За какво и как харчат болниците

За какво и как харчат болниците

Към края на 2013 г. приходите на лечебните заведения за болнична помощ достигат 1.9 млрд. лв. Частните са реализирали малко под 25% от тях, а секторът продължава да е доминиран от публичните лечебни заведения, в чийто дял от над 75% основен принос имат болниците с мажоритарно държавно участие - общо над 1.1 млрд. лв. през 2013 г.

Едновременно с това историческият анализ показва, че за периода 2006 - 2013 г. не е имало година, в която публичните болници да не са похарчили всеки лев, отчетен като приход, като често разходите им надхвърлят обема на приходите.

В началото на същия период частните болници са успявали да заделят над 10% от приходите си и да отчитат положителен финансов резултат. Към 2013 г. обаче този показател намалява до 6%, като един от основните фактори за това е появата на голям брой малки частни болници. Силната фрагментираност на частния сектор води до влошаване на финансовата му ефективност. Ако тенденцията продължи, в средносрочна перспектива ще доведе до влошаване на качеството на предлаганите медицински услуги.

Кои са разходните пера с най-голяма тежест, които формират над 90% от общите разходи на болниците в България:

За възнаграждения

Тези разходи са с най-голям дял, но се наблюдава съществено различие между нивата, отчетени от частните, общинските и държавните болници. В световната практика е прието за златен стандарт за възнаграждения да се отделят между 35% и 40% от приходите. Общинските харчат половината от приходите си за възнаграждения. Високият относителен дял до голяма степен се дължи на поддържането на щат в болниците в малките населени места на големи групи от специалисти от големите градове, за да покрият изискванията за обезпеченост с кадри. Въпреки че реално рядко полагат труд във всички болници, в които се водят на щат, те получават възнаграждения от тях.

В държавните болници разходите за възнаграждения са устойчиво над 40% от приходите им, като през 2013 г. достигат

46%. Тези нива ясно показват неефективност, дължаща се и на ненужно големия брой самостоятелни юридически лица, чрез които се осъществява лечебната дейност, и пряко свързания с обслужването на тези юридически лица административен персонал.

Частните лечебни заведения устойчиво отделят над 30% от приходите си за възнаграждения, като в последните години този дял достига 37%.

За суровини и материали

Това е вторият по големина разход на болниците - като се започне от медикаменти, медицински консумативи и медицински изделия, хигиенни материали и се стигне до материали за текущ ремонт и поддръжка на сградния фонд на болниците.

Относителният дял от приходите, който частните лечебни заведения изразходват по това перо, е с 8% по-малък спрямо дела на публичните. Обяснение трябва да се търси в две посоки - частните болници се опитват да оптимизират максимално дейността си и да не използват ненужни медикаменти и консумативи. Втората причина е, че публичните болници не са успели да получат толкова добри цени за същите стоки, което представлява системен проблем, срещу който трябва да бъдат взети незабавни мерки.

За външни услуги

Те се състоят основно в абонаментната поддръжка на медицинското оборудване и комунални услуги като снабдяване с електроенергия, вода и т.н. В частните болници има още едно съществено перо, което е част от тази група - разходите за наем на оборудване и апаратура.

За периода 2006 - 2013 г. частните болници заделят за закупуване на външни услуги устойчиво над 13% от приходите си, като през 2013 г. тези разходи достигат 18% от приходите им.

Делът на разходите за външни услуги от приходите на публичните болници е близо 2 пъти по-нисък, като за целия разглеждан период се движи около 8% за държавните болници и около 9% за общинските.

Основната причина за тази разлика е, че по-голяма част от частните лечебни заведения не притежават активите, с които оперират, а ги използват срещу заплащане на наем.

Как не трябва да се прави реформа

Правителството прие набързо пакет от промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), а начинът, по който стана това, би могъл да послужи за учебникарски пример как не трябва да се извършват промени в която и да е сфера. Ето защо:

1.Никой не знае как и с колко точно ще се вдигат осигуровките в следващите години (участвалите в тристранката миналата седмица). На страницата на МС пише единствено че ще се повишават "плавно". Проектът за промените, разбира се, не може да се намери нито там, нито все още е качен в базата от законопроекти на страницата на парламента.

От обявеното увеличение с по 1% през 2017 и 2018 г. не става ясно дали то се отнася само за пенсионното осигуряване (Фонд "Пенсии" на ДОО), или включва и някакво увеличение на вноската във Фонд "Безработица", както беше първоначално планирано.

Не е допустимо такава сериозна промяна, засягаща всички осигуряващи се, да не се съпровожда с точен график, изчисления за очаквани приходи или какъвто и да е анализ.

2.Особено притеснително е, че липсва анализ как промените ще повлияят на приходите и разходите в държавното обществено осигуряване, на заетостта, на сивия сектор, на броя пенсионери и осигуряващи се във всяка една година от периода и т.н. Оценка на въздействието е задължителна при мерки, простиращи се дълги години напред.

3.Недопустимо е такива промени да се гласуват набързо и "на вносител", т.е. на доверие към вносителя (в случая - министър Калфин), без да се представя и гласува самият проект за промени в КСО.

4.В последния момент се прави поредното отстъпление от може би единствената наложителна промяна в пенсионната система вдигането на пенсионната възраст. Не стига че тя ще пълзи с костенуркови стъпки с от 2 до 4 месеца годишно в следващите 28 години, но от стенограмата разбираме, че и първоначалният план е намален с по 2 години за двете категории труд - на 55 години за първа и 60 за втора.

5.Предлагат се лесни решения (вдигане на осигуровките), а се бяга от най-сериозните проблеми - като ТЕЛК и инвалидните пенсии, които са основната пробойна в разходопокривната система. Те са причината ефективната пенсионна възраст в България да е с около 5 години по-ниска от средната за ЕС (може би вече и повече). Категорийните работници също са част от проблема с ранното пенсиониране, но са относително много по-малко спрямо броя на хората, които се пенсионират по-рано всяка година с инвалидни пенсии.

Решаването на многогодишния и задълбочаващ се проблем изисква обаче много и целенасочена работа, поради което е напълно разбираемо защо мерки в тази посока изобщо не присъстват в пакета "реформи".

Като цяло става дума за изключително лош начин за извършване на промени - набързо и на сляпо, без прозрачност, без оценка на очакваните ефекти, с отстъпление от малкото смислени мерки и без да се засягат най-наболелите проблеми. А препоръката на премиера към министрите да осигурят парламентарна подкрепа на своите партии за приетия пакет е, меко казано, опасна. По този начин ролята на парламента като законодателна власт и коректив на изпълнителната се свежда само до узаконяване на този изключително вреден модел за правене на политика.