Novzavet pages



Pdf просмотр
страница12/26
Дата06.01.2024
Размер3.1 Mb.
#119820
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   26
novzavet
Римляни
1
1.Павел, слуга на Исус Христос, призван да бъде апостол и назначен да разпространява благовестието на


Бога, 2.което вече беше обещано, чрез пророците Му в светите писания. 3.Благовестието е за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос. Като човек, Той беше от рода на Давид, 4.но Святият Дух доказа, че Исус е могъщия Син на Бога чрез възкресението Му от мъртвите. 5.Чрез Него ние получихме великодушния дар на Неговия живот и неотложната задача, да го предадем на другите, които го приемат чрез покорна вяра в Исус
Христос. 6.И вие сте част от тия хора, които са призвани да принадлежат на Исус Христос. 7.Това писмо е до всички вас в Рим. Бог ви обича и ви е избрал да бъдете Негови хора. Моля се благодат и мир да бъдат с вас от Бога нашия Отец и Господа Исус Христос. 8.На първо място благодаря на Бога чрез Исус за всеки един от вас. Хората навсякъде продължават да ми разказват за вашия живот на вяра, и всеки път когато ги чуя, аз
Му благодаря. 9.И Бог, на когото аз толкова обичам да се покланям и да служа като разпространявам благовестието за неговия Син, знае че всеки път, когато си помисля за вас 10.в молитвите си, което е практически през цялото време, аз Го моля да ми отвори път, за да мога да дойда и да ви видя. 11.Копнея да ви видя и да ви предам някоя духовна дарба, за да растете

по-силни във вярата си. 12.Това, което имам в предвид е, че можем да се насърчим един друг чрез общата си вяра.
13.Приятели, искам да знаете, че много пъти съм планирал да дойда и да ви видя, но винаги нещо ми пречеше да го направя. Искам да спечеля последователи на Христос и в Рим, както съм го правел на много други места. 14.Няма значение дали хората са цивилизовани, образовани или не. Аз трябва да говоря благовестието на всеки. 15.Затова горя от нетърпение да ви посетя в
Рим. 16.Гордея се с благовестието! То е Божият мощен начин за спасение на всички хора, които вярват, независимо дали са юдеи или не. 17.В него се открива, че Бог приема всеки, който вярва, но само този, който вярва точно, както е казано в писанията: „ Праведния чрез вяра ще живее.” 18.Божието гневно неодобрение избухва, когато се натрупат делата на човешкото неверие, злосторничество и лъжи, когато хората се опитват да сложат покривало на истината. 19.Те знаят всичко, което е възможно да се знае за Бога. Защото
Той им го показа. 20.Като наблюдават дълго и задълбочено това което Бог е създал, хората винаги са имали възможност да видят това, което техните очи като такива не могат да видят: вечната Му сила и

божествената Му натура. Така че никой няма добро извинение. 21.Те познаваха Бога, но не Го почетоха, нито Му благодариха. Мислите им бяха безполезни, а глупавите им умове се помрачиха. 22.Претендираха, че знаят всичко това, но бяха неграмотни що се отнася до живота. 23.Те размениха славата на Бога, Който държи целия свят в ръцете Си, за евтини статуетки, които изглеждат като смъртни хора, птици и влечуги.
24.Затова Бог ги остави да вървят по своите си пътища.
Те правиха каквото си искат и нечистите им мисли ги караха да вършат срамни неща с телата си. 25.Замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха на творението вместо на Твореца, Който е благословен до века. Амин.
26.Бог ги остави на злите им желания, и скоро вече не знаеха как да бъдат човешки същества- жените не знаеха как да бъдат жени, и мъжете не знаеха как да бъдат мъже. 27.Сексуално объркани, те злоупотребиха и се оскверниха един с друг, жени с жени, мъже с мъже
– само похот, без никаква любов. И тогава те си платиха за това – изгубиха Бога и любовта, и се превърнаха в безбожни и необичащи нещастници. 28.Тъй като не си направиха труда да благодарят на Бога, Бог престана да
Го е грижа за тях и ги остави да се задълбочават в

неморалността си. 29.И тогава настана огромен хаос: необуздано зло, грабителство и ненаситност, порочно клеветничество. С тяхната завист, безпричинно убиване, препирни и измами те направиха живота ад на земята.
Погледнете ги: подли, злобни, 30.изпитващи Бога с раздвоените си езици. Грубияни, арогантни самохвалци, непоносими празнодумци! Те продължават да изобретяват нови начини да разрушават животи. Не уважават родителите си, и се бунтуват против тях.
31.Глупави, разглезени, жестоки, коравосърдечни. 32.И правят всичко това не, защото не знаят по-доброто. Те знаят, че Бог е казал, че който върши такива неща заслужава смърт, но продължават да вършат зли неща, и дори насърчават другите да ги вършат.
2
1.Без значение кой си, ако съдиш другиго ти нямаш извинение. Когато съдиш, ти осъждаш себе си, тъй като вършиш същото. 2.Знаем, че Бог съди справедливо всеки, който се държи по този начин. 3.Нали не си мисиш, че като сочиш другите, ще разсееш Бога да не види всичките ти злодеяния и да не те накаже тежко?
4.Или пък си мислиш, че щом като е такъв добър Бог,
Той би те отървал от неприятностите? По-добре

внимателно премисли всичко това отначало. Бог е добър, но не е глупав. Със Своята благост Той ни държи здраво за ръка и ни води към една коренна промяна на живота. 5.Но тъй като сте упорити и не искате да промените живота си, вие си натрупвате гнева, който
Бог ще излее срещу вас в деня на гнева Му. Тогава Той ще изяви, че присъдите Му са справедливи. 6.Бог ще въздаде на всеки според делата му. 7.Вечен живот на всички, които с търпение са вършели добри дела, с надеждата, че ще получат слава, почит и вечен живот.
8.А на всички себелюбиви хора, които отхвърлят истината и желаят да вършат зло, Бог ще покаже гнева и яростта Си. 9.Всички, които са зли и безбожни ще бъдат наказани със страдания и скърби, без значение дали са юдеи или не-юдеи. 10.А тия, които вършат добро, ще бъдат наградени със слава почит и мир, независимо дали са юдеи или не. 11.Бог няма любимци.
12.Тия, които не познават Божия закон, пак ще бъдат съдени според делата си, а законът ще бъде използван, да се съдят всички, които го познават. 13.Бог приема ония, които се покоряват на закона Му, но не и ония, които само го слушат. 14.Например, когато не-юдеи, които нямат Божия закон, вършат инстиктивно, неща,

които се съдържат в закона, те веднага стават закон за тях, въпреки, че нямат Божия закон. 15.Това доказва, че съвестта е като закон написан на човешкото сърце. И тя ще показва дали сме простени или осъдени, 16.когато
Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела и намерения на хората, точно според моето благовестие.
17.Някои от вас наричат себе си юдеи, вярват в закона и се хвалят с Бога. 18.С четенето на писанията вие научавате, как Бог желае да се държите, и откривате, кое е правилно. 19.Убедени сте, че сте водачи на слепите и светлина за всички, които живеят в тъмнина,
20.и тъй като в Божия закон намирате знание и истина, вие си мислите, че можете да наставлявате глупавите и да поучавате младите. 21.Но как можете да поучавате другите, когато самите вие отказвате да се учите? Ти, който проповядваш да не се краде, крадеш ли?
22.Говориш на хората, че трябва да са верни в брака си, а ти верен ли си? Мразиш идолите, но все още ограбваш храмовете им. 23.Гордееш се със закона, но не му се покорява и опозоряваш Бога. 24.Точно според както казват писанията: „Поради вас се хули Божието име между народите.” 25.Обрязването има стойност само ако спазваш закона. Но ако не го спазваш, ти не си по-

добър от хората, които не са обрязани. 26.И ако те спазват закона, все едно, че са обрязани. 27.Затова, всички, които спазват закона, но не са обрязани, ще ви осъдят. Въпреки, че сте обрязани и имате закона, все още не се покорявате на ученията му. 28.Това, че живеете като юдеи и сте обрязани не ви прави истински юдеи. 29.За да бъдеш истински юдеин, трябва да спазваш закона. Истинското обрязване е нещо, което се случва дълбоко в сърцата ви, а не нещо направено на тялото ви. Освен това, трябва да желаете да бъдете похвалени от Бога, а не от хората.
3
1.Тогава какво предимство има да бъдеш юдеин? Или каква полза има от обрязването? 2.Има много предимства. Първото от всички е, че Бог на тях повери словото Си. 3.И какво ако някои от тях бяха неверни?
Може ли тяхното неверие и нелоялност да отмени
Божията вярност? 4.Съвсем не! Бог е истинен, а всеки друг е лъжец. Писанията казват: „Думите Ти са доказано истинни, и в съда ще спечелиш делото Си.”
5.Ако нашите зли дела показват Божията праведност, тогава какво можем да кажем? Не е ли несправедливо
Той да се гневи и да ни наказва?(Разисквам по човешки.)


6.Отговорът е „Не.” Иначе как Бог ще съди света? 7.
Тъй като лъжите ви, принасят голяма почит към Бога, като показват колко истинен е Той, можете да попитате защо Бог все още твърди, че сте грешници. 8.Можете и да кажете: „Нека да вършим зло, за да излезе нещо добро от него.” Някои хора дори твърдят, че сме говорили така. Но Бог е справедлив, и ще ги съди.
9.Какво означава всичко това? Означава ли, че Юдеите са по-добри от не-юдеите? Не. Както вече казах, юдеите както и не-юдеите се управляват от греха. 10.Писанията казват: „Няма праведен ни един. 11.Никой не разбира и не търси Бога. 12.Отдалечиха се и са безполезни. Няма ни един, който да върши добро.” 13.„Думите им са като отворена яма, а езиците им са способни само да говорят лъжи. Устните им крият змийска отрова, 14.а устите им са пълни с клевети и горчиви обиди.” 15.„Те бързат да убиват хора. 16.Където и да отидат оставят страдание и разрушение. 17.Не знаят как да живеят в мир.” 18.„Нито имат страх от Бога.” 19.Знаем, че всичко в закона е написано за ония, които са под неговата власт. Законът казва това, за да спре всеки, който си прави извинения и за да остави Бог да покаже, че целия свят е виновен.
20.Той не приема хората просто, защото спазват закона.


Съвсем не. Всичко, което закона прави е да покаже греха ни. 21.Сега виждаме как Бог ни прави угодни на
Него. Законът и пророците казват как да станем угодни, и това не е чрез спазването на закона на Мойсей. 22.Бог се отнася към всички еднакво. Той приема хората, само поради вярата им в Исус Христос. 23.Всички съгрешиха и не заслужават Божията слава. 24.Но Бог се отнася към нас много по-добре отколкото заслужаваме, и поради Исус Христос, Той ни прие даром и ни освободи от греховете. 25.Бог изпрати Христос да бъде нашата жертва. Той пожерва кръвта Си, за да можем чрез вяра в Него да отидем при Бога. И Бог направи това, за да покаже, че в миналото Той беше прав да бъде търпелив и да прощава на грешниците. 26.Той очаква да може да изявява своето приемане и в настоящото време. Това показва, че Той е Бог на справедливостта, Бог, Който приема хората, които вярват в Исус. 27.Така че къде остават, нашите горделиви юдейски изисквания и претенции? Премахнати ли са? Да, премахнати са. Това, което сме научили, е че Бог не откликва на това което ние правим; ние откликваме на това което Бог прави.
28.Най-накрая го проумяхме. Нашият живот влиза в хармония с Бога и с всички други, когато се оставим


Той да определя темпото, а не когато се опитваме горделиво и нетърпеливо да водим парада. 29.И къде остават нашите горделиви юдейски претенции, че сме любимци на Бога? И те са премахнати. Бог е Бог на не- юдеите също, както и на посветените юдеи. 30.Как би могло да бъде другояче след като има само един Бог?
Бог оправдава всички, които приветстват Неговото дело и влизат в него. Тези, които следват нашата религиозна система и тези, които никога не са чували за нашата религия. 31.Но премествайки фокуса си от това, което ние вършим към това което Бог върши, не премахваме ли всичкото ни внимателно спазване на правилата и начина на живот, които Бог заповяда? Ни най-малко.
Това, което в действителност се случва е че когато поставяме целия този начин на живот на неговото правилно място, ние го потвърждаваме.
4
1.И така как да вместим това което знаем за Авраам, нашия пръв баща във вярата, в този нов поглед на нещата? 2.Ако Авраам беше придобил Божието одобрение чрез това което направи за Бога, той непременно би си приписал заслугата за това. Но историята която ни е предадена е Божия история, а не


Авраамова история. 3.Това което четем в Писанието е:
“Авраам се включи в това което Бог правеше за него, и това беше повратната точка. Той се довери на Бог, да го направи праведен, вместо да се опитва да бъде праведен самостоятелно.” 4.Ако работиш здраво и вършиш добра работа, ти заслужаваш надницата си, и ние не наричаме възнаграждението ти подарък. 5.Но ако видиш, че работата е твърде голяма за теб, че това е нещо което само Бог може да извърши, и Му се довериш да го направи (ти никога не би могъл да я свършиш самостоятелно без значение колко здраво и дълго си работил) това, че Му се доверяваш да извърши тази работа е това което те оправдава пред Него. 6.В
Писанията Давид говори за благословенията, които идват към хората, които са праведни пред Бога, въпреки, че не вършат нищо, за да ги заслужат. Давид казва: 7.„Благословени са ония, чиито грехове са простени и злите им дела забравени. 8.Благословен е оня човек чиито грехове Господ вече не взима под внимание.” 9.Отнасят ли се тези благословения само за обрязаните или за необрязаните? Писанията казват, че
Бог прие Авраам, защото той имаше вяра в Него. 10.Но кога се случи това? Беше ли преди Авраам да се обреже

или след това? Разбира се преди да се обреже.
11.Авраамовата вяра беше счетена за угодна на Бога, докато той беше все още необрязан. Белегът на обрязването е печатът на това одобрение. Затова, той е баща на всички вярващи, които не са обрязани, и вярата им също се счита за угодна на Бога. 12.Също така е и баща на ония, които са обрязани, но и следват стъпките на вярата му. Нашият баща Авраам имаше тази вяра преди да бъде обрязан. 13.Онова известно обещание, което Бог даде на Авраам, че той и неговите деца ще владеят земята, не беше дадено поради нещо, което
Авраам направи или щеше да направи. То беше основано на Божието решение да събере всичко в едно за Себе
Си, в което Авраам участва когато повярва. 14.Ако тези, които получават това което Бог им дава, само когато правят всичко което им е казано да правят, и изпълняват всичките правилни церемонии за които е писано в детайли, това изключва напълно личното доверие към Бога и превръща обещанието в един строг договор. Това не е свято обещание; това е една сделка.
15.Договор съставен от упорит адвокат и с изобилие от дребни букви чиято единствена цел е да направят сигурен провала ти да го изпълниш. Но ако

първоначално няма договор, а просто едно обещание, и при това Божие обещание, ти не можеш да го нарушиш.
16.Ето защо изпълнението на Божието обещание зависи изцяло от това да се довериш на Бога и на Неговия начин да извърши нещата, и след това да приемеш Него и това което Той върши. Божието обещание пристига като чист подарък. То не е само за Авраамовите потомци, които имат закона, а за всички, които са
Авраамови потомци поради това, че имат като неговата вяра. Той е праотец на всички нас. 17.Ние наричаме
Авраам “баща” не, защото привлече Божието внимание като живя като светия, а защото Бог направи нещо независимо от Авраам още когато той беше никой. Не е ли това което винаги сме чели в Писанието, Бог каза на
Авраам: “Поставям те като баща на много народи.”
Авраам първо беше наречен “баща” и след това стана баща, защото дръзна да се довери Бог да извърши това, което само Бог би могъл да извърши: да възкреси мъртвия към живот, с една дума да направи от нищото нещо. 18.Когато всичко беше безнадеждно, Авраам въпреки това повярва, като реши да не живее възоснова на това, което виждаше, че не може да направи, а на това което Бог каза, че ще извърши. И така той беше

направен баща на множество народи. Сам Бог му каза,
“Ти ще имаш голямо семейство, Авраам!” 19.Авраам не се фокусираше върху своята импотентност и не казваше: “ Няма надежда. Това стогодишно тяло никога не би могло да стане баща на дете.” Нито пък погледна на десетките години безплодие на Сара като повод да се откаже. 20.Той не обикаляше на пръсти около Божието обещание задавайки предпазливо скептични въпроси.
Той се хвърли с главата надолу в обещанието и стана силен, готов за Бога, 21.сигурен, че Бог ще изпълни това което беше казал. 22. Ето защо е казано: “Авраам беше обявен за достоен за Бога, като повярва, че Бог ще го оправдае.” 23. Но това не е само за Авраам, 24.а също и за нас. Същото нещо се казва и за нас, когато прегърнем и повярваме в Онзи който върна Исус към живот когато обстоятелствата бяха също толкова безнадеждни. 25.Принесеният в жертва Исус ни направи достойни за Бога, оправда ни пред Него.
5
1.Чрез вяра ние сме праведни пред Бога и сега чрез нашия Господ Исус Христос, живеем в мир с Бога.
2.Чрез Христос можем да се приближим до Бога и да стоим в Неговата благодат. И така, ние се хвалим,

поради увереността, че ще приемем Божията слава. 3.И това не е всичко: Ние продължаваме да викаме в хваление дори, когато сме обградени от всички страни с неприятности, защото знаем как неприятностите могат да развият пламенно търпение в нас, 4.и как това търпение от своя страна изковава добродетелен характер, здрав като закалена стомана, като ни държи будни за всичко, което Бог ще направи след това. 5.С будно очакване като това, ние никога не оставаме с чувството, че сме измамени. Точно обратното – ние не можем да съберем достатъчно съдове в които да съхраним всичко което Бог щедро излива в нашия живот чрез Святия Дух. 6.Христос умря във време, когато бяхме безпомощни и грешни. 7.Рядко се намира човек, който да умре за един праведник. Може би някой би се осмелил да умре за добрия човек. 8.Христос умря за нас, още докато бяхме грешници, това демонстрира
Божията любов към нас. 9.Но има и още. Сега когато
Бог ни е приел, поради пожертваната кръв на Христос, ние ще бъдем опазени също и от Божия гняв.
10.Въпреки, че бяхме Божии врагове, Той сключи мир с нас, чрез смъртта на Сина Му. Сега, когато сме в мир с
Бога, ще бъдем спасени чрез живота на Сина Му. 11.И

отгоре на всичко, сме щастливи, защото Бог изпрати нашия Господ Исус Христос да сключи мир с нас.
12.Адам съгреши, и греха му донесе смърт в света. И понеже всички съгрешиха, всички трябваше да умрат.
13.Грехът беше в света, преди да дойде закона, но нямаше отбелязан(регистриран) грях, защото нямаше закон. 14.Все още смъртта имаше сила над всички, които живеят от времето на Адам до времето на
Мойсей. Това се случваше въпреки, че не всеки беше нарушил пряка заповед от Бога, кактоАдам направи. В някои отношения Адам е като Христос. 15.Но дарът, който Бог беше толкова добър да даде беше много различен от Адамовия грях, който донесе смърт на мнозина. Сега по един велик начин, самият Христос донесе Божията благодат на много хора. 16.Има огромна разлика между Адамовия грях и Божия дар.
Грехът доведе до наказание, но Божия дар направи възможно да бъдем приети от Него, въпреки, че сме грешали много пъти. 17.Смъртта управляваше като цар, поради греха на Адам, но това не може да се сравнява с това, което Исус Христос извърши. Бог бе толкова милостив към нас и ни прие, поради Исус. И така ще живеем и управляваме като царе. 18.Всички щяхме да

бъдем наказани заради Адамовия грях. Но поради доброто дело на Христос, Бог ни прие и ни даде дарът на живота. 19.Адам не се покори на Бога и стана причина мнозина да бъдат грешници. Исус Му се покори и направи мнозина да бъдат приети от Бога. 20.Законът дойде, за да може пълната сила на греха да бъде видяна.
Сега, където грехът е силен, Божията благодат е още по-мощна. 21.Грехът управлява посредством смъртта.
Но Божията благодат сега владее и Бог ни приема поради Исус Христос нашия Господ. Това означава, че ще имаме вечен живот.
6
1.Тогава какво да кажем? Трябва ли да продължаваме да грешим, за да се изявява Божията благодат повече и повече? 2.Не, не трябва! Ако сме мъртви към греха как, можем да продължаваме да съгрешаваме? 3.Не знаете ли, че всички, които участваме в Христос, чрез кръщението, също така участваме и в смъртта Му?
4.Потапянето ни във водата, е като погребението на
Исус, а изправянето от водата е като възкресението на
Исус. 5.Ако споделяме Исусовата смърт чрез кръщението, ние и ще възкръснем като Него. 6.Знаем, че старата ни личност беше прикована на кръста с Исус,

за да не бъдат вече грешните ни тела, роби на греха.
7.Защото, който е умрял е свободен от греха. 8.И ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него.
9.Знаем, че смъртта вече няма никаква власт над
Христос. Той умря, възкръсна, и никога няма да умре отново. 10.Христос умря веднъж завинаги, и сега е жив, и живее за Бога. 11.От сега нататък, мислете за това по този начин: Грехът говори мъртъв език, който не означава нищо за вас; Бог говори вашия майчин език, и вие поглъщате жадно всяка дума. Вие сте мъртви за греха и живи за Бога. Това е което направи Исус.
12 .Това означава, че не трябва да давате на греха да изказва мнение за това как да живеете живота си. Не му давайте никакво време от деня си. 13.Не изпълнявайте дори и дребни прищявки, които са свързани с този стар начин на живот. Бъдете включени от все сърце и през цялото време (не забравяйте, че сте били възкресени от мъртвите) в Божия начин за вършене на нещата.
14.Грехът не може да ви казва как да живеете. В края на краищата, вие вече не живеете под онази стара тирания.
Вие живеете в свободата на Бога. 15.И така, тъй като сме избавени от старата тирания, означава ли това че можем да си живеем както си искаме по някакъв стар

начин? Тъй като сме свободни в свободата на Бога, можем ли да правим всичко което ни идва наум? 16.Едва ли. Знаете достатъчно добре от собствен опит, че има някои действия на така наречената свобода, които унищожават свободата. Предайте се на греха, например, и това ще е последното ви свободно действие. Но предайте се на Божиите пътища и свободата никога няма да си отиде. През целия си живот вие сте позволявали на греха да ви казва какво да правите.
17.Но благодарение на Бог започнахте да слушате един нов Господар, 18.Този чиито заповеди ви правят свободни да живеете на открито в Неговата свобода.
19.Използвам този свободен език, защото така е по- лесно да си го представите. Вярвам, че можете веднага да си припомните, как едно време колкото повече правехте каквото си искате, без да ви е грижа за другите и за Бога, толкова по-зле ставаше живота ви и по-малко свобода имахте. И колко различен е той сега когато живеете в Божията свобода, и живота ви е изцелен и растящ в святост. 20.Докато правехте това което ви се правеше, пренебрегвайки Бога, вие не трябваше да си правите труда да мислите правилно, да живеете правилно. 21.Но това ли наричате свободен живот?


Какво получихте от него? Нищо с което да се гордеете сега. До къде ви доведе той? До задънена улица. 22.Но сега сте открили, че не е необходимо да слушате това, което греха ви казва да правите, и сте разбрали каква наслада е да слушате това което Бог ви казва. Един цялостен, изцелен, подреден живот, с очакване на повече и повече живот! 23.Работете усилено за греха през целия си живот и пенсията ви ще бъде смърт. Но
Божият подарък е истински живот, вечен живот, който ни е даден чрез Исус, нашия Господ.
7
1.Приятели, не би трябвало да имате някакви трудности да разберете това, понеже знаете всички подробности на закона – как работи и как неговата власт касае само живите. 2.Например една жена е законно свързана със съпруга си, докато е жив, но ако той умре, тя е свободна. 3.Ако тя живее с друг мъж докато съпругът й е жив, тя очевидно е прелюбодейка.
Но ако той умре, тя е напълно свободна да се омъжи с чиста съвест, без някой да може да каже каквото и да е против нея. 4.Ето как е с вас приятели. Сега сте част от тялото на Христос и сте мъртви спрямо силата на закона. Свободни сте да принадлежите на Христос,


Който възкръсна от мъртвите, за да можем да служим на Бога. 5.Докато живеехме под влиянието на поквареното ни естество, греховните страсти работеха, чрез телата ни. И предизвикани от Мойсеевия закон, греховните ни страсти, вършеха неща, чиито резултат е смърт. 6.Но законът вече не ни владее. Ние сме като мъртъвци и той няма никаква власт над нас. Сега можем да служим на Бога по нов начин, като се покоряваме на
Духа Му, а не по стария начин като спазваме написания закон. 7.Значи ли тогава, че законът е греховен?
Разбира се, че не. Ако нямаше закон, как щях да знам какво е грях? Например, нямаше да знам, че пожеланието е грях, ако законът не беше казал: „ Не пожелавай.” 8.Но грехът използва тази заповед, така, че да ме подтиква да имам всякакви желания. Без закон, грехът е мъртъв. 9.Преди да познавам закона, аз бях жив. Но веднага след като чух заповедта, грехът оживя,
10.а аз умрях. Самата заповед, която беше предназначена да ми донесе живот, ми донесе смърт.
11.Грехът, чрез тази заповед ме измами и уби. 12.Все още законът и заповедите му са святи, правилни и добри. 13.Казвам ли тогава, че нещо, което е добро, ми причини смърт? Разбира се, че не. Грехът беше този,

който ме уби, използвайки нещо добро. Сега можем наистина да видим колко ужасен и зъл е греха.
14.Знаем, че законът е духовен. Но аз съм просто човек и съм бил продаден като роб на греха. 15.Това което не разбирам за себе си е, че решавам да постъпвам по един начин, но след това действам по друг, вършейки неща които напълно презирам. 16.Така че, ако не мога да се доверя на себе си да разбера кое е най-добро за мен, и след това да го върша, става очевидно, че Божията заповед е необходима. 17.Но аз имам нужда от нещо повече! Защото ако знам закона, но въпреки това не мога да го спазвам, и ако силата на греха в мен продължава да саботира моите най-добри намерения, аз очевидно се нуждая от помощ. 18.Осъзнавам, че нямам това което се изисква. Мога да го желая, но не мога да го правя. 19.Решавам да върша добро, но не го правя в действителност; решавам да не върша зло, но после така и така го правя. 20.Решенията ми, такива каквито са, не водят до действия. Нещо дълбоко вътре в мен се е отклонило от правия път и аз откликвам на него все по силно всеки път. 21.Това се случва толкова редовно, че е предсказуемо. В момента в който аз реша да върша добро, греха е там да ме препъне. 22.Аз истински се

наслаждавам в Божиите заповеди, 23.но е твърде очевидно че не всичко от мен участва в това наслаждение. Частите ми тайно се бунтуват, и точно когато най-малко очаквам, те поемат контрола.
24.Опитал съм всичко и нищо не помага. Аз съм на края на силите си. Няма ли някой, който да може да направи нещо за мен? Не е ли това истинския въпрос? 25.Слава
Богу отговорът е, че Исус Христос може и го прави.
Той постави нещата на правилните им места в този живот на противоречия, където аз искам да служа на
Бога с цялото си сърце и ум, но съм дърпан от влиянието на греха към това да върша нещо напълно различно.
8
1.И така тия, които вярват в Исус Христос вече няма да бъдат осъждани. 2.Святият Дух ще ви даде живот, който идва от Христос Исус и ще ви освободи от греха и смъртта. 3.Законът на Мойсей не може да направи това, защото себичните ни желания, го направиха слаб. Но
Бог ви освободи, когато изпрати Сина Си да бъде като нас грешниците, и да бъде жертва за греха ни. Бог използва Христовото тяло да осъди греха. 4.Той направи това, за да изпълним заповедите на закона чрез

покорство на Духа, вместо на собствените си желания.
5.Хората, които са управлявани от желанията си, мислят само за себе си, а тия, които са управлявани от
Святия Дух мислят за духовните неща. 6.Начинът на мислене на греховното ни естество води до смърт, но начинът на мислене на духовното ни естество води до живот и мир. 7.Да се концентрираш върху себе си е противно, на това да се концентрираш върху Бога.
Всеки, който е напълно погълнат от себе си и игнорира
Бога, ще свърши мислейки повече за себе си отколкото за Него. Такъв човек пренебрегва Бога и Неговото дело.
8.А Бог не обича да бъде пренебрегван. 9.Но, вие вече не сте управлявани от собствените си желания, а от
Божият Дух, Който живее във вас. Хората, които нямат
Духа на Христос не принадлежат на Него. 10.Обаче, ако
Христос живее във вас, телата ви са мъртви поради греха, но духовете ви са живи, поради Божието одобрение, което имате. 11.Живее ли във вас Духът на
Този, Който е възкресил Христос от мъртвите? Тогава същия Той, ще съживи смъртните ви тела, чрез Духът
Си, Който живее във вас. 12.Скъпи приятели, не трябва да живеем угаждайки на желанията си. 13.Ако го правим, ще умрем. Но ако чрез помощта на Божия Дух

кажем: „Не!” на желанията си, ще живеем. 14.Само, ония хора, които са водени от Божия Дух, са Негови деца. 15.Той не ни прави роби, които да се страхуват от
Него, а вместо това ние ставаме Негови деца и Го наричаме „ Нашия Баща”. 16.Божият Дух докосва нашите духове и потвърждава кои сме ние в действителност. Знаем кой е Той, и кои сме ние: Баща и деца. 17.И ако сме Негови деца, то сме и Божии наследници. Ако участваме в Христовите страдания, за да участваме и в славата Му, то ние сме сънаследници с
Него. 18.Сигурен съм, че сегашните ни страдания, не могат да се сравнят със славата, която ще ни се открие.
19.Всъщност цялото творение с нетърпение чака Бог да покаже децата Си. 20.Междувременно, то е смутено, но не защото така желае. Бог му причини това, с надеждата
21.да бъде освободено от упадъка си и да участва в славната свобода на Божиите деца. 22.Знаем, че цялото творение все още стене и е в болки, като раждаща жена.
23.Духът ни дава увереност за това какви ще бъдем за в бъдеще. Но сега ние стенем тихо, докато чакаме Бог да изяви, че ние сме децата Му. Това означава, че телата ни също ще бъдат освбодени. 24.И това е надеждата, която ни спасява. Но ако вече сме получили, това за което се

надяваме, вече няма да има нужда да се надяваме.
25.Обаче, ако се надяваме за онова, което все още не виждаме, ние го чакаме с търпение. 26.Междувременно, в момента в който се уморим да чакаме, Божият Дух е до нас и заедно с нас, за да ни помага. Ако не знаем как или за какво да се молим, това няма значение. Той се моли във и за нас, като изговаря молитва от нашите неизразими с думи въздишки, от нашите пълни с копнеж стенания. 27.Той ни познава далеч по-добре, отколкото ние самите се познаваме, знае за нашето състояние на бременност, и ни държи готови пред Бога. 28.Знаем, че
Бог винаги работи за доброто на всички, които Го обичат. Те са ония, които Бог избра според Неговия план. 29.И Той винаги знаеше какви ще бъдат те. Беше решил да ги остави да станат като Сина Му, за да може
Синът Му да бъде първороден между много деца.
30.След това Бог прие хората, които беше решил да избере и сподели славата Си с тях. 31.Така че, какво мислите? С Бог на наша страна, как можем да загубим?
32.Ако Бог не се поколеба да постави всичко на правилната основа за нас, прегръщайки нашето състояние и излагайки се на най-лошото като изпрати
Своя собствен Син, има ли нещо друго което Той не би

направил с радост и свободно за нас? 33.И кой би дръзнал да влезе в конфликт с Бога, като се изправи против някой от Божиите избрани? 34.Кой би ги осъдил? Христос умря и което е по-важно, възкръсна от мъртвите. Той има най-високата позиция на небето и се застъпва за нас. 35.Мислите ли че някой ще е способен да ни отдели от Христовата любов към нас? Няма никакъв начин! Нито неприятностите, нито трудните периоди, нито ненавистта, нито глада, нито бездомността, нито грубите заплахи. Дори е казано в
Писанието: 36. “Те ни убиват хладнокръвно, защото ни мразят. Ние сме лесна мишена за подигравки; те ни застрелват един по един.” 37.Никое от тези неща не ни вълнува, защото Исус ни обича. 38.Аз съм абсолютно убеден, че нищо живо или мъртво, ангелско или демонично, днес или утре, 39.горе или долу, осъществимо или неосъществимо – абсолютно нищо не може да застане между нас и Божията любов поради начина по който Исус, нашият Господ ни е влял в Себе
Си.
9
1.В същото време, трябва да знаете, че постоянно имам в себе си огромна скръб. 2.Това е една извънредно

голяма болка дълбоко вътре в мен, и тя никога не престава. Не преувеличавам – Христос и Святия Дух са ми свидетели. Тя е за израилтяните. 3.Ако имаше някакъв начин да бъда прокълнат от Месията, за да бъдат те благословени от Него, бих го направил на секундата. Те са моето семейство. 4.Аз израстнах с тях.
Всичко дойде към тях – семейство, слава, завети, откровение, поклонение, обещания, 5.да не казвам че те са рода от който произлезе Месията, Христос, който е
Бог над всичко, завинаги. Амин. 6.Не допускайте и за миг, обаче, че Божието Слово е престанало да действа по един или друг начин. Проблемът ни връща много време назад. От самото начало, не всички израилтяни по плът бяха израилтяни по дух. 7.Не Авраамовата сперма даде самоличността тук, но Божието обещание.
Спомняте ли си как беше дадено: “Твоето семейство ще бъде определено чрез Исаак”? 8.Това означава, че израелската самоличност никога не е била расово определяна чрез сексуално предаване, а е била определяна от Бога чрез обещание. 9.Спомняте ли си това обещание: “Когато се върна следващата година по това време, Сара ще има син”? 10.Същото се случи и с
Ревека, тя забременя от нашия праотец Исаак. 11.И

преди децата и да се родят и да направят нещо добро или лошо, на нея и беше казано, че по-големия ще служи на по-малкия. Това беше казано на Ревека, за да остане
Божия план основан на Неговия избор, 12.избор базиран на Божият повик, а не на човешки дела. 13.Писанията казват: „ Обикнах Яков, а Исав намразих.” 14.Дава ли ни това основание да се оплакваме, че Бог е несправедлив? Не прибързвайте, моля. 15.Бог каза на
Мойсей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля". 16.Затова Божият избор не зависи от човешките желания или усилия, а от
Неговата милост. 17. казва на Фараона: „Позволих ти да станеш цар, за да ти покажа силата Си, и за да бъда прославен от всички хора на земята.” 18.Следователно ако Бог иска да покаже милост към някого, Той ще я покаже, но ако иска да закорави нечие сърце, Той ще го направи. 19.Някой може да попита: „Защо Бог все още ни намира виновни? Кой може да устои на волята Му?”
20.За какъв се мислиш, че си позволяваш да критикуваш Бога? Можеш ли да предположиш и за миг, че някой от нас знае достатъчно, че да Го постави натясно с какъвто и да е въпрос? Глината не възразява на пръстите които и придават форма, като казва, “Защо

ме оформи по този начин?” 21.Не е ли очевидно, че грънчарят има пълното право да оформи една буца глина във ваза за цветя, а друга в гърне за готвене на боб? 22.Бог желаеше да покаже гнева си и да разкрие силата Си, срещу всеки, който залужаваше да бъде унищожен. Но вместо това, Той се отнесе към тях с търпение. 23.Той направи това, чрез изявата на Своето величие, когато показа милост, към хората избрани да участват в Неговата слава. 24.Независимо дали сме юдеи или не-юдеи, ние сме избраните, 25.според както
Бог казва в книгата на Осия: „Макар, че не са Мой народ, Аз ще ги направя такива. Ще се отнеса с любов към ония народи, които никога не са били обичани.
26.На същото място, където им казваха: „Вие не сте мои хора, там те ще бъдат наречени деца на живият Бог.”
27.Пророк Исая също казва за Израел: „Въпреки потомците на Израел да са безбройни, като морския пясък, само остатък ще бъдат спасени. 28.Господ ще изпълни на земята, това, което е предупредил, че ще извърши.” 29.Исая също казва: „Ако Господа на силите не ни беше оставил потомство, на Содом и Гомор бихме се оприличили.” 30.Какво означава всичко това?
Означава, че езичниците не се опитваха да бъдат приети

от Бога, а разбраха, че Той ще ги приеме само ако имат вяра. 31.А Изреал, който изглеждаше толкова заинтересован от четенето и говоренето за Божиите дела, пропусна това. 32.Как стана това? Вместо да вярват в Бога, те прескочиха това, погълнати от собствените си дела. Бяха толкова погълнати от техните
„ Божии проекти”, че не забелязаха Божията праведност, която стоеше като огромен камък по средата на пътя. И те се спънаха в него и паднаха,
33.Според както е писано: „Ето, поставям в Сион камък, в който хората да се спъват и падат. Но който има вяра в
Него, никога няма да бъде разочарован.”
10
1.Повярвайте ми, приятели, всичко което искам за
Израел е това, което е най-добро за него: спасение, нищо по-малко. Искам го с цялото си сърце и се моля на
Бога за това през цялото време. 2.Аз признавам без да споря, че относно Бога евреите са впечатляващо дейни, но те вършат всичко точно наобратно. 3.Не разбират, какво прави хората праведни пред Него. И така, те отказаха да се доверят на Бога, и се опитват да бъдат праведни, чрез спазване на закона. 4.Но Христос направи закона, вече да не е необходим, за ония, които

станаха праведни пред Бога чрез вяра. 5.Моисей писа че всеки, който настоява да използва законовия кодекс за да живее праведно пред Бога, скоро открива, че това не е толкова лесно-всяка подробност от живота е управлявана от дребни буквички. 6.Но хората, чиято вяра ги прави праведни пред Бога никога няма да попитат: „Кой ще се качи до небето, за да свали Христос долу?” 7.Нито ще попитат: „Кой ще слезе до бездната за да Го възкреси от мъртвите?” 8.И така какво точно казваше Моисей? “Словото което спасява е точно тук, толкова близо, колкото е езика в устата ти, толкова наблизо, колкото е сърцето в гърдите ти.” 9.Ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ и повярваш, че
Бог Го е възкресил от мъртвите, ще бъдеш спасен.
10.Чрез вяра човек приема Божията праведност, а чрез изповедта на устата си се спасява. 11.Писанията казват:
„Никой, който вярва в Него няма да бъде разочарован,
12.без значение дали си юдеин или не. Има само един
Господ и Той е щедър към всеки, който Го моли за помощ. 13.Всички, които призоват Господа ще бъдат спасени. 14.Но как могат хората да викат за помощ ако не знаят в кого да вярват? И как могат да знаят в кого да вярват, ако не са чули за Този, на Когото може да се

вярва? И как могат да чуят, ако никой не им каже? 15.И как някой ще отиде да им каже, освен ако не е изпратен за това? Ето защо Писанието казва: „Колко прекрасни са нозете на ония, които прогласяват благовестието.”
16.Но не всеки е готов за това, готов да види, чуе и действа. Исая попита това, което ние всички питаме в един или друг случай: “Никой ли не го е грижа, Боже?
Дали някой слуша и вярва поне една думичка от това?”
17.Никой не може да повярва без да слуша посланието за Христос. 18.Но аз питам: „Не чуха ли хората от
Израел посланието?” Разбира се, че чуха.” То беше говорено по цялата земя, беше прогласено по всички краища на света.” 19.Питам отново: „Не разбра ли
Израел това послание? Мойсей първи каза: „Ще ви накарам да ревнувате от народи, които са ничии. И ще те накарам да се разгневиш на народ, който нищо не разбира.” 20.Исая много смело казва: „ Намерен бях от ония, които не Ме търсеха. Бях открит на ония, които не питаха за Мен.” 21.Тогава Исая каза за Израел: „Цял ден простирах ръцете Си, към непокорни и бунтовни хора.”


11
1.Казвам ли тогава, че Бог е обърнал гърба Си на
Своите хора? Разбира се , че не! Аз съм израелтянин, потомък на Авраам от племето на Вениамин. 2.И така, ние не говорим за отхвърляне. Твърде дълго Бог беше ангажиран с Израел, твърде много е вложил, за да Си измие просто ръцете с тях. Спомняте ли си времето, когато Илия се измъчваше със същият този Израел и викаше в молитва? 3.“Боже, те убиха пророците Ти, изхвърлиха на боклука Твоите олтари; Аз съм единственият който остана, и сега преследват и мен!”
4.И спомняте ли си Божият отговор? : “Аз все още си имам седем хиляди които не са се отказали, седем хиляди които са верни до край.” 5.Същото е и днес. Има малцинство, което, Бог е избрал поради Своята благодат. 6.И ако те са избрани поради Божията благодат, означава, че не са избрани поради делата си.
Иначе Божията благодат няма да е истинска. 7.И какво се случи след това? Когато Израел се опита сам да се оправдае пред Бога, преследвайки своите собствени егоистични интереси, той не успя. Избраните от Бога бяха тези, които позволиха на Бог да преследва Своите интереси в тях, и като следствие получиха Неговия

печат на законородени. “Заинтересования от себе си
Израел” стана безчувствен към Бога. 8.И Моисей и
Исая коментираха това: “След като Му омръзна от техните свадливи, себецентрирани пътища, Бог им даде дух на безчувствие, замъгли очите им и заглуши ушите им.” 9.И Давид казва: “Нека да им приседне докато ядат храните си на самообслужване, да си счупят краката, докато вървят в своите егоистични пътища. 10.Нека да ослепеят, докато гледат в своите огледала, да получат язви от това, че си играят на бог.” 11.Казвам ли, че
Израел се спъна толкова лошо, че не може отново да стане? Разбира се че не! Техния провал направи възможно спасението на не-юдеите, и това ще накара израелтяните да ревнуват. 12.Ако грехът на Израел помогна толкова много на останалите хора от света, колко повече ще помогне тяхното завръщане. 13.Сега говоря на вас, които не сте юдеи. Докато съм апостол изпратен до не-юдеите, аз ще почитам моето служение.
14.И се надявам, да накарам някои от моите сънародници да ревнуват достатъчно, че да се спасят.
15.Когато Израел отхвърли Бога, останалите хора от света можеха да се обърнат към Него. И когато Той се сприятели с тях, това ще бъде като възкресение от

мъртвите. 16.Ако част от тестото е свято, чрез принасянето му на Бога, тогава и цялото тесто е свято.
И ако коренът на дървото е свят, то и цялото дърво е свято. 17.Вие не-юдеите сте клони от дива маслина, които са били присадени на отглеждана маслина. Заели сте местата на отрязаните клонки, поради това се наслаждавате на благословенията, които идват от това, че сте част от отглежданото дърво. 18.Но не си мислете, че сте по-добри от клоните, които са били отрязани.
Спомнете си, че не вие изхранвате корените на маслината, а корените изхранват вас. 19.Може и да си мислите, че тия клони бяха отрязани, за да можете да бъдете присадени на тяхно място. 20.Това е така. Но те бяха отрязани, защото нямаха вяра, а вие сте там където сте, защото повярвахте. Затова не бъдете горделиви, но се бойте. 21.Ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади също и вас. 22.Сега виждате, колко благ и колко строг може да бъде Бог. Той беше строг към ония, които паднаха, но към вас беше благ. И ще продължава да бъде благ към вас, ако продължавате да вярвате в благодатта Му. Иначе също ще бъдете отрязани. 23.Ако ония другите клони започнат да вярват, те отново ще станат част от дървото. И Бог има

силата да ги върне отново. 24.Все пак, не беше естествено за клоните да бъдат отрязани от дива маслина и присадени на отглеждана. Така че, по- вероятно е Бог да присъедини естествените клони отново на питомната маслина. 25.Приятели, не искам вие не-юдеите да бъдете твърде горделиви със себе си.
Затова ще ви обясня тайната на това, което се случи с
Израел. Някои от тях станаха упорити и ще останат такива, докато се изпълни числото на не-юдеите, които трябва да влязат. 26.По този начин всички от Израел ще бъдат спасени, както и казват Писанията: „От Сион ще дойде Избавител. Тогава потомците на Яков ще престанат да бъдат зли. 27.Това е обещал Господ да направи, когато им прощава греховете.” 28.От вашата гледна точка, когато чувате и приемате добрите новини на Посланието, изглежда сякаш евреите са врагове на
Бога. Но погледнато от далечната перспектива на
Божието всеобхватно намерение, те си остават Божиите най-стари приятели. 29.Божиите дарове и Божият призив са напълно гарантирани – никога няма да бъдат оттеглени, никога няма да бъдат отменени. 30.Неотдавна вие бяхте в лоши отношения с Бога. Но тогава евреите,
Му затръшнаха вратата, и нещата се отвориха за вас.


31.Сега те са в лоши отношения с него. Но тъй като вратата се държи широко отворена за вас, те имат път по който да влязат обратно. 32.Бог затвори всички хора в тъмницата на собственото им непокорство, за да може да бъде милостив към всички. 33. Попадали ли сте някога на нещо, което може да се сравни с това необикновено великодушие на Бога, с тази дълбока, дълбока мъдрост? Това е нещо далеч надхвърлящо капацитета на нашето проумяване. Ние никога няма да го разберем. 34.“Има ли някой наоколо, който може да обясни Бога? Някой достатъчно умен за да Му каже какво да прави? 35.Някой, който Му е свършил толкова голяма услуга, че Бог да го моли за съвет?” 36. Всичко идва от Него; Всичко се случва чрез Него; Всичко завършва в Него. Слава на Господа до века. Амин.
12
1.И така, ето какво искам да направите, с Божията помощ: Вземете вашият всекидневен, обичаен живот – вашето спане, ядене, ходене на работа и обикаляне – и го поставете пред Бога като жертва. Да прегърнете това, което Бог прави за вас е най-доброто нещо което можете да направите за Него. 2.Не ставайте толкова добре приспособени към вашата култура, че да се

нагаждате към нея без дори да мислите. Вместо това, насочете вниманието си към Бог. Вие ще бъдете променени отвътре навън. С готовност разпознавайте какво иска Той от вас, и бързо откликвайте на това. За разлика от културата около вас, която винаги ви влече надолу към своето ниво на незрялост, Бог изважда най- доброто от вас, и развива добре оформена зрялост.
3.Осъзнавам, колко добър е бил Бог към мен и казвам на всеки един от вас, да не се мисли за по-добър отколкото е. Използвайте здравия си разум и преценявайте себе си според вярата, която Бог ви е дал.
Единственият правилен начин да разберем себе си е чрез това, което е Бог и чрез това, което Той прави за нас, а не чрез това, което сме ние и делата, които вършим за
Него. 4.По този начин ние сме като различните части на човешкото тяло. Всяка част намира своето предназначение в тялото което е цяло, а не обратното.
5.Тялото, за което говорим е Христовото тяло от избрани хора. Всеки от нас намира своето предназначение и функция като част от Неговото тяло.
Но като отсечени пръсти ние не бихме имали кой знае каква стойност, нали? И тъй като сме, оформени като всички тези прекрасно създадени и функциониращи по

чуден начин части в Христовото тяло, 6.нека просто да вървим напред и да бъдем това, което бяхме направени да бъдем, без завистливо или горделиво да се сравняваме един с друг, или да се опитваме да бъдем нещо, което не сме. Ако проповядваш, просто проповядвай Божието
Послание, нищо друго; 7.ако помагате, просто помагайте старателно; ако поучавате, поучавайте както трябва; 8.ако давате насърчително напътствие, внимавайте да не придобиете манталитет на шеф; ако са ви поверени хора, не ги манипулирайте; ако сте повикани да помагате на хора в беда, дръжте си очите отворени и бързо откликвайте на нуждите им; ако работите с хора в неблагоприятно положение
(непривилегировани, с недостатъци, лишени от културни и обществени преимущества), не им се ядосвайте, не им се дразнете и не се депресирайте от тях. Усмивката да не слиза от лицето ви. 9.Обичайте от сърце, понеже това е вашата същност; не се преструвайте, че обичате. Ако ви е мил живота, бягайте от зло; ако ви е мил живота дръжте се за доброто.
10.Бъдете добри приятели, които обичат дълбоко; упражнявайте се в това, да играете второстепенната роля, да заемате доброволно второто място. 11.Не

угасвайте; винаги бъдете заредени с гориво и пламнали.
Бъдете чевръсти слуги на Господа, 12.които Го очакват с радост. Не се отказвайте в трудните моменти, молете се още по-здраво. 13.Помагайте на християните в нужда, бъдете находчиви в гостоприемството. 14.Благославяйте враговете си, дори и шепнешком не ги проклинайте.
15.Смейте се с вашите щастливи приятели когато са щастливи; плачете с тях когато са паднали.
16.Съгласявайте се един с друг; не се стремете да излезете винаги прави. Сприятелявайте се с презрените хора; не бъдете великият някой. 17.Не отвръщайте на удара; откривайте красотата във всеки. 18.Ако я имате в себе си, живейте мирно с всички. 19.Не настоявайте да си оправяте сметките с който и да е, защото това не е ваша работа. “Аз ще отсъдя,” казва Бог. “Аз ще имам грижата за това.” 20.Писанията ни казват: „Ако видиш, че врагът ти е гладен, отиди и купи обяд на този човек, или ако е жаден, дай му да пие. Твоето великодушие ще го принуди да бъде добър." 21.Не позволявай на злото да те побеждава, но побеждавай злото чрез доброто.
13
1.Бъди добър гражданин. Всички правителства са под властта на Бога. Дотолкова доколкото има мир и

ред, това е Божия ред. Така че живей отговорно като гражданин. 2.Ако си безотговорен към държавата, тогава ти си безотговорен спрямо Бога, и Той ще те държи отговорен. 3.Съответните назначени власти са заплаха само ако се опитваш да заобикаляш закона.
Гражданите с добро поведение не би трябвало да имат за какво да се страхуват. Искаш ли да си в добри отношения с правителството? Бъди отговорен гражданин и ще се погаждате добре, 4.правителството ще работи в твоя полза. Но ако нарушаваш правилата наляво и надясно, пази се. Полицаите не съществуват просто, за да се възхищаваме на униформите им. Бог също има интерес от поддържането на реда, и Той използва тях за тази работа. 5.Ето защо трябва да живееш отговорно, не просто за да избегнеш наказанието, но също и защото това е правилния начин на живот. 6.Това е също и причината да плащате данъци, за да може да се поддържа един порядъчен начин на живот. 7.Изпълнявайте задълженията си на граждани. Плащайте си данъците, плащайте си сметките, почитайте вашите водачи. 8.Не трупайте дългове, с изключение на огромния дълг от любов, който дължите един на друг. Когато обичате другите,

изпълнявате това което закона изисква от самото начало. 9.Заповедите в закона като: „Да не спиш с брачния партньор на друг”, „Не убивай”, „Не кради”,
„Не искай никога това което нямаш”, и всяко друго “не” за което можеш да си помислиш – в крайна сметка се заключават в тия думи: Обичай другите хора така, както обичаш себе си. 10.Не можеш да вършиш зло на другите, когато ги обичаш. Когато събереш всичко в закона, общия сбор е любов. 11.Но внимавайте да не станете толкова погълнати и изтощени от тревоги за всички ваши всекидневни задължения, че да загубите представа за време и да задремете, като забравите за
Бога. 12.Нощта е на свършване, скоро ще пукне зората.
Трябва да изоставим нещата, които принадлежат на тъмнината и да вземем оръжията, които принадлежат на светлината. 13.Ние не можем да си позволим да пропилеем и минутка, не трябва да прахосваме тези скъпоценни часове с дневна светлина в лекомислие и удоволствия, в спане и в разпуснатост, в караници и заграбване на всичко, което виждаме. 14.Ставайте от леглото и се обличайте! Не се мотайте, и не чакайте последната минутка за да го направите. Облечете се в
Христос, и бъдете на крак и работещи!


14
1.Приветствайте с отворени обятия вярващите братя, които не виждат нещата като вас. И не ги хокайте всеки път, когато направят или кажат нещо с което не сте съгласни, дори и когато изглежда, че са силни в убежденията си, но слаби в областта на вярата.
Помнете, че те имат своя собствена история с която да се справят. Отнасяйте се нежно с тях. 2.Някои хора вярват, че могат да ядат всичко, но други със слаба вяра, вярват, че могат да ядат само зеленчуци. 3.Но вие не трябва да критикувате другите за това, което ядат, или за това, което не ядат. В края на краищата Бог приема всички. 4.Кой си ти, че да критикуваш чужд слуга?
Господ ще реши, дали слугата Му е успешен. И той ще бъде успешен, защото Господ го прави такъв. 5.Или пък да кажем, че някой човек мисли, че някои дни трябва да бъдат отделени като святи, а друг мисли, че всеки ден е напълно еднакъв с който и да е друг. Има добри причини и за двете убеждения. И така, всеки човек е свободен да следва убежденията на съвестта си. 6.Важното във всичко това е, че ако спазваш някой ден като свят, спазвай го заради Бога; ако ядеш месо, яж го за слава на
Бога и Му благодари за това; ако си вегетарианец, яж

зеленчуци за слава на Бога и Му благодари за това. 7.На никой от нас не му е позволено да налага собственото си убеждение по тези въпроси. 8.Ако живеем, за Господа да живеем, и ако умираме, за Господа да умираме. Живи или мъртви, ние принадлежим на Него. 9.Ето защо Исус живя, умря и след това оживя отново: за да може да бъде наш Господ през целия кръг на живота и смъртта, и да ни освободи от дребнавия деспотизъм един към друг. 10.Така че, когато критикуваш брат, в каква позиция те поставя това? И когато гледаш надменно някоя сестра, в каква позиция те поставя това? Бих казал, че те поставя в позиция, от която изглеждаш много глупаво – или по-лошо. В края на краищата всички ние, ще свършим един до друг на колене в съдилището, лице в лице с Бога. Твоите критични и надменни пътища няма да подобрят твоето положение там ни най-малко. 11.Прочети го за себе си в Писанието:
“Докато живея и дишам, казва Бог, всяко коляно ще се преклони пред Мене. Всеки език ще каже безпристрастната истина, че Аз и само Аз Съм Бог.”
12.Така че, стремете се да се сплотявате. Достатъчна ви е работата да се погрижите за собственият си живот пред Бога. 13.Престанете да решавате кое е най-

правилно един за друг. Това, за което трябва да сте загрижени е да не заставате на пътя на някой друг, правейки живота му по-труден отколкото е в действителност. 14.Уверен съм в Господа, че всичко само по себе си е свято. Но с начина, по който се отнасяме към него или говорим за него, можем да го оскверним. 15.Ако смущавате и обърквате другите като правите голям проблем от това което те ядат или не ядат, вие вече не сте съучастници с тях в любовта.
Помнете, че това са хората за които Христос умря. Би ли рискувал да ги изпратиш в ада заради един продукт, който използват за храна? 16.Как смееш да направиш частица от храна, благословена от Бога, причина за това да отровиш душата на брата си! 17.Осъзнайте се.
Божието царство не зависи от това какво слагаш в стомаха си. Божието царство е това което Бог прави с твоя живот – оправдава го, сглобява го, и го прави завършен с радост. 18.Твоята задача е всеотдайно да служиш на Христос. Вършейки това ще угодиш на Бога над теб и ще покажеш колко струваш на хората около теб. 19.Така че, нека се стремим да употребяваме цялата си енергия за това, да се спогаждаме един с друг.
Помагайте на другите с насърчителни думи, 20.и не ги

завличайте надолу като им откривате недостатъците.
Вие разбира се няма да позволите на един спор за това какво се сервира или не се сервира на вечеря, да разруши Божието дело между вас, нали? Казах го преди и ще го кажа отново: Всичката храна е добра, но може да се превърне в лоша ако я използваш лошо, ако я използваш да спъваш другите и да ги събаряш на земята.
21.Когато седнеш да се храниш, твоята основна работа не трябва да е да се натъпчеш хубаво, а да споделяш живота на Исус. Така че, бъди деликатен и вежлив към другите, които ядат. Не яж, не казвай и не прави неща които могат да попречат на свободната обмяна на любов. 22.Развивайте ваше собствено взаимоотношение с Бога, но не го натрапвайте на другите. Вие сте щастливци, ако вашето поведение и вашата вяра са в съгласие. 23.Но ако не сте сигурни, ако забелязвате, че действате по начин, който е в противоречие с това, което вярвате (един ден се опитвате да натрапите своето мнение на другите, друг ден се опитвате да им угодите) тогава да знаете, че сте излезли от правия път. Ако начинът ти на живот не съответства на това, което вярваш, тогава той е неправилен.


15
1.Тези от нас, които са силни и способни във вярата не трябва просто да правят това, което им е най-удобно, а трябва да се приближат към тези, които се колебаят и да им подадат ръка. Силата е за служение, а не за ранг и позиция. 2.Всеки един от нас трябва да търси доброто за хората около себе си, като се пита, “Как мога да помогна?” 3.Точно това правеше Исус. Той не мислеше само за Себе Си и не избягваше бедите на хората, защото така Му е по-лесно, но нагазваше право в тях и им помагаше да се измъкнат. Писанието казва: “Аз поех върху Себе Си нещастията на нещастните”. 4.Въпреки, че е писано в Писанието преди много време, можете да сте сигурни, че е писано за нас. Бог иска съчетанието на
Неговия твърд и постоянен зов и топлият, личен съвет на Писанието да оформят характер в нас, и да ни държат нащрек за всичко, което Бог ще направи след това.
5.Нека Бога, на твърдостта и утехата да ви направи зрели, за да се разбирате един с друг, както Исус се разбира с всички нас. 6.Тогава всички единодушно ще хвалим Бога, Отец на нашия Господ Исус Христос!
7.Затова приемайте се един друг, както Христос ви прие, за Божията слава. 8.Исус, оставайки верен на


Божиите намерения, достигна по специален начин до посветените в истината юдеи, за да могат старите наследствени обещания да се изпълнят за тях. 9.В резултат на това външните не-юдеи можаха да изпитат милост и да покажат признателността си към Бога.
Само си помислете за всичките Писания, които ще се сбъднат за това, което ние правим! Например: “Тогава ще се присъединя към външните хора и ще пея с тях химн; ще пея за Твоето име!” 10.Писанията също казват и на не-юдеите: “Елате и празнувайте с Божиите хора!”
11.И отново: “Хора от всички народи, възхвалявайте
Бога! Всички цветове и раси, дайте Му хвалá от сърце!”
12.И думите на Исая: “Коренът на нашият предшественик Есей ще пробие земята и ще израстне високо дърво, толкова високо,че всички навсякъде да го видят и да се надяват на Него!” 13.Нека Бога на надеждата да ви изпълни с радост и мир, чрез вярата ви в Него. Тогава чрез силата на Святия Дух ще се преумножава надеждата ви. 14.Лично аз съм напълно удовлетворен от това което сте и от това, което вършите. Вие ми изглеждате добре мотивирани и добре обучени, напълно способни да се водите и да се съветвате един друг. 15.И така, мои скъпи приятели, не

приемайте моя дързък и безкомпромисен език като критика. Това не е критика. Аз просто подчертавам колко голяма нужда имам от помощта ви, за да изпълня тази изключително отговорна длъжност която Бог ми даде, 16.това свещеническо и благовестителско дело на посрещане духовните нужди на не-юдеите, за да могат те да бъдат представени като угодна жертва на Бога, осветена чрез Святия Дух. 17.Поради Христос Исус, аз мога да се гордея със службата си на Бога. 18.Нямам изгода от това, да ви давам подробно описание на приключенията ми, а само удивително мощните думи и дела на Христос в мен, чието преобразяващо присъствие накара не-юдеите да отвърнат с вяра. 19.По този начин аз утъпках пътека за проповядване на Посланието за
Исус по целия път от Ерусалим чак до далечния край на северозападна Гърция. 20.Всичко това беше пионерска работа, чрез която Посланието беше занесено до тези места, където още не познаваха и не се покланяха на
Исус. 21.Това е точно, както писанията казват: “Тези, които никога не са чували за Него-те ще го видят! Тези, които никога не са чували за Него – те ще приемат посланието!” 22.Работата ми винаги ме е възпирала да дойда и да ви видя. 23.Но сега, понеже няма повече

работа за вършене в тези области, и тъй като от много години очаквам с нетърпение да ви видя, 24.аз планирам да ви посетя. Насочил съм се към Испания, и очаквам да се отбия по пътя за да се насладя на една добра среща с вас, и в края на краищата да ме изпратите с благословение от Бога. 25.Първо ще отида в Ерусалим за да занеса дарение в помощ на християните там.
26.Всички гърци – от македонците на север до ахайците на юг – пожелаха и решиха да съберат волни пожертвования за бедните между вярващите в
Ерусалим. 27.Те бяха щастливи, че правят това, но това беше също и техен дълг. Виждайки, че взеха участие във всичките духовни дарове, които се изляха така изобилно от ерусалимското събрание, единственото правилно нещо което можеха да направят е да облекчат тяхната бедност. 28.Веднага щом направя това – щом предам лично тази “кошница с плодове” – аз ще се отбия в Испания, като спра за престой при вас в Рим.
29.Надеждата ми е моето посещение при вас да бъде едно от Христовите най-щедри благословения.
30.Приятели, чрез силата на Господ Исус Христос и чрез любовта, която е плод на Святия Дух ви моля да се молите усърдно с мен и за мен. 31.Молете се Бог да ме

защити от невярващите в Юдея, и Божиите хора в
Ерусалим да приемат помощта, която им нося.
32.Тогава, ако Бог желае, ще тръгна към вас с леко и пламенно сърце, очаквайки с нетърпение да бъда освежен от вашата компания. 33.Божият мир да бъде с всички вас. Амин.
16
1.Бъдете верни да посрещнете нашата приятелка
Фива по начин по който Господ би го сторил, с цялото великодушно гостолюбие с което сме известни ние, християните. Аз подкрепям с цялото си сърце нея и нейната работа. Тя е служителка(дяконица) на църквата в Кенхрея. 2.Помогнете й за това, за което помоли. Тя заслужава всичко, което можете да направите за нея. Тя е помагала на много хора, включително и на мен.
3.Поздравете Прискила и Акила, които работиха рамо до рамо с мен в служба на Исус. 4.Веднъж дори рискуваха живота си за мен. И не съм единственият, който им е признателен. Всичките не-юдейски събрания от вярващи също им дължат много, 5.да не говорим за църквата която се събира в техния дом. Поздравете моя скъп приятел Епенет. Той беше първия християнин в
Азия. 6.Поздравете Мария, която се трудеше толкова

усърдно за вас. 7.Поздравете братовчедите ми Андроник и Юния. Веднъж споделихме една затворническа килия с тях. Те бяха вярващи в Христос преди аз да стана такъв.
И двамата са изключителни водачи. 8.Поздравете
Амплий, моят добър приятел в семейството на Бога.
9.Поздравете Урбан, нашият съработник в Христовото дело, и моя добър приятел Стахий. 10.Поздравете
Апелий, верен служител на Христос. Поздравете семейството на Аристовулий. 11.Поздравете моят братовчед Иродион. Поздравете християните от семейството на Наркис. 12.Поздравете Трифена и
Трифоса – жени, които с такова старание служат на
Господа. Поздравете Персида, скъпа приятелка и здрав работник в Христос. 13.Поздравете Руф – един добър избор на Господа –също и неговата майка. Тя беше също скъпа майка и за мен. 14.Поздравете Асинкрит,
Флегонт, Ермий, Патрова, Ерм, а също и всички братя и сестри, които са с тях. 15.Поздравете Филолог, Юлия,
Нирей и сестра му, и Олимпан, и всички християни, които живеят с тях.16.Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всички църкви на Христос.
17.За завършек ще ви дам един съвет, приятели.
Внимавайте с тези, които вземат откъси и части от

поучението което научихте, и след това ги използват за да създават раздори. Отбягвайте тези хора. 18.Те нямат намерение да живеят за нашия Господ Христос. Те се стремят единствено към това, което могат да докопат, и им доставя удоволствие да употребяват лицемерно- набожни сладки приказки, за да отклоняват от вярата доверчивите младенци. 19.И така, тъй като никога не се е поставяла под въпрос вашата почтеност по тези въпроси – не бих могъл да съм по-горд с вас! – аз искам вие, също така, да бъдете умни и да сте уверени че всяко
“добро” нещо е първокачественото нещо. Не бъдете лековерни по отношение на ласкателно-говорещото зло.
Стойте нащрек по този начин, 20.и преди да разберете,
Богът на мира ще смачка Сатана с двата си крака, и ще го хвърли на боклука. Наслаждавайте се на най-доброто от Исус! 21.А ето и някои поздравления от нашия край.
Тимотей, моят съработник в това дело, Луций, и моите братовчеди Ясон и Сосипатър, всички казаха да ви предам поздрави. 22.Аз, Тертий, който записа това писмо под диктуването на Павел, ви изпращам личните си поздрави. 23.Гай, който е домакин тук на мен и на цялата църква, ви изпраща поздрави. Ераст, градският ковчежник, и нашият добър приятел Кварт ви изпращат

своите поздравления. 24.Благодатта на нашия Господ
Исус Христос да бъде с всички вас. Амин. 25.Цялото ни хваление се издига към Този, Който е достатъчно силен да направи вас силни, точно както се проповядва в
Христос Исус, точно така както е разкрито в тайната, пазена толкова дълго, 26.и която сега е една отворена книга чрез пророческите Писания. Сега всичките народи по света могат да узнаят истината и да бъдат въведени в покорна вяра, и да изпълнят заповедите на Бог, който започна всичко това, всичко до последната буква.
27.Цялото наше хваление е съсредоточено чрез Исус върху този несравнимо мъдър Бог! Амин.


Сподели с приятели:
1   ...   8   9   10   11   12   13   14   15   ...   26




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница