О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Както личи от Таблицата, ¼ от паричните доходи на хората от малките населени места, извън селското стопанство са от публичния сектор или администрацията.

По данни на ПРООН, около 6.4% от живеещите в отдалечените места, имат доходи от дейности извън земеделието в малки градове, и приблизително 2.3% - в големите градове.

Упражняваните от селските жители дейности в градовете са свързани най-често с транспорт /1.0%/, промишленост /1.0%/, строителство /0.8%/ или търговия /0.8%/.

Хората в селата се опитват да компенсират значително по-ниските си доходи с по-високи натурални от домашни стопанства.

Паричните им доходи съставляват средно 78% от паричния доход на домакинствата в градовете, но доходите в натура са неколкократно по-високи /4.6 пъти/, което спестява с около 30% разходите за храна.

Самозадоволяването чрез домашно стопанство е краткосрочна стратегия на оцеляване за хората, живеещи в малките селища.

От гледна точка на развитието на страната и прилагането на многосекторен подход в управлението, този механизъм не трябва да бъде поощряван, освен ако не предвижда ориентация на малките стопанства към пазара.

Ето защо, политиката за цялостно и интегрирано развитие на селските райони все повече ще налага репресивно регулиране на натуралното стопанство и ще дава приоритет на дейности, които носят парични доходи.

Ромските домакинства в селата, също в голяма степен зависят в оцеляването си от държавната помощ. Това се вижда от източниците на доходите им /Регионален доклад за развитие на човека на ПРООН, 2003 г./ – Графика 21.

Системата за социално подпомагане се основава предимно на пасивни мерки /обезщетения за безработица и социални помощи/, което демотивира ползвателите и насърчава култура на зависимост в малките селища.

Когато се достигне до определен праг на доходи от социални плащания, мотивацията за търсене на работа намалява, особено ако горните граници на доходите от социални плащания и доходите от нискоквалифициран труд са близки.

Осигуряването и повишаването на доходите от формалния сектор трябва да се търсят чрез инвестиции в заетостта и разнообразяване на селската икономика, извън периметъра на традиционното земеделие.

Координатите на Плевен, по индекс на човешкото развитие (средни нива на: продължителност на живот, степен на образованост и стандарт на живот), на картата на България, отреждат 13-то място на Общината /по данни от Националния доклад за развитие на човека - 2003 г. на ПРООН/.

На база Доклада „Многоцелево наблюдение на домакинствата в България” на НСИ и МТСП /2005 г./, статусът на Община Плевен, сравним с другите общини от състава на Област Плевен, се илюстрира на „Карта на бедността” 7.

Бедността е многоаспектно явление, което включва, както липса на средства за задоволяване на основните потребности, така и отсъствието на условия и предпоставки за водене на достоен и пълноценен живот.

Бедността е комплексен социален феномен и не се свежда единствено до размера на разполагаемите доходи.

Рисковите условия на живот: неадекватно образование, лошо здравно състояние, дългосрочна безработица, спорадична и кратковременна заетост и зависимост от социални помощи – тези елементи съпътстват битието на бедните граждани, сред които се открояват хората, живеещи в малките селища.

Свиването на реалната икономика в селата и колебливото развитие на аграрния сектор променят структурата на доходите и разходите на селското население, както и неговия стандарт на живот.

По данни на ПРООН /Национален доклад за развитието на човека, 2003 г./ структурата на общите разходи показва сериозни различия между града и селото – Таблица 46.

СТРУКТУРА НА ОБЩИТЕ РАЗХОДИ НА ДОМАКИНСТВАТА (%)
Вид разход	Общо	град	село
Потребителски разход	86,6	87,6	83,9
Храна и безалкохолни напитки	42,5	40,4	47,6
Алкохолни напитки и тютюневи изделия	3,9	3,9	4,0
Облекло и обувки	3,6	4,0	2,8
Жилища, вода, ел.енергия и горива за битови нужди	13,6	14,2	12,0
Жилищно обзавеждане и поддържане на дома	3,0	3,1	2,7
Здравеопазване	4,1	4,3	3,6
Транспорт	5,1	5,6	4,1
Съобщения	4,2	4,6	3,3
Свободно време, развлечения, културен отдих и образование	3,3	3,9	1,6
Разнообразни стоки и услуги	3,3	3,6	2,2
Данъци	3,0	3,6	1,3
Домашно стопанство	3,0	0,9	8,1
Други разходи	7,4	7,9	6,7

Домашното стопанство се явява буферът на ниските доходи и остава ключова характеристика за живота на село. То, обаче, очертава разграничителна линия между облика на модерната градска страна и допазарната селска България.

Натуралното стопанство фокусира живота на село най-вече върху осигуряването на прехраната, което не означава, че се консумират по-здравословни храни.

Средногодишната консумация на плодове в градовете е 32.1 кг срещу 26.9 кг в селата, при това в градовете плодове се купуват целогодишно, докато в селата се произвеждат в домашното стопанство само за няколко месеца.

Разходите за свободно време, културен отдих, образование, транспорт и съобщения се изтласкват на все по-заден план. Те са повече от два пъти по-ниски, сравнени с градовете.

Относителният дял на разходите за здравеопазване в селата също е по-нисък, отколкото в градовете въпреки по-високата средна възраст на населението.

По данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд /2003 г./, и ромската бедност е по-изразена в селските райони, отколкото в градските центрове – Графика 22.


За борба с бедността и социалната изолация се изпълняват Национална стратегия и План.

Определен е национален праг на бедността, при стойност 60% от общия месечен потребителски разход на едно лице в домакинството – 102 лв. /по данни МТСП, 2005 г./.

В категорията “бедни” попадат всички домакинства, чийто общ месечен потребителски разход на едно лице е под фиксирания показател.

За страната, делът на тази част от населението възлиза на 14%, т.е. бедни в България са около 1 114 000 души.

Като основни фактори, от които зависи рискът за бедност, извън демографската структура, са образователната степен и икономическия статус.

В свой анализ от 2003 г., Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд посочва, че:

◙ завършването на основно образование намалява риска за бедност 2 пъти; на средно гимназиално – 2.3 пъти; на средно специално и висше – приблизително 3 пъти.

◙ всяко работещо лице намалява риска за бедност на домакинството, в което живее, с 33%, а всяко безработно лице увеличава риска за бедност в домакинството с 50%.

Високите нива на бедност и ниските нива на заетост поставят селските домакинства в изключителна зависимост от социалните помощи и други бюджетни трансфери.

Предприемането на организирани мерки и целенасочени действия за постепенно преодоляване на критичните прагове на бедността трябва да моделират алгоритъма на успешната социална вградимост за хората от малките селища.

Основни измерители на позитивната промяна са достигнатите стандарти за добро качество на живот в периферията.

3.6.Социална защита.

Гарантирането на социалната защита на населението в национален мащаб е свързано с решаването на идентични проблеми, които съдържат определени различия, произтичащи от съответните регионални и местни специфики на социално-икономическото развитие в „центъра” и „периферията” на агломерационните зони.

От тази гледна точка, малките селища притежават редица сходни характеристики и белези на значителна изостаналост спрямо условията на градската среда и качеството на живот на населението.

Според изследванията на ПРООН, 39.59% от хората, живеещи в малките селища разчитат на социалното подпомагане /данни на Национален доклад за развитието на човека – 2003 г./.

Съществува сериозен дисбаланс в процентното съотношение на социалните плащания в селата и градовете.

Тази огромна разлика идва преди всичко от обема на пенсиите в селата, които надвишават с 11.61% стойностите за градовете.

Сегашните възможности за осезаемо повишаване и разнообразяване на доходите на хората, живеещи в малките селища са твърде ограничени.

Заетостта по национални програми и създавания вторичен трудов пазар нямат нужния капацитет да решат въпроса за осигуряване на достатъчно приходи, респективно намаляване тежестта на социалната помощ, поради ниското квотно разпределение на разкриваните работни места в малките селища и строго регламентираните, но недостатъчно привлекателни, форми на трудова дейност.

Специфичен момент е „изместването” на населението по селата от етническите малцинства /данни на НСИ, Преброяване 2001 г./. Там живеят 63.0% от турската и 46.2% от ромската общности.

Тенденцията, основно за ромите, е непрекъснато нарастване на техния брой, не само поради характерната висока раждаемост, а и защото посоката на миграционния процес е обусловена от конкретни причини, касаещи бита, културата и ориентацията на доминиращи групови особености.

Предвид влошеното качество на живот на двата етноса, профилът на обществените потребности, по степен на задоволяване в малките населени места, се променя в негативен аспект.

Същата корелация произтича и от дефицита на трудова заетост във формалната сфера, която не генерира достатъчно доходи за населението в тези селища. Като следствие, по правило, съществува висока степен на зависимост от системата за социално подпомагане.

Описаната ситуация поставя гражданите от отдалечените селища в неравностойно социално положение. Това води до повишаване необходимостта от засилване на мерките за осигуряване на ефективна социална защита в периферията на градските центрове.
3.6.1. Социално-осигурителна система.
Социалното осигуряване, по предназначение, регулира благосъстоянието на населението и играе роля на първа социална защитна мрежа.

На териториален принцип са изградени всички структури за функциониране на съответните системи на общественото осигуряване: пенсионно осигуряване; здравно осигуряване; осигуряване при временна нетрудоспособност; осигуряване при безработица;

■Пенсионното осигуряване е тристълбова схема и прилаганите мерки му определят място на основен елемент в системата за социална защита, също и като ефективно средство за превенция на социалната дезинтеграция.

Системата обхваща всички параметри на икономическата активност, а условията за достъп са унифицирани и не зависят от формата на нейното осъществяване.

Този подход създава неравнопоставеност за някои рискови групи (продължително безработни, нископлатени работници, особено в селското стопанство и др.) и е сериозно предизвикателство пред социалното подпомагане.

Тъй като пенсионното осигуряване притежава някои белези, присъщи именно на втората социално-защитна мрежа, възникват определени проблеми.

Пример в това отношение е нарастването броя на социалните пенсии от 145 605 през 2000 година на 373 270 през 2003 г., което не съответства на общата концепция за осигурителните отношения.

Във връзка с гарантиране правата на осигурените лица и засилване контрола върху осигурителните плащания, доверени лекари на НОИ вече участват в работата на комисиите по медицинска експертиза.

Друга допълнителна мярка е създаването на специални лекарски комисии за препотвърждаване решенията на ТЕЛК и НЕЛК за трайната неработоспособност с цел намаляване случаите на неправомерно отпускане и изплащане на парични обезщетения и пенсии за инвалидност, чиито относителен дял в малките населени места е обезпокоително голям.

Пенсионното осигуряване в Община Плевен показва определени тенденции през последните три години.

През 2003 г. /по данни на РУСО-Плевен/ малките селища, с 3 404 бр. пенсии, носят 26.27% от тежестта на пенсионното осигуряване за Общината.

Броят на пенсионерите и изплатените суми през периода 2004 -2005 г. са показани в Таблица 47.