Област монтана стратегия за развитие
Техническа инфраструктура Водоснабдяване
Изтегляне 1.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- От общо 224-те броя водоизточници 67 са каптажи, 74 - дренажи, 50 - тръбни кладенци
- Качество на подаваната питейна вода
- Канализационни системи
5. Техническа инфраструктураВодоснабдяванеНаселените места в област Монтана се снабдяват с питейна вода от 224 броя водоизточници, обособени в 22 водоснабдителни групи, посредством три типа мрежи – гравитачни, помпажни и смесени, с обща дължина 1730 км. От тях външната водопроводна мрежа е с дължина 550 км (31.8% от общата), а вътрешната – с дължина 1180 км (68,2% от общата). В по-голямата си част(1516 км) водопроводните мрежи се поддържат и експлоатират от “Водоснабдяване и канализация” ООД – Монтана и са включени в капитала му. Останалата част от водопроводните мрежи са собственост на общините. Дружеството водоснабдява 100 от общо 130 - те населени места в областта. На територията на община Берковица функционира общинско ВиК дружество, а водоснабдяването на две населени места в областта – с. Горна Вереница(община Монтана) и с. Горни Цибър(община Лом) се поддържа от кметствата. Около 80% от водопроводната мрежа е изпълнена от азбестоциментови тръби, а останалата част от стомана, полиетилен и др. материали. В Област Монтана има 9 броя неводоснабдени села, което представлява около 7% от населените места в областта. От общо 224-те броя водоизточници 67 са каптажи, 74 - дренажи, 50 - тръбни кладенци,19 - шахтови кладенци, 13- речни водохващания и един язовир - “Среченска бара”.223 водоизточници се ползуват за питейно-битови цели, а един каптаж за условно-чиста вода. Същата се подава за промишлената зона в гр. Монтана. От 210 броя водоизточници се добиват подземни води с използваема годишна водна маса около 5-6 млн.м3, а от 14 броя водохващания включително язовир “Среченска бара” се осигуряват повърхностни води до 30 млн. м3 годишно. Изворите, дренажите, шахтовите кладенци и речните водохващания се влияят от климатичните условия. При по продължителни засушавания дебитите им рязко спадат, поради което се налага режим на водоползване. През 2001г. и 2002 г. на режим на водоползване са били около 40% от населението, през 2003г. - 7%, а през 2004г. – 2% от населението. Водоизточниците са разположени неравномерно, което е наложило изграждане на големи водоснабдителни групи, с цел задоволяване на по-голям брой селища с питейна вода и прехвърляне на водни маси до 50 км. Изградените 22 броя водоснабдителни групи водоснабдяват 83 % от селищата. Експлоатационните дебити на водоизточниците варират предимно от 0,5 л/сек до 15 л/сек. С повърхностни води са водоснабдени общините Монтана, Вършец, Георги Дамяново и Чипровци. Географското разположение на водоизточниците и населените места от тези общини дава възможност за гравитачно транспортиране на водата. “В и К” ООД Монтана експлоатира и поддържа язовир “Среченска бара”, от който се водоснабдяват 22 броя селища от област Монтана в т.ч. градовете Монтана, Вършец, Берковица, както и град Враца и други населени места от област Враца. Хидровъзел “Среченска бара” получава суровата вода чрез събирателни деривации, които улавят водите от северните и южните склонове на северозападна Стара планина. Преди акумулирането на тези води в язовира, същите се преработват от три водноелектрически централи (каскада “Петрохан”) за добив на ел. енергия. Към язовира има изградени още четири речни водохващания директно подаващи вода в него. Язовир “Среченска бара” е изграден като годишен сезонен изравнител. Водовземането от него се осъществява чрез водовземна кула с възможност за водовземане от четири различни хоризонта. За подаване на сурова вода от язовира към пречиствателната станция, под язовира е изградена помпена станция. От помпената станция по напорен водопровод Ф 1200 мм суровата вода се подава в изравнителен водоем 2 х 4000 м3, от където постъпва във входната шахта на пречиствателната станция. “ВиК” Монтана експлоатира 57 броя основни помпени станции и 18 броя бункерни помпени станции. Помпена станция “Извора” в гр.Монтана се използува за водоснабдяване на промишлената зона на града с условно чиста вода. Помпажно се водоснабдяват 74 селища от общо 100 населени места в района на “ВиК” Монтана. Делът на помпажната вода е над 85 % от използваните водни количества. Предприятието поддържа 134 броя напорни резервоари в т.ч.: 125 броя приземни и 9 броя кула-водоеми, с общ обем 93 073м3. Качество на подаваната питейна водаКачеството на водата за питейно-битови цели, се контролира съгласно нормативните изисквания за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели., като се провежда постоянен и периодичен мониторинг, включващ всички показатели. Като цяло качеството на водата от централното водоснабдяване отговаря на изискванията. Химичните показатели са със стабилни показания. Изключения прави ХВ “Среченска бара”. Суровата вода от хидровъзела има отклонения по показателя мътност, а периодично отклонение дава и показателя манган. Затова суровата вода се подлага на пречистване чрез коагулация с алуминиев оксихлорид, филтриране през пясъчни филтри и обеззаразяване. Пречиствателната станция за питейни води “Слатина” на язовир “Среченска бара” е изградена на три етапа. Първият е въведен в експлоатация през 1964 г., а трети е завършен с изграждането на язовира през 1986 г. Общата производителност на станцията достига 1780 л/сек. Канализационни системиКанализационните системи в населените места осигуряват отвеждането и пречистването на отпадъчните битови, дъждовни и промишлени (след предварително пречистване) води и заустването им в съответния водоприемник. Те имат важно значение за поддържането на благоприятна и здравословна жизнена среда, опазване на водните ресурси от замърсяване и поддържане на екологичното равновесие. По степен на изграденост на канализационната мрежа в населените места и пречиствателни станции за отпадни води има значително изоставане спрямо развитието на водоснабдителните системи. В района на “ВиК” Монтана е изградена канализационна система само в три населени места – в градовете Монтана, Лом и Вършец. Някои по-големи селища в областта също са канализирани на местни начала, но мрежите им не са предадени за експлоатация от “ВиК”, поради факта, че не отговарят на техническите изисквания и норми. Канализационната мрежа в град Монтана е смесена с изключение на комплексите “Младост” и “Кошарник”, където е разделна. Първият етап е пуснат в експлоатация през 1963 г. Общата дължина на мрежата е 92 км., в т.ч. в капитала на дружеството 68,49 км. Степен на изграденост 95 %. Дължината на колекторите е 10 км. в т.ч. в капитала на дружеството 6,2 км. Експлоатацията на първата канализационна мрежа в гр. Лом започва през 1985 г. и обхваща само централната част на града. Като тип системата е смесена. Канализационната мрежа е с дължина 18 км, в т.ч. в баланса на “ВиК” се водят 6,4 км, а колекторът е с дължина 5 км. Градът няма изградена ПСОВ, отпадните води се заустват директно в р.Дунав. При високи води на реката се използува канална помпена станция за препомпване. Тя е с капацитет 350 л/сек. През 1967 г. е въведена в експлоатация канализационната мрежа в град Вършец. Тя има дължина 16 км., в т.ч. в капитала на дружеството 11,4 км., а колектора 7,6 км. Канализационната мрежа е изградена като смесена.
Каталог: info -> doc info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086 info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г doc -> Програма за развитие на съдебната система, финансирано от фондация „Америка за България Изтегляне 1.69 Mb. Сподели с приятели:
|