НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. ТЕРСИТ

Спокойно спели на светлия Олимп безсмъртните богове. Потънали били в дълбок сън и гръцкият стан, и великата Троя. Но гръмовержецът Зевс не затварял очи — той мислел как да отмъсти за оскърблението, нанесено на Ахил. Най-сетне облакогонецът Зевс решил да изпрати на Агамемнон лъжовен сън. Той повикал бога на съня и го изпратил в стана на гърците При Агамемнон, като му поръчал:

Бързо се понесъл към земята богът на съня и като взел образа на стареца Нестор, когото тъй тачел Агамемнон, явил се насън на Агамемнон и му казал всичко, което великият гръмовержец заръчал. Събудил се Агамемнон, но все му се струвало, че в ушите му още звучат думите, които чул насън. Станал царят на Микена,. облякъл се бързо в богати дрехи, взел в ръка златния си скиптър и отишъл към мястото, където стояли изтеглените на брега гръцки кораби. В това време вече ярко запламтяла зората, предвещавайки възлизането по небето на великия бог на слънцето Хелиос. Повикал Агамемнон глашатаите и им заповядал да свикат всички воини на народно събрание. А всички вождове могъщият микенски цар събрал при кораба на стареца Нестор и им разказал какво съновидение му е изпратил гръмовержецът Зевс.

Вождовете решили да се готвят за битка. Но преди да изведе войските край стените на Троя, Агамемнон поискал да ги изпита; той решил да предложи на народното събрание войските да се завърнат в родината. Докато се съвещавали вождовете, воините се стичали за събранието. Сякаш рояци пчели, излитащи от планински пещери, се събирали на тълпи, на тълпи безброй воини. В народното събрание царяло вълнение. С мъка глашатаите въдворили тишина, за да могат царете, потомци на Зевс, да се обърнат със слово към народа. Най-после тълпите народ заели местата си и настъпила тишина. Пръв станал от мястото си със скиптър в ръце и се обърнал с реч към народа Агамемнон. Той говорел за тежестите на войната, за това, как безрезултатно са се борили досега гърците при Троя; казал, че, както изглежда, те не ще. могат да превземат непристъпната Троя и ще трябва да се завърнат с празни ръце в родината. Ясно е, че и самите богове желаят гърците да се върнат в родината. Гърците изслушали Агамемноновата реч. Завълнувал се целият народ като море, когато ветровете Нот и Евър връхлетели върху него и повдигнали високи вълни. Всички с гръмки викове се втурнали към корабите. Земята затреперала от тропота на бягащите тълпи воини, устремени към корабите. Вдигнали се облаци прах. По целия стан се разнесли викове. Всички бързат по-скоро да спуснат във водата корабите; всички жадуват да потеглят за родината.

Виковете на воините стигнали и до великия Олимп. Хера, страхувайки се да не би гърците да вдигнат обсадата и да напуснат Троя, изпратила в техния стан Атина Палада, за да ги спре. Като буря се понесла Атина от Олимп към гръцкия стан. Там тя се явила пред Одисей и му казала:

— Благородни сине Лаертов, нима вие всичките сте решили да избягате оттук за родината? Нима ще оставите тук за радост на Приам и на всички троянци прекрасната Елена? По-скоро върви, убеждавай всички да не напускат Троя!

Като чул страшния глас на богинята, Одисей свалил наметалото си и изтичал към корабите. Той взел от пресрещнатия Агамемнон скиптъра — знак на върховната власт — и започнал да убеждава всички — както вождове, така и прости войници, да не спускат корабите във водата; той призовавал всички да се върнат на народното събрание. Одисей започнал да удря със скиптъра онези от войниците, които особено вдигали шум и бързали по-скоро да напуснат бреговете на Троя. Отново всички се втурнали към мястото, където обикновено се събирал народът. С гръмки викове се движели тълпите народ — също както не стихват вълните на шумящото море, които с гръмоподобен шум се блъскат о скалистия бряг. Най-сетне всички пак заели местата си и замълчали. Единствен Терсит продължавал да крещи. Терсит постоянно си позволявал да говори смело против царете. Особено ненавиждал той Одисей и великия Тетидин син Ахил. Сега Терсит крещял пронизително и ругаел Агамемнон. Той викал, че Агамемнон е получил достатъчно плячка и робини, че му стигат вече богатите откупи за знатни троянци, които не друг, а простите войници вземат в плен. Терсит подканвал всички по-скоро да си тръгнат за родината и да оставят Агамемнон сам при Троя. Нека Атреевият син разбере помагали ли са му в боя воините, били ли са му верни слуги, или не. Терсит ругаел Агамемнон всякак. Той го упреквал и за това, че оскърбил Ахил, но Терсит наричал и Ахил малодушен. Чувал този крясък на Терсит и хитроумният Одисей. Той се приближил до Терсит и страшно викнал:

— Да не си смеел, глупако, да ругаеш царете; да не си смеел да говориш за връщане в родината! Не се знае още как ще свърши работата, която сме започнали. Слушай и запомни, че аз ще изпълня това, което казвам! Чуя ли те още един път, безумецо, да обиждаш цар Агамемнон, нека да ми вземат главата от мощните рамене, нека не ме наричат баща на Телемах, ако не те пипна, не те съблека гол и напердаша, та да плачеш от болка; и ще те гоня от народното събрание чак до корабите.

Така страшно извика Одисей. Той замахнал със скиптъра и ударил Терсит по гърба. От болка сълзи като град се затъркаляли от очите на Терсит. На гърба му се издула от удара тъмночервена ивица. Треперейки от страх, Терсит сбърчил лице и изтривал с ръка сълзите си. Всички гръмко се смеели, като гледали Терсит, и казвали:

— Много славни дела извърши Одисей и в съвета, и в боя, но това е най-славният от подвизите му. Как обузда той този кресльо! Сега Терсит няма да посмее вече да обижда любимите на Зевс царе.

Одисей пък се обърнал със слово към народа, а до него стояла, взела образа на вестоносец, Атина Палада. Одисей убеждавал гърците да не изоставят обсадата на Троя; той казвал, че ако те се върнат в родината, без да са превзели Троя, ще покрият с позор и Агамемнон, и себе си. Нима те като слаби деца или жени вдовици поради малодушие ще се приберат в родината; нима са забравили предсказанията на Калхас какво трябва да очакват? Нима всички са забравили и знамението, което им изпрати Зевс в Авлида? Та нали едва на десетата година от обсадата е съдено на гърците да превземат Троя. С речта си Одисей вдъхнал на всички жажда за подвизи. С буйни викове гърците посрещнали речта на Одисей и околните хълмове отговорили с гръмко ехо на тези викове. Но ето станал божественият старец Нестор и всичко пак утихнало. И Нестор съветвал да останат и да влязат в бой с троянците. Той съветвал още: през време на боя войските да се строят по племена и родове, та племе да помага на племе и род — на род. Тогава ще се разбере кой от вождовете или членовете на племето е страхлив и кой мъжествен. Тогава ще стане ясно защо досега не е превзета още Троя — — по волята на безсмъртните богове ли, или защото вождовете не познават военното дело. Агамемнон се съгласил с това. Той заповядал на воините да отидат да обядват, а после да се стягат за кръвопролитна битка, в която на никого няма да се даде почивка нито за миг, и горко на оногова, който остане при корабите и се отклони от битката: той ще бъде хвърлен като плячка на кучетата и хищните птици.

Силно се провикнали всички войници — така силно, както бучи морето при силна буря, когато вятърът носи високи като планини вълни. Народното събрание бързо се разпръснало. Всички се завтекли към шатрите. Задимели огньове из целия стан. Гърците се подкрепяли с храна преди сражението. Всеки принасял жертва на бога и се молел да го спаси през време на кървавия бой. Агамемнон от своя страна принесъл жертва на Зевс. При жертвеника, около който стояли най-прочутите герои на гърците, той заклал тлъст бик и помолил Зевс да даде на гърците победа; молил да му помогне да завладее непристъпната Троя и двореца на цар Приам, преди нощта да се е спуснала на земята; молил да му даде възможност да пробие с копието си доспехите на Хектор и да го повали в праха. Но великият Зевс Гръмовержец не се вслушал в молбите на Агамемнон; той готвел на микенския цар много неуспехи през тоя ден. Когато жертвата била принесена и жертвеното угощение привършено, старецът Нестор започнал да подканя вождовете да поведат войските си към бойното поле.

Вождовете забързали към своите дружини. Вестителите започнали на висок глас да свикват воините. Вождовете строили в боен ред дружините си и ги повели към стените на Троя. Земята пъшкала под тропота на воините и конете. Войските заели цялата долина на Скамандър. Всички воини горели от желание да се бият с троянците. Всред войските буйно се носела Атина Палада. Пред войските, качени на колесници, се движели вождовете. Цар Агамемнон, подобен на гръмовержеца Зевс, ги превъзхождал всички със страшния си изглед. В стройни редици отивали воините към стените на Троя.

Бързо литнала от Олимп вестителката на боговете Ирида и съобщила на троянците, като взела образа на Приамовия син Полит, че безбройни войски се приближават от гръцкия стан към Троя. Когато Ирида пристигнала в Троя, всички троянци били на народно събрание. Веднага Хектор разпуснал събранието.

Приближили се двете войски, но не влизали още в бой. Тогава излязъл от редиците на троянците хубавият Парис. На рамото му била метната кожа от леопард, на гърба му — лък и стрелник със стрели, на бедрото му висял остър меч, а в ръка държал две копия. Парис призовавал на двубой някого от гръцките герои. Щом Менелай видял Парис, бързо скочил от колесницата си и излязъл напред, цял блестящ със своето въоръжение. С радост отивал срещу Парис Менелай — подобно на лъв, който неочаквано е намерил богата плячка; той ликувал, че може да отмъсти на похитителя на прекрасната Елена.

Когато Парис зърнал Менелай, сърцето му трепнало и той, изплашен от смъртта, се скрил всред своите приятели. Видял това Хектор и започнал да укорява брата си за неговата страхливост.

— Ти си храбър само наглед — казал Хектор на Парис, — по-добре да не се беше родил, отколкото да си позор за всички ни. Нима не чуваш как ти се смеят гърците. Храбростта ти стигаше само за да отвлечеш Менелаевата жена Елена за нещастие на цяла Троя? Ти се уплаши от Менелай! Сега ще разбереш какъв боец е мъжът на откраднатата от тебе Елена! О, ако троянците бяха по-решителни, отдавна щяха да те убият с камъни за всичките беди, които ти им навлече.

— Имаш право да ме хокаш, Хекторе — така отвърнал Парис, — но бъди спокоен. Аз ще вляза в двубой с Менелай. Само заповядай на троянците да се спрат. Ние ще се бием с Менелай за хубавицата Елена пред войските. Който от нас победи, той ще заведе в дома си Елена.

Като чул тоя отговор, Хектор излязъл пред строя на троянците и ги спрял. Гърците били готови да обсипят Хектор със стрели. Някои вече хвърляли камъни по него, но Агамемнон ги възпрял, като извикал:

— Стойте, гърци, стойте, мъже ахейци! Блестящият с шлема си Хектор възнамерява да се обърне към нас със слово!

Когато всички замлъкнали, Хектор възвестил, че Парис предлага спорът за Елена да се реши чрез двубой. Отговорил му Менелай:

— Изслушай ме! Отдавна е време да турим край на кървавата разпра. Нека се преборим ние с Парис и нека загине оня от нас, на когото съдбата е отредила гибел. А вие сключете после мир. Да принесем жертви на боговете. Призовете стареца Приам; всичките му синове са коварни, затова нека лично той даде клетва преди двубоя, че ще изпълни този договор.

Зарадвали се всички, като чули това предложение. Хектор веднага изпратил вестоносци да повикат Приам.

В това време богиня Ирида, като взела образа на прекрасната Приамова дъщеря Лаодика, се явила при Елена и я повикала да се качи на кулата при Скейската врата, където се били събрали троянските старейшини начело с Приам, за да гледат двубоя между Парис и Менелай. Облякла се къдрокосата Елена в разкошни дрехи и побързала подир Ирида, придружена от две прислужнички. Припомнила си Елена за своя първи мъж, за родината си и за скъпата Спарта и сълзи се показали на очите й. Видели троянските старци приближаващата се Елена. Тя била тъй прекрасна, че старците с възхищение я гледали и си казвали един на друг:

— Не, не бива да се осъждат нито гърците, нито троянците, че водят кръвопролитна борба заради такава прекрасна жена. Наистина по красота тя е равна на безсмъртните богини. Но колкото и хубава да е, по-добре ще бъде да се завърне в Гърция; тогава гибел няма да застрашава нито нас, нито нашите деца.

А Приам повикал Елена при себе си и започнал да я разпитва за онези герои, които виждал от стената. Елена му посочила могъщия Агамемнон, хитроумния Одисей, Аякс Теламонид и Идоменей, критския цар. Като гледал тези герои, Приам се удивлявал и на красотата им, и на могъщия им войнствен изглед. В това време дошли вестоносците, изпратени от Хектор, да извикат Приам. Приам станал бързо, заповядал да запрегнат колесницата му и заедно с Антенор излязъл при войските през Скейската врата.

Агамемнон и Одисей пресрещнали стареца Приам. Принесени били жертви на боговете олимпийци. Произнесени били клетви да се спазва договорът. Тогава цар Приам се обърнал към войските на троянците и гърците с тези думи:

— О, храбри мъже, троянци и гърци! Аз ще се оттегля ей сега във великата Троя. Сили нямам да гледам двубоя между моя син Парис и могъщия цар Менелай. Само Зевс знае кому от тях е отредено да загине в този бой.

Приам си отишъл от бойното поле. А Хектор и Одисей отмерили място за двубоя; после сложили жребий в един шлем и го разтърсили, преди да го хвърлят, за да се види кому се пада пръв да хвърли копие. Жребият се паднал на Парис.

Парис и Менелай се въоръжили и излезли на мястото на двубоя, размахвайки тежки копия. Страшно святкали техните погледи; в тях горяла като ярък пламък омразата им един към друг. Изсилил Парис копието и го хвърлил по Менелай. То попаднало в грамадния щит на Менелай, но не го пробило. Острието на копието се подвило, като ударило о медта, която покривала щита. На висок глас се обърнал Менелай към Зевс, молейки го да му помогне да отмъсти на Парис, та занапред никой да не се осмелява да отплаща със зло за гостоприемство. Страшно замахнал цар Менелай с копието си и улучил щита на Парис. Копието пронизало щита, пробило и бронята на Парис и разрязало хитона му. Парис се спасил само защото бързо се отдръпнал настрана. Менелай извадил меча си и ударил с него Парис по шлема, но поради страшния удар мечът се разчупил на четири части, които отхвръкнали на разни страни. Като останал без меч, Менелай се хвърлил върху Парис, хванал го с ръка за шлема и го повлякъл по земята към редиците на гърците. Подбрадникът на шлема притиснал гърлото на Парис. Менелай щял да Бойна завлече Парис в гръцките редици, но в този момент дошла на помощ на своя любимец богинята на любовта Афродита. Тя разкъсала ремъка и в ръцете на Менелай останал само шлемът. Той искал да нанесе удар с копие на поваления на земята Парис, но богиня Афродита покрила Парис с тъмен облак и бързо го отнесла в Троя. Напразно Менелай търсил Парис; като хищен звяр обикалял той из троянските войски, но никой не можел да му посочи Приамовия син, макар че всички троянци го мразели. Цар Агамемнон високо се провикнал:

— Слушайте, троянци и гърци! Всички вие видяхте, че Менелай победи; нека ни върнат Елена и всичките задигнати от Парис Менелаеви съкровища, както и да ни платят данък.

Но Агамемноновите думи останали без отговор: не било съдено да се тури край на войната.

ПАНДАР НАРУШАВА КЛЕТВАТА. БИТКАТА
Изложено според поемата на Омир „Илиада“.

Когато Менелай и Парис решили да встъпят в двубой, безсмъртните богове пирували в чертозите на Зевс. Младата богиня Хеба разливала нектар в чашите. Боговете пирували, наблюдавайки от високия Олимп Троя. Зевс, за да подиграе Хера, започнал да разправя, че ще прекрати кръвопролитната разпра между троянци и гърци, тъй като победил, разбира се, Менелай. Но богиня Хера помолила Зевс да изпрати при войската на троянците богинята воин Атина, за да подстори някого да наруши дадената клетва. Сякаш против волята си гръмовержецът Зевс се съгласил. Бързо във вид на ярка звезда богиня Атина се стрелнала от Олимп и се спуснала всред троянската войска. Троянците били изумени; те не знаели какво означава това знамение: наново ли ще започне кървавата сеч, или това е знак от Зевс, че трябва да се сключи мир. А Атина, взела образа на Лаодок, Антеноровия син, се приближила до знаменития стрелец с лък Пандар и го убедила да срази със смъртоносна стрела Менелай. Пандар се съгласил. Грабнал той своя лък, извадил остра стрела, призовал на помощ Аполон и пуснал стрелата. Звъннала тетивата на стегнатия лък, полетяла стрелата и сигурно Менелай щял да загине, ако Атина не отклонила стрелата; стрелата ударила Менелай в оная част от тялото, която била защитена с двойна броня. Стрелата пробила бронята и се забила в тялото на Менелай. Раната не била дълбока, но все пак от нея обилно потекла кръв. Като видял, че брат му е ранен, Агамемнон изпаднал в ужас. Но Менелай го успокоил. Агамемнон заповядал да повикат лечител — героя Махаон. Махаон прегледал раната и я посипал с лекарство. Докато Агамемнон и другите герои се грижели за ранения Менелай, троянците вече започнали да настъпват срещу гърците. Агамемнон бързо отишъл при войските и започнал да стяга редиците им и да въодушевява войските за бой.

Троянците започнали да отстъпват под натиска на гърците; гърците ги атакували още по-дружно. Като видял това, бог Аполон, защитникът на троянците, пламнал от гняв; той силно извикал:

— По-смело напред, троянци! Недейте мисли, че гърдите на гърците са каменни, а телата им — от желязо. Вижте, днес не се сражава всред тях и великият Ахил — гневен седи той в своя шатър.

С този вик богът стрелометец въодушевил троянците. Битката станала още по-кръвопролитна. Много герои загинали. Атина Палада въодушевявала гърците. В тази битка тя дала несъкрушима сила на цар Диомед, син на Тидей. Скоро троянците се стъписали.

Като забелязал Диомед, знаменитият стрелец Пандар опънал своя лък и пуснал една стрела по него. Стрелата се забила в рамото на Диомед и неговата броня се обагрила с алена кръв. Пандар ликувал — той си помислил, че е наранил смъртно Диомед. С мощен глас започнал той да окуражава троянците, като им казвал, че Диомед е смъртно ранен. Но Диомед повикал героя Стенел и го помолил да измъкне стрелата от раната. Стенел извадил стрелата. На висок глас се обърнал Диомед към Атина Палада и я помолил да му помогне да срази оногова, който го наранил със стрела. Възправила се Атина Палада пред Диомед. Тя го надарила с голяма сила и неукротимо мъжество. Богинята заповядала на Диомед да се хвърли смело в боя, но да не напада безсмъртните богове. Единствено богиня Афродита можел да срази с копието си. Диомед се хвърлил в битката като ранен лъв, у който лекото нараняване само удесеторява силата и още повече разпалва яростта му.

Като видял как свирепо се бие Диомед, героят Еней бързо тръгнал по редиците на троянските воини, за да търси Пандар. Еней склонил Пандар да нападне Диомед. Мъжественият Пандар се качил на Енеевата колесница и двамата се понесли срещу Диомед.

Като съгледал на колесницата двамата прочути герои, Еней и Пандар. приятелят на Диомед Стенел го посъветвал да избегне борбата с такива герои. Но храбрият герой с негодувание отхвърлил тоя съвет. Колесницата на Еней бързо се приближавала към Диомед. Пандар замахнал копието си и го хвърлил срещу щита на Диомед. Копието пробило щита и ударило в бронята, но тя предпазила Диомед. А Пандар вече тържествувал, като смятал, че е убил Тидеевия син. Диомед хвърлил копието си. Пандар паднал мъртъв от колесницата. Еней бързо скочил на земята. Като се прикрил с щита си, с грамадно копие в ръка той се приготвил да отбранява трупа на Пандар: А Диомед грабнал грамаден камък, какъвто не биха могли да вдигнат и двама души, и с една ръка го запратил със страшна сила по Еней, като го улучил в бедрото. Еней подгънал колене и сигурно щял да загине, ако не му се била притекла на помощ майка му, богиня Афродита. Тя прикрила с дрехата си Еней и искала да го отнесе от полесражението.

Диомед се хвърлил към богинята и наранил нежната й ръка с тежкото си копие. Силно извикала богинята и изпуснала Еней от обятията си. Но бог Аполон го покрил с черен облак. А Диомед страшно креснал на богиня Афродита:

— Оттегли се, дъще Зевсова! Напусни кървавата битка! Нима не ти стига това, че прелъстяваш слабите жени!

Богинята на любовта напуснала бранното поле, а Диомед пак нападнал Еней. Три пъти го атакувал Тидеевият син и трите пъти Аполон го отблъсквал. А когато Диомед нападнал Еней за четвърти път, Аполон страшно му изкряскал:

— Опомни се, сине Тидеев! Отстъпи и не се осмелявай да нападаш безсмъртните! Никога смъртните не ще могат да се равнят по сила с боговете!

Като чул гласа на страшния бог Аполон, Диомед се уплашил и отстъпил. А Аполон пренесъл Еней в своя храм в Троя. Там богиня Лета и Аполоновата сестра, богиня Артемида, излекували Еней, а Аполон създал на бойното поле призрак на Еней и около тоя призрак закипял упорит бой.

В това време ранената от Диомед богиня Афродита отлетяла от полесражението до онова място, където седял Арес, яростният бог на войната. Силно охкайки от болка, тя помолила бога Арес да й даде колесницата си; с нея тя бързо се издигнала на светлия Олимп. Там паднала със сълзи на очи върху коленете на майка си Диона и се оплакала, че Диомед я наранил. Диона избърсала раната и излекувала ръката й. А Атина и Хера, подигравайки се на Афродита, казали на великия гръмовержец Зевс:

— Дали богиня Афродита не е придумвала друга някоя ахейка да избяга с някой от любимите й троянци? Може би тя си е одраскала и разкървавила ръката, милвайки тази ахейка?

Усмихнал се Зевс, повикал Афродита при себе си и й рекъл:

— Мила дъще, шумните битки не са работа за тебе. Ти се занимавай с брака и любовта, а битките ги остави на буйния бог Арес и на богинята воин Атина.

А на полесражението, както преди, кипял бой около създадения от Аполон призрак на Еней. Бог Аполон долетял при Арес и го помолил да укроти Диомед. Потъналият в кръв бог на битките послушал Аполон. Арес приел образа на героя тракиец Акамант и побързал да вдъхне мъжество на троянците. Сега боят станал още по-ожесточен. Върнал се на бойното поле и излекуваният Еней. Троянците се зарадвали, като го видели здрав и читав. Обърканите редици на троянците отново се подредили и започнали да настъпват срещу гърците. Гърците подобно на буреносни облаци, които покриват планините и не са гонени от стремителното духане на буйни ветрове, очаквали приближаващите се троянци. Гърците били вдъхновявани да се бият от двамата герои Аяксовци и от Одисей и Диомед. Обикалял редиците им и цар Агамемнон, блестейки със своите доспехи. Отново закипяла битката. Героите падали един след друг и мракът на смъртта покривал очите им. Начело на троянците се сражавал Хектор. Помагали му сам богът на войната Арес и страшната богиня на битките Енюо. Като видял бога Арес, героят Диомед се отдръпнал назад и, обръщайки се към гърците, извикал:

— Приятели, няма какво да се чудим, че Хектор се сражава с такава смелост! Та с него заедно се сражава и му помага самият бог на войната Арес. Отстъпвайте, приятели; не се осмелявайте да влизате в бой с богове.

Троянците все по-силно отблъсвали гърците. Паднал в боя и младият Хераклов син Тлиполем, сразен от копието на Зевсовия син Сарпедон. Но и Сарпедон бил ранен от Тлиполем в бедрото. Другарите на Сарпедон с мъка го изнесли от бойното поле, без да успеят да извадят копието от раната му. Като забелязал минаващия покрай него Хектор, Сарпедон го замолил да направи на пух и прах гърците. Хектор отново се хвърлил в боя; много герои сразил той с копието си. Троянците още по-силно притиснали гърците.

Видяла това богиня Хера, повикала богиня Атина и заедно с нея започнала бързо да се екипира за бой с цел да укроти Арес. С помощта на Хеба богините впрегнали конете в чудната колесница. Атина се облякла в доспехи, сложила на глава тежкия си шлем, метнала на рамо егида с главата на горгоната Медуза и се качила с копие в ръка на колесницата на богиня Хера, а тая бързо подкарала конете. Когато богините се понесли от високия Олимп, те видели Зевс, който седял сам на един висок хълм; Хера спряла конете и казала на гръмовержеца Зевс:

— Нима можеш спокойно да гледаш ти, Зевсе, как свирепият Арес погубва толкова герои? Аз виждам как се радват на това Аполон и Афродита. Ще ми се разсърдиш ли, ако укротя бога Арес?

Егидоносецът Зевс й отвърнал:

— Върви! Нека се опълчи срещу Арес богинята воин Атина Палада. Никой от безсмъртните не умее като нея да причинява на Арес такава тежка скръб.

Бързо подкарала конете по-нататък богиня Хера. Бързо стигнали богините до мястото, където се сливат двете реки Симоис и Скамандър, слезли от колесницата, разпрегнали конете и ги обвили с черен облак. Като взела образа на Стентор, мъж, който притежавал много силен глас, Хера призовала гърците мъжествено да се бият срещу троянците. Атина Палада се приближила до Диомед. Той забърсвал раната си, нанесена му от Пандар. Палада започнала да го укорява и за това, че се отклонил от битката, и за това, че се страхува да се сражава с троянците. Казала му, че баща му, славният воин Тидей, не би постъпил така. Но Диомед отговорил на богинята:

— Не, светлоока дъще на гръмовержеца Зевс, аз не се боя да влизам в бой с героите на Троя. Помня само, че ти ми заповяда да не влизам в бой с безсмъртните богове.

Тогава Атина казала на Диомед:

— О, сине Тидеев, мой любимецо, сега не се страхувай нито от Арес, нито от когото и да било измежду останалите богове. Аз самата ще ти бъда помощница. Върви по-скоро да се биеш срещу Арес. Неотдавна още той обещаваше да помага на гърците, а сега вероломният помага на троянците.

Застанала на Диомедовата колесница Атина Палада вместо Стенел. Дъбовата ос на колесницата заскриптяла от тежестта на богинята. Атина, невидима за Арес, подкарала конете право срещу него точно в оня миг, когато той свалял доспехите от убития герой Перифант. Арес видял Диомед, който стоял до Атина, оставил трупа на сразения от самия него герой Перифант, от когото свалял доспехите, и метнал копието си по Тидеевия син. Атина отклонила копието и то пролетяло покрай него. Богинята удесеторила силите на Диомед; той нанесъл удар на Арес с копието си и пак го извадил от раната. Арес извикал така страшно, сякаш извикали десет хиляди воини изведнъж. От ужасния вик трепнали всички воини — и троянци, и гърци. Обвит от черни облаци, бурният Арес бързо възлязъл на светлия Олимп. Там той седнал до Зевс и му се оплакал от Атина Палада, задето тя помогнала на Диомед да го нарани. Зевс застрашително погледнал сина си. Арес му бил омразен поради любовта си към кървавите битки; и Зевс казал на сина си, че ако не бил негов син, отдавна щял да го запрати в мрачния Тартар. Буйният Арес престанал да се оплаква. Зевс повикал божествения лечител Паон и той бързо изцерил раната на Арес. Хеба пък измила Арес и го облякла в разкошни дрехи. Завърнали се на светлия Олимп и богините Хера и Атина. Така обуздали те ненаситния на битки бог на войната Арес.

Край стените на Троя, както и преди, кипяла битка. Гърците отново започнали да изтласкват троянците. Аякс, Диомед, Менелай, Агамемнон и другите герои повалили в праха мнозина славни троянци и свалили от убитите разкошните им доспехи. Виждайки, че не е далеч вече часът на пълното поражение на троянците, прорицателят Хелен, син на Приам, замолил блестящия с шлема си Хектор и сина на Афродита Еней да окуражат троянците и по-скоро да дойдат в Троя, за да умилостивят с богати дарове богиня Атина. Хектор послушал брата си. Отново въодушевил троянците и те отбили натиска на гърците.