Нов Завет Съдържание
Изтегляне 5 Mb.
|
ГЛАВА 5.1. Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене към Бога да принося дарове и жертви за греховете, 2. такъв който може да има състрадание към невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ; 3. и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете. 4. И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон. 5. Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;» 6. както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;» 7. който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си, 8. ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада, 9. и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни, 10. наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков. 11. За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане. 12. Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна. 13. Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец; 14. а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото. ГЛАВА 6.1. Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим към съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога, 2. учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд. 3. И това ще сторим, ако Бог допусне. 4. Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа, 5. и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век, 6. и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го. 7. Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога; 8. а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване. 9. А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение. 10. Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите. 11. И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край. 12. Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията. 13. Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си 14. и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;» 15. и така с дълготърпението получи обещанието. 16. Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех; 17. в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата, 18. така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда; 19. която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата; 20. дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков. ГЛАВА 7.1. Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови, 2. комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,- 3. без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник. 4. А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите. 5. И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови; 6. но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията. 9. А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото. 8. И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее. 9. И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама; 10. защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек. 11. И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов? 12. Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона. 13. Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря. 14. Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство. 15. И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник, 16. който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот; 17. защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.» 18. Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност; 19. (понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога. 20. И според колкото не е бивал свещеник без заклеване, 21. (защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,») 22. толкоз на по-добър завет поручник стана Исус. 23. И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си; 24. но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго; 25. за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех. 26. Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата; 27. който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си. 28. Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век. Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 5 Mb. Сподели с приятели:
|