Структура на стопанските единици

3.5. Структура на стопанските единици

Предприятията в област Монтана в голямата си част са микропредприятия, с работещи в тях не повече от 10 заети лица. Такива са 92% от предприятията в областта през 2003 година. Фирмите, които имат от 10 до 50 заети лица са 6,2%. Останалите категории предприятия са много по–малко на брой, а най-големите фирми, които имат персонал над 250 заети са най –малко – 0,3% от всички.

За страната структурата по отношение на групите фирми съобразно тяхната големина е почти идентична с тази за област Монтана. Най – голям е делът на малките предприятия със заети до 10 души – 92,3%. Фирмите с персонал от 11 до 50 души са 5,7%, а най – големите с над 250 заети са едва 0,3% от всички предприятия.

В частният сектор са съсредоточени 99% от предприятията и по тази причина неговата структура според големината на фирмите е почти същата с общата за двата сектора –обществен и частен. Коренно различна е структурата на обществения сектор. Делът на най–малките фирми с до 10 заети е 41,9%, тези със заети от 11 до 50 – 37,2% и делът на най-големите с над 250 човека е 11,6%

Графиките по-долу илюстрират съотношението на видовете предприятия по големина в частния и в обществения сектор за 2003 г.

Броят на микро фирмите и малките предприятия с до 50 заети се променя най- динамично през периода 2001- 2003 г. като нараства с 12,4%. Намалява обаче броя на големите фирми с над 250 заети със 17,6 %, които са 0,34% от всички и през 2003 г. са 14 броя.

Отрасловото разпределение на МСП показва, че най-голям брой микро предприятия има в отраслите “Търговия, ремонт и техническо обслужване” – 48,84 % и “Хотели и ресторанти” – 10,9%. В преработващата промишленост са 9,5 % от микрофирмите, а в селското стопанство – 2,97 %.

През 2003 година малките и средни предприятия осигуряват повече от половината работни места на нефинансовия сектор в областта. Спрямо 2000 година броят на наетите в микро фирмите до 10 заети и малките фирми от 11 до 50 заети нараства, но намалява броят на наетите в средните предприятия от 51 до 100 заети.

Нетните приходи от продажби в МСП с до 100 заети заемат дял от 73,16 % за 2002 г., а на междинната група и големите предприятия с над 250 заети – 26,84%. За 2003 г. се наблюдава лек спад в дела на групата микро и малки предприятия – 72,9 % при 27,09 % на групата средни и големи предприятия.

Данните сочат, че малките и средни предприятия проявяват най-голяма гъвкавост и най-бързо се приспособяват към променящите се пазарни условия. Техният принос в областната икономика е много съществен. Подкрепата за тяхното развитие ще допринесе за цялостното развитие на общините, тъй като в изостаналите селски райони са разпространени предимно микропредприятията с до 10 заети.

Анкета сред представители на бизнеса

Проведената от неправителствената организация “Агенция за регионално развитие и бизнесцентър 2000” анкета сред 40 представители на малки и средни предприятия на територията на област Монтана дава следните по-важни насоки за анализ на бизнес климата в областта:

Почти всички фирми, участвали в анкетата, извършват своята дейност в град Монтана като изключение правят две от тях, чийто предмет на дейност се осъществява в град Лом. Това предполага неравномерно разпределение на бизнес-структурите, независимо от нормалната тенденция най-големия град в областта да съсредоточава болшинството от фирмите. Като причини за това могат да се посочат редица фактори, от които демографският играе водеща роля, в резултат на трайното и перманентно обезлюдяване на по-малките населени места най-вече от млади и подготвени кадри с перспектива за развитие.

От анкетата става ясно, че са налице два основни начина за стартиране на бизнес в област Монтана - настоящият собственик сам основава фирма или приватизира такава. Приватизирането на фирма в масовата приватизация както и закупуването на бизнес от друг предприемач са по-скоро изключения за областта, като последното е считано от повечето представители на фирми за крайно неблагоприятна алтернатива, вследствие на огромните дългове натрупани от предприятията.

На въпроса “Каква е структурата на собственост във вашата фирма?” повечето представители посочват 100% еднолична собственост. Другият често срещан отговор е “50% дялове, държани от членове на семейството” и “50% дялови участия, притежание на други лица”. Тези данни дават основания да се счита, че малкият семеен бизнес се утвърждава като една от основните форми за развитие на предприемачеството.

На въпроса «Как оценявате финансовите резултати за 2002г.», 60% от фирмите отговарят, че са приключили годината с малка печалба. «Нито печелба, нито загуба» и «С малка загуба» е резултатът на общо 15 % от предприемачите(по 7,5%). Само 1 фирма отговаря, че е приключила годината с голяма печалба.

От анкетираните 40 бр. МСП 20% предлагат продукцията си в рамките на областния пазар, 30% от фирмите продават продукцията си на националния пазар, а 20 % от тях работят и за износ.

Ориентация предимно към сферата на бизнеса с хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, наред с производството на машини и оборудване, показват преобладаващите отговори на въпроса ”Какъв е основния предмет на дейност на предприятието в момента?” Болшинството фирми - еднолични търговци се насочват към изграждането на вериги от магазинчета или заведения за бързо хранене, поради сравнително бързата възвръщаемост на направените инвестиции. Липсата на финансови средства карат средностатистическия търговец в областта да се ориентира към по-тесни, предимно семейни кръгове, като по този начин се елиминира и друг съществен проблем, стоящ пред много домакинства – безработицата и липсата на професионална реализация. Очакват се, обаче, коренни промени в пазарното статукво, поради предстоящото навлизане на големи компании от ранга на “Билла” и “Кауфланд”. Съществува реалната възможност те да наложат монопол на пазара, поради практическата неспособност на малките фирми да издържат конкуренцията. Бизнесът, свързан с обработката на дървен материал е другата сфера, характеризираща настоящия предмет на дейност на фирмите. Той се определя от близостта на обширни горски масиви предимно на територията на общините Берковица и Чипровци и също може да се отнесе към категориията на малките и средните предприятия.

Пречките, които изникват при получаване на кредит от местните финансови институции са посочени категорично от анкетираните като причина №1 за невъзможността фирмите от област Монтана да осъществяват износ на продукти и услуги. Трудното намиране на надежден чуждестранен партньор се явява допълнителен проблем наред с гореизложения. Допълнителна пречка, която спъва излизането на чуждестранен пазар, се явява и липсата на управленски екип с необходимия опит и знания за извършване на оперативна дейност на чужд пазар. На въпроса “Разполага ли вашия управленски екип с опит за извършване на дейност на чужд пазар?” голяма част от фирмите дават отрицателен отговор. В близкото минало доста от фирмите в областта намираха външна реализация на своята продукция, налице бяха добри международни контакти, които впоследствие бяха изгубени поради финансови проблеми и не съвсем адекватно управление.