Обучение, оценяване и атестиране на

Министерският съвет на Република България осъ­ществява общото ръководство на държавната адми­нистрация и определя политиката за нейното развитие. Министърът на държавната администрация организира разработването и координацията по прилагането на тази политика. Министърът на образованието и науката отго­варя за функционирането на системите за висше обра­зование и народна просвета.

Традиционно всяка система за обучение на слу­жители от държавната администрация включва три подсистеми:

• 
  подсистема за професионално образование на служителите;
  
• 
  подсистема за професионална подготовка на служителите;
  
• 
  подсистема за обучение без откъсване от работа на служителите.
  

Вследствие на извършения сравнително-правен анализ между Закона за горите и Правилника за при­лагане на Закона за лова и опазване на дивеча се кон­статира наличие на различна правна регламентация относно дефиниране на понятието „лесовъдско образо­вание“. И в двата нормативни акта е регламентирано, че висше лесовъдско образование е висше образование по специалността „Горско стопанство“. По отношение на средното лесовъдско образование в Закона за горите е установено, че такова се придобива по специалностите „Горско стопанство и дърводобив“, „Горско и ловно стопанство“, „Помощник-лесовъд“, „Горско стопанство“, „Горско и ловно стопанство и дърводобив“ или по други, приравнени от Министерството на образованието и нау­ката специалности. В правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча е регламентирано,че средно лесовъдско образование е само по специалностите „Горско стопанство и дърводобив“ и „Горско и ловно стопанство“¹⁰⁹.

• 
  първа степен - с минимален срок на подготовка по учебен план 4 години, като на завършилите се присъжда образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Обу­чението в тази степен осигурява базова широкопрофилна подготовка по професионални направления и специал­ности;
  
• 
  втора степен - с минимален срок за подготовка 5 години или не по-малко от 1 година след степента „бакалавър“, като на завършилите се присъжда образо­вателно-квалификационната степен „магистър“. Обуче­нието в тази степен осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност;
  
• 
  трета степен - с минимален срок на подготовка 4 години след придобита степен „бакалавър“ или 3 години след придобита степен „магистър“, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен „доктор“. Обу­чението в тази степен се осъществява по научни спе­циалности¹¹⁰.
  

През 1996 г. Министерският съвет на Република България приема Наредба за единните държавни изиск­вания за придобиване на висше образование по специал­ността „Горско стопанство“ с професионална квалифи­кация „инженер по горско стопанство“¹¹¹.

През 1997 г. Министерският съвет утвърждава Дър­жавен регистър на специалностите по образователно-квалификационни степени във висшите училища. В него се регламентира, че специалността „Горско стопанство“ - шифър - 8.15.2. е от професионално направление „Горско стопанство“ и от професионална област „Техника и технологии“¹¹². Обучението по специалността „Горско сто­панство“ е с продължителност 4,5 години - 9 семестъра, за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ в редовна форма на обучение и 1,5 година - 3 семестъра, за придобиване на степента „магистър“ след придобита степен „бакалавър“. В съответствие с Наред­бата за единните държавни изисквания за придобиване на тези степени са утвърдени задължителни 20 учебни дис­циплини, които следва да се изучават от студентите. Такива са дисциплините: математика; химия; физика; техническа механика; машинознание; ботаника; горско почвознание; дендрология; горска генетика и селекция; лесовъдство; горска таксация; горски култури; механизация и горскостопански работи; технология и механизация на дърводобива; горски транспорт; ерозия и борбата с нея; лесоустройство; горска ентомология и фитопатология и икономика, организация и планиране на горското стопанство. Освен посочените задължителни учебни дисциплини студентите изучават още факултативни и избираеми учебни дисциплини. През времето на обучението си те провеждат практики и стажове в учебно-опитни горски стопанства.

Проучванията на учебната тематика (задължи­телни, факултативни и избираеми учебни дисциплини) по специалността „Горско стопанство“ показват липса на изучавана специална учебна дисциплина, свързана с охра­ната на горите, дивеча и рибата.

През 2002 г. Министерският съвет утвърди нов Кла­сификатор на областите на висше образование и профе­сионалните направления¹¹³. С него като професионално направление се регламентира направлението „Горско стопанство“ - шифър 6.5., като областта на висшето образование се промени в „Аграрни науки и ветеринарна медицина“ - шифър - 6.

Обучението в образователната степен „бакалавър“ се променя, като продължителността е 4 години - 8 се­местъра. В тази степен се подготвят широкопрофилни специалисти, които осъществяват непосредствената орга­низация и провеждането на основните дейности на горското стопанство. В зависимост от успеха обучението завършва с полагане на държавен изпит или защита на дипломна работа. Завършилите получават диплома за висше образование и придобиват званието „инженер по горско стопанство“, което им позволява да продължат образованието си във втората степен „магистър“. По желание по време на обучението си студентите могат да придобият учителска правоспособност.

Обучението в образователно-квалификационната спетен „магистър“ е с продължителност 1,5 години - 3 семестъра, като завършва с разработване и защита на дипломна работа. Обучението в тази степен се провежда по три специалности: „Стопанисване на горите“, „Ловно и рибно стопанство“ и „Лесоползване и икономика на горското стопанство“.

През 2002 г. Министерският съвет прие нова Наред­ба за единните държавни изисквания за придобиване на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист по…“¹¹⁴, с която се отмени дейст­ващата до този момент Наредба за единните държавни изисквания за обучение по специалността „Горско стопанство“. На базата на тази наредба на Лесотех­ническия университет се даде възможност да изготви, акредитира и въведе нови специалности, свързани с про­фесионалното направление „Горско стопанство“.

В Лесотехническия университет в София се про­вежда и обучение за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ в редовна и задочна форма, както и в свободна доктурантура. С приемането на нова Наредба за държавните изисквания за приемане и обучение на докторантите през 2000 г. от Министерския съвет се регламентира, че сроковете за обучение в тази степен са: 3 години в редовна и 4 години в задочна форма - след завършена степен „магистър“, и 4 години в редовна и 5 години в задочна форма - след завършена степен „ба­калавър“¹¹⁵.

Резултатите от проведените емпирични изследвания в 16-те регионални управления на горите и 39-те държавни дивечовъдни станции показват, че към 01.12.2003 г. струк­турата на образователния ценз на назначените 2883 горски и ловни стражари е, както следва:

- с висше лесовъдско образование са 33 горски и ловни стражари, от които 32 горски и 1 ловен стражар;

- с друго висше образование са 4 горски и ловни стражари, от които 3 горски и 1 ловен стражар;

- със средно лесовъдско образование са 2045 горски и ловни стражари, от които 1994 горски и 51 ловни стражари;

- с друго средно образование са 618 горски и ловни стражари, от които 587 горски и 31 ловни стражари;

- без средно образование са 183 горски и ловни стражари, от които 179 горски и 4 ловни стражари (вж. Приложение №10).

На базата на получените резултати за струк­турата на образователния ценз на назначените горски и ловни стражари могат да се направят следните обобщени изводи:

- основни източници за набавяне на служители по горите са държавният Лесотехнически университет и професионалните гимназии, подготвящи кадри с висше и средно лесовъдско образование;

- назначаването на служители без изискуемото лесовъдско образование е вследствие на неспазване на разпоредби от действащото законодателство;

- преодоляването на законодателните изисквания за наличие на лесовъдско образование предполага въвеждането на подсистема за професионална подготовка на служителите.

Подсистемата за професионална подготовка на служителите от държавната горска администрация трябва да обхваща структури, които да осъществяват обучение, свързано с тяхното развитие. Стремежът е това обучение за всички служители от държавната администрация в Република България да се осъществява централизирано от Института по публична администрация и европейска интеграция към Министерския съвет. За осъществяването на обучението за професионално развитие в конкретни области институтът използва различни обучаващи инсти­туции и организации. За това обучение в определени сектори се използват функциониращи обучителни цент­рове за професионална подготовка и квалификация към различните специализирани административни структури. През 2003 г. Центърът за специализация и подготовка на ръководни кадри към Академията на МВР проведе специализирано обучение в петдневни курсове за повишаване квалификацията на горски стражари и ловни надзиратели. Изразяваме мнение, че проведеното обучение е полезно, но крайно недостатъчно за задо­воляване на потребностите на държавната горска администрация.

Вследствие на извършените проучвания се установи, че към Националното управление по горите не функционира Център за професионално обучение на служи­телите по горите. Необходимо е създаването на такъв център като самостоятелно юридическо лице, в който да се организират курсове за първоначална подготовка, пови­шаване на квалификацията и преквалификация на горските и ловните стражари. Центърът трябва да се акредитира от Националната агенция за професионално образование и обучение към Министерския съвет.

Целите на подсистемата за професионално обу­чение без откъсване от работа трябва да бъдат насочени към повишаването на професионалната квалификация на горските и ловните стражари.

Тази подсистема трябва да включва специална и практическа подготовка. Целесъобразно е тематиката на професионалната подготовка на горските и ловните стра­жари да се разработва от Националното управление по горите, като задължително се съобразява с особеностите на тяхната дейност. Тази подготовка следва да се провежда от ръководни служители от държавната горска администрация с богат практически опит по охраната на горите, дивеча и рибата. Подготовката трябва да бъде важен елемент при оценяването и атестирането на горските и ловните стражари.

Изграждането на професионална и ефикасна дър­жавна горска администрация означава осигуряването и с компетентни, мотивирани и независими служители по го­рите, посветени на обществения интерес. По отношение на държавните служители и лицата, работещи по трудови правоотношения в този вид държавна администрация, действащото законодателство регламентира задължение на органите по назначаването им да осигурят условия за професионално развитие чрез повишаване на тяхната про­фесионална квалификация и преквалификация.

Професионалното развитие на горските и ловните стражари трябва да включва дейности относно повиша­ване на техните умения и квалификация при осъщест­вяване на служебните им задължения. Основен подход за това повишаване трябва да бъде създаването на система за информиране и разширяване на познанията на горските и ловните стражари за международната, социалната, икономическата, правната и конституционната среда, в която работят, както и по отношение на промените в комуникациите, науката, техниката и технологиите. Сис­темата за информиране на горските и ловните стражари трябва да бъде насочена към всички тях, като отчита спецификата на длъжностите им. Тази система е необ­ходим елемент от техния работен процес.

Обучението на горските и ловните стражари за професионалното им развитие е наложително да се провежда при: необходимост от допълнителни знания и умения, вследствие на промяна на длъжностните харак­теристики на горските и ловните стражари, чрез тяхното актуализиране и въвеждане на нови модели и/или техно­логии за осъществяване на определени административни дейности или работни процеси.

За българския модел на горската и ловната стража е характерно, че новоназначените стражари влизат в структурите на държавната горска администрация, пред­назначени да осъществяват дейности по охрана на горите, дивеча и рибата без специална подготовка и последващо заемане на по-високи експертни или на ръководни длъжности.

Основна роля на едно такова обучение за служебно развитие на горските и ловните стражари трябва да бъде адаптирането на уменията и квалификацията на всички новопостъпили стражари и на кандидатите за постъпване към принципите и практиките на държавната администра­тивна дейност. В практиката на други структури от дър­жавната администрация това обучение се нарича „въвеждащо“. То включва задължителен предварителен стаж на новоназначените служители.

Въвеждащото обучение и предварителният стаж трябва да имат за цел осигуряването на първоначална, обща подготовка и първоначална специална подготовка на новопостъпилите горски и ловни стражари. Наред с този подход трябва да се развива и практиката за настав­ничество. На всеки новоназначен горски или ловен стра­жар трябва да се определя старши служител - наставник, който персонално и в работен план да подпомага адаптацията на новоназначения стражар. Наставничест­вото осигурява приемственост в работата, по-добра орга­низация и екипност при осъществяване на охранителната дейност.

Необходимо е обучението за служебно развитие да осигурява подготовка на горските и ловните стражари и при кандидатстване или заемане на нова експертна длъж­ност в държавната горска администрация. Обучението в този случай може да бъде индивидуално за определени длъжности. Обучението за служебно развитие при заемане на първа ръководна длъжност в държавната горска адми­нистрация трябва да бъде задължително.

Въвеждането на обучението, свързано със служеб­ното развитие на служителите от държавната горска адми­нистрация, ще увеличи нейния административен капацитет и ще способства за планирането, разработването и прила­гането на държавната политика при осъществяване на стратегическите цели на държавата по подготовката на служителите по горите за съвместна работа в разширения Европейски съюз.
3.2. Оценяване и атестиране на

дейността на горските и ловните

стражари.
Оценката на дейността на горските и ловните стражари има съществено значение както за ефикасността на държавната горска администрация, така и за кариер­ното развитие на тези категории служители. Разглеждана като дейност за преценка на качества, начини на поведение и трудови резултати, тя е по-скоро вътрешноад­министративна, отколкото управленска дейност. Това е така, защото е от значение системата за оценка на трудовото изпълнение на горските и ловните стражари, която се различава от управленските решения, които могат да се вземат вследствие на резултатите, получени от тяхното атестиране.

В теорията на управлението на човешките ресурси е безспорно възприето, че основен метод за оценка на служителите е атестирането. Трябва обаче да се прави разграничение между понятията „оценяване“ и „атес­тиране“.

Горските стражари отчитат дейността си еже­седмично пред прекия си ръководител. След извършването на конкретни проверки те представят констативни протоколи. За състоянието на горите в охранителния участък и оценка на цялостната дейност на охраняващия го горски стражар се провеждат шестмесечни ревизии. Те се извършват със заповед на директора на Държавното лесничейство. При предаване и приемане на охранителен участък от един горски стражар на друг се извършва също ревизия. За резултатите от ревизията се съставя протокол в 2 екземпляра. До 10 дни след приключване на отчетното шестмесечие директорът представя в съответното регионално управление на горите писмен доклад и сведение по образец. До 20-то число след приключване на шестмесечните ревизии регионалното управление на горите представя в Националното управление по горите обобщено сведение и анализ за дейността на горската стража.

Подвижната горска стража към регионалните управления на горите и държавните лесничейства отчитат дейността си ежемесечно с писмен доклад, придружен със сведение за охраната по горите по образец.

След приключване на ревизиите на охранителните участъци директорите на лесничействата или упълномощени от тях длъжностни лица извършват контрол­ни проверки върху 20% от броя на охранителните участъци. Служителите по горите от регионалните управления из­вършват ежегодно контролни ревизии върху не по-малко от 20% от площта на държавните лесничейства. При необхо­димост могат да се извършват внезапни ревизии по раз­пореждане на съответния ръководител¹¹⁹.

Оценяването трябва да отговаря на две групи въпроси. Първата е свързана със степента на изпълнение на дейностите, произтичаща от длъжностната характе­ристика на служителите. Втората група трябва да е свързана със степента на съответствие между професионалните особености на служителите и изиск­ванията на длъжността, която заемат в администрацията.

Чрез оценяването на горските и ловните стражари могат да се постигнат няколко основни цели:

- разкриване на съществуващите възможности за подобряване на дейността на горската и ловната стража и установяване на онези служители, на които могат да се възлагат по-големи отговорности;

- подобряване на професионално-квалификационна­та подготовка на горските и ловните стражари;

- определяне на онези служители, които трябва на всяка цена да бъдат задържани на служба, както и на онези, които биха могли да бъдат освободени;

- материално поощрение на горските и ловните стражари, които притежават високи професионално-ква­лификационни качества;

- подпомагане самооценката на горските и ловните стражари и наблюдаване на новопостъпилите по време на изпитателен срок.

Някои от основните техники, които се могат да се използват при оценяването на горските и ловните стра­жари, са: писмени характеристики; експертни оценки; сравняване на служителите с други избрани за еталон; отчетни карти и атестационни формуляри.

Оценяването на горските и ловните стражари може да се извършва и чрез различни утвърдени методи при управлението на човешките ресурси. Такива са:

- подреждане по ранг - служителите се класират в зависимост от предварително определени признаци;

- скали за градиране - оценката на служителите се извършва с помощта на степенна скала;

- на принудително разпределение - чрез него се преодоляват проблемите на групирането на оценяваните служители към средната оценка;

- на интервю за оценка - чрез разговор между ръководителя, извършващ оценяването, с оценявания служител;

Системата е нова за българската държавна адми­нистрация. Тя отчита най-добрите европейски практики в тази област и е съобразена с вътрешната институционална среда в Република България. По същество системата включва всички елементи и техники, необходими за оценя­ването на горските и ловните стражари като служители на държавната горска администрация. Тя няма да се прилага само за служители от структури на държавната админи­страция, за които е предвидена друга система за атести­ране в специален закон.

За разработването на една такава нова система са необходими компетентни специалисти, допълнителни финансови средства, както и продължителност във вре­мето за разработване, съгласуване и законодателно мате­риализиране.

Атестирането на горските и ловните стражари тряб­ва да се извършва въз основа на периодично оценяване на трудовото им изпълнение. То включва три групи пока­затели:

• 
  изпълнение на предварително съгласувани в работния план цели;
  
• 
  изпълнение на преките задължения от длъжност­ната характеристика;
  
• 
  демонстриране от служителите на компетентно­сти.
  

В тази връзка като основни цели на атестирането на горските и ловните стражари могат да се откроят:

- установяване равнището на професионалната квалификация на горските и ловните стражари, както и съответствията й с изискванията, установени в длъжност­ните характеристики;

- подобряване дейността на държавната горска администрация чрез ефективно управление на изпълне­нието на ниво регионални управления на горите;

- подобряване дейността на отделните горски и ловни стражари по отношение постигане целите на дър­жавната горска администрация, изпълнението на задъл­женията им и развитието на личната им компетентност;

- справедливо възнаграждение на горските и лов­ните стражари според техните способности и принос към дейността на държавната горска администрация;

- определяне на нуждите от развитие на всеки горски и ловен стражар и подобряване на професио­налната му компетентност;

- подобряване на работните взаимоотношения, включително между ръководители и подчинени, както и на работата в екип;

- създаване на условия за реализиране на справед­ливи и прозрачни процедури на професионалното и ка­риерното развитие на горските и ловните стражари.

Атестирането чрез ежегодно оценяване на трудо­вото изпълнение на всеки горски и ловен стражар от държавната горска администрация трябва да се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на членове от представителни синдикати в администрацията.

Началникът на Националното управление по горите трябва да осигури цялостната организация по провеж­дането на атестирането на горските и ловните стражари.

Необходимо е оценяването на трудовото изпълне­ние на горските и ловните стражари да обхваща период една календарна година. Първоначалното оценяване на стражарите, назначени за първи път, трябва да се извършва не по-късно от 15 дни преди изтичането на изпитателния им срок, ако са назначени със срок за изпитване. В случаите, когато от първоначалното оценя­ване са изминали по-малко от 3 месеца, последното трябва да се извърши през следващата календарна година. Тогава трябва да се извърши и оценяването на горските и ловните стражари, назначени за първи път след 01.10. на съответната година.

Оценяването на трудовото изпълнение на горските и ловните стражари се извършва за съответната длъжност, която заемат. Ако са преназначени на друга длъжност след 01.10., оценяването се извършва за длъжността преди преназначаването им, но само ако са я изпълнявали повече от 3 месеца. При по-малък период на изпълнение оценяването следва да се извършва през календарната година, следваща годината на преназначаването за длъжността, която горският или ловният стражар заема.

Стражарите, които са били в командировка или отпуск с продължителност повече от 3 месеца и са се завърнали на работа след 01.10. на съответната година, трябва да се оценяват през следващата календарна го­дина.

Атестирането на горските и ловните стражари от държавната горска администрация чрез оценяване на тру­довото изпълнение трябва да включва три етапа.
Първи етап - изготвяне и съгласуване на работен план в началото на периода.

Необходимо е тези дейности да се извършват съвместно от оценяващия ръководител и оценявания стражар. Работният план трябва да отчита основната цел, преките задължения, управленските ресурси и компетентностите, регламентирани в длъжностната характеристика на горския или ловния стражар.

Длъжностните характеристики трябва да съдържат: изискванията за заемане на длъжността и длъжностните задължения. В изискванията за заемане на длъжността е необходимо да се посочат: изискуемият образователен ценз; специалността; трудовият стаж и други изисквания в зависимост от спецификата на длъжността. За ръковод­ните длъжности е необходимо да се определят по-високи изисквания за образование, специализация, служебен и трудов стаж. Длъжностните задължения определят дейно­стите (задачите), които се възлагат за изпълнение на съответния служител. Типови длъжностни характеристики трябва да се изготвят и за длъжностите в структурите и специализираните териториални звена на Националното управление по горите.

В работния план трябва да се определят целите и изискванията към изпълнението, които горският или лов­ният стражар е необходимо да реализира през периода на оценяване. Целите на плана могат да са свързани с постигането на конкретни резултати, с подобряване на отделни качества на стражаря, включително и на професионалната му квалификация, както и с промени в поведението му. Целите трябва да са в максимална степен конкретни, измерими, постижими, ориентирани към ре­зултати и определени във времето.

Изготвянето и съгласуването на работния план, попълването и подписването на съответния раздел от формулярите за оценка от оценяващия ръководител и оценявания горски или ловен стражар трябва да се извършва в периода от 01. до 30.11. на предходната кален­дарна година. Работните планове на новоназначените за първи път горски и ловни стражари, на завърналите се от продължителен отпуск и на дългосрочно командированите в страната и чужбина, с изключение на стражарите в изпитателен срок, е необходимо да се изготвят и съгласуват до 30 дни след назначаването, преназнача­ването, завръщането от отпуск или продължителна коман­дировка.

Тя трябва да се провежда в периода 01.06. - 15. 07. на съответната календарна година. Целта на тази среща е преглед на целите на работния план и на задълженията от длъжностната характеристика. Ако приоритетите на дър­жавната горска администрация или териториалното звено са се променили, това е моментът, когато могат да се предефинират и прецизират някои цели или пък да бъдат заменени от други. Дори промяната да е станала преди датата на срещата, официално тя трябва да се отрази във формуляра за оценка по време на срещата.

Оценяващият ръководител и оценяваният стражар трябва да се подготвят за тази среща, да определят деня, мястото, часа на провеждането й, както и да си набележат въпросите, които смятат да дискутират.

На срещата е необходимо да се дискутира как и дали в правилна посока върви изпълнението на целите и задълженията на горския или ловния стражар. Установяват се причините, ако има отклонения или изоставане. Установяват се нуждите от обучение за професионалното развитие на стражаря.

След приключване на срещата оценяващият ръково­дител и оценяваният стражар трябва да подпишат форму­ляра в знак на съгласие с коментарите и предвидените действия. Формулярът трябва да се предаде в Отдел „Човешки ресурси“ в Националното управление по горите или в звеното „Човешки ресурси“ на съответното регио­нално управление по горите, в което служи оценяваният стражар. В периода от 01. до 30.11. формулярът трябва да се върне на оценяващия ръководител за провеждане на заключителната среща.
Трети етап - заключителна среща и определяне на обща оценка на трудовото изпълнение в края на периода.

За тази среща между оценяващия ръководител и оценявания горски или ловен стражар е необходимо предварително се съгласуват датата, мястото и часа на провеждането й. Оценяващият ръководител трябва да припомни целта на срещата, а именно - обсъждане на степените на изпълнение на реализацията на целите на работния план и степента на изпълнение на преките задължения, произтичащи от длъжностната характери­стика на оценявания стражар, както и на показаните от него компетентности. След взаимно обсъждане на изпъл­нението на отделните показатели прекият ръководител трябва да постави съответните оценки. На базата на постиженията и поведението като цяло на стражаря през оценявания период той следва да постави обща, заключителна оценка. Това трябва да стане честно, безпристрастно и компетентно от негова страна.

- оценка 1 - когато е ясно, че оценяваният горски или ловен стражар е постигнал целите, заложени в работния план, като често ги надхвърля. Тази оценка трябва да се поставя при най-добра реализация на целите на работния план;

- оценка 2 - когато оценяваният горски или ловен стражар като цяло е постигнал целите в работния си план. Тази оценка трябва да се поставя при добра реализация на целите на работния план;

- оценка 3 - когато оценяваният горски или ловен стражар като цяло не е постигнал целите в работния си план. Тази оценка трябва да се постави при недобро изпълнение и съществени пропуски при реализиране целите на работния план.

Степента на изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на заеманата длъжност, се оценява, както следва:

- оценка 1 - когато оценяваният горски или ловен стражар изпълнява задълженията си по отношение обема, качеството и определените срокове на или над нивото на съответните изисквания, проявява инициативност и показва желание и възможности за справяне с по-трудни и по-отговорни задължения спрямо задълженията на зае­маната длъжност. Тази оценка трябва да се поставя за най-добро изпълнение на задълженията, определени в длъжностната характеристика на оценявания стражар;

- оценка 2 - когато оценяваният горски или ловен стражар изпълнява задълженията си по отношение обема, качеството и определените срокове на нивото на съот­ветните изисквания, а ако има пропуски в работата, те са несъществени. Тази оценка трябва да се поставя при добро изпълнение на задълженията от длъжностната характеристика на оценявания стражар;

- оценка 3 - когато оценяваният горски или ловен стражар не изпълнява задълженията си по отношение на обема, качеството и определените срокове на нивото на съответните изисквания и/или допуска съществени пропуски в работата си. Тази оценка трябва да се поставя при лошо изпълнение на задълженията от длъжностната характеристика на оценявания стражар.

Необходимо е показаните компетентности от оце­нявания горски или ловен стражар през периода на оценяване да бъдат в съответствие с показателите за компетентности, установени за служителите, заемащи ръководни длъжности, служителите, заемащи експертни длъжности с ръководни функции, и за служителите, заемащи експертни длъжности с изпълнителски функции в горската или в ловната стража.

Показателите за компетентности, по които трябва да се оценяват ръководните служители и експертите с ръководни функции, са: управленска компетентност; компетентност, свързана с познаване на нормативни актове; комуникационна компетентност; компетентност от­носно промените и управлението им; компетентност при работа с потребители и компютърна компетентност.

Показателите за компетентности, по които трябва да се оценяват експертите с изпълнителски функции (гор­ските и ловните стражари) са: компетентност, свързана с познаването и ползването на нормативни актове; органи­зационна компетентност; компетентност относно проме­ните и управлението им; компетентност при работа с пот­ребители и компютърна компетентност. За някои от длъж­ностите с по-ниска степен част от посочените компетенции могат да не са валидни и стражарите да не се оценяват по тях. Те трябва да са записани във формуляра за оценка при съгласуването на работния план.

- оценка 1 - служителят притежава всички знания и умения, свързани със съответната компетентност и длъж­ност, а в някои области притежава допълнителни знания и умения и ги използва ефективно в работата си. Тази оценка трябва да се поставя за най-добра компетентност на оценявания служител;

- оценка 2 - служителят притежава необходимите знания и умения, свързани със съответната компетентност, и ги използва ефективно в работата си. Тази оценка трябва да се поставя при добра компетентност на оценявания служител;

- оценка 3 - наличие на значителни, свързани със съответната компетентност неточности и непълноти в знанията и уменията, необходими за успешното изпъл­нение на длъжността, и/или недостатъчно добро използ­ване на наличните знания и умения. Тази оценка трябва да се поставя при лоша компетентност на оценявания слу­жител.

Въз основа на преобладаващите оценки от отдел­ните показатели и поведението на оценявания горски или ловен стражар, оценяващият го ръководител определя обща оценка на трудовото изпълнение. В съответствие с правната регламентация за условията и реда за атести­ране на служителите от държавната администрация тази оценка е пет степенна:

- оценка 1 „Изключително изпълнение“ - означава, че оценяваният горски или ловен стражар изключително ефективно изпълнява работата си значително над изискванията за длъжността през целия период;

- оценка 3 „Изпълнението отговаря на изисква­нията“ - означава, че оценяваният горски или ловен стражар като цяло изпълнява работата на нивото на изиск­ванията на длъжността, но не ги надминава;

- оценка 4 „Изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобряване“ - означава, че оценяваният горски или ловен стражар изпълнява рабо­тата под нивото на изискванията за длъжността;

- оценка 5 „Неприемливо изпълнение“ - означава, че оценяваният горски или ловен стражар системно изпъл­нява работата под нивото на изискванията на длъжността.

Оценяването на трудовото изпълнение на горските и ловните стражари от държавната горска админи­страция трябва да се извършва с попълване на формуляри за оценка. Необходимо е формулярите да се изготвят в образци от Отдел „Човешки ресурси“ при Националното управление по горите, които да се съгласуват с Мини­стерството на държавната администрация.

Контролиращите ръководители и представителите на представителните синдикати в държавната горска администрация имат право да разглеждат формулярите и да дават становища по тях.

Горските и ловните стражари, които не са съгласни с дадената им от оценяващия ръководител обща оценка, могат да подадат писмено възражение. То трябва да бъде достатъчно мотивирано и аргументирано. Възражението трябва да се подаде до контролиращия ръководител в 7-дневен срок от датата, на която оценяваният горски или ловен стражар е подписал формуляра за оценка. Контролиращият ръководител го разглежда, като има право при необходимост да поиска от оценяващия ръководител допълнителна информация или да проведе дискусия с него за разясняване на отделни въпроси. В резултат на това контролиращият ръководител има право да потвърди оценката или да я повиши с една степен. Той трябва да подпише формуляра за възражение в срок до 7 дни от получаването на възражението. Решението му е окончателно.

Впоследствие формулярът за оценка отново трябва да се подпише от оценяващия ръководител и оценявания горски или ловен стражар, с което се търси потвърждение на факта, че са информирани за решението на конт­ролиращия ръководител.

На базата на извършеното оценяване на трудовото изпълнение на горските и ловните стражари могат да се предприемат следните действия:

• 
  повишаване в ранг на стражарите (при придоби­ване статут на държавни служители);
  
• 
  изготвяне и реализиране на план за обучение и развитие на стражарите;
  
• 
  кариерно израстване на стражарите (повиша­ване в длъжност);
  
• 
  промяна на възнаграждението на база на общата оценка;
  
• 
  предприемане на конкретни мерки за подобря­ване на дейността на държавната горска администрация.