Нов Завет Съдържание

ГЛАВА 10.

17. И върнаха се седемдесетте с радост и казваха: Господи, с твоето име и бесовете се покоряват нам. 18. А той им рече: Видех Сатана че падна като светкавица от небето. 19. Ето, давам ви власт да настъпвате на змии и на скорпии и над вас всека сила вражия; и нищо нема да ви повреди. 20. Но на това недейте се радва, че духовете се покоряват вам; а радвайте се повече, защото имената ваши са написани на небеса.

21. В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе. 22. Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.

23. Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите. 24. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видеха, и да чуят това що чуете, и не са чули.

25. И, ето, некой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен? 26. А той му рече: В закона що е писано? как четеш? 27. И той отговори, и рече: «Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си.» 28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш. 29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой? 30. На това отговори Исус и рече: Человек некой слезваше от Ерусалим в Иерихон и налете на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв. 31. И по случай некой си свещеник слезваше по него път: и като го виде, мина от среща и замина. 32. Подобно и Левит некой, като стигна на това место, дойде, виде, мина от среща и замина. 33. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го виде смили се, 34. и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му. 35. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя. 36. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? 37. А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.

38. И в отиването им влезе Исус в некое село: и жена некоя си на име Марта го прие у дома си. 39. И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово. 40. А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне. 41. Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща; 42. но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която нема да се отнеме от нея.

ГЛАВА 11.

5. И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хлеба; 6. понеже един приятел ми дойде от път, и немам що да сложа пред него; 7. а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам. 8. Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му требва. 9. И аз ви казвам: Искате и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори. 10. Защото всеки който иска приима; и който търси намира; и който хлопа, ще му се отвори. 11. И от вас кой е този баща, щото ако му поиска син му хлеб, а той да му даде камик? Или ако му поиска риба, наместо риба змия ли ще му даде? 12. Или ако би поискал яйце, да ли скорпия ще му даде? 13. И тъй, когато вие, лукави както сте, знаете да давате добри давания на чадата си; колко повече Отец небесний ще даде Духа Светаго на онези които просят от него.

14. И изпъждаше едного беса който беше нем; и като излезе бесът, проговори немият, и почуди се народът. 15. А некои от тех рекоха: Чрез Веелзевула княза на бесовете изпъжда бесовете. 16. А други, изкушаващи го искаха от него знамение от небето. 17. Но той като знаеше помислите им, рече им: Всяко царство разделено против себе си запустева, и дом разделен против себе си пада. 18. Тъй и Сатана ако се раздели сам си против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате че аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула. 19. И ако аз изгонвам бесовете чрез Веелзевула, синовете ви чрез кого ги изгонват? За това те ще ви бъдат съдници. 20. Ако ли аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то е настигнало на вас царството Божие. 21. Когато крепкият оборъжен варди двора си, имането му е в безопасност. 22. Но когато по-крепкият от него нападне та го победи, взема му всеоръжието на което се е надевал, и разподеля неговият обир. 23. Който не е с мене, против мене е; и който не събира заедно с мене, той разпилява. 24. Когато нечистият дух излезе из человека, обхожда по безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Да се върна в дома си от дето излезох. 25. И като дойде намерва го пометен и украсен. 26. Тогаз отхожда и взема с него си други седем духове, от себе си по-лукави, и влезват и живеят там; и сетното състояние на оногоз человека бива по-лошо от първото.

27. И когато той говореше това, една жена от народа въздигна глас и рече му: Блажена утробата която те е носила, и съсците, които си сукал. 28. А той рече: Още по-блажени са които слушат словото Божие и го пазят. 29. А когато се събираше народът, начна да говори: Този род е лукав; знамение иска, и друго знамение нема да му се даде освен знамението на пророка Иона. 30. Защото както Иона стана знамение на Ниневийците, така ще и Син Человечески на този род знамение да бъде. 31. Царицата Южна ще възстане на съда с человеците на този род, и ще ги осъди, защото от краищата на земята дойде да чуе мъдростта Соломонова; и ето тука е повече от Соломона. 32. Мъжете Ниневийски ще възстанат на съда с този род, и ще го осъдят; защото те се покаяха чрез Ионовата проповед; и, ето, тука е повече от Иона.

33. И никой не запаля свещ да я тури на скришно место, нито под шиник, но на светилник, за да виждат светенето които влезват. 34. Светило на телото е окото; и тъй, кога е окото ти чисто, и всичкото твое тело е осветлено; а кога е лукаво, и телото ти е тъмно. 35. За то, внимавай да не би виделината която е в тебе да е тъмнина. 36. Ако прочее всичкото твое тело е осветлено, и нема некоя тъмна част, то ще всичко осветлено да бъде, както кога те светилото осветява със сиянието си.

37. И като говореше това, некой си Фарисей го умоляваше да обедва в неговия дом; и той влезе и седна на трапезата. 38. А Фарисеят, като го виде че не се оми преди яденето, почуди се. 39. И Господ му рече: Сега вие Фарисеите външното на чашата и на паницата очистяте; а вътрешното ви е пълно с грабеж и лукавство. 40. Безумни! този който е направил външното, не е ли направил и вътрешното? 41. Но от това що имате дайте милостиня, и, ето, всичко ще бъде за вас чисто. 42. Но горко на вас, Фарисеите! защото давате десетък от мятвата, от рутата и от всеко зеле, и небрежите съдбата и любовта Божия. Това требваше да правите, и онова да не оставяте. 43. Горко вам, Фарисеи! защото обичате председанията в съборищата и поздравленията в пазарите. 44. Горко вам, книжници и Фарисеи, лицемери! защото сте като гробове които не личат, а человеците които ходят отгоре не знаят.

45. И отговори некой от законниците и рече му: Учителю, това като казваш и нас кориш. 46. А той рече: Горко и на вас, законниците! защото натоваряте на человеците бремена тежки за носене, и вие нито с един пръст не се допирате до бремената. 47. Горко вам! защото зидате паметниците на пророците, а бащите ви ги убиха. 49.8. И тъй свидетелствувате и вие и съизволявате на делата на бащите си; защото те ги убиха, а вие им паметниците зидате. 49. За това и премъдростта Божия рече: Ще им проводя пророци и апостоли, и от тех ще убият и изгонят; 50. за да се придири от този род кръвта на всичките пророци която е проливана от как се е светът създал, 51. от кръвта на Авела, до кръвта на Захария убитаго между олтаря и храма. Ей, казвам ви, ще да се придири от този род. 52. Горко на вас, законниците! защото взехте ключа на знанието, и сами не влезохте, а че и на тези които щеха да влезат забранихте.

53. И когато им казваше той това, книжниците и Фарисеите начнаха твърде да се ярят и да изваждат из устата му ответи за много неща, 54. като го причакваха и търсеха да уловят нещо от устата му за да обвинят.