Проф. Пенка Стефанова: Сиамските близнаци от Сливен може да бъдат разделени на 1 година

Проф. Пенка Стефанова: Сиамските близнаци от Сливен може да бъдат разделени на 1 година

Проф. Д-р Пенка Стефанова е началник на Клиниката по детска хирургия в УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив от 2008 г. и е един от водещите специалисти у нас. Преподава и води практически упражнения на студенти в Медицинския университет-Пловдив. Председател е на Българското дружество по детска хирургия, членува в европейската и световната асоциациа в тази специалност.

- На разширен консултативен съвет на детските хирурзи в страната бе решено сиамските близнаци да бъдат оперирани, след като навършат 1 година, тъй като са рискови. Те са с общ таз и коремна аорта, краката им са залепени, имат само един анус и полов орган. Проведен бе и нов консулт в София с екип от всички специалности, който излезе със същото становище. Докато братчетата достигнат подходящата възраст за разделяне, за тях ще се грижат неонатолози. В момента сме в изчаквателна позиция до втора преценка.

- Въпросът не е до капацитет и апаратура, а дали ще е възможно да бъдат разделени. В болшинството случаи на сиамски близнаци това не може да стане. Затова изчакваме сливенските близнаци да пораснат, за да видим как се развиват. Сега е трудно да се каже, тъй като се следят по косвени показатели. При подобни операции обикновено единият от сиамските близнаци загива. В много малък процент могат и двамата да бъдат запазени.

- Много са. В конкретния случай една от причините за появата на сиамските близнаци от Сливен - Янко и Богдан, е възрастта на майката. Родила ги е на 14 г. На практика тя е дете. Има и кръвосмесителна връзка, тъй като бащата на братчетата е втори братовчед на майката. Не е ясно и как е протекла бременността.

- Братчетата бяха под денонощно наблюдение и грижи. Наддадоха половин килограм. Изписахме ги в стабилно състояние. По време на двумесечния им престой в УМБАЛ .,Св. Георги" не дойдоха нито майката, нито бащата. Не съм видяла и техни роднини.

- Преди 20 г. се бяха родили в Първомайско. Тръгнахме да ги вземаме с хеликоптер, но те починаха, преди да пристигнем. Бяха с общо сърце.

- Едно на всеки 500-600 бебета има пилорна стеноза. Това е вродена мускулна хипертрофия на пилора - изхода на стомаха. По-често се среща при момченцата. Децата се раждат нормално, хранят се и наддават. Когато са на възраст 20-21 дни или на месец - месеци половина, започват да повръщат като фонтан огромно количество пресечено мляко от стомаха. Струята отива на разстояние. Типичното е, че няма примес на жлъчка. Бебетата с подобна аномалия отслабват и ако се задържат дълго вкъщи, могат да достигнат тегло дори под изходното, т.е. още докато плодът е бил в утробата.

Другата особеност е, че деца с такъв проблем спират да се изхождат. В случаите, когато родителите не са ги завели веднага на лекар, изхождането става на 2-3 дни веднъж, а нормалното е 5-6 пъти на ден след всяко хранене. Много характерно за пилорната стеноза е, че бебето добива старчески вид заради дехидратацията.

- Как се лекуват деца с пилорна стеноза?

- Ако повръщането при бебето продължи 4-5 дни, майката трябва да се обърне към джипито, а той да ги насочи към детски хирург. Лечението е само оперативно. Интервенцията е бърза и ефективна - прави се разрез върху хитертрофиралия пилор и се възстановява проходимостта му. След 6 часа детето се захранва, възстановява се и започва да се развива нормално.

- От третата до шестата седмица на бременността е периодът на илацентацията. Тогава всеки вреден агент - цигари, дрога, радиация, инфекция, уврежда централната нервна система, сърцето, лицето, очите, ушите, горните и долните крайници, гениталиите на плода. Обикновено бъдещата майка изобщо не знае, че е бременна. Много рисков е и периодът от 9-а до 16-а седмица.

- Аномалиите са многообразни - за 30 г. не видях една и съща. Има невероятни разлики. Затова неслучайно детската хирургия се смята за висш пилотаж. Когато отвориш коремчето на бебето, трябва бързо да решиш какво да правиш. А това изисква опит. много да си видял.

- Не са един и два. Преди 2 г. оперирахме момченце с аномалия - всичките му коремни органи са се развивали в гръдната кухина. Тогава беше още бебе. Докараха ни го от друга болница почти мъртъв.

Интубирахме го, а после му направихме диафрагма, тъй като при него липсваше. Наскоро родителите го докараха на контролен преглед, а той започна да целува целия ни екип. Прегръщаше наред - санитари, медицински сестри, лекари, секретарки. Гледайки го, си мислех колко много любов щеше да загуби светът без него. Заслугата както за неговото спасяване, така и за всеки пациент, е колективна. Може да си перфектният оператор, но без тим нищо не става. И явно децата го усещат.