О б щ и н а п л е в е н структура и съдържание а. Въведение 4 стр

Няма малко селище без гробищен парк, като общият им брой възлиза на 26.

В Графика 27 е показано състоянието на отделните видове социални обекти, изхождайки от тристепенната скала за оценка.

В най-лошо състояние са гробищните паркове, религиозните обекти и културните /младежки/ домове.

Безспорно, социалната инфраструктура е развита предимно в града, което създава дистанция между социалните услуги и потенциалните потребители, живеещи в периферията на общинския център.

В заключение може да се отбележи, че хората в малките селища имат ограничен и несистемен достъп до всички видове социални услуги и техния пълен обем, включително до цялата група публични субекти, които ги предоставят на общността.

Достъпността на всяко малко селище до останалите населени места от състава на Община Плевен е отразена в Карта “Транспортна мрежа на Община Плевен” 14, където са посочени километрите отстояние и какъв клас са пътищата.

Съществуващата общинска пътна мрежа, разработените маршрутни схеми, кратността на курсовете на междуселищния транспорт и необходимото време за пропътуване на различните разстояния между съответните населени места, формират индивидуалните характеристики на транспортната достъпност за гражданите, живеещи извън общинския център.

Транспортното обслужване на населението в Общината е добре развито. Автомобилният парк разполага с 5 660 товарни автомобила.

Автобусният парк се състои от 946 автомобила.

Общият брой на маршрутните линии е 79 от които 22 градски и 57 междуселищни.

НАСЕЛЕНО МЯСТО	ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ДОСТЪПНОСТ
	Отстояние от град Плевен	Време за достъп	Двупосочни курсове
Мерни единици	километри	минути	брой
гр. Славяново	28	55	14
с. Беглеж	28	55	6
с.Бохот	20	40	6
с.Брестовец	10	20	14
с.Бръшляница	25	50	12
с.Буковлък	5	10	24
с.Върбица	13	25	3
с.Горталово	16	30	6
с.Гривица	8	25	15
с.Дисевица	14	30	10
с.Коиловци	18	35	26
с.Къртожабене	12	20	2
с.Къшин	9	20	4
с.Ласкар	22	40	3
с.Мечка	23	40	17
с.Николаево	25	50	3
с.Опанец	5	10	81
с.Пелишат	19	40	6
с.Радишево	10	20	11
с.Ралево	20	40	3
с.Тодорово	12	20	10
с.Тученица	15	30	6
с. Търнене	16	30	10
с. Ясен	10	20	38

В групата на най-отдалечените, на разстояние 25 км и повече, попадат: гр. Славяново и селата Беглеж, Бръшляница, Николаево.

С най-кратко време на придвижване /10 мин./ са селата Опанец и Буковлък, а с най-много /55 мин./ - гр. Славяново и с.Беглеж.

С най-голям брой курсове се отличават с. Опанец /81/ и с. Ясен /38/, докато с най-малко са: с.Къртожабене /2/; селата Ралево, Николаево, Върбица и Ласкар с по три.

Степента на развитие на общинската транспортна мрежа предопределя възможностите за мобилност на населението и нивото на достъп до услуги.

Достъпът до комуникации в съвременното общество, което динамично консумира огромна по обем и разнообразие информация, е един от най-важните елементи на модерното развитие.

Освен това, непрекъснатото технологично обновяване и усъвършенстване на комуникационните мрежи създават условия за постоянно нарастване на възможностите за предлагане и предоставяне на услуги.

В Таблица 75 е идентифицирана степента на комуникационна достъпност за живеещите в малките селища от състава на Община Плевен /по данни на Собствено проучване “Профил на малкото селище”, 2006 г./

Малко повече от половината домакинства /от общо 13 224/, в периферията на общинския център, са с разкрит телефонен пост.

Броят на телефонните постове в малките селища на 100 жители е с 42% по-малък, отколкото е показателят за Общината.

Телефонните централи имат свободен капацитет за увеличаване броя на абонатите в малките населени места.

Най-малък е процентът на домакинства с телефонен пост в селата: Тученица /12%/, Коиловци /17%/, Радишево /23%/ и Буковлък /28%/.

Достъпът до системата за автоматично телефонно избиране в периферията на Общината е 100%.

Без кабелна телевизия са селищата: Тодорово, Ралево, Николаево, Ласкар, Къшин, Къртожабене, Горталово и Беглеж.

В периферията се разпространяват печатни издания /регионални и национални ежедневници и седмичници/ от фирмите “Мобиле Мобилес”, “Изида Прес” и “Агенция Стрела”. Абонаментът се осигурява от Български пощи” ЕАД.

Осъществяването на индивидуалното гражданско участие в управлението изисква стимулираща социална среда.

Ако държавата, областната и общинската администрация или посредническите организации не насърчават и не допускат населението до пряко включване в управлението, успехите са недооценени, а провалите – преувеличени, защото гражданите на практика не са ангажирани с това, което се случва.

От друга страна, степента на участие не е еднаква за всички граждани.

Изостават точно онези, които имат най - голяма необходимост да бъдат включени в управлението: по-бедните, по-необразованите, живеещите в отдалечени населени места, етническите малцинства и други групи в неравностойно положение.

Зад неравнопоставеното гражданско участие стоят ключови характеристики на негативни социално - икономически явления.

Социалната изолация е структурна. Тя едновременно е причина и следствие от ниска гражданска активност.

Гражданското участие се проявява като социално - демографска променлива, която отличава маргинализираните от благополучните слоеве на обществото.

Участието на гражданите в управлението е много по - ефективно, когато те живеят в по - големи градове и административни центрове; когато общото ниво на култура, образование и политически мироглед са в по – широки граници; когато степента на информираност и изградени социални връзки са в основата на обществените отношения.

Освен географска, съществува и психологическа отдалеченост от управлението.

Централизацията на властта не само спъва участието в местното самоуправление, но и провокира по - високи очаквания от държавата. Прякото гражданско участие изглежда по - приложимо и по - близо до местната власт.

Същевременно, липсва достатъчна мотивация за активно участие в местното самоуправление, която е основана включително и на представата за ограничени правомощия на това управление.

В този смисъл връзката между гражданско участие и децентрализация е обществената нагласа, че на местно ниво все още не може се постигне значително въздействие за съществена промяна на живота.

Гражданската компетентност и познания също са необходимо условие за участие в управлението. Като цяло нивото на обществено -политическите знания и информираност относно функциите на управлението е по - високо по въпроси от местно естество.

Достъпът до обществена информация е изключително важно условие за насърчаване на информирано и ефективно гражданско участие в местното самоуправление. Част от информацията, с която разполагат публичните институции пряко засяга ежедневието на хората – тяхното здраве, сигурност, околна среда и обществен ред.

Специфичният профил на гражданското включване е съизмерим с три принципа на обществена активност:

1) Легитимира представителността на властта не само във формален, но и в съдържателен смисъл. Гражданите не само избират своите управляващи, техният реален принос за цялостното функциониране на държавата и обществото всъщност определя успешността на самото управление.

2) Подчертава значимостта на индивидуалната отговорност в управлението и непосредствените ангажименти на обществото. То е участие за поемане и споделяне на отговорността между властта и гражданите.

3) Претенция за спазване на законите и произтичащите от тях права. Солидарното участие на гражданите, заедно с управляващите, в процеса на взимане на решения ги прави съпричастни към общите ценности и цели на обществено развитие.

В Националния доклад за развитието на човека на ПРООН-2001 г. са публикувани проучвания, изследващи генезиса на гражданската мотивацията за участие в управлението.