Област монтана стратегия за развитие



страница2/24
Дата21.03.2017
Размер1.69 Mb.
#17464
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24

Географско положение





Област Монтана заема централната част на Северозападна България с обща площ от 3 635 кв. км, което е 3,2 % от територията на Република България. Северна граница на областта е река Дунав, която е и държавна граница с Румъния. На югозапад областта граничи със Сърбия, на юг е ограничена от северните склонове на Стара планина. Съседна област в западна посока е Видин, в източна - област Враца и в южна посока - област София.

Важно предимство на областта, свързано с местоположението й, е фактът, че през територията й минават два от европейските транспортни коридори от мрежата TINA - коридор № 4(път Е 79) Видин-Монтана-Враца-София-Кулата(РП І-1) и коридор № 7(река Дунав). През територията на област Монтана преминава и най-краткият път от Видин за София – второкласен път ІІ - 81 през Старопланинския проход Петрохан, който обслужва и пристанище Лом, като му осигурява връзка с гръцкото пристанище Солун. Тези фактори могат да имат стимулиращо влияние върху общото развитие на промишлеността, селското стопанство, търговията и туризма в областта.

Административно областта е разделена на единадесет общини: Берковица, Бойчиновци, Брусарци, Вършец, Вълчедръм, Георги Дамяново, Лом, Медковец, Монтана, Чипровци и Якимово. Областите Монтана, Видин и Враца съставят Северозападния район за планиране.

Природни ресурси


Релефът на област Монтана е много разнообразен. Северната част на областта е разположена в Дунавската равнина, а в южна посока релефът постепенно преминава в планински, като обхваща части от Предбалкана. Южните части на областта включват територията на най-масивния дял на Западна Стара планина с най-висок връх Ком – 2 016 м. Тук се намира и Петроханската седловина, през която минава най-краткия път от Северозападна към Югозападна България. Склоновете на Стара планина са обрасли с широколистни и иглолистни гори.

Климатът в региона е умереноконтинентален, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 11,1 градуса.

Главните реки са Огоста, Цибрица и Лом. Те са с малки водни количества и практически имат малко значение за напояване. На територията на област Монтана се намират язовирите “Огоста” и “Среченска бара” и около 50 броя микроязовири с местно значение.

Язовир “Огоста”, изграден на р. Огоста като част от напоителна система, е най-големият язовир в Република България със земно-насипна стена и един от най-големите на Балканския полуостров, с водовместимост 500 млн. куб.м. Язовир “Среченска бара“, с полезен обем 15,5 млн. куб. м е изграден като източник за водоснабдяване на областните градове Монтана и Враца, градовете Берковица, Мездра и други селища от двете области.

Минералните извори са сред ценното природно богатство на областта. С национално значение са топлите минерални извори в община Вършец - гр. Вършец и с. Спанчевци, използвани за лечение сърдечно-съдови заболявания, заболявания на централната и периферната нервна система, ендокринно–обменни, на опорно-двигателния апарат и др. Извори с топла минерална вода, които могат да имат стопанско значение, се намират в с. Бързия, а също в селата Боровци и Замфирово община Берковица.

Почвите имат ясно изразено зониране в посока север-юг. Дунавската равнина се характеризира с плодородните черноземни почви, в Предбалкана са разпространени сиви горски почви, а в Старопланинската част - кафяви горски и планинско-ливадни почви. Характеристиките на преобладаващата част от почвите са много благоприятни за развитие на основните отрасли на земеделието и животновъдството. В община Берковица има специфични благоприятни условия за отглеждане на ягоди и малини.

Полезните изкопаеми в областта са с местно значение, предимно строителни материали - варовик, индустриални минерали, гранит, диабази. В община Чипровци има флуоритово находище.

Проучено е находище на лигнитни въглища в Ломския въглищен басейн между реките Цибрица и Лом, на площ около 300 кв.км, които са с ниска калорична стойност и не се експлоатират. Железни, сребърни и оловни руди има в община Чипровци /Стара планина/, където добивът е прекратен, медни, сребърни и златни – при селата Говежда, Дива Слатина, Дълги Дел и Копиловци.

С по-голямо стопанско значение са залежите на глини и мергели. Находища на огнеупорни глини има при с. Клисурица и при с. Долна Рикса. На територията на областта действат кариери за открит добив на строителни материали - варовик, пясък, глина, баластра.

Като цяло количеството и качеството на полезните залежи не позволяват развитието на добивни производства със сериозно стопанско значение.



Горско богатство включва масиви от бук, дъб, цер, бял бор, черен бор и смърч. Разпространени са много билки, някои от които са жълт и червен кантарион, риган, маточина, бял равнец, липа, черен бъз, черен и червен глог, червен божур и др. В горите на Старопланинските склонове се срещат характерните за този географски пояс разнообразни животински видове. Разпространени са сърна, благороден елен, елен лопатар, дива свиня, заек, фазан. По отношение на животинския свят Дунавският район е забележителен с богато видово разнообразие на птици. Установени са над 100 вида птици, по-голямата част от които са постоянни, а други са преминаващи.

2. Демографска характеристика


Към 31.12.2003 г. населението на област Монтана е 173 596 души (170 217 към 31.12. 2004 г.) или 2.23% от общото за страната (7 801 273), със средна гъстота от 47.7 души на кв.км. при 70.3 средно за страната. Спрямо предходната година намалението е с 1.9% общо, като мъжете са с 1795 по–малко, а жените с 1572. Това са сравнително високи стойности, съпоставени със средното за страната, където общото намаление е с 0.6%.

Анализът на възрастовата структура показва задълбочаване на процеса на остаряване на населението. Показателен за това е коефициентът за възрастова зависимост, отразяващ съотношението между броя на населението до 15 навършени години към населението над 65 години. И ако за страната стойността му е 45.5%, то за област Монтана е 58.1%. Остаряването на населението води до промяна в неговата основна структура – разпределение в под, във и над трудоспособна възраст. През 2003 година 54.7% от общото население на област Монтана е в трудоспособна възраст при 60.8% за страната. Увеличението в тази категория до голяма степен се дължи на направените законодателни промени при определяне на възрастовите граници. Сред населението под трудоспособна възраст се очертава трайна тенденция на намаление. През 2001 година неговата стойност за областта е 15.8% при 16.3% за страната, докато през 2002 намалява до 15.6% за областта при 15.9% за страната, а през 2003 е 15,3% за областта при 15,5% за страната. Населението над трудоспособна възраст през 2003 година е 29,9% за областта при 23,7% за страната, като намалението спрямо предходната година е породено от естественото движение чрез високата смъртност в тези възрасти и законодателното преминаване на долните възрасти към предходната възрастова група.

Приложената по-долу таблица илюстрира разпределението на населението по общини - общо и по възрастови характеристики. Данните сочат, че населението е разпределено неравномерно на територията на общините в областта, като е силно концентрирано в областния център(34,6%), докато около 3 % живее от във всяка от общините Георги Дамяново, Чипровци, Якимово и Медковец.

Населението в над трудоспособна възраст само на община Монтана е под средното за страната, докато във всички останали общини то е значително над този показател. В общините Бойчиновци, Брусарци, Медковец, Чипровци и Якимово в тази категория попада над 40 % от населението им, а в община Г. Дамяново - над 50 %.





Общини

Общ брой

Дял

%

Под трудоспособна възраст

В трудоспособна възраст

Над трудоспособна възраст

Брой

Дял %

Брой

Дял %

Брой

Дял %

Област Монтана

173 596

100

26 604

15,3

95 012

54,8

51 980

29,9

Берковица

21709

12,5

3509

16,2

11891

54,8

6309

29,1

Бойчиновци

11574

6,67

1673

14,5

5216

45,1

4685

40,5

Брусарци

6402

3,7

877

13,7

2844

44,4

2681

41,9

Вълчедръм

12296

7,1

1954

15,9

5546

45,1

4796

39,0

Вършец

9445

5,4

1643

17,4

4802

50,8

3000

31,8

Георги Дамяново

3594

2,07

384

10,7

1366

38,0

1844

51,3

Лом

33485

19,3

5505

16,4

19263

57,5

8717

26,0

Медковец

5237

3,0

661

12,6

2160

41,2

2416

46,1

Монтана

59979

34,6

9308

15,5

37649

62,8

13022

21,7

Чипровци

4523

2,6

398

8,8

2076

45,9

2049

45,3

Якимово

5352

3,1

692

12,9

2199

41,1

2461

46,0

Област Монтана се характеризира с едни от най-високите стойности на отрицателен естествен прираст. Това се дължи на ниския коефициент на раждаемост, но най-вече на високите стойности на смъртност. През 2003 година коефициентcj на раждаемост за областта e 7,7‰ при 8.6‰ за страната, а коефициентът на смъртност е 19,8‰ за областта, при 14.3‰ за страната.



През 2003 година в областта са живородени 1343 деца, от които 896 в градовете и 447 в селата. В сравнение с предходната година са родени с 108 деца по-малко. Като тенденция се очертава нарастване на извънбрачните живородени като брой и като относителен дял, съответно 838 извънбрачни при 505 брачни през 2003 година и 779 извънбрачни при 672 брачни през 2002 година.

Коефициентът на детска смъртност е показател, който е много чувствителен към промените в динамиката на величините, от които се изчислява. През 2000 година стойността му за област Монтана е 16.0‰ при 13.3‰ за страната; през 2001 година достига до 23.3‰ за областта при 14.4‰ за страната, през 2002 година стойността му пада до 12.4‰ за областта при 13.3‰ за страната, а през 2003 е 15,6 ‰ за областта при 12,3‰ за страната. Детската смъртност се характеризира с големи различия по признака “местоживеене” – докато в градовете на областта през 2003 година тя е 12,2‰, то в селата е 21,9‰.

През 2003 година в област Монтана са умрели 3566 души, т.е. смъртността е 19,8‰, докато за страната стойността е 14.3‰. Тези различия до голяма степен се дължат на относително високия дял на застаряващото население в региона..

Промените в раждаемостта и смъртността определят измененията на естествения прираст. През 2003 година при стойност – 5.7‰ средно за страната, за областта той е –12,1‰. За намаляването на населението в областта допринася и отрицателния механичен прираст. Ако през 2003 г. на територията на областта са се заселили 3964 души, то изселилите се са 5205, или механичният прираст е –1241.

Структурата на населението по образование, според данните от двете последни преброявания, е показана в приложената таблица:





Образование

Преброяване 1992 г.

(дял в %)

Преброяване 2001 г.

(дял в %)

Висше

7,04

9,43

Средно

29,38

36,63

Основно и начално

54,55

45,81

Неграмотни и незавършено основно

1,92

7,54

Наблюдава се тенденция за увеличение на дяловете на завършилите висше и полувисше образование и на тези със средно образование, но също така и значителен ръст на незавършилите начално образование и неграмотните - от 1,92% през до 7,54% през 2001г. Най-висок дял неграмотни има в общините Вършец(10,38%), Вълчедръм(9,06%), Брусарци(9,02%), Берковица(8,78%), Медковец(8,39%) и Якимово(8,15%). Увеличил се е броят на хората със средно образование за сметка на намаляване на хората с основно и начално образование. Като цяло образователната структура е подобрена, но е обезпокоителна тенденцията за ускорено нарастване на броя на неграмотните и незавършилите основно образование.

По данни от преброяването през 2001 г., разпределението на населението на об­ласт Монтана по етническа принадлежност е на две основни групи: българска - 86,4% и ромска(циганска) – 12,5%. Другите етноси съставляват 1,1%. Според данните от предходното преброяване на населението през 1992 г. ромското население е съставлявало 9,16% от общия брой, т. е. отчита се растеж на ромската група при намаляващ общ брой на населението. В общините Якимово, Бойчиновци и Брусарци делът на ромите е над 15%, в община Лом е 18,47%, а в община Вълчедръм - 20, 16% от общия брой на населението.

Основно вероизповедание е източно православното християнство – 92,3% от населението.

Анализът на съществуващото демографско състояние очертава тенденция за критично намаляване на общия брой на населението във всички населени места на областта и обезлюдяване на по-малките и отдалечени селища. Този проблем следва да бъде обект на внимание от властите на всички нива и да получи стабилна подкрепа и решение на национално ниво чрез създаване на икономически стимули за развитие, които да помогнат за преодоляване на демографската криза.


Каталог: info -> doc
info -> Тема Компютърна система ibm pc/xt i8086 Процесорите 8086
info -> История на европейската интеграция Дати и съпътстващи събития. Хронология
info -> Съдържание увод стр. 3 Глава І
info -> Търсене и предлагане – основа на пазарния механизъм
info -> Е учредена на 28 април 2009 г. Корабостроителни и кораборемонтни заводи
info -> Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 1 юли 2010 г
doc -> Програма за развитие на съдебната система, финансирано от фондация „Америка за България


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   24




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница