ВТОРА ЧАСТ
СТАРОГРЪЦКИ ЕПОС АРГОНАВТИ
(ПО АПОЛОНИЙ РОДОСКИ — „АРГОНАВТИКА“) ФРИКС И ХЕЛА
В древния Минийски Орхомен в Беотия царувал цар Атамант, син на бога на вятъра Еол. Той имал от богинята на облаците Нефела две деца — син Фрикс и дъщеря Хела. Атамант изневерил на Нефела и се оженил за дъщерята на Кадъм — Ино. Ино намразила децата от първия брак на мъжа си и намислила да ги погуби. Тя надумала орхоменянките да изсушат семето, приготвено за посев. Орхоменянките засели нивите с изсушени семена и на винаги плодородните им ниви не поникнало нищо. Орхоменяните били застрашени от глад. Тогава Атамант решил да изпроводи пратеници в свещения град Делфи, за да попитат оракула на стрелометеца Аполон коя е причината за безплодието на нивите. Коварната Ино подкупила пратениците и те, като се върнали от Делфи, предали лъжливо отговора на оракула.
— Ето какъв отговор даде прорицателката Пития — казали на Атамант подкупените пратеници. — Принеси в жертва на боговете сина си Фрикс, и боговете ще върнат плодородието на нивите.
И Атамант, за да избегне голямото бедствие, което застрашавало Орхомен, решил да пожертвува любимия си син. Ино тържествувала: нейният план да погуби Фрикс успял.
Вече всичко било готово за жертвоприношението. Младият Фрикс трябвало да падне под ножа на жреца; но неочаквано се появил златорунният овен, дар от бог Хермес. Този овен изпратила майката на Фрикс, богиня Нефела, за да спаси децата си. Яхнали златорунния овен Фрикс и сестра му Хела и овенът ги понесъл по въздуха далеч на север.
Овенът се носел бързо. Ниско под тях се разстилали надалеч поля и гори, между които като сребърни ленти се извивали реки. Овенът се носи над планините. Ето и морето. Овенът се носи над морето. Хела се уплашила и от страх не могла да се удържи на овена. Тя паднала в морето и вечно шумящите морски вълни я погълнали. Фрикс не можал да спаси сестра си. Тя загинала. Оттогава насетне морето, в което се удавила Хела, започнало да се нарича Хелеспонт (Хелино море, сегашният проток Дарданели).
Все по-далеч и по-далеч летял овенът с Фрикс и най-после слязъл на бреговете на Фазис, в далечна Колхида, където царувал магьосникът Еет, син на бог Хелиос. Еет отгледал Фрикс, а когато той възмъжал, оженил го. за дъщеря си Халкиопа. А златния овен, който спасил Фрикс, принесли в жертва на великия облакогонец Зевс. Златното руно на овена Еет окачил в свещената гора на бога на войната Арес. Един ужасен дракон, който изригвал пламък и никога не склопвал очи за сън, трябвало-да пази руното.
Мълвата за това златно руно се разпространила по цяла Гърция. Потомците на Атамант, Фриксовия баща, знаели, че спасението и благоденствието на техния род зависи от това, дали те ще притежават руното, и затова искали на всяка цена да се сдобият с него.
РАЖДАНЕТО И ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ЯЗОН
На брега на синия морски залив в Тесалия Кретей, братът на цар Атамант, построил град Йолк. Градът Йолк се разрасъл; плодородните му нивя, търговията и мореплаването му донесли богатство. Когато Кретей умрял, в Йолк зацарувал син му Езон, но едноутробният му брат, Посейдоновият син Пелий, му отнел властта и Езон трябвало да живее в града като обикновен гражданин.
Наскоро на Езон се родил син, едно много хубаво момченце. Езон се страхувал, че надменният и жесток Пелий ще убие сина му, на когото по право се падала властта над Йолк, и решил да го укрие. Той оповестил, че младенецът е умрял веднага след раждането, и дори направил разкошна панихида за него; а той лично занесъл сина си в дебрите на планината Пелион при най-мъдрия измежду кентаврите, Хирон. Там, в гората, в една пещера, расло момчето, възпитавано от Хирон, от майка му Филира и от жена му Харикло. Мъдрият Хирон му дал име Язон. Хирон учил Язон на всичко: да си служи с меч и с копие, да стреля с изпънат лък, учил го на музика и на всичко, което знаел самият той. Нямало равен на Язон по ловкост, сила и храброст, а по хубост той бил равен на обитателите на небето.
До двадесетата си година Язон живял при Хирон. Най-сетне решил да напусне безлюдните склонове на Пелион, да отиде в Йолк и да поиска от Пелий да му върне властта над Йолк.
ЯЗОН В ЙОЛК
Когато Язон пристигнал в Йолк, отишъл направо на площада, където се били събрали всички жители. С възхищение гледали жителите на Йолк прелестния младеж. Те си мислели, че той е или Аполон, или Хермес — така хубав бил той. Бил облечен не като всички жители на Йолк: на плещите му била наметната пъстра кожа от пантера и само десният му крак бил обут в сандал. Разкошните къдрици на Язон се спущали по раменете му, целият той сияел с красотата и силата на млад бог. Опрян на две копия, той стоял невъзмутим всред тълпата граждани, които му се любували.
В това време пристигнал с разкошна колесница на площада и Пелий. Погледнал той младежа и трепнал, като забелязал, че само единият крак е обут. Изплашил се Пелий: защото оракулът му бил предрекъл някога, че го застрашава гибел от човек, който ще дойде в Йолк от планините и ще носи обувка само на единия си крак; този човек, Езоновият син, трябвало със сила или с хитрост да погуби Пелий и гибелта била неизбежна.
Пелий скрил уплахата си и надменно запитал непознатия младеж:
— Откъде си родом, младежо, към кое племе принадлежиш? Само че кажи истината, не се омърсявай с лъжа, аз съм враг на лъжата и я ненавиждам.
Язон спокойно отговорил на Пелий:
— Мъдрият Хирон ме е научил само на правда и на честност и аз съм винаги верен на неговите напътствия. Цели двадесет години преживях аз в Хироновата пещера и нито веднъж не съм нарушил истината и не съм се провинил в каквото и да било. Аз се завърнах тук, в родния Йолк, при баща си Езон. Възнамерявам да поискам да ми се върне властта над Йолк. Тая власт, както съм чувал, е отнел от баща ми коварният Пелий. Граждани, заведете ме в дома на моите велики прадеди. Аз не съм ви чужд, роден съм тук, в Йолк. Аз съм Язон, синът на Езон.
Жителите на Йолк посочили на Язон бащината му къща. Когато Язон влязъл, бащата веднага познал сина си. Радостни сълзи бликнали в очите на стария Езон: той ликувал, като виждал, че син му е станал силен и хубав младеж.
Вестта за завръщането на Язон бързо стигнала до Езоновите братя: Ферет, царя на Фера, и Амфаон от Месения. Наскоро те пристигнали при Езон със синовете си Адмет и Мелампод. Пет дни и пет нощи Езон и син му Язон ги чествували с пиршества. В разговорите Язон им разкрил желанието си да си. възвърне властта над Йолк. Те одобрили намерението на Язон и заедно с него отишли при Пелий; Язон поискал от Пелий да му върне властта, като обещал да му остави всички богатства, които Пелий бил отнел от Езон. Пелий не посмял да откаже на Язон.
— Добре, съгласен съм — отвърнал той, — но ще ти поставя само едно условие: ти трябва преди това да умилостивиш подземните богове. Сянката на Фрикс, загинал в далечна Колхида, моли да заминем за Колхида и да вземем златното руно. Сянката на Фрикс ми откри това насън. Когато бях в Делфи, сам стрелометецът Аполон ми заповяда да се отправя за Колхида. Но аз съм стар и не мога да се реша на такъв голям подвиг; а ти си млад и пълен със сила; извърши този подвиг, и аз ще ти върна властта над Йолк.
Така отговорил Пелий на Язон, като затаил злобата в сърцето си. Той вярвал, че Язон ще загине, ако се реши да потегли към Колхида за златното руно.
ЯЗОН НАБИРА СПЪТНИЦИ И СЕ ГОТВИ ЗА ПОХОД ДО КОЛХИДА
Тутакси след своя разговор с Пелий Язон започнал да се приготовлява за поход до Колхида. Той обиколил всички гръцки земи и навсякъде призовавал славните с подвизите си герои на поход до Колхида за златното руно. Всички големи герои се отзовали на поканата му. Съгласил се да вземе участие в похода и най-великият от героите, Зевсовият син Херакъл. Всички герои се събрали в Йолк. Та кой ли не бил всред тях: тук били и гордостта на град Атина — могъщият Тезей, и синовете на Зевс и Леда — Кастор и Полидевк, придружени от братовчедите си Идас и Линкей, и крилатите герои Калаид и Зет, синове на Борей и Орития, и Мелеагър от Калидон, и храбрият Анкей, и Адмет, и Теламон, и много други. Между героите бил и певецът Орфей. Гърция никога още не била виждала такъв сбор на герои. Силни, прекрасни като богове, те привличали възторжените погледи на всички жители на Йолк. Какви препятствия биха могли да ги спрат, кой би могъл да им се противопостави, какво би могло да ги уплаши?
Готов бил и кораб за героите. Този кораб бил построен от Аргос, син на Арестор; лично богиня Атина му помагала. Тя вградила в кърмата на кораба къс от свещения дъб, растящ в гората на Зевсовия оракул в Додона. Този десетовеслен кораб, наречен „Арго“, бил прекрасен. Той бил лек и бръз; като чайка се носел по вълните на морето. По името на кораба „Арго“ и героите, които взели участие в похода, били наречени аргонавти (плаващи с „Арго“). Аргонавтите били покровителствувани не само от Атина — под своя закрила ги взела и Хера. Тя изгаряла от омраза към Пелий, задето не й принасял жертви. Язон пък се радвал на особено благоволение от страна на Хера. Веднъж тя, за да изпита младия герой, му с явила в образа на грохнала бабичка на брега на една планинска река и със сълзи го помолила да я пренесе на отсрещния бряг. Героят внимателно вдигнал бабичката на гръб и я пренесъл през буйната река. Само че при преминаването на реката Язон изгубил сандала от левия си крак. Оттогава Хера обикнала Язон и му помагала във всичко. И стрелометецът Аполон покровителствувал аргонавтите; в същност той подтикнал героите да предприемат този поход и пак той им предрекъл щастие и успех.
Като се събрали в Йолк, героите искали да изберат за свой предводител великия Херакъл, но той се отказал и предложил да изберат Язон. За кормчия на „Арго“ бил избран Титий, а на носа на кораба застанал Линкей, от чието око не можело нищо да се скрие не само на земята, но даже и под земята.
Всичко било готово за отплаване, „Арго“, спуснат във водата, вече леко се полюлявал върху вълните: натоварени били вече запаси от храна и прясна вода; принесени били последните жертви в чест на Аполон и на всички богове. Жертвоприношението дало щастливи предзнаменования. В навечерието било уредено и весело пиршество. Било вече време за тръгване в далечното, пълно с опасности плаване.
Едва крайчецът на небето пламнал в пурпурната светлина на утринната зора, и кормчията Титий, събудил аргонавтите. Те се качили на кораба и седнали до веслата, по двама на всяка скамейка. Дружно наблегнали върху веслата могъщите гребци. Гордо изплавал „Арго“ от пристанището в открито море. Вдигнали снежнобялото платно на кораба. Попътен вятър издул платното и лекият кораб бързо се понесъл по приветливо шумящите вълни. Ето върху колесницата с впрегнати бели като сняг коне се издигнал на небето лъчезарният бог на слънцето Хелиос. Розова светлина затрепкала по платното на „Арго“ и морските вълни заблестели в утринните лъчи на слънцето.
Орфей докоснал струните на златната си китара и запял; дивната му песен се понесла по морската шир. Героите се заслушали в песента. А от морската дълбочина изплували риби и пъргави делфини; омаяни от пеенето на Орфей, те плували подир бързо разсичащия вълните „Арго“ като стадо, което върви след пастира под сладките звуци на свирката му.
АРГОНАВТИТЕ НА ОСТРОВ ЛЕМНОС
След кратко щастливо плаване аргонавтите пристигнали на цветущия остров Лемнос. Там царувала младата царица Хипсипила. На острова нямало нито един мъж. Лемносянките избили до един мъжете си заради тяхната изневяра. Единствен цар Тоант, бащата на Хипсипила, избягнал смъртта. Спасила го дъщеря му.
Когато аргонавтите слезли на брега на Лемнос и изпратили вестител в града, лемносянките се събрали на съвещание на градския площад и младата Хипсипила ги предупреждавала да не пускат аргонавтите в града. Тя се страхувала, че героите ще узнаят за престъплението, което лемносянките били извършили. Но старата Полуксо решително възразила на царицата. Тя настоявала, че аргонавтите трябва да бъдат пуснати в града.
— Кой ще ви защищава — питала Полуксо, — ако врагове, нападнат Лемнос? Кой ще се грижи за вас, когато остареете, ако останете самотни? Не, пуснете в града чужденците и нека те останат тук.
Лемносянките послушали старата Полуксо. Веднага те изпратили една от тях с вестителя, дошъл от „Арго“, при героите да ги помоли да влязат в града.
Язон облякъл разкошна пурпурна дреха, изтъкана нарочно за него от самата Атина Палада, и отишъл в града. Хипсипила го приела с почести и му предложила да се настани в двореца й. Дошли в града и останалите аргонавти. Само няколко души, между които и Херакъл, останали на „Арго“.
На острова зацарило веселие и радост. Навсякъде върху клади горели жертви в чест на боговете; следвали тържество подир тържество, пир след пир. Сякаш героите били забравили за великия подвиг, който ги очаква. Безгрижно пирували те на богатия остров Лемнос. Най-сетне Херакъл тайно повикал аргонавтите на морския бряг, където бил пуснал котва „Арго“. Гневно ги упреквал най-големият измежду героите, задето те, увлечени в удоволствия, във весел и безгрижен живот, забравили, че им предстоят подвизи. Слушайки заслужените укори, героите стояли посрамени. Те решили незабавно да напуснат Лемнос. „Арго“ бил веднага приготвен за път. Героите вече били готови да се качат на кораба и да заемат местата си при веслата, когато на брега пристигнали на тълпа лемносянките. Те молели героите да не ги напущат, да останат при тях. Но героите били непреклонни. Лемносянките със сълзи се простили с тях Героите се качили на „Арго“, дружно наблегнали на веслата; вълните се разпенили под удара на веслата на могъщите гребци и „Арго“ се понесъл като птица по морския простор.
АРГОНАВТИТЕ НА ПОЛУОСТРОВ КИЗИК
Когато аргонавтите плавали по Пропонтида, пътем се отбили на полуостров Кизик. Там живеели долионите, потомци на Посейдон. Управлявал ги цар Кизик. Недалеч от полуостров Кизик се намирала Мечата планина, където живеели шесторъки великани; долионите можели да живеят в безопасност наред с такива съседи само благодарение на Посейдоновата закрила. Царят на полуостров Кизик приел аргонавтите с почести и цял ден прекарали те в двореца му на весело пиршество. А щом взело да се разсъмва, аргонавтите се стегнали за път. Те вече се били качили на, „Арго“, когато неочаквано на отсрещния бряг на залива се появили шесторъките великани. Те започнали да хвърлят в морето грамадни камъни, откъсвали цели скали и ги натрупвали една върху друга, за да препречат на аргонавтите изхода от залива към открито море. Грабнал стегнатия си лък Херакъл и една след друга започнал да изпраща своите смъртоносни стрели по великаните. Като се прикривали с щитовете си, аргонавтите се нахвърляли срещу великаните с копия в ръце. Боят не траял дълго, един след друг великаните изпопадали на земята и в морето; всичките били избити, нито един от тях не можал да се спаси.
Аргонавтите потеглили. Попътен вятър издул, корабното платно и целия ден „Арго“ спокойно се носил по вълните. Настанала вечер; богът на слънцето Хелиос завършил пътя си по небето, нощта обвила с тъма небе и земя. Вятърът променил посоката си и вече носи „Арго“ обратно — към бреговете, които той тъй неотдавна бил напуснал. В нощния мрак аргонавтите пак стигнали до Кизик. Жителите на Кизик не ги разпознали; те ги сметнали за морски разбойници и ги нападнали начело с младия си цар. Завързал се страшен нощен бой. В пълен мрак се бият героите със своите неотдавнашни приятели. Могъщият Язон с острото си копие наранил в гърдите младия цар на Кизик и той със стенание паднал на земята. Но ето лъчите на богинята на зората Еос обагрили изток с червена светлина. Настъпва утро. Бойците се виждат един друг и изпадат в ужас; приятели са се били с приятели.
Аргонавтите и жителите на Кизик уредили тризна ( възпоменателна трапеза и военни състезания) в памет на убитите; три дни оплаквали те убития млад цар. А жена му, прекрасната Клейто, дъщеря на Мероп, не могла да понесе тежката загуба и сама забила остър меч в гърдите си.
АРГОНАВТИТЕ В МИЗИЯ
Недълго още плавали аргонавтите и стигнали до бреговете на Мизия. Там те сгрели на брега, за да се запасят с вода и храна. Могъщият Херакъл навлязъл в гората, която се намирала недалеч от брега, за да си направи ново весло — неговото се счупило. Той намерил една висока бяла ела, сграбил я със силните си ръце и я изтръгнал с корените. Нарамил могъщият герой бялата ела и тръгнал към брега. Изведнъж насреща му изтичва приятелят му Полифем и разказва, че току-що чул вик на младия Хилас, който ги викал. Хукнал Херакъл да търси Хилас, но никъде не можел да го намери. Натъжил се Херакъл. Заедно с Полифем търси той навсякъде Хилас, но всичко било напразно.
Щом се появила на небето лъчезарната зорница, предвещаваща скорошно настъпване на утрото, аргонавтите потеглили, без да забележат в утринната дрезгавина, че нито Херакъл, нито Полифем са с тях. Когато вече настъпило утрото, героите се натъжили, като видели, че двама от най-славните им другари не са между тях. Язон седял опечален, с отпусната глава; той сякаш не чувал жалбите на своите спътници, сякаш не забелязвал отсъствието на Херакъл и Полифем. Верният Хераклов приятел Теламон пристъпил към Язон и го обсипал с упреци:
— Само ти седиш така спокойно. Можеш сега да се радваш. Херакъл не е всред нас и няма кой да затъмни сега твоята слава. Не, аз няма да продължа да пътувам с вас, ако не се върнете и не издирите Херакъл и Полифем.
Теламон се впуснал към кормчията Титий и искал да го застави да върне обратно „Арго“. Напразно се мъчели да го успокоят бореадите (синовете на Борей); разгневеният Теламон не искал да слуша никого, той обвинявал всички, че умишлено са оставили Херакъл и Полифем в Мизия. Изведнъж от морските вълни се показала обвитата с водорасли глава на морския бог прорицател Главк. Той хванал с ръка кораба „Арго“ отдолу, спрял го и казал:
— По волята на великия гръмовержец Зевс Херакъл и Полифем останаха в Мизия. Херакъл трябва да се върне в Гърция, да постъпи на служба при Евристей и да извърши дванадесет големи подвига. На Полифем пък е предопределено да основе в страната на халибите славен град — Киос. А героите останаха в Мизия, защото търсят отвлечения от нимфите прекрасен Хилас.
Като казал това, Главк отново потънал в морето и се скрил от очите на аргонавтите.
Героите се успокоили. Теламон се помирил с Язон. Седнали при веслата героите и „Арго“, тласкан от ритмичните удари на могъщите гребци, бързо полетял по морето.
АРГОНАВТИТЕ ВЪВ ВИТИНИЯ (АМИК)
На следния ден сутринта аргонавтите спрели до брега на Витиния. Там те не били посрещнати така гостоприемно, както на полуостров Кизик. Във Витиния край морския бряг живеели бебриците, управлявани от своя цар Амик. Той се гордеел Със своята исполинска сила и със славата си на непобедим в боя с юмруци. Жестокият цар принуждавал всички чужденци да се бият с него и безмилостно ги убивал със силен юмручен удар. Амик посрещнал аргонавтите с подигравки, нарекъл великите герои скитници и призовал най-силния от тях на бои, ако, разбира се, някой от аргонавтите посмее да си премери силите с него. Разгневили се героите. Излязъл напред Полидевк, младият син на Зевс и Леда. Спокойно той приел предизвикателството на царя на бебриците. Досущ като страшния Тифон стоял Амик пред Полидевк с черното си наметало и с грамадна сопа на рамо. Той измерил Полидевк с мрачен поглед; а Полидевк стоял пред Амик, блестящ като звезда с хубостта си. Бойците се приготвили за бой. Амик хвърлил на земята юмручните ремъци. Без да избира, Полидевк взел от земята ремъците, които били по-близо до него, и обвързал с тях ръцете си. Започнал боят. Царят на бебриците се хвърлил върху Полидевк като разярен бик. Полидевк ловко отбивал ударите му и не отстъпвал нито крачка под напора на Амик. За миг боят спрял, за да могат бойците да си поемат дъх. Ето те пак се бият и ударите се сипят един след друг. Амик замахнал и искал вече да нанесе на Полидевк страшен удар в главата, но младият герой се навел и нанесъл на Амик такъв удар в ухото, че счупил черепната му кост. Амик се тръшнал на земята в предсмъртни гърчове. Аргонавтите приветствували победителя Полидевк с гръмки викове.
Когато бебриците видели, че царят им е убит, те нападнали Полидевк. Полидевк повалил на земята с юмручни удари първите двама от тях. Аргонавтите грабнали оръжието си и се хвърлили в бой с бебриците. Като вихър засвистяла тежката секира на Анкей в редовете на бебриците; един след-друг ги сразява Кастор с блестящия си меч. Героите се бият като лъвове. Бебриците хукнали да бягат. Героите дълго ги преследвали. Те се върнали на морския бряг с богата плячка. Цяла нощ пирували победителите и победната песен на Орфей гръмко звучала по брега. Под съпровода на своята златна китара той славел младия победител на Амик, царя на бебриците, прекрасния Полидевк, сина на гръмовержеца Зевс.
АРГОНАВТИТЕ У ФИНЕЙ
На другия ден сутринта аргонавтите продължили пътя си. Скоро те стигнали до бреговете на Тракия. Героите слезли на брега, за да попълнят хранителните си запаси. На морския бряг видели някаква къща и тръгнали към нея. От къщата излязъл насреща им сляп старец; той едва се държал на краката си и цялото му тяло треперело от слабост. Още на прага на своя дом старецът от слабост се свлякъл на земята. Аргонавтите го привдигнали и им домиляло за него. От думите на стареца те разбрали, че той е Финей, син на Агенор, и че бил по-рано цар на Тракия. Но Аполон наказал Финей, задето злоупотребявал с получената от Аполон дарба да пророкува, като откривал на хората тайните на Зевс. Аполон го ослепил, а боговете му изпратили харпиите, полумоми-полуптици, които прилетявали в къщата му, изпояждали всичката му храна и разнасяли по целия дом страшна воня. Боговете открили на Финей, че той ще се избави от това тяхно наказание само когато дойдат при него аргонавтите, всред които ще бъдат и двамата крилати синове на Борей, Зет и Калаид. Финей започнал да моли героите да го освободят от бедата; молел бореадите да изгонят харпиите; нали той не бил чужд на бореадите — бил женен за сестра им Клеопатра.
Героите се съгласили да помогнат на Финей. Те приготвили. богата трапеза, но щом Финей се излегнал край масата, за да уталожи глада си, харпиите връхлетели и без да обръщат внимание на виковете на аргонавтите, лакомо изяли всичките ястия, като разнесли из целия дом страшна воня; после харпиите се вдигнали и излетели от къщата на Финей. Литнали след тях на могъщите си криле бореадите. Дълго те преследвали харпиите и най-сетне ги настигнали край Плотийските острови. Бореадите извадили мечовете си и вече искали птици да убият харпиите, но в този момент долетяла на дъгоцветните си криле от високия Олимп пратеницата на боговете Ирида. Тя спряла бореадите и казала, че боговете са заповядали на харпиите да не се връщат вече при Финей. Бореадите полетели обратно към Тракия.
Оттогава Плотийските скали (острови) започнали да се наричат Строфади, т.е. островите на завръщането.
Щом преследваните от бореадите харпии отлетели, аргонавтите приготвили нова трапеза на Финей и старецът можал най-после да утоли страшния си глад. На трапезата Финей разкрил на аргонавтите какви още опасности ги очакват по пътя им към Колхида и им дал съвети как да ги превъзмогнат. Финей съветвал героите също така, когато стигнат в Колхида, да призоват на помощ златна Афродита, тъй като само тя може да помогне на Язон да добие златното руно. Аргонавтите изслушали мъдрия старец с внимание, стараейки се да запомнят всичко, което той им казал.
Скоро се върнали и бореадите и разказали как са преследвали харпиите. Старият Финей се зарадвал, като узнал, че завинаги е избавен от появяване на харпиите.
СИМПЛЕГАДИ
Аргонавтите не останали дълго при Финей. Те бързо си заминали. Волно се носел „Арго“ по морските вълни. Изведнъж се зачул някъде напред далечен шум. Този шум ставал все по-ясен и по-силен. Той приличал на рева на приближаваща се буря, заглушавай от време на време сякаш от гръмотевици. Ето показали се и Симплегатските скали. Героите видели как скалите се раздалечавали една от друга и отново се удряли със страшен грохот. Морето около тях клокочело, пръски високо се издигали при всяко повторно сблъскване. А когато скалите пак се раздалечавали, вълните между тях се носели и преобръщали в бесен водовъртеж.
Героите си припомнили съветите на Финей да пуснат пред кораба гълъб между скалите; ако гълъбът прелети между тях, и „Арго“ ще проплава невредим покрай Симплегадите. Наблегнали на веслата аргонавтите. Ето те са вече до самите скали. С трясък се сблъскали скалите и пак се раздалечили. Тогава героят Евфем пуснал гълъба. Като стрела полетява гълъбът между скалите. Скалите отново се събрали с такъв трясък, че сякаш небето потреперило. Солена вода опръскала аргонавтите, а „Арго“ се завъртял всред вълните като подхванат от вихър. Гълъбът пролетял невредим между скалите, само края на опашката му откъснали сблъскалите се скали. Радостно се провикнали аргонавтите и дружно наблегнали на веслата. Скалите се раздалечили. Една грамадна вълна с пенест гребен подхванала „Арго“ и го метнала в пролива. Отсреща се задава друга вълна; тя върнала „Арго“ назад. Наоколо кипят и клокочат вълните. Веслата се огъват от напора. „Арго“ пращи, сякаш потъва под натиска на вълните. Ето издигнала се нова вълна, висока като планина; тя се стоварила върху „Арго“ и той се завъртял като продънена лодка. Скалите вече се приближават една към друга, ей сега ще се сблъскат. Гибелта е неизбежна. Тогава се явила на помощ на аргонавтите лично Атина Палада, любимата Зевсова дъщеря. С едната си ръка тя задържала здраво една от скалите, а с другата така силно тласнала, „Арго“, че той като стрела изхвръкнал от пролива. Събралите се скали само строшили края на кърмата. Скалите отново се раздалечили и спрели, вече навеки неподвижни, от двете страни на протока. Изпълнила се повелята на съдбата, че Симплегадите ще застанат неподвижни едва тогава, когато между тях проплава кораб. Аргонавтите се радвали, че са избягнали една от най-страшните опасности. Сега те можели да бъдат сигурни, че благополучно ще завършат похода си.
Сподели с приятели: |
