Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ХОДЕНЕТО ПО ВОДА
- СЪЗНАНИЕТО ТРЪГНА ПЪРВО
- ЛИСТОТО И ВРАБЕЦА
- ЯБЪЛКАТА В ТРЕВАТА
- ПЪЛКОВОДЕЦЪТ ЗАБАВЯ
КРАДЕЦЪТУчителят Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне. Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал. — Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми! И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
ХОДЕНЕТО ПО ВОДАЧуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?" Няма пряк път до мястото, където си заслужава да идем. СЪЗНАНИЕТО ТРЪГНА ПЪРВО(дзенска притча) Един млад човек, изучаващ дзен под ръководството на Банкей, се увличал от бойни изкуства. Веднъж, решавайки да провери силата на духа на наставника си, той нападнал Банкей с копие, докато той седял, неподозирайки нищо. Банкей отразил удара спокойно, а след това казал на младия човек: -Техниката ви е още несъвършенна. Вашето съзнание тръгна първо.
Имало едно време един лист. Веднъж вятърът го откъснал и той полетял нагоре надолу. малко врабче, току що излюпено, го попитало: -Ти защо падна от дървото? -Не съм паднал, просто ми омръзна да стоя там. -А накъде летиш? -Където си искам, натам летя. Трябва да признаем, че той бил твърде горд и високомерен лист, за да си признае, че не умее да лети и напълно е подчинен на външни влияния, например на вятъра...а може той и наистина така да си е мислил. Когато вятърът стихнал, листът паднал в реката и започнал да се носи по течението и. -А сега защо падна и накъде си се отправил? - попитало врабчето. -Аз не паднах-обидил се листът-просто ми омръзна да летя и поисках да поплувам, а накъде-накъде си искам, тъй като аз съм свободен лист и правя, каквото си искам. -А защо не поплуваш в другата посока? - Колко пъти да ти обяснявам - щом не плувам натам, значи не искам; правя само което искам. След няколко дена врабчето се научило вече да лети мъничко и видяло пак листа, но той бил съвсем пожълтял. - Защо си станал жълт? - запитало то.-Какво са ти направили? - Никой нищо не ми е направил, просто поисках да си сменя цвета и го направих. Врабчето повярвало на листа и оттогава започнало да счита листата за висши същества, защото не можело да разбере как може да се лети без крила, да се плува без ръце и крака, а още по-малко по желание да се сменя цвета. Но настъпила есента и все по-често листа се откъсвали и политали, но врабчето никога не видяло нито един лист да лети в посока обратна на вятъра, а когато попадали в реката, никога не се носили срещу течението. И никога не видяло лист, който да остане зелен. Врабчето порастнало и придобило жизнен опит, а заедно с това променило отношението си към листата, живеещи в илюзията на самоуспокоението, че управляват живота си. А още узнало, че има и други същества, които считат себе си независещи от нищо-хората. Тяхното поведение изцяло зависи от порива на емоциите им, чувствата и желанията. Врабчето така и не могло да разбере защо хората са толкова странни. И врабчето решило за себе си, че е по-добре да си признае, че вятърът може да го издуха и да промени набелязания от него път, но да има възможност да му противостои, отколкото да говори, че не е подвластно на вятъра и то лети именно там, накъдето иска, когато вятърът го носи в обратна посока.
В тревата лежала ябълка. Хубава, само с едно петънце. Учителят вдигнал ябълката и казал: -Има две възможности. Може леко да я изтрием и веднага да започнем да я ядем. А може да вземем нож и да изрежем съмнителните места, след което вече да я изядем. И тогава ще изядем повече от нея. Защото в първия случай ние неволно оставяме немалко здрава ябълка около лошата. Наистина, в първия случай можем да започнем да ядем веднага, а във втория-едва след предварителна работа. Това са две различни стратегии. Във всички дела. Във всички без изключение. Нищо на света не е така важно, както тази разлика. Той взел нож и изчистил загнилата част. -А нас ще почерпите ли? - пошегували се учениците. Не, - отвърнал учителят. - За да запомните по-добре! И доял ябълката. Той много рядко казвал "не", макар че умеел добре да го прави. "Нещата трябва да са възможно най-прости, но не повече." Айнщайн ПЪЛКОВОДЕЦЪТ ЗАБАВЯПълководецът забавя, защото не вижда победата. Победата е важен момент на отдих на пътя. Тя трябва да се разгледа. Тя може да се види, вглеждайки се в целия път. Да се види и да се познае. Тук е нужна неподвижност и съзерцание, а не суетливост и предприемчивост. Принцът оставал в столицата, очаквайки императора от поход. Приятелите му и даже незначителните хора настойчиво го съветвали да бяга преди завръщането на императора. Да бяга със семейството си и да спасява живота си. И му предлагали да му помогнат в бягството. Но принцът не разбирал с какво е заслужил немилостта. Съвестта му била чиста и до този момент той бил вярна опора на императора. Той бил в недоумение и животът му станал непоносим от неразбирането на ставащото. Сигналите се умножавали, потвърждавайки грозящата опасност, но изобщо не прояснявали ставащото. Разхождайки се с жена си из парка, те трескаво преглеждали всички възможни причини на случващото се и не можели да ги намерят. И принцът почувствал, че полудява, привичната разбираема връзка между събитията се разрушавала пред очите му. Принцът се затворил в кабинета си, седнал в дълбокото кресло и няколко часа се отдал на размишления. Проста мисъл се появила, раздвижила се и започнала да расте. Всички известни събития леко и точно се подредили в една рисунка, неоставяйки никакви съмнения. Императорът тук няма нищо общо. Принцът изобщо не го спасявали, а искали да го принудят да бяга. Принцът не бягал, бягали другите. Не може да се разгледа победата, без да се вгледаш в нея и без да загубиш за това разглеждане време. Само за него и за нищо друго. Времето бърза и отговорността расте. Отговорността упражнява натиск все повече и повече, не оставяйки друг изход, освен да видиш победата. РАЗБИРАНЕТО Е ПО-ВАЖНО ОТ ЗНАНИЯТА. Две неща са безкрайни-човешката глупост и вселената. За второто не съм сигурен. Айнщайн Каталог: izmami izmami -> Стрес и последици от стреса izmami -> Списък на данъчни субекти без данъчна регистрация,от чието име са издавани данъчни фактури izmami -> Кодекс част първа общи правила I. Основни положения izmami -> Изкуството на войната сун дзъ биография izmami -> Езикът на тялото izmami -> Как да четем между редовете на финансовите страници izmami -> Кодекс (Обн., Дв, бр. 105 от 29. 12. 2005 г в сила от 1 януари 2006 г.) izmami -> Ii разширено издание izmami -> Юридическа психология izmami -> Съдържание: 2 демонология 2 Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|