О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Обезщетенията за безработица в отдалечените селища на Община Плевен за периода 2004-2005 г. /по данни на РУСО Плевен/ са отразени в Таблица 53.

Вижда се, че в села като Беглеж, Коиловци, Къртожабене, Мечка, Николаево, Пелишат, Ралево, Търнене, Дисевица и Ясен се увеличава броя обезщетени лица и сумата по плащанията, докато в останалите малки селища двата показатели намаляват паралелно.

Резки снижения на тези стойности се наблюдават в селата Буковлък, Опанец, Къшин, Тученица и град Славяново, докато обратният ефект се регистрира в Мечка, Николаево и Ясен. Единствено в село Ласкар няма лица, които подлежат на обезщетение за безработица.

Причините за смесената картина в периферията на Общината се крият в динамичните изменения на демографската обстановка и коефициентите за заетост и безработица в отделните населени места.

■Осигуряване при времена нетрудоспособност. Този осигурителен риск е самостоятелен, не е компонент на здравното осигуряване и заема малък дял от общите осигурителни вноски и съответно от осигурителните плащания.

Наложително е обаче прецизиране на мерките, които да намалят възможностите от неправомерен достъп до обезщетения за времена нетрудоспособност и да ограничат случаите на злоупотреби със средствата на общественото осигуряване. Публична тайна е, че основната причина се корени в професионалните действия на част от лекарите, които упражняват недобросъвестно дадените им права.

■Здравно осигуряване. Прилаганият модел на осигурителна схема, наред с положителните си страни, е свързан и с изключително големи затруднения. Здравно-осигурителната система не успява да реши проблемите със здравно осигурените лица и измества далеч встрани фокуса на своето внимание и ресурси от рисковите групи на населението, както и от нуждите на социалното подпомагане, за което здравните услуги имат важно значение.

3.6.2. Социално подпомагане и социални услуги.
■Социалното подпомагане или „втората социална защитна мрежа” е насочено към граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на, задължените по закон да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Системата за социално подпомагане включва:

Месечни социални помощи - допълват доходите на бедните лица и семейства.

Интересен е фактът, че през 2004 г. /по данни на Агенцията за социално подпомагане към МТСП/ се регистрира сериозно намаление и на обхванатите бенефициенти, и на изразходваните средства спрямо 2003 г., което се дължи главно на два фактора:

□ заетост на трудоспособните лица в Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост”

□ увеличаването на собствените доходи на подпомаганите лица и семейства.

През зимния период от годината, на нискодоходната част от населението, се предоставят целеви помощи за отопление. Като цяло /по данни на АСП към МТСП/, отпуснатите помощи за отопление през зимния сезон 2003/2004 г. са намалели спрямо предходния отоплителен сезон. Причините са същите, както при месечното социално подпомагане.

Общо изплатените по вид социални помощи в България, през последния тригодишен период /по данни на Агенция по заетостта към МТСП/, са разпределени в Таблица 54.

ПЕРИОД /година/	ВИД СОЦИАЛНА ПОМОЩ	ПОДПОМОГНАТИ СЛУЧАЙ /брой/	НАЧИСЛЕНА СУМА /в лева/
2003	по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/	281 050	100 139 469
	по ППЗСП –целеви	349 446	19 363 260
	по Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/	280 302	72 397 383
Общо:		910 798	191 900 112
2004	по ППЗСП	239 242	87 957 592
	по ППЗСП –целеви	384 221	23 105 858
	по ППЗЗИРСИИ	21 974	8 697 950
	по ЗСПД	894 238	253 331 276
Общо:		1 539 675	373 092 676
2005	по ППЗСП	343 505	101 866 735
	по Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания /ППЗИХУ/	1 067 411	105 063 139
	по ЗСПД	957 845	254 512 679
Общо:		2 368 761	461 442 553