат да сключват договори за тяхното изпълнение.



През изследваният период такива договори са сключени между Националното управление по горите и националните служби „Жандармерия“ и „Пожарна и аварий­на безопасност“ на МВР. Препоръчително е регионалните управления на горите да сключат местни договори с тери­ториалните служби на МВР - СДВР и РДВР. Някои регио­нални гранични сектори към Националната служба „Гра­нична полиция“ - МВР са подписали планове за съвместна дейност със съответни държавни лесничейства.

Изразяваме мнение, че проблематиката, отнасяща се до взаимодействието и координацията на горската и ловната стража с органите на МВР има съществено значение за противодействието на всякакъв вид право­нарушения, свързани с охраната на горите, дивеча и ри­бата. Практиката показва, че ефективността от рабо­тата на горската и ловната стража зависи до голяма степен от взаимодействието им предимно с полицейските органи. Тази проблематика е нова и се нуждае от конк­ретно задълбочено изследване. В тази връзка е необходимо разработването на самостоятелно научно изследване, имащо за предмет дейностите, свързани с взаимодейст­вието и координацията между горската и ловната стража и полицейските органи.

Към Държавните лесничейства са създадени като консултативни органи само комисии по ловно стопанство. Те включват представители на държавните лесничейства, държавните дивечовъдни станции, районните инспекции на околната среда и водите, районните полицейски управ­ления, общинските администрации и на лицата, стопа­нисващи дивеча.



За подобряване ефективността на взаимодейст­вието между органите на местно самоуправление и териториалните структури на Националното управление по горите е препоръчително комисиите по ловно сто­панство да се преобразуват в комисии по горите и лова. Това ще даде възможност за обобщено и цялостно разиск­ване на всички въпроси по взаимодействието на общинско ниво, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата.

От извършеното проучване се установи, че през изследвания период не са извършвани периодични съв­местни проверки на горските стражари със служителите от митниците и данъчната администрация. Проверките на ГКПП на територията на Регионалното управление на горите в Благоевград през 2003 г. установяват, че на тези пунктове не присъстват експерт-лесовъди, с което на прак­тика не е осъществяван физически контрол на изнасяната дървесина от служители на горското ведомство. Конста­тирана е и липса на пряка връзка между Държавна агенция „Митници“ и Националното управление по горите.

Не са извършвани насрещни проверки и от ловни стражари за законния произход на ловни трофеи и стра­нични горски продукти. Не са провеждани достатъчно и съвместни проверки с органите на КАТ - Пътна полиция и Държавната автомобилна инспекция при извозването с моторни превозни средства на незаконна сеч на дър­весина. Констатира се, че не навсякъде в страната е пос­тигнат необходимият синхрон между контролните горски органи и органите на МВР, участващи в съвместни меро­приятия с регионалните управления на горите.

Констатира се слабо взаимодействие между Мини­стерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите. Необходимо е предприемане на съвместни мероприятия с цел координиране на дейностите по опазване на горския фонд и охраната на защитените територии.

Наблюденията на взаимодействието на регионал­ните управления по горите, държавните лесничейства и държавните дивечовъдни станции с органите на съдебната власт - следствие, прокуратура и съд, показват, че то е слабо. В най-силно засегнатите от незаконна сеч градове в Република България – София, Благоевград и Пазарджик, по отношение на търсенето на наказателна отговорност на извършителите на престъпления на практика няма осъдени лица за незаконна сеч в горския фонд въпреки множест­вото образувани дознания. Съществуват единични случаи на осъдени лица със замяна на наказателната им отго­ворност с административно наказание. Препоръчително е провеждането на регулярни срещи с тези органи по реша­ването на конкретни казуси, свързани със законо­нарушенията, извършвани в горския фонд и ловносто­панските райони, както и за пресичане на корупционни прояви на отделни горски и ловни стражари.

Възможностите за извършване на корупционни действия от служителите по горите са: при лесовъдските мероприятия, при търговете за продажба на дървесина, при процедури по възлагане на обществени поръчки, при износ на дървесина и лицензиране на частна лесовъдска практика.


3.2. Взаимодействие на горските и

ловните стражари с охранителните

фирми
Охранителите от охранителните търговски дру­жества извършват превантивни действия по места, които са публична или частна собственост. Дейността на част­ните охранителни фирми е насочена към осъществяване на превантивни действия по отношение противодействието на престъпността, както и за ограничаване причините и условията, благоприятстващи извършването на правонару­шения. Дейността им се извършва въз основа на разре­шение, издадено от съответни компетентни органи на изпълнителната власт.

Проучването на действащото законодателство в периода 1998-2003 г. показва наличие на два лицензионни режима, свързани с осъществяването на частна охрани­телна дейност в Република България.

Първият лицензионен режим се отнася до разре­шаването от министъра на вътрешните работи или упълно­мощени от него длъжностни лица да се осъществява част­на охранителна дейност на търговци, регистрирани по Тър­говския закон66. Условията и редът за извършването на частна охранителна дейност се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи67. Контролът върху тази дейност се извършва само от полицейските органи на МВР. Частната охранителна дейност може да се извършва на територията на цялата страна или само на територията на отделни териториални служби на МВР - СДВР и РДВР, и включва следните видове дейности: лична (персонална) охрана на физически лица; охрана на ценни пратки и това­ри; охрана на обекти на железопътния транспорт; охрана на имуществото на физически и юридически лица, на сгради, помещения и стопански обекти и охрана с помощта на сигнално-известителна техника.

Вследствие на извършеното проучване не се уста­нови охраната на имуществото на държавната горска администрация - Националното управление по горите и неговите структури и териториални звена, на сгради, помещения и стопански обекти, на административни и производствени, складови и други сгради, помещения, дворни площи и имуществото в тях да се осъществява от частни охранителни фирми.

По посочения лицензионен режим могат да се създават и звена за самоохрана. Те могат да се създават от търговци и юридически лица за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество. Търговците и юридическите лица, получили разрешение за създаване на звена за самоохрана, могат да сключват договор със съответната териториална служба на МВР - СДВР или РДВР, за извършване на някои от следните дейности: охранително обследване на обектите; подбор и обучение на служителите на звената за самоохрана; помощ при организиране на охраната и участие в методи­ческото ръководство на звената за самоохрана. Тези зве­на не могат да бъдат използвани под каквато и да е форма за охрана на други обекти освен на тези, за които е получено разрешението.

При осъществяване на дейността си полицейските служители могат да си взаимодействат с физическите и юридическите лица, получили разрешение за извършване на охранителна дейност. Последните са длъжни да предо­ставят незабавно на органите на МВР всяка придобита информация относно извършена или извършваща се пре­стъпна дейност. Когато при осъществяване на дейността си в района на охраняваните обекти охранителите заловят нарушители, те са длъжни незабавно да уведомят най-близкото районно полицейско управление.

Изразяваме мнение, че структурите и терито­риалните звена на държавната горска администрация, които имат статут на юридически лица или търговски предприятия, могат да създадат звена за самоохрана за защита от противозаконни посегателства на техни собствени обекти и имущество в съответствие с приетия Закон за частната охранителна дейност през 2004 г. По този начин издръжката по охраната на техните обекти значително ще се намали.

Вторият лицензионен режим се отнася до охраната, осигурена от собствениците на гори за собствена сметка, съгласувано със съответното държавно лесничейство. В периода 1998-2003 г. този режим се е регламентирал с Наредба на министъра на земеделието и горите68. Към 01.12.2003г. горите на частни физически лица са 286 461 хектара.

Проучванията за изследвания период показват, че лицензи за опазване (защита и охрана) на гори и земите от горския фонд са издавани на физически и юридически лица наред с други дейности за осъществяване на частна лесовъдска практика но такава охрана не е използвана от собственици на гори.

С измененията и допълненията на вътрешното законодателство през 2003г. дейността за опазване на гори и земите от горския фонд отпада като упражнявана частна лесовъдска практика.69 Собствениците на гори, които ще организират за своя сметка охрана на горите си, са длъжни да назначават лица, които притежават квали­фикацията, изискваща се за горските стражари. Назнача­ването им трябва да се съгласува с държавното лесни­чейство. Директорите на държавните лесничейства и дър­жавните дивечовъдни станции трябва да издават на тези лица служебни карти по образец. Наетите за охрана лица могат да охраняват и да извършват проверки в горите и земите от горския фонд - собственост на оправомощилите ги лица. При констатирани нарушения охранителите могат да съставят констативни протоколи, които в 7-дневен срок трябва да се представят в съответното държавно лесни­чейство.

Ловните сдружения и българските юридически лица, на които е предоставено стопанисването на дивеча, могат да организират и собствена охрана на дивеча70. Ловните сдружения обединяват ловците от ловните дружини със съседни ловностопански райони. Те могат да учредяват на доброволен принцип регионални и национални ловни сдру­жения. Всички ловни сдружения организират охрана на предоставения за стопанисване дивеч в определените им ловностопански райони. Непосредствената охрана се осъ­ществява от ловни надзиратели, които осъществяват ох­раната на дивеча по охранителни участъци. Те трябва да имат лесовъдско образование или да са завършили спе­циализирани курсове за квалификация по програма, ут­върдена от Националното управление по горите. Ловните надзиратели имат правата на ловните стражари, с изключение да проверяват всички документи за лов, риболов, сеч, паша и ползването на лечебни растения, установени със Закона за лечебните растения, и да залавят и отвеждат нарушителите с неустановена самолич­ност в най-близкото поделение на МВР. Ловните надзи­ратели имат право да проверяват всички документи за лов и риболов, както и да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използ­вайки стоп-палка, утвърдена от министрите на земеделието и горите и на вътрешните работи.

Лицата, които стопанисват дивеча в гори и земи от горския фонд, върху които е учредено право на ползване на научни институти и висши училища, чиято научна и обра­зователна дейност е свързана с горското и ловното сто­панство, назначават ловна охрана в дивечовъдните уча­стъци за интензивно стопанисване на дивеча. За ловна охрана се назначават лица, които отговарят на изиск­ванията за ловен стражар.



Вследствие на извършения правен анализ на дейст­ващото законодателство, отнасящо се до осъществяване­то на частна охранителна дейност за охрана на горите, дивеча и рибата, могат да се направят следните обобщени изводи:

- липсва единен лицензионен режим за осъщест­вяването на частна охранителна дейност от физически и юридически лица за охрана на горите, дивеча и рибата;

- действащото законодателство предоставя ком­петенции на лица, които са наети от собственици на гори или ловни сдружения, да осъществяват възмездно охрана на горите, дивеча и рибата, близки до тези на държавните горски и ловни стражари;

- липсва регламент относно обучението и подготов­ката на лицата, назначени да осъществяват частна ох­рана на горите, дивеча и рибата;

- липсва регламент по отношение на взаимодейст­вието между наетите лица и държавните горски и ловни стражари;

- липсва регламент по отношение на отчетността и контрола на физическите и юридическите лица, осъщест­вяващи частна охранителна дейност за охрана на горите, дивеча и рибата.

Целесъобразно е Националното управление по гори­те да разработи отделна Наредба за осъществяването на частна охрана на горите, дивеча и рибата. В нея следва да се регламентират изрично условията, редът, изисквания­та за осъществяване, отчетност и контрол на физи­ческите и юридическите лица, на които се разрешава из­вършване на такава дейност. Тези лица не трябва да имат компетенциите на държавните горски и ловни стражари и да осъществяват административни дейности. Няма прак­тика в европейското законодателство, с която да се пре­доставят правомощия на собственици, търговци или юридически лица с нестопанска цел да осъществяват държавна административна дейност, тъй като същата е скрепена с прилагането на държавна административна принуда.

За подобряване на взаимодействието между държав­ните горски и ловни стражари и лицата, извършващи част­на охранителна дейност по охрана на горите, дивеча и ри­бата, е препоръчително в Националното управление по горите да се създаде Съвет за сътрудничество, в който да участват представители, извършващи такава дейност, и определени от началника на Националното управление по горите служители. Съветът трябва да обсъжда пробле­мите на частната охранителна дейност по охрана на горите, дивеча и рибата и да предлага мерки за решаването им. Той трябва да набелязва и конкретни форми за взаимодействие и сътрудничество, както и да отчита резултатите от него.
3.3. Взаимодействие на горските и

ловните стражари с гражданите
Важен елемент при реализиране на основните функции по охрана на горите, дивеча и рибата е и взаимодействието на горските и ловните стражари с гражданите. Това взаимодействие се проявява в две форми: взаимодействие с организации на гражданите и непосредствено взаимодействие.

Организациите на гражданите защитават и задо­воляват техните интереси. Те се формират по пътя на общи интереси между лицата, обединяващи се, за да постигнат определени цели. Организациите на гражданите биват всички възможни организации - дружества, сдружения, съюзи, обществени организации. Основни черти на орга­низациите на гражданите са: доброволност; цел; само­управление и съобразеност със закона71.

Своеобразна форма на организациите на гражда­ните са различни органи на обществеността, които се създават по производствено-отраслов или териториален признак в различните административно-териториални еди­ници или в държавни или обществени учреждения.

Сред организациите на гражданите особено място заемат обществените организации. Те са признати от за­кона доброволни обединения, които преследват опреде­лена цел, тясно свързана с държавното управление и ре­шаване на задачите за развитие на обществото. В тази връзка горските и ловните стражари трябва да си взаимо­действат предимно с такива обществени организации, чиито цели са подпомагане осигуряването на охраната на горите, дивеча и рибата на обслужваната от тях територия. Останалите организации на гражданите, за разлика от посочените обществени организации, могат да имат интереси и да преследват цели, които не съвпадат непре­менно с решаването на конкретни задачи по охраната на горите, дивеча и рибата, а които са насочени към за­доволяване на ограничени лични или групови интереси.

Обществените организации имат специален режим на образуване, промени в състава и прекратяване на дейността им. Те могат да бъдат: професионални съюзи; творчески съюзи; спортни дружества и организации; ре­лигиозни (верски) общности; синдикати и др. Те се разли­чават от политическите партии и не могат да си поставят политически цели, както и да извършват политическа дейност.

За подобряване качеството на социалните контакти и насърчаване участието на гражданите и техните орга­низации като потенциални партньори при решаване на проблемите, свързани с охраната на горите, дивеча и ри­бата, през изследвания период са провеждани работни научни конференции с представители на заинтересувани обществени и международни организации по тези въпроси.

Проучванията показват, че на национално, регио­нално и местно ниво не са сключвани договори за органи­зирането на съвместни мероприятия по опазването на горите, дивеча и рибата и не са изготвяни съвместни планове и програми за взаимодействие с неправителствени организации. Вследствие на актуализация на подзако­новата нормативна уредба, имаща отношение към подобря­ване на това взаимодействие, се очакват конкретни резул­тати.

Един от факторите, стимулиращ противоправно поведение, е отчуждението между хората. Социалната ано­нимност създава условия за извършване на админист­ративни нарушения и престъпления в горите и ловносто­панските райони. Доказателство за това е високото ниво на извършваните правонарушения в тях и ниската съби­раемост на глобите по наказателните постановления и броя на осъдените лица.



Непосредственото взаимодействие на горските и ловните стражари с гражданите способства за системното изучаване на потребностите от охрана на горите, дивеча и рибата. Това позволява по-оперативно решаване на възникнали въпроси и дава възможност да се реагира бързо и резултатно на сигналите, подавани от местното население.

Проучванията по отношение на непосредственото взаимодействие показва, че има добро сътрудничество между горските и ловните стражари и гражданите. Последните често са инициатори на проверки на лица, извършили административни нарушения или престъпления в горите и ловностопанските райони.

Препоръчително е ловните и горските стражари да планират и провеждат мероприятия за индивидуална ра­бота с гражданите от рискови социални групи - роми, лица без доходи и др. Те трябва периодично да информират и кметовете на райони и кметства за състоянието на охраната на горите, дивеча и рибата и за характерните правонарушения с оглед предприемането на конкретни мерки за отстраняване на причините и условията, способ­стващи за тяхното извършване чрез създаването на доб­роволни формирования.


Каталог: 264
264 -> Семинар "Млади лидери за устойчиво бъдеще"? "Млади лидери за устойчиво бъдеще"
264 -> Превод и създаване на гпи на български
264 -> Социална и превантивна медицина, медицинска статистика, педагогика и психология
264 -> Умения за общуване в екипа (вътрешна комуникация)
264 -> Техническа спецификация (пълно описание на предмета на поръчката)
264 -> На Ваш сигнал #2643 от 03. 02. 2013г
264 -> Математика и Информатика
264 -> Литература: Аврамов Ат., Ст. Грозев


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница