Здравното министерство пусна най-едрата си поръчка за годината

Назначавали без конкурс в Агенцията по лекарствата

В Изпълнителната агенция по лекарствата назначавали без конкурс като главни експерти хора без подходящо образование и стаж. Това показа проверката на Сметната палата за съответствие при финансовото управление на Агенцията по лекарствата за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 година.

Основните функции на тази администрация, подчинена на министъра на здравеопазването, са експертна оценка и надзор върху качеството, безопасността и ефикасността на лекарствените продукти. В нейните задачи влиза още проследяване на лекарствената безопасност, експертна оценка и контрол на клиничните изпитвания. Все области, изискващи служителите да са завършили химия, биология или фармация.

При одита на случаен принцип били проверени пет от общо тридесет и едно назначения от 2014-та. Оказало се, че за главен експерт в Дирекция "Разрешения за употреба на лекарствени продукти" бил назначен по заместване човек без нужното образование. Четири дни след това новият служител бил преназначен - отново без конкурс и без нужния опит за държавен служител с III ранг, в дирекцията за "Контрол на лекарствените продукти и медицинските изделия". При формирането на заплатата му обаче липсата на опит не била взета предвид и му било определено възнаграждение, каквото получават държавните служители със стаж между четири и седем години.

Като главен експерт по заместване в дирекция "Административно стопанско обслужване" на здравната агенция пък бил назначен бакалавър по политически науки, завършил в Нов български университет. Същият служител бил преназначен за постоянно като главен експерт няколко месеца по-късно - отново без конкурс.

В третия проверен случай ситуацията с временното назначаване по заместване и последващото заемане на държавна служба без конкурс се повторило. Длъжността главен експерт в дирекция "Разрешения за употреба на лекарствени продукти" получила не служителка с фарамацевтично образование и със стаж, а бакалавър по Международни икономически отношения от УНСС - без опит по специалността.

Освен описаната практика одиторите на Сметната палата открили и друга схема за назначаване на служители - на седемчасов работен ден. Всички заповеди за назначения обаче били съгласувани с директорите на дирекции "Административно стопанско обслужване" и "Правно-нормативно осигуряване и управление на качеството", посочват одиторите.

Москов бяга от ценовия коридор

След като здравното министерство няколко пъти отлага влизането в сила на т.нар. ценови коридор на лекарствата, се оказа, че в крайна сметка той няма да заработи. Това се вижда от предложените от ведомството изменения на Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, публикувани за обществено обсъждане.

Идеята на ценовия лимит беше от 1 януари 2017-а здравната каса да покрива само медикаменти, за които доплащането от пациентите не е по-голямо от 60 на сто от цената на най-евтиното лекарство за същото заболяване. Тоест, ако едни хапчета струват 2.80 лв. и са със същото активно вещество като други, но са най-евтини, държавата няма да плаща за другите, които надвишават 60 на сто от тази сума.

Първоначално се очакваше ценовият коридор да бъде наложен през февруари тази година, но после влизането му в сила бе отложено за 1 септември. В мотивите на предшестващите отказа от реформата отлагания министерството посочваше, че на фармацевтичния бранш му трябва повече време да се адаптира към новите изисквания. Същевременно обаче ресорният министър в оставка Петър Москов не спираше да убеждава публиката в целесъобразността на ценовия лимит и че най-евтините лекарства не са най-лошите.

"Който е против, всъщност е против възможността българските граждани да доплащат по-малко за медикаменти", защити преди десетина месеца ценовия таван на лекарствата Москов. Само че днес застава зад малко по-различна теза. В доклада му, съпътстващ предлаганата отмяна, пише, че ако таванът на цените бъде въведен, "голяма част от сега съществуващите лекарствени продукти на българския пазар няма да могат да отговорят на изискванията и ще бъдат изтеглени от него. Това от своя страна може да доведе до компрометиране на започналото лечение или до неговото преустановяване."

От мотивите на министъра се вижда още, че не е възможно и да се прогнозира адекватно количественото потребление на медикаменти. Което също обезсмисля въвеждането на лимита.

Иначе, освен всички здравноосигурени пациенти ценовото ограничение щеше да засегне и бранша. Според становище на Комисията за защита на конкуренцията то щеше да ограничи конкуренцията и способността на потребителите да решават от кого да купуват. Прогнозите бяха, че ценовият коридор ще засегне около 293 притежатели на разрешения за употреба, 291 регистрирани търговци на едро с лекарствени продукти и 4196 аптеки.


Ген. проф. Николай Петров, началник на ВМА: