Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 4.

14. А Исус със силата на Духа върна се в Галилея; и слух излезе за него по всичката околност. 15. И той поучаваше по съборищата им, и се прославяваше от всичките. 16. И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и влезе по обичая си в съборището съботен ден, и стана да чете. 17. И подадоха му книгата на пророка Исая; и като разгърна книгата, намери това место, дето бе писано: 18. «Дух Господен е на мене, защото ме помаза да благовествувам на сиромасите; проводи ме да изцеля съкрушените сърдцем, да проповедам на пленниците освобождение и на слепите прогледване, да пусна угнетените в свобода, 19. да проповедам благоприятната Господня година. 20. И като сгъна книгата, даде я на слугата и седна, а очите на всичките в съборището бяха се взрели в него. 21. И начна да им говори: Днес се изпълни това писание във вашите уши. 22. И всички му засвидетелствуваха и чудеха се за думите на благодатта що излезваха из устата му и думаха: Не е ли този синът Иосифов? 23. И рече им: Без друго ще ми кажете тази притча: Лекарю, изцери се сам си; което сме чули че е станало в Капернаум, стори и тука в отечеството си. 24. И пак рече: Истина ви казвам че никой пророк не е приет в отечеството си. 25. И наистина ви говоря, много вдовици беха в Израиля във времето на Илия когато се затвори небето за три години и шест месеца, в което време стана глад голем по всичката земя; 26. и ни при една от тех не бе проводен Илия, тъкмо в Сарепта Сидонска при една вдовица жена. 27. И мнозина прокажени имаше във времето на Елисея пророка в Израил; и никой от тех не бе очистен, тъкмо Нееман Сирианинът. 28. Това като чуха тези които беха в съборището всички се изпълниха с ярост, 29. и станаха та го изкараха вън из града и заведоха го при краят на ръта на който градът им беше съграден, за да го низринат. 30. Но той мина изпомежду им и отиваше си.

31. И слезе в Капернаум, град Галилейски; и поучаваше ги в съботните дни. 32. И удивяваха се за учението му, защото неговото слово беше с власт. 33. И в съборището имаше един человек, който имаше дух на нечист бес; и извика с глас голем, 34. и казваше: Остави! що имаш ти с нас, Исусе Назарянине? Дошел си да ни погубиш ли? Зная те кой си, Светий Божий. 35. И запрети му Исус и рече: Млъкни, и излез из него. И бесът го тръшна насред и излезе из него без да го повреди никак. 36. И смаяха се всички, и разговаряха се помежду си и думаха: Що е това слово че той със власт и сила повелява на нечистите духове, и излезват? 37. И разнесе се слух за него по всичките околни места.

38. И като стана от съборището влезе в дома Симонов; и тъщата Симонова беше я хванала огница, и молиха го за нея. 39. И той застана над нея и запрети на огницата; и остави я; и тоз час стана тя и слугуваше им.

40. И когато залезваше слънцето, всички които имаха болнави от всекакви болести, доведоха ги при него; а той като възложи ръце на всекого едного от тех, изцели ги. 41. От мнозина още и бесове изхождаха с кресък, и казваха: Ти си Христос Син Божий. И запрещаваше им и ги не оставяше да говорят, понеже го познаваха че е Христос.

42. И като стана ден, излезе и отиде в пусто место; и народът го диреше, и дойдоха при него, и задържаваха го да си не иде от тех. 43. А той им рече: Че и в другите градове требва да благовестя царството Божие; понеже на това съм проводен. 44. И проповедваше в съборищата Галилейски.

ГЛАВА 5.

12. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като виде Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш. 13. А той простре ръка та се допре до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него. 14. И той му заповеда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповедал за свидетелство тем. 15. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им. 16. А той се оттегляше в пустините и молеше се.

17. И един ден, когато той поучаваше, седеха Фарисеи и законоучители, които беха надошли от всеко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им. 18. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него. 19. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлезоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса. 20. И като виде Исус верата им, рече му: Человече, прощават ти се греховете ти. 21. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога? 22. А като разуме Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си? 23. Що е по лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи? 24. Но за да познаете че Син Человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си. 25. И на часа стана пред тех, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога. 26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видехме пречудни неща.

27. И след това излезе вън, и виде едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене. 28. И той остави всичко, и стана та отиде след него. 29. И стори му Левий големо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тех на трапезата. 30. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете? 31. А отговори Исус и рече им: Немат нужда за лекар здравите, но болните. 32. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

33. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият? 34. А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тех младоженикът? 35. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тех младоженикът: тогаз през онези дни ще постят. 36. Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата. 37. И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят. 38. Но требва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете. 39. И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.