Глава втора ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ГОРСКИТЕ И

Глава втора

ЗАДАЧИ И ПРАВОМОЩИЯ НА ГОРСКИТЕ И

- да пазят поверените им охранителни участъци от незаконни ползвания и повреди;

- да изискват спазването на правилата за сеч и други ползвания от горите, опазването на горите в защитените територии и обекти, граничните и другите знаци в горите, съоръженията и сградите в горския фонд и други обекти в границите на поверените им участъци;

- да проверяват всички документи за сеч, паша, лов, риболов и за другите ползвания на горите;

- да опазват дивеча и рибното богатство в повере­ните им участъци и залавят нарушители;

- да следят за спазване на противопожарните правила, а при пожар да вземат мерки за неговото ограничаване и потушаване

- да спират превозните средства, които превозват дървен материал и други горски продукти, за проверка на техния произход;

- да следят здравословното състояние и хигиената на горите в поверените им участъци и при нужда да сигна­лизират в държавното лесничейство;

- да не допускат извършването на незаконно строи­телство и разработване на земи от горския фонд; при установяване на такива нарушения в тридневен срок да уведомяват директора на ДЛ, който е длъжен да уведоми органите по териториално и селищно устройство;

- да съставят актове за констатирани нарушения на този закон по реда на ЗАНН;

- да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, които са послужили за неговото извършване;

- да проверяват складове и дървопреработващи предприятия за произхода на облия и преработения дървен материал и странични ползвания;

- да охраняват защитените видове животни и растения и да следят за спазването на режимите на защитените територии и защитените зони в определения им район на дейност;

- принудително да отвеждат нарушителите с неуста­новена самоличност в най-близкото поделение на МВР;

- да имат правата и задълженията по чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за МВР²⁷.

С подзаконов акт са конкретизирани задачите на отделните длъжности в горската стража.

- да пази от незаконно ползване и повреди горите, земите и граничните знаци на горите, съоръженията и сградите и други обекти в горския фонд, обслужващи дейността на държавното лесничейство, в границите на поверения му охранителен участък;

- да следи и сигнализира за санитарното състояние на горите;

- да отбелязва пъновете на незаконно отсечените дървета с червена боя и при установени нарушения да съставя констативен протокол, който да представя на прекия си ръководител;

- да изисква спазването на правилата за сеч и извоз на дървесината и другите ползвания от горите;

- да проверява документите за сеч и извоз на дървесина, както и тези за транспортиране на дървени материали, позволителните за паша, лов, риболов и страничните ползвания от горите;

- да извършва проверки в дъскорезници, складове и борси на облите и фасонираните дървени материали, да отбелязва проверката в дневника и да съставя констативен протокол;

- да следи за спазване на противопожарните пра­вила в горите, а при възникнал пожар да организира дейността за неговото ограничаване и потушаване;

- да опазва дивеча и рибата;

- да санкционира извършителите на незаконно строителство и разработване на земи в горския фонд;

- да извършва проверки по сигнали и да взема необ­ходимите мерки за залавяне на нарушителите и задър­жане на вещите - предмет на нарушението, както и вещи­те, послужили за неговото извършване;

- да води дневника по образец²⁸.

Дейността на горските стражари от Подвижната горска стража се ръководи от началника на регионалното управление на горите, когато се организира за осъществяване на контрол върху територията на регионалното управление, и от директора на държавното лесничейство за осъществяване на контрола върху района на лесничейството.

- да спират за проверка превозни средства, превозващи дърва за огрев, дървени строителни мате­риали, дивеч, риба и други горски продукти, включително и преработени такива; когато не са придружени с документи, доказващи законния им произход, или не са маркирани по съответния ред, се задържат, а на лицата, които ги превозват, се съставят актове;

- да предават задържаните средства и премети на нарушението за отговорно пазене в определените от директора на държавните лесничейства места;

- да водят дневник за проверените превозни средства на контролен горски пункт (Приложение № 12) и опис на задържаните на отговорно пазене вещи;

- да заверяват проверените фактури, позволителни, превозни билети и други документи с гриф „проверено“ с дата и подпис на проверяващия.

Със Закона за лова и опазване на дивеча на горските стражари в поверените им охранителни участъци се възлагат задачи и имат правата на ловни стражари²⁹. Ловните стражари изпълняват задачи в поверените им охранителни участъци и имат правата на горските стражари по Закона за горите. Това определено спомага за повишаване ефективността от дейността на двата вида специализирани стражари, които са служители по горите.

Задачите на ловните стражари са:

- да охраняват дивеча и рибата;

- да следят за спазването на режима за стопа­нисване и ползване на дивеча;

- да следят за състоянието на дивеча и изпълне­нието на ловностопанските мероприятия в поверените им участъци;

- да проверяват всички документи за лов, риболов, сеч, паша и ползването на лечебни растения, установени със Закона за лечебните средства;

- да извършват проверки на личния багаж на лову­ващите лица;

- да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палка и зелена сигнална лампа за моторните превозни средства със специален режим на движение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи;

- да съставят актове за констатирани нарушения по този закон;

- да задържат вещите - предмет на нарушението, както и вещите, послужили за неговото извършване;

- да следят за спазване на противопожарните пра­вила;

- да опазват специализираната фуражна база, из­градените ловностопански съоръжения, сгради др. обекти в поверените им охранителни участъци;

- да следят за опазването на сватбовищата и токо­вищата;

- да следят за щети, нанесени от и на дивеча;

- да залавят и отвеждат нарушителите с неуста­новена самоличност в най-близкото поделение на МВР;

- да регулират числеността на хищниците, подиве­лите и скитащите кучета и котки;

- да охраняват защитените животински видове и да следят за спазването на режимите в защитените тери­тории.

В съответствие със Закона за горите служителите по горите, в категорията на които влизат горските и ловните стражари, изпълняват специфични правнорегла­ментирани задачи, свързани основно с охраната на горите, дивеча и рибата в Република България. Спецификата на дейността им предопределя и правото да притежават и прилагат различни по вид и характер правомощия. Харак­терното за правомощията на горските и ловните стражари е, че същите са точно и изчерпателно регламентирани в специалните закони - Закона за горите и Закона за лова и опазване на дивеча.

Предоставените на горските и ловните стражари правомощия не могат да бъдат допълвани и разширявани с подзаконови нормативни актове. С такива може да се урежда само редът за тяхното използване.

Понятието „правомощие“ се определя като законно право за извършване на нещо³⁰. Правомощието е пред­видената от закона възможност на участника в правоотно­шението да осъществява определени действия или изиск­вания от другите участници в това правоотношение³¹.

Автори свързват системата от правомощия с дей­ност по осъществяване на държавната власт, а от там - с държавната администрация и нейните органи. В този аспект възложените задачи на горските и ловните стражари, произтичащи от държавните функции на дър­жавната горска администрация, и предоставените им от закона правомощия влизат в противоречие с основните принципи за изграждането на държавната администрация поради факта на трудовоправните им отношения с органите по управление на тази администрация.

По смисъла на наказателното право горските и ловните стражари имат статут на длъжностни лица, които осъществяват служба в държавно учреждение, но специалните закони не са им признали изрично статута на „органи на държавната власт“. В Закона за горите и Закона за лова и опазването на дивеча са регламентирани само органите на управление в Министерството на зе­меделието и горите, Националното управление по горите и неговите териториални структурни звена. Когато служите­лите към тези органи са натоварени с упражняването на властнически функции, те следва да имат признат статут на „органи на държавната власт“³². Когато тези служители осъществяват държавни функции, назначени са на постоянна щатна длъжност в апарата на държавната администрация и получават възнаграждение от държавния бюджет, те следва да имат статут на „държавни служи­тели“. Прилагането на правомощията означава извърш­ване на държавна принуда от органи на държавната власт по отношение на личността на нарушителя. Тази принуда трябва да се осъществява само в съответствие с правните норми, които регламентират основанията и реда за тяхното реализиране, както от държавни служители, така и от извънщатни служители на съответната администрация. В тази връзка е необходимо регламентирането в Закона за горите на неприкосновеност на служителите по горите при изпълнение на техните служебни задължения, защото те представляват цялото общество. Те следва да се намират под защитата на закона. Неприкосновеността трябва да се изразява в специална защита на живота и здравето им.

В специализираната литература някои автори защитават тезата, че за постигането на държавни цели следва да се прилагат два основни метода от държавните органи за въздействие върху съзнанието на гражданите - на убеждението и на принудата³³. Други автори акцентират върху властническия метод на регулиране във всички сфери на държавното управление, който се прилага независимо от това, дали за адресата се дават права или се въвеждат забрани³⁴.

Имайки предвид посочените законови и теоретични положения, изразяваме мнение, че горските и ловните стражари следва да реализират предоставените им по закон правомощия чрез прилагането както на властническия метод, така и на методите на убеждение и принуда.

В настоящото изложение се разглеждат право­мощията на служителите по горите, горските стражари, ловните стражари и ловните надзиратели. Изследват се предпоставките, при които те се считат за приложени законосъобразно и не носят след себе си наказателна отговорност. Направен е опит за класификация на прилаганите мерки за административно въздействие от тези категории служители, като се изследва и анализира приложното им поле.

В специализираната административно-правна лите­ратура има различни становища по въпроса за класи­фикацията на мерките за административна принуда, прила­гани от органите на държавната власт³⁵.

В българската правна теория се възприема, че кла­сификацията на административната принуда включва: пре­вантивни административни мерки, преустановителни адми­нистративни мерки, възстановителни административни мерки, мерки за административно-процесуална принуда и административни наказания.

Някои автори подразделят принудителните админи­стративни мерки на: административно-превантивни мерки, мерки за административно пресичане (преустановяване) и мерки за административно наказване³⁶.

Ръководейки се от посочената класификация и съпоставяйки предоставените от закона правомощия на горските и ловните стражари, мерките за администра­тивна принуда, осъществявани от тези категории служи­тели, могат да се класифицират аналогично на преван­тивни, за административно пресичане и за админист­ративно наказание.

Предоставените по закон правомощия на горските и ловните стражари да проверяват документи за само­личност, за сеч, лов и риболов, за спиране и проверка на моторни превозни средства, проверка на ловния багаж на ловуващите лица имат превантивен характер. Те могат да бъдат отнесени в групата на административно-пре­вантивните мерки. По този начин превенцията е уста­новена законодателно като основно направление в дей­ността на горските и ловните стражари.

Мерките за административно пресичане (преус­тановяване) са предназначени да преустановят, да пре­секат продължаването на едно вече започнало право­нарушение и носят характера на превантивно въздействие. С тях се цели да се възпрепятства нарушителят да продължи действията си и да бъдат предотвратени по-нататъшните вреди от правонарушението. Към тези мерки, реализирани от горските и ловните стражари, се отнасят: прилагането на физическа сила и помощни средства; задържането на вещи - предмет на нарушението; при­нудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на МВР; задържане на правонарушителите, които не се подчиняват или оказ­ват съпротива.

Автори³⁷ обръщат внимание на някои важни особености при прилагане на принудителните мерки за административно наказване, като: материално-правни предпоставки на процеса за прилагане; принципи и стадии на процеса; особености в административно-процесуалната дейност; особености на отделните стадии на процеса, като производство по издаване на акта за принудителната административна мярка; процесуални гаранции за за­конност на актовете и тяхното изпълнение. Посочените особености важат и за дейността на служителите по горите. Наред с това следва да се обръща внимание, че служителите по горите трябва да имат голяма оперативна самостоятелност и тяхната оперативна преценка може да се прояви във: вземане на решение или въздържане от прилагане на мерки за административна принуда; пре­ценка на момента, в който да се приложи мярката, и конкретното съдържание на принудителната администра­тивна мярка.

В чл. 113, ал. 1 от Закона за горите е указано, че нарушенията на закона „се установяват с актове на служителите по горите или на служители на МВР, упълномощени от министъра на вътрешните работи след съгласуване с министъра на земеделието и горите, а наказателните постановления се издават от министъра на земеделието или от упълномощени от него длъжностни лица“.

Правомощието за служителите по горите да съставят актове за констатирани административни нарушения, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата, е предпоставка за реализиране на административно-наказателна отговорност.

За разлика от прилагането на принудителни административни мерки, налагането на административни наказания е правораздавателна дейност. Тя се осъщест­вява чрез правораздавателни актове - наказателни поста­новления, издавани най-често от специални органи на ад­министрацията, наричани административни юрисдикции³⁸. Те влизат в законна сила и не могат да бъдат отменяни впоследствие от органа, който ги е издал.

Контролът върху дейността на административно-наказващите органи се осъществява от районните и окръжните съдилища, пред които актовете (наказателните постановления) могат да бъдат обжалвани и съответно да бъдат изменени или отменени от тях³⁹.

Много съществена е разпоредбата на новата ал. 4 на чл. 113 от Закона за горите, с която се регламентира, че „не подлежат на обжалване наказателните постановления, с които е наложена глоба до 100 лв. включително или е постановено отнемане в полза на държавата на вещи, чиято стойност е до 1000 лв., или обезщетението за при­чинените щети е на същата стойност“.

Наказателните постановления много често са в тези граници, а правната норма допринася за по-бързо протичане на административното производство, както и за „процесуална икономия“, което води до освобождаване на съда от маловажни дела с незначителен интерес. Нормата спомага и за увеличаване процента на събраните глоби, който през периода на настоящото изследване е много нисък.

Вследствие на извършените проучвания и наблю­дения относно ефективността от административно-нака­зателната дейност, осъществявана от горските и ловните стражари, се установи, че липсват необходимите правни знания както при актосъставителите, така и при ръководителите, издаващи наказателни постановления. Голяма част от наказателните постановления при обжал­ването им в съда поради допуснатите процесуални нарушения и пропуски се видоизменят или отменят. Анализът на констатираните административни нарушения от горските стражари показва, че основно такива са: извършвани от фирмите, имащи право официално да извършват дървопреработвателна дейност; кражби чрез добив на повече дървесина от спечелената при търг; кражби от други обекти, като се използват междинни складове за узаконяване на добитата дървесина; неорга­низирани нарушители, които продават обла дървесина или готова продукция.

Целта на проверките е да не се допуска извършва­нето на нарушения, свързани с охраната на горите, дивеча и рибата. При тези проверки освен разрешителните се проверяват и документите за самоличност на право­имащите лица за съпоставяне на данните. Това предполага извършването на определени действия, аналогични с тези на полицейските органи при установяване на самолич­ността на лица.

Горските и ловните стражари, които извършват проверката, трябва да преценят дали предоставените налични документи или получените сведения и данни за лицето са достатъчни за установяване на самоличността. В случай, че съществува съмнение относно достоверността на документите или на събраната информация, или същата е недостатъчна за установяване на самоличността, лицето следва да бъде отведено в най-близкото структурно звено на МВР. Това означава на практика прилагане от горските и ловните стражари на друго предоставено им по закон правомощие - принудително отвеждане на нарушителите с неустановена самоличност в най-близкото поделение на МВР.

Установяването на самоличността на лице се из­вършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето. Допуска се установяването на самоличността да се извършва и чрез сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, както и друг начин за събиране на достоверни данни.

В съответствие със Закона за българските докумен­ти за самоличност това са: лична карта; паспорт и свидетелство за управление на моторно превозно средство⁴². Трябва да се има предвид, че документите, които могат да заместват паспорта, са временен паспорт за завръщане в Република България, граничен пропуск и временен паспорт за окончателно напускане на Република България.

Документите за самоличност се проверяват и се записват техните данни, когато се съставя акт за извър­шено нарушение. Проверките на документите трябва да се извършват правомерно и тактически правилно от горските и ловните стражари, за да не се създаде опасност за здравето и живота както на проверяваното лице, така и на проверяващия. Препоръчително е проверката да се из­вършва най-малко от двама горски или ловни стражари при спазване правилото на триъгълника. Стражарите следва да си разпределят функциите на проверяващ и обезпечаващ, като застанат на безопасно разстояние, готови при необходимост за бърза реакция, за използване на физическа сила, помощни средства или оръжие.

Проверяващият стражар трябва да извършва проверката, като следи за истинността на документите, а обезпечаващият стражар да наблюдава поведението на проверявания и да има готовност да реагира при нужда.

За проверки, които се извършват в тъмната част на денонощието, е необходимо допълнително осветление, ка­то при осветяване на документите светлината трябва да се насочва към проверяваното лице, а проверяващият стра­жар да остава откъм тъмната страна.

Когато проверката се извършва от един горски или ловен стражар, той трябва да изчака, докато лицето или лицата се придвижат на подходящо място, което е по-добре естествено осветено или открито.

Когато проверяваните лица са малолетни или непълнолетни, горските и ловните стражари задължително трябва да установят и уведомят родителите или лицата, които изпълняват родителски функции, за потвърждаване самоличността на малолетния и непълнолетния.

При извършване на проверките горските и ловните стражари трябва да проявяват наблюдателност, да насочват своето внимание за забелязване и откриване на лица, които с поведението си пораждат основателно съмнение, че са извършили, подготвят се да извършат престъпление или правонарушение в горските и ловностопанските райони.

Преди да започне проверката на документите, ли­цето трябва да се наблюдава, като се обръща особено внимание за наличие на огнестрелно или хладно оръжие, както и на други опасни предмети, които биха могли да се използват срещу горските или ловните стражари. По време на проверката проверяващите стражари трябва да държат под контрол лицата, като следят техните реакции. Необходима е постоянна готовност за успешно противо­действие при евентуална съпротива или агресивно поведе­ние. Ако лицето реагира чрез съпротива, то веднага трябва да се застави да легне на земята, като дръпне ръцете и краката си, след което се извършва проверка за наличие на оръжие или опасни предмети.

По-различно е законодателното формулиране на това правомощие за ловните стражари предвид специ­фиката на техните задачи. Те могат да спират за проверка превозни средства в поверените им охранителни участъци, използвайки стоп-палка и зелена сигнална лампа за МПС със специален режим на движение по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите и министъра на вътрешните работи⁴⁴. В тази връзка ловните стражари мо­гат да спират всички превозни средства, а не само онези, които превозват дървен материал и други горски продукти.

Предоставените по закон правомощия са с цел да се противодейства основно на бракониерския лов, който се извършва денем, но в повечето случаи и нощем. Спирането може да се извършва както на постоянните, така и на временно изградени контролни горски пунктове, а също така направо на пътя.

Проверката на превозните средства трябва да се извършва внимателно и по начин, който не уронва честта и достойнството на гражданите, уверено и спокойно, без проява на мнителност или отправяне на обидни думи и обвинения. Тя трябва да включва проверка на документите за самоличност на лицата в превозното средство; про­верка на свидетелството за правоуправление на водача; проверка на документите на превозното средство и на превозвания товар; проверка на превозното средство.

Извършените проверки на транспортни средства показват, че в редица случаи дървесината не е придру­жена от изискуемите първични документи, доказващи произхода й. Върху същата не са положени съответните марки. Не са редки случаите, при които проверяващите горски стражари се натъкват на фалшиви или подправени документи.

Потребителите на такава дървесина са предимно лица от местното население, които проявяват интерес към дървесина в обло състояние. Същата се преработва в гатерите, сушилните или цеховете за изработка на мебели. В повечето случаи не се издават фактури, а нарушителите притежават касови бележки, издадени от цеховете за пре­работка.

Спирането и проверките на превозни средства трябва да се извършват при вземане на сериозни мерки за сигурност и гарантиране на личната безопасност на гор­ските и ловните стражари. Те се изразяват в готовност за въздействие чрез предупреждение, употреба на физическа сила, помощни средства или оръжие. Препоръчително е това да се извършва по възможност от двама горски или ловни стражари, като единият охранява партньора си.

При извършване на проверка на превозни средства горските и ловните стражари не трябва да посягат с ръка към тях, да се навеждат и пъхат главите си през отворени прозорци. При проверка на багажник на превозно средство те трябва да разпореждат на водача сам да го отвори, като застават в страни от превозното средство с ръка върху служебното оръжие.

При проверка на товарен автомобил, ако има данни, че превозва незаконно отсечена дървесина, незаконно уловен дивеч или риба, горските или ловните стражари трябва да разпоредят на водача най-напред да слезе от автомобила, като не трябва да застават пред вратата на водача и да не правят опити да се качат при него. Те следва да разпоредят на водача сам да отвори всички врати на автомобила, за да осигури достатъчна видимост в него, като предостави и всички видове документи за проверка.

При проверка на водач на мотоциклет горските или ловните стражари трябва да застават от дясната страна на мотоциклета. Конструктивните особености на лявата му част позволяват да се крият различни вериги, ножове и други хладни оръжия, които могат да послужат за нападение.

За всяка извършена проверка е необходимо да се състави протокол по образец, който се подписва от проверяващия, проверения и поне един свидетел. Екземп­ляр от протокола се предоставя на проверявания.

Наблюдението на практическата реализация на това правомощие показва, че тактическите действия се спазват и извършват само при съвместните акции на горската и ловната стража с органите на полицията и жандармерията. В това отношение са наложителни съответни законодател­ни мерки за конкретизиране правомощията на горската и ловната стража и реда за тяхното осъществяване.

Със Заповед на началника на Националното управ­ление по горите през 2003 г. се конкретизират изисква­нията при спиране на МПС от служителите по горите⁴⁵. Те имат право да спират пътните превозни средства, да про­веряват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и документи, свързани с управляваното превозно средство.

Служителите по горите имат право и да проверяват документите за превозвания дървен материал, странични ползвания, трофеи, паднали рога, дивеч или разпозна­ваеми части от тях.

При констатиране на нарушения, за които нямат право да съставят актове за административни нарушения, служителите по горите придружават превозното средство до най-близкото районно полицейско управление, а когато това е невъзможно, в срок от 24 часа да представят чрез началника/директора си писмен доклад до началника на съответното полицейско управление. Често спирането на превозни средства от служителите по горите е свързано с нарушаване на реда, установен от забранителни знаци, поставени на горските пътища и местата в горския фонд⁴⁶.

Служителите по горите спират превозните средства със светлоотразителна стоп-палка с надпис „НУГ“. Те не могат да използват друг вид стоп-палка, освен предо­ставените им срещу заповед, както и да ги преотстъпват на други лица. При проверката трябва да носят със себе си оригинал на заповедта.

Сигнал за спиране може да бъде подаден и от дви­жещ се автомобил със специален режим на движение. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина.

При спиране на превозни средства служителите по горите трябва задължително да са облечени в униформено облекло, а когато проверките се извършват по пътищата от републиканската пътна мрежа, да използват и светло­отразителни жилетки с надпис „НУГ“⁴⁷.

При спиране на превозните средства служителите по горите трябва ясно и точно да се представят на водача, като се легитимират със служебната си карта.
2.1.3. Проверки на личния багаж на ловуващи лица
Ловните стражари имат право да извършват проверки и на личния багаж на ловуващи лица⁴⁸. Такива проверки могат да извършват и горските стражари. Това тяхно правомощие се реализира по аналогичен начин като правомощието на полицейските органи да извършват проверки на лични вещи.

Целта е да се открият и изземат по принудителен начин предмети и документи, които ще послужат като ве­ществени доказателства при документиране на извър­шеното нарушение. Обект на тази проверка не са тялото и дрехите на ловеца, а само носеният от него личен багаж.

По правило проверката на личния багаж на ловуващи лица се съчетава с установяване на тяхната самоличност.

В началото на проверката ловните стражари трябва да разпоредят на проверяваното лице само да извади личните вещи, които се намират в личния му багаж, да покаже съдържащите се в него вещи и да представи необходимите документи.

С цел да бъдат запазени веществените доказа­телства е необходимо ловните стражари да следят проверяваните лица да не изхвърлят вещи и предмети от проверявания багаж.

Проверката на личния багаж на ловуващи лица трябва да се отразява в протокол–образец.

Тези проверки, извършвани от ловните стражари, се свързани с висока степен на риск както за тях, така и за други лица, които присъстват. Това налага повишено внимание и правилен избор на варианти за осъщест­вяването им.
2.1.4. Задържане на вещи, предмет на нарушение или послужили за извършване

на нарушение

Това правомощие е предоставено на горските и ловните стражари с оглед пресичане на започналото пра­вонарушение и възпрепятстване на нарушителя за по-нататъшни вредоносни действия. Наред с това трябва да се задържа предметът на нарушението, който може да се използва като веществено доказателство при докумен­тиране на нарушението, както и за обезпечение и частично възмездяване на нанесените вече щети на горите, дивеча и рибата.

Вещи и предмети на нарушения са дървесината, страничните ползвания, дивеча и рибата. Вещите, използ­вани при нарушението, могат да бъдат превозни средства, резачки, триони, оръжие, капани, мрежи, въдици и др. Правомощието има близки по характер черти с конфис­кацията и често се бърка с нея.

Следва да се има предвид, че конфискацията на имущество може да се постанови само от надлежен съд при точно определени в закона случаи, докато задър­жането на вещи е административно правомощие. При реализирането му е необходимо да се състави протокол–образец.

Задържаните вещи и предмети следва да се съхраняват в охранявани помещения или терени до произнасяне на компетентните съдебни органи.
2.1.5. Проверка на складове и

дървопреработващи предприятия
Горските стражари имат правомощие да проверяват складове и дървопреработващи предприятия за произхода на облите и преработените дървени материали и странични ползвания⁵⁰.

Характерът на дейността на горските стражари налага по необходимост наличието на това правомощие. Няма предвидена такава възможност за ловните стра­жари. Правомощието има принудителен характер и е мно­го „деликатно“, понеже се доближава до конституционно защитения принцип за неприкосновеността на жилището, която се гарантира и от наказателното законодателство.

Законодателят е имал предвид, че обект на про­верка от горските стражари са само складове и дърво­преработващи предприятия. Той не включва като обект на проверка жилището на проверявания собственик. В много от случаите към жилищата има гаражни помещения и при­строени други постройки използвани, за съхраняване на объл и преработен дървен материал, както и на странични ползвания.

Нарушителите често се опитват да спекулират, настояват за постановления от прокурора и съда за обиск, претърсване и изземване. Въпреки аналогичните действия при проверката на складове и дървопреработващи пред­приятия и при обиска, претърсването и изземването от тях следва да се има предвид същественото им разграниче­ние.

Обиск, претърсване и изземване се извършват от компетентни държавни органи, когато се предполага, че в тях се намират вещи или предмети, които имат значение за следственото дело. Тези процесуални действия се разре­шават само от съда, а в неотложни случаи съдът се уведомява в срок от 24 часа. Действията се извършват винаги през деня в присъствието на собственика или обитателя на помещението и на поемни лица. Такива действия съдът не може да възложи на горските стражари, тъй като те не са оправомощени от закон за това.

Случаите за извършването на проверки на складове и дървопреработващи предприятия от горските стражари са изрично конкретизирани. В практиката по прилагането на това правомощие горските стражари обикновено привличат органите на полицията, както и кметовете на кметства или общини, тъй като последните имат и определен обем от полицейски правомощия⁵¹. За извърше­ната проверка се съставя протокол-образец, който се подписва от проверяващия, проверения и едно поемно лице. При констатирани закононарушения се уведомява незабавно районният прокурор.

В съответствие със Закона за МВР и Закона за местното самоуправление и местната администрация кметовете на общини имат правомощия да установяват самоличността на лица, да извършват проверки в поме­щения въпреки несъгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие, да задържат лица, да извършват личен обиск и проверка на лични вещи и превозни средства, да използват физическа сила и помощни средства, както и да използват оръжие. Тези правомощия кметовете на общини могат да осъществяват на съответната територия до пристигането на полицейски орган.

Правният анализ показва, че кметовете на общини имат по закон по-голям обем от полицейски правомощия, отколкото тези, предоставени на горските и ловните стражари. Липсата на законодателна установеност като „органи на горската и ловната стража“ във всички случаи при прилагане на посочените правомощия следва да се изчаква идването на полицейски органи.
2.1.6. Принудително отвеждане на нарушители

с неустановена самоличност в поделенията

на МВР
Горските и ловните стражари имат правомощие при­нудително да отвеждат нарушителите с неустановена само­личност в най-близкото поделение на Министерството на вътрешните работи⁵².

Преди да пристъпят към принудителното отвеждане на лица, горските и ловните стражари трябва да получат възможно най-пълна информация относно извършеното нарушение и по възможност да преценят някои лични особености на тези лица - агресивност, склонност към бягство и др. Стражарите трябва предварително да изяснят маршрута на придвижване и да вземат решение как да бъдат отведени лицата, със или без белезници. Ако такива са поставени предварително, следва да се провери тяхната надеждност.

Принудителното отвеждане засяга в определена степен правата и законните интереси на гражданите, което налага правомерното и тактически правилното му извърш­ване. То не трябва да създава опасност за здравето и жи­вота на проверяваното лице и на служителите по горите. Правомощието се използва само когато е наложително с цел изпълнение на възложените функционални задължения - извършени сериозни нарушения по охраната на горите, дивеча и рибата, които налагат административно или наказателно санкциониране на нарушителя.

Като специфична административна дейност с принудителен характер, осъществявана от горските и ловните стражари, за реализиране на правомощието им принудително да отвеждат нарушители с неустановена самоличност в поделенията на МВР, то е съпроводено с извършването на допълнителни действия като личен обиск и конвоиране. Такива правомощия все още не са предоставени по закон на горските и ловните стражари. Това изключително затруднява правилното осъществяване на правомощието - принудително отвеждане в поделенията на МВР, и застрашава личната безопасност на стражарите. Препоръчително е посочените правомощия да бъдат предоставени по законодателен ред на горските и ловните стражари.

Лицата обикновено се отвеждат с поставени на ръ­цете им белезници, а при опит да избягат, да посегнат на живота си или на живота на други лица спрямо тях може да се използват физическа сила и помощни средства. Из­ползването на физическа сила и помощни средства трябва да бъде преустановено незабавно след постигане целта на приложената мярка.

Неустановената самоличност обикновено препят­ства съставянето на акт и оттам налагането на админи­стративно наказание. Нарушителите най-често отричат за наличието на документи за самоличност, представят се с чужди имена или с имена на несъществуващи лица. Самоличността им трябва да се изяснява впоследствие от органите на полицията, които имат по закон такива правомощия, на основание искане, отправено от служи­телите по горите.

Отвеждането на лицата може да се извърши пеша или с автомобил.

Отвеждането пеша на нарушители трябва да се извършва най-малко от двама горски или ловни стражари за всеки нарушител. Единият от стражарите трябва да върви редом с нарушителя, а вторият да ги следва отзад, като наблюдава поведението на нарушителя и околната обстановка.

Когато отвеждането на нарушителя се извършва от един горски или ловен стражар, последният е длъжен да следва отзад нарушителя или да върви редом с него от дясната му страна. Стражарят може да хване задържания за дясната китка с дясната си ръка, а с лявата - задната част на лакътя така, че да може да го направлява. При отвеждане с белезници стражарят трябва да се движи зад нарушителя, леко вдясно и да наблюдава поведението на отвеждания. При необходимост трябва да хване белез­ниците в средата, като постави дясната си ръка на рамото на задържания така, че да го направлява. При опит за съпротива е достатъчно да натисне белезниците към земята, с което нарушителят ще загуби равновесие.

При отвеждане на къси разстояния и оказване на съпротива е препоръчително да се използва техниката на „захващане за врата“. При нея стражарят захваща косата или врата на нарушителя и го навежда силно назад, докато същият загуби равновесие. Придвижването е крачка по крачка, странично, като принуждава нарушителя да го следва, стъпвайки назад.

Когато отвежданото лице оказва съпротива или обстановката се усложни, отвеждащият го стражар вед­нага трябва да потърси начин да се свърже с други служители по горите, които да окажат помощ и да уведомят най-близкото поделение на МВР.

В случай на бягство на отвеждания нарушител горските или ловните стражари незабавно трябва да ин­формират подвижната горска стража и най-близкото поделение на МВР, като уточнят посоката на бягството и отличителните белези на лицето.

При отвеждане на нарушителите с автомобил преди въвеждането им в него стражарите трябва да изключат двигателя, като ключовете да са във водача. Извършва се проверка на купето за опасни или нежелани предмети. По време на настаняването на нарушителите в автомобила, когато стражарите са двама, единият от тях е осигуряващ и трябва да бъде в автомобила на задната седалка, като оказва съдействие при качването на нарушителите. Водачът трябва да застане от страната на качването и след това да заеме мястото си.

Когато нарушителите са повече от стражарите, предварително се осигуряват допълнителни автомобили.

Предаването на нарушителите на органите на МВР трябва да се извърши с докладна записка от горските или ловните стражари. При наличие на иззети вещи и пред­мети - обект на нарушение, същите се предават с прото­кол–образец.
2.1.7. Права и задължения по чл. 78, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за МВР
Горските стражари имат правата и задълженията като на полицейските органи да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции, но само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин. Това се налага при:

• 
  противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
  
• 
  задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива;
  
• 
  конвоиране на лице или при опит да избяга, да посег­не на своя живот или на живота на други лица⁵³.
  

- пресичане, преустановяване на извършваното не­законно противодействие или отказ чрез използване на физическа сила и помощни средства;

- реализация на съответна отговорност от виновното лице.

От буквалното тълкуване на текста на Закона за МВР се установява, че законодателят е предвидил на пър­во място използването на физическа сила (имат се пред­вид основно техниките на джудо, самбо, карате и др.), а когато това се окаже неефикасно - използването на по­мощни средства.

Помощните средства на полицейските органи включват: белезници, усмирителни ризи; гумени и електро­шокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета и коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за прину­дително спиране на превозни средства; устройства за от­варяне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни ма­шини; бронирани машини и вертолети⁵⁴ .

За законосъобразното реализиране на предоставе­ните правомощия на горските и ловните стражари да използват физическа сила и помощни средства, които имат полицейските органи, е необходима допълнителна правна регламентация, с която да се предоставят и право­мощията - законно разпореждане, задържане на правонару­шител и конвоиране на лица.

Горската и ловната стража не разполагат и с целия набор от посочените помощни средства, използвани от полицейските органи. В тази връзка началникът на Националното управление по горите е утвърдил „Мето­дически указания за използването на различните видове помощни средства, техническите характеристики и прави­ла за безопасност при употребата им от служителите по горите“⁵⁵. Служителите по горите могат да използват само следните помощни средства: белезници; гумени (каучу­кови) палки; електрошокови палки; патрони с халосен, гумен, пластмасов или шоков куршум; химически вещества (газов патрон); устройства за принудително спиране на превозни средства и светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие. Използването на други помощни средства е забранено. Въоръжаването на служителите по горите с помощни средства, закупени от тях или подарени им от други лица и организации, също е забранено.

Посочените помощни средства могат да се използ­ват само от служители по горите, които са преминали съот­ветен курс на обучение за действие с тях.

Правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на служител по горите, следва да бъде задържан. Липсата на такова правомощие в закона като принудителна административна мярка, засягаща правата и свободите на субектите, за които се отнася, чрез ограничаване на правото им на свободно придвижване и вземане на поведенски решения, неминуемо ще създава проблеми на горските и ловните стражари със съдебните органи.

Редът за използване на помощните средства от полицейските органи е регламентиран с Инструкция
№ I-15/25.01. 2001 г. на министъра на вътрешните работи, с която се определя, че:

- използването на помощни средства е след задъл­жително предупреждение, с изключение на случаите на внезапно нападение над служителя или други лица;

- задължителното вземане на необходимите мерки за оказване на първа помощ на лицата, пострадали при използване на помощни средства;

- недопускане въоръжаването с помощни средства на служители, които не са преминали курс на обучение за действие с тях в учебни заведения на МВР;

- забрана за използване на помощни средства, които не са на въоръжение в МВР;

- задължение за съставяне на докладна записка от служителя, който е използвал помощни средства, и ръководителя, разпоредил използването им.

Проучването на действащото законодателство, отнасящо се до правомощията на горските и ловните стражари, показва, че след извършените законодателни промени през 2002 г. и 2003 г. на тези категории служители са предоставени допълнителни правомощия, доближаващи се до тези на полицейските органи. Това е предпоставка за подобряване ефективността на охраната на горите, дивеча и рибата. При проведените интервюта с ръководни служи­тели, горски и ловни стражари същите преобладаващо изказват становища за необходимостта от уеднаквяването на правомощията на горската и ловната стража с някои от тези на полицейските органи, като: издаване на разпореж­дания, предупреждения, личен обиск, задържане и из­ползване на оръжие.