Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 11.

3. С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите.

4. С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори.

5. С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу: 6. А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

7. С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата.

8. С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда. 9. С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание. 10. Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог.

11. С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща. 12. За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи.

13. Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята. 14. Защото които така говорят показват че търсят отечество. 15. И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат. 16. Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град.

17. С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията, 18. комуто беше се рекло: «В Исаака ще ти се наименува семе;» 19. като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад.

20. С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане.

21. С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, «и поклони се като се подпре на краят на тоягата си.»

22. С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си.

23. С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление.

24. С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря, 25. и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха, 26. като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние. 27. С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго. 28. С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните.

29. С вера преминаха Червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се.

30. С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне.

31. С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир.

32. И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците; 33. които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове, 34. угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски. 35. Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение. 36. Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници; 37. с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания; 38. (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята. 39. И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието; 40. защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.

ГЛАВА 12.

4. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха. 5. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава; 6. защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.» 7. Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му? 8. Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове. 9. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем? 10. Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост. 11. И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него. 12. За това, «стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,» 13. и «направете на нозете си прави пътища,» за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее. 14. Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа; 15. и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него; 16. да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си; 17. понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.

18. Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря, 19. и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово; 20. (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: «И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;»] 21. и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: «Много съм уплашен и разтреперан;») 22. но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели, 23. при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството, 24. и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.

25. Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса; 26. на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: «Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето.» 27. А това «Още еднъж» знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят. 28. За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение; 29. защото Бог наш е огън пояждащ.