Novzavet pages

така поздравявам ви с великите думи благодат и мир!
4.Ние знаем значението на тези думи, защото Исус
Христос ни избави от този зъл свят в който сме, чрез
Неговата жертва за нашите грехове. Божият план е всички ние да опитаме това спасение. 5.Слава на Бога завинаги! Амин. 6.Шокиран съм от вашето непостоянство, колко лесно изменихте на Онзи, Който ви призова чрез благодатта на Христос като приехте друго послание. 7.Вие знаете, че това не е незначително отколонение, а съвсем друго, чуждо послание, и това не е послание, а лъжа относно Бога. Онези които предизвикват това объркване сред вас, се опитват да променят Посланието на Христос. 8.Ще бъда прям: Ако някой от нас или дори ангел от небето, ви проповядва нещо различно от това, което ви проповядвахме първоначално, нека бъде проклет. 9.Казах го веднъж, ще го кажа пак: Ако някой въпреки репутацията и препоръките си ви проповядва нещо друго от това, което приехте първоначално,нека бъде проклет.
10.Мислите ли, че говоря така решително за да манипулирам тълпите? Или за да се подмазвам на Бога?
Или за да получа всенародно одобрение?Ако моята цел беше популярността, не бих си правил труда да бъда

слуга на Христос. 11.Казвам ви съвсем категорично приятели, че великото Послание което ви донесох не е обикновен човешки оптимизъм. 12.Аз не го приех посредством традицията, не бях го научил в някое училище. Получих го директно от Бога, получих
Посланието директно от Исус Христос. 13.Сигурен съм, че сте чули историята на моя по-ранен живот, когато живеех по юдейския начин. В онези дни с всички сили преследвах Божията църква. Давах най-доброто от себе си за да я разруша. 14.Бях толкова запален по традициите на моите предци, че напредвах в професията си повече от другите. 15.Дори тогава, Бог имаше намерения спрямо мен. Защото когато все още бях в утробата на майка си, Той ме избра и призова с абсолютно великодушие. 16.Сега когато Той се намеси и ми откри Своя Син аз можех с радост да разкажа за
Него, на тия които не са юдеи. Веднага след моето призоваване, без да се съветвам с никого, 17.без да ходя в Ерусалим да се съветвам с онези които бяха апостоли дълго преди мен, заминах за Арабия. След това се върнах в Дамаск, 18.и след три години отидох в
Ерусалим да видя Петър и останах с него петнадесет дена. 19.Но не видях никой друг от апостолите с

изключение на Яков брата на Господа. 20.Казвам ви самата истина. 21.След това започнах моето служение в областите Сирия и Киликия. 22.Въпреки изминалото време и дейността ми, аз все още бях непознат сред църквите в Юдея. 23.Имаше само слух, че ”онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва същото послание, което се опитваше да разруши.”24.И те хвалеха Бога поради мене.
2
1.Четиринадесет години след първото посещение,
Варнава и аз се върнахме в Ерусалим и взехме Тит с нас.
2.Отидох там, защото Бог ми каза да отида, и изложих точно какво бях проповядвал на не-юдеите. Направих това на лична среща с, онези които се считаха за по- големи водачи, за да разбера дали всичките ми усилия не са били напразни. 3.Тит беше с мене и въпреки, че беше грък, никой не го принуди да се обреже. 4.Докато разисквахме бяхме проучени от шпиони, преструващи се на християни, които бяха дошли да ни отнемат свободата, която Христос Исус ни беше дал. Надяваха се да намерят начин да ни контролират. 5.Но ние не им дадохме възможност. Бяхме твърдо решени да запазим истинското Послание за вас. 6.А колкото за онези,

които бяха смятани за важни в църквата, репутацията им не ме засяга. Бог не се впечатлява от външност, нито пък аз. И естествено тези водачи не можаха да прибавят нищо към посланието, което бях проповядвал. 7.Това по скоро беше доказателство, че Бог ми е поверил същото послание към не-юдеите, каквото и на Петър към юдеите. 8.Бог, Който беше направил Петър апостол между Юдеите, направи и мене апостол между не- юдеите. 9.Признавайки, че призивът ми е бил даден от
Бога, Яков, Петър и Йоан-стълбовете на църквата, подадоха ръце на мен и на Варнава назначавайки ни за служители на не-юдеите, докато те продължаваха да бъдат отговорни за достигането на евреите.
10.Единственото допълнително нещо за което ни помолиха беше да си спомняме бедните, и аз имах силното желание да направя това. 11.По-късно когато
Петър дойде в Антиохия аз имах спор лице в лице с него, защото той беше очевидно вън от вярната посока.
12.Ето я ситуацията: По- рано, преди някои хора да дойдат от Яков, Петър редовно се хранеше с не-юдеите.
Но когато тази консервативна група дойде от Ерусалим, той предпазливо се оттегли и постави възможно най- голямо разстояние, между него и не-юдейските му

приятели. Това, че беше страхлив с консервативната юдейска група, поощряваше старата система на обрязването. 13.За съжаление, останалите юдеи от
Антиохийската църква се присъединиха към това лицемерие, така че и Варнава беше увлечен в този
„театър”. 14.Но когато видях, че те не поддържаха вярната посока съобразно Посланието, аз говорих на
Петър пред всички тях: ”Ако ти, който си юдеин живя като не-юдеин, когато не бе наблюдаван от групата от
Ерусалим, какво право имаш да изискваш не-юдеите да спазват юдейските обичаи само за да направят приятно впечатление на ерусалимските ти стари приятели?”
15.Ние юдеите знаем, че нямаме предимствата на произхода над „не-юдейските грешници” 16.Ние знаем много добре, че не сме праведни пред Бог поради пазене на правила, но само чрез лична вяра в Исус Христос. И как знаем това? Ние го опитахме. Имахме най-добрата система от правила, която светът някога е виждал.
Убедени, че никое човешко същество неможе да удоволетвори Бога чрез себеусъвършенстване, ние повярвахме в Исус Месията, така че сме праведни пред
Бог чрез вяра в Месията, а не чрез опити да бъдем добри. 17.Ако ние хората, които търсим Божието

одобрение в Христос, сме все още грешници, означава ли това, че Христос ни насърчава да грешим? Това е немислимо. 18.Ако аз бях ”опитващ се да бъда добър” бих възстановил същата стара плевня, която съборих.
Бих действал като измамник. 19.Ето какво всъщност се случи: Опитвах се да спазвам правила и се трудех усилено за да угодя на Бога, но това не работеше. И аз престанах да живея като”човек на закона”, за да мога да бъда Божий човек. 20.Христовия живот ме научи как и ми даде възможност да го направя. Аз се отъждествих изцяло с Него. Нещо повече, разпънах се с Христос.
Моето его вече не е на централно място. Вече не е толкова важно да изглеждам праведен пред тебе или да имам твоето одобрение, аз вече не съм подбуждан да впечатлявам Бога. Христос живее в мен. И живота, който виждаш да живея не е „мой”, но това е живот чрез вяра в Божия Син, който ме обикна и даде Себе Си за мен. 21.Аз няма да се върна назад. Не е ли ясно, че връщането към спазването на стари правила, тази показна религия би могло да бъде изоставяне на всичко лично и свободно във взаимоотношенията ми с Бог?
Отказвам да направя това, да отхвърля Божията благодат. Ако живея във взаимоотношения с Бог, които

идват от спазване на правила, тогава Христос е умрял напразно.
3
1.Глупави галатяни! Някой да не ви е омагьосал? Да не сте полудели? Нещо ненормално се е случило, защото е явно, че разпнатия Исус вече не е на фокус във вашия живот. Неговата жертва на кръста беше представена пред вас повече от ясно. 2.Нека да ви попитам: Как започна вашият нов живот? Беше ли чрез усърдна работа за да угодите на Бога? Или беше като откликнахте на Божието Послание към вас? 3.Ще продължавате ли с тази лудост? Само полудели хора биха си мислели, че могат да завършат със собствени усилия това което Бог е започнал. Вие не бяхте достатъчно умни и силни да го започнете, какво ви кара да си мислите, че можете да го завършите? 4.Напразно ли преминахте през този мъчителен учебен процес? Все още не всичко е изгубено, но несъмнено ще бъде ако продължавате в това! 5.Отговорете на въпроса: Бог,
Който щедро ви снабдява със Своето присъствие,
Неговия Святи Дух, и изработва неща в живота ви, които никога не бихте направили сами, прави ли ги Той поради силния ви морален стремеж, или защото вярвате,

че Той може да ги направи във вас? 6.Не се ли случват тези неща с вас, точно както се случиха с Авраам? Той повярва в Бог и тази постъпка на вяра беше превърната в живот, който бе праведен пред Бога. 7.Не е ли очевидно за вас, че хората, които са положили вярата си в Христос (а не хората, които са положили вярата си в закона) са Авраамови потомци? 8.Всичко това беше изложено от по-рано в Писанията, че Бог щеше да оправдае не-юдеите чрез вяра. Писанията предвиждат това в обещанието към Авраам: ”Всички народи ще бъдат благословени в тебе.” 9.Така ония сега, които живеят чрез вяра са благословени заедно с Авраам, който живя чрез вяра, и това не е нова доктрина.
10.Това означава, че всеки който се опитва да живее чрез своите собствени усилия, независимо от Бога, е обречен на провал. Писанията подкрепят това като казват: ”Проклет е всеки човек, който се проваля да изпълни всеки детайл написан в книгата на закона.”
11.Очевидната невъзможност да се изпълни такава морална програма ще направи ясно това, че никой не може да поддържа взаимоотношения с Бог по този начин. Човекът, който живее в правилни взаимоотношения с Бога го прави чрез приемането на

това, което Бог планира за него. Правенето на неща за
Бога е обратното на влизането в това което Той прави за теб. Авакум е прав: ”Човекът, който вярва в Бога е праведен пред Него-това е истинския живот.”
12.Пазенето на правила не ни води по естествен начин към живот чрез вяра, но само ни води повече и повече в пазене на правила, факт наблюдаван в Писанията: ”Оня който прави тези неща(спазването на правила) продължава да живее чрез тях” 13.Христос ни освободи от проклетията на закона, като стана проклет вместо нас. Спомняте ли си, че Писанията казват: ”Проклет е всеки, който виси на дърво”? Това е което се случи, когато Исус бе прикован на кръста: Той стана проклет, и в същото време анулира проклятието. 14.И сега поради това, всичко е ясно и можем да видим, че
Авраамовото благословение е настоящо и валидно също и за не-юдеите. Всички ние можем да получим Божия живот, Неговия Дух, чрез вяра точно по начина по който Авраам го получи. 15.Приятели, нека да ви дам пример от ежедневието за свободният живот, за който говоря. Когато човешката воля е узаконена веднъж, никой не може да я отмени или да прибави нещо към нея. 16.Обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия

потомък. Вие ще забележите,че Писанието с точния език на законен документ, не казва”на потомците”отнасяйки се въобще до всеки, но „на твоя потомък”(съществителното е написано в единствено число), отнасящо се до Христос. 17.Това което искам да кажа е, че законът не може да промени или отмени
Божието обещание, което беше дадено четиристотин и тридесет години, преди създаването на закона. 18.И ако трябва да се покоряваме на закона, за да получим
Божиите благословения, то тия благословения няма да дойдат към нас поради Божието обещание. Но Бог беше милостив към Авраам и му даде обещание. 19.Целта на закона бе да държи грешниците в пътя на спасението докато Христос(потомъкът) дойде да наследи обещанията и да ги раздаде на нас. Очевидно този закон не беше получен непосредствено от Бог. Той беше подготвен от ангели- пратеници чрез посредника
Мойсей. 20.Но ако има посредник, както имаше на
Синай, тогава хората нямат директна връзка с Бога нали? Истинското обещание е прякото благословение от
Бога получено чрез вяра. 21.В такъв случай не е ли закона противен на обещанието, отрицание на Божията воля за нас? Ни най-малко. Неговата цел беше да

направи ясно за всеки, че ние сами по себе си сме неправедни пред Бога и следователно да ни покаже, безполезността на създаването на религиозна система, която да ни даде чрез наши собствени усилия това, което можем да имаме само чрез очакване с вяра, Бог да изпълни Своето обещание. Затова всеки вид спазване на правила(легализъм)няма силата да създаде живот в нас, иначе несъмнено щяхме да го имаме вече. 22.Писанията казват, че греха контролира всички, така че обещанието ще бъде за всеки, който вярва в Исус Христос. 23.До времето когато бъдем достатъчно зрели да отвърнем свободно с вяра на живия Бог, ние бяхме внимателно обградени и защитени от Мойсеевия закон. 24.Законът беше като онзи гръцки възпитател с когото си близък, който придружава децата до училище и ги пази от отвличане на вниманието и от опасности, като ги уверява, че наистина ще стигнат до мястото за където са се приготвили. 25.Но вие сте достигнали до вашето предназначение. 26.Чрез вяра в Христос вие сте в преки взаимоотношения с Бога. 27.Кръщението в Христос не беше само измиване за ново начало. То включваше също и обличането ви с дрехите на зрялата вяра-
Христовия живот, изпълнението на Божието обещание.

28.В Христовото семейство не може да има разделение на юдеи и не-юдеи, на роби и свободни, на мъже и жени.
Всички сме равни. Всички заедно сме във взаимоотношение с Исус Христос. 29.Също откакто сте
Христово семейство, оттогава сте знаменит Авраамов
„потомък”, наследници съобразно заветните обещания.
4
1.Нека да ви покажа значението на това. Докато наследникът е малък, той няма повече предимства отколкото един роб. Макар, че законно притежава пълното наследство, 2.той е подчинен на възпитатели(настойници)и на управители до деня, който баща му е определил за негово освобождаване. 3.По същия начин е и с нас: Когато бяхме малки, просто бяхме като роби командвани от обикновени правила(настойниците и управителите на този свят), нямайки дума в ръководенето на собствения ни живот.
4.Но когато определеното от Бог Отец време дойде, Бог изпрати своя Син, роди се между нас от жена, роди се под условията на закона, така че да изкупи онези от нас, които са били засегнати от закона. 5.По този начин бяхме свободни да опитаме нашето истинско наследство.
6.Може със сигурност да кажете, че сега сте напълно

приети като Негови собствени деца, защото Бог изпрати
Духа на Своя Син в нашия живот, който вика: ”Тате!
Тате!” 7.Привилегията на личното общуване с Бог не прави ли разбираемо това, че ти вече не си роб, а дете?И ако си дете, ти си също и наследник с пълен достъп до наследството. 8.По-рано, преди да познавахте Бог лично, бяхте поробени от така наречените „богове”, които нямаха нищо общо с божествеността. 9.Но сега когато познавате истинския Бог или по-точно откакто
Бог ви познава, как може да се подчините отново на тези безполезни неща? 10.След като е ясно какво правите, когато сте заставени в педантичното съблюдаване на всичките традиции, забрани и суеверия, свързани със специални дни, сезони и години. 11.Опасявам се, че всичката ми усърдна работа сред вас се е изпарила като дим. 12.Скъпи приятели, това което наистина бих желал е да се поставите на мое място така, както и аз, когато бях с вас се поставих на ваше място. Тогава вие бяхте много мили и чувствителни. Не ме обидихте с нищо.
13.Беше ви ясно, че причината поради която, свърших поучението си към вас беше, че бях физически отпаднал, и това ме възпрепятства да продължа моето пътуване и бях принуден да остана при вас. Това се

случи когато дойдох да ви проповядвам. 14.Не си ли спомняте, че въпреки приемането на болен гост да беше много неприятно за вас, вие избрахте да се отнасяте с мен както бихте се отнесли с ангел на Бога, толкова добре, колкото бихте се отнесли към самия Исус ако ви беше посетил. 15.Какво стана с удоволетворението което изпитвахте по него време? Имаше някои от вас тогава, които ако можеше биха дали и собствените си очи за мен, толкова дълбоко се грижехте! 16.И сега изведнъж се превърнах във ваш враг, защото просто ви казвам истината. Не мога да го повярвам. 17.Тези еретични учители са готови на всичко за да ви ласкаят, но техните мотиви са отвратителни. Те не искат да ви допуснат до свободния свят на Божията благодат, за да зависите винаги от тях за съгласие и насоки, като това ги прави да се чувстват важни. 18.Хубаво е да бъдете ревностни във вършенето на добро, но не само когато съм с вас. Не можете ли когато съм далеч от вас, да продължите със същата загриженост към мен и към
Посланието, както когато бях с вас? 19.Знаете ли точно как се чувствам сега? Като майка в родилни болки. И ще се чувствам така докато не видя Христовия живот видим в живота ви. 20.О, желал бих да съм с вас. Тогава

бих намалил резкия тон на писмото далеч от очевидното недоволство. 21.Кажете ми сега вие, които сте очаровани от закона: Обърнали ли сте подробно внимание на този закон? 22.Спомнете си Авраам имаше двама сина: един от робинята и един от свободната жена.
23.Синът на робинята беше роден чрез човешко съгласие, синът на свободната се роди чрез Божие обещание. 24.Ще използвам тези случки за илюстрация.
Двете раждания представляват два начина на взаимоотношения с Бог. Единия е от планината Синай в
Арабия. 25.Той съответства на това, което става сега в
Ерусалим- робски живот, произвеждащ роби като потомство.Това е пътят на Агар. 26.За разлика от това има невидим Ерусалим, свободен Ерусалим и той е наша майка- това е пътя на Сара. 27.Спомнете си какво написа Исая: „Ликувай безплодна жено, която не раждаш деца, извикай и възкликни, ти жено, която нямаш родилни болки. Защото децата на безплодната жена сега, са повече от децата на избраната.” 28.Не е ли ясно приятели, че и вие като Исаак сте деца на обещание? 29.В дните на Агар и Сара, детето, което дойде от постъпката на маловерие(Исмаил) измъчваше детето което дойде по волята на Духа от истинското

обещание(Исаак). Не е ли ясно, че това измъчване вие го преживявате сега от Ерусалимските еретици, които следват този стар пример? 30.Има Писания, които ни казват какво да правим: ”Изгони майката-робиня с нейния син, защото синът на робинята няма да наследи със сина на свободната.” 31.Не е ли убедително? Ние не сме деца на робинята, но на свободната.
5
1.Христос ни освободи да живеем свободен живот.
Затова се изправете и никога вече не позволявайте на никой да ви слага робския хомот. 2.Категоричен съм в това. В момента някои от вас се подчиняват на обрязване или на други методи за пазене на правила, като в същия момент свободата, този дар от Христос спечелен с толкова мъка се пропилява. 3.Повтарям моето предупреждение: Онзи, който приема пътищата на обрязване, заменя всичките предимства на свободния живот в Христос със задълженията на робския живот под закона. 4.Предполагам, че никога не сте го взимали в предвид, но това е което се случва. Когато се опитвате да живеете чрез своите собствени религиозни планове и проекти вие се отрязвате от Христос, и излизате от благодатта. 5.А през това време ние с надежда чакаме за

удоволетворяващи взаимоотношения с Духа. 6.В
Христос нито нашата най-добросъвестна религиозност, нито пренебрегването на религията означават нещо.
Това, което има значение е нещо по-скоро намиращо се вътре в нас-вяра изразена с любов. 7.Вие тичахте превъзходно! Кой ви попречи, отклонявайки ви от истинското послушание? 8.Това отклонение не идва от
Онзи, който в тази надпревара ви призова на първото място. 9.И моля не подхвърляйте това като нещо незначително. Както знаете, на маята и е необходима само минута за да закваси целия хляб. 10.Дълбоко в мен
Господ ми е дал увереност, че няма да мислите различно от това. Но онзи, който ви обърква, който и да е той ще понесе Божието наказание. 11.А пък слуховете, че продължавам да проповядвам обрязването(както правех в онези дни преди „пътя за Дамаск”) са абсурдни. Защо съм все още преследван тогава? Посланието за кръста вече не би било проблем, ако проповядвах обрязването.
12.Защо тия агитатори, завладяни от идеята за обрязване не отидат до края и не се кастрират!
13.Абсолютно ясно е, че Бог ви е призовал за свободен живот. Уверете се в това, че няма да използвате тази свобода като извинение, да правите каквото си искате и

да я разрушавате. По-скоро използвайте свободата си да служите един на друг в любов; по такъв начин свободата нараства. 14.Всичко което знаем за Божието Слово е събрано в едно изречение: Обичай другите, както обичаш себе си. Това е постъпка на истинска свобода.
15.Но ако се хапете и повреждате един друг, не след дълго ще се изтребете и къде тогава ще е скъпоценната ви свобода? 16.Моят съвет е: Живейте свободно вдъхновени и мотивирани от Божия Дух. Тогава няма да подхранвате изблиците на егоизма. 17.Защото в нас има корен на греховен егоцентризъм, който е в противоречие със свободния дух, както свободния дух е несъвместим с егоизма. Тези два начина на живот са противоположни, така че не можете да живеете един път по единия начин, а друг път по другия начин в зависимост от това как се чувствате през всеки изминал ден. 18.Но ако се покорите на Духа, законът няма да има контрол върху вас. 19.Явно е какъв начин на живот произлиза от опитите да ходим по нашия собствен път през цялото време: повтарящ се без любов евтин секс; натрупване на негативни мисли и емоции; безумни и отчаяни опити да сграбчиш щастието; 20.евтини богове, религия на магически представления; параноична

самота; безмилостна конкуренция; желания, които поглъщат всичко, но въпреки това остават незадоволени; жесток характер, неспособен да обича и да бъде обичан; разделени домове и разделени животи; дребнави и неуравновесени стремежи; 21.порочния навик да обезличаваш всеки в съперник; неконтролируеми пристрастявания; грозна пародия на общност. Бих могъл да продължа. Както знаете, не ви предупреждавам за първи път. Ако използвате свободата си по този начин, няма да наследите Божието царство. 22.Но какво се случва когато живеем по Божия начин? Духът Му ни прави обичащи, щастливи, спокойни, търпеливи, мили и сърдечни, добри, верни и преданни, 23.благородни и себевладеещи се. Срещу такъв начин на поведение няма закон. 24.Сред онези, които принадлежат на Христос, всичко свързано с ходенето в собствения ни път и безмисления отзив към това, което всеки друг нарича потребност, е унищожено завинаги-разпънато на кръст. 25.Откакто сме избрали този начин на живот, живота на Духа, нека да ви уверим, че ние не го държим просто като идея в главите си или като чувство в сърцата си, но упражняваме всичко това във всеки детайл от нашия живот. 26.Това

означава, че няма да се сравняваме един с друг, дори някой да е по-добре, а друг по-зле.
6
1.Приятели, живейте съзидателно. Ако някой падне в грях, простете му и го привдигнете, като запазите критиките за себе си. Може до края на деня и вие да имате нужда от прошка. 2.Наведете се и намерете онези, които са подтиснати. Споделете тяхното бреме и така изпълнете Христовия закон. 3.Ако се мислите за твърде добри, много заблуждавате себе си. 4.Направете внимателно изследване на това кои сте всъщност, на работата която ви е дадена и тогава се снишете. Не се впечатлявайте от себе си. Не се сравнявайте с другите.
5.Всеки от вас трябва да поеме отговорност за изграждане на най-доброто в собствения му живот.
6.Споделяйте всяко добро нещо, което имате с този, който ви поучава в Божието слово. 7.Не се заблуждавайте! Никой да не се подиграва с Бога.
Каквото посее човек, това и ще пожъне. Онзи който сее егоизъм, игнорирайки нуждите на другите, игнорира
Бога 8.и ще пожъне реколта от бурени. Всичко, което ще има да покаже в живота си са бурени. Но онзи, който сее като се отзовава на Бога, и позволява на Божия Дух

да развива работата си в него, ще пожъне реколта от истински вечен живот. 9.Нека не се изморяваме да вършим добро. 10.Затова, нека винаги когато имаме възможност, да работим за доброто на всички, като започнем с близките ни хора от общността на вярата.
11.Сега в тези последни изречения искам да подчертая ясно с моята собствена ръка, най-съществените неща от това, което съм ви написал. 12.Тези хора, които се опитват да ви налагат обрязването имат само един мотив: Те искат по лесен начин да изглеждат добри в очите на другите. На тях им липсва смелостта да живеят чрез вяра споделяйки страданието и смъртта на
Христос. Всичкото им говорене относно закона са празни приказаки. 13.Самите те не спазват закона! И много внимателно подбират правилата, които да спазват.
Искат вие да бъдете обрязани, за да могат да се хвалят с успеха си от вербуването ви на тяхна страна. Това е достойно за презрение! 14.А колкото до мен аз няма да се хваля с нищо, освен с кръстта на нашия Господ Исус
Христос. Защото по отношение на света аз съм се разпнал на този кръст, освободен от задушаващата атмосфера на това да угаждам на другите, и да се приспособявам към малките тенденции, които те

диктуват. 15.В Христос Исус няма значение да ли си обрязан или не, това което е от значение е да бъдеш ново създание. 16.Всички, които ходят по този стандарт са истинският Божий Израел-Неговите избрани хора.
Благодат и мир на тях! 17.Съвсем откровено казвам, че не искам повече да ви досаждам с тези спорове. Имам да върша далеч по-важни неща, да живея сериозно според тази вяра. Аз нося върху тялото си белезите от служенето ми на Христос. 18.Приятели мои, нека благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с духа ви. Амин.

Изтегляне 3.1 Mb.

Сподели с приятели: