Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
ГЛАВА 8.1. А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата, 2. служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек. 3. Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси. 4. Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону, 5. които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.» 6. Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания. 7. Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория. 8. Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин; 9. не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ. 10. Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ; 11. и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем; 12. защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» 13. А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение. ГЛАВА 9.1. И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно. 2. Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая. 3. А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих; 4. която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета; 5. и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно. 6. И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението; 7. а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове. 8. С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния, 9. която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше, 10. и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето. 11. А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа, 12. нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване. 13. Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта, 14. колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго! 15. И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие. 16. Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя. 17. Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът. 18. За това, нито първият завет бе утвърден без кръв. 19. Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ, 20. и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.» 21. Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта. 22. И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива. 23. И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези. 24. Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас; 25. нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв, 26. (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си. 27. И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд, 28. така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение. ГЛАВА 10.1. Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно. 2. Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове; 3. но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете. 4. Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове. 5. За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело. 6. Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни. 7. Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.» 8. По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;) 9. тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто. 10. С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път. 11. И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове; 12. но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога 13. та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му. 14. Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите. 15. А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред: 16. «Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,» 17. прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.» 18. А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех. 19. И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова, 20. през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си, 21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом, 22. нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода: 23. нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща; 24. и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела; 25. да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава. 26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове, 27. но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците. 28. Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване: 29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта! 30. Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.» 31. Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго. 32. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания, 33. кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така. 34. Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот. 35. И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние. 36. Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието. 37. Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.» 38. «А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.» 39. Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.
Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|