Обща оценка на демографската ситуация

3. Икономическо развитие

3.1. Място в националната икономика

По данни на НСИ след 1999 г. се отбелязва тенденция на нарастване на БВП по текущи цени и на човек от населението. Приносът на областта към формирането на националния БВП за периода след 1999 г. е сравнително постоянен – около 1,6% при 2,23% дял на населението на страната за 2003 г. На един жител в областта се падат 2 917 лв. от БВП, при 4 109 лв. средно за страната, или 71 % от средния БВП на човек. Делът на БВП на човек за област Монтана е 80,18% от средното за Северозападния район за планиране. За периода 2000-2003г. по показател БВП на човек областта се нарежда на едно от последните места в страната, като само областите Кърджали и Пазарджик имат по-ниски стойности.

Област Монтана е на второ място по брой на предприятията от нефинансовия сектор в СЗР. В областта през 2003 г. работят 36% от предприятията в СЗР, които притежават 8, 57% от ДМА(при 11,1% за 2002 г.). Делът на нетните приходи от продажби на предприятията от областта спрямо СЗ район за планиране за 2003 г. е 24,8% (при 23,84% за 2002 г. ), което я нарежда на второ място по този показател.

Произведената брутна добавена стойност за 2002 г. възлиза на 460 млн.лв. и по този показател областта е на второ място в СЗР след област Враца.

От общата брутна добавена стойност 57,2 % идва от предприятията в сектор “Услуги”, следван от сектор ”Селско и горско стопанство”- 27.6%. Сектор “Индустрия”, поради големия размер на междинното потребление осигурява само 15,2% от добавената стойност на областта. За сравнение - средните стойности за страната са следните: сектор “Услуги ”- 58,8 %, сектор “Индустрия” - 29, 08 % и сектор “Селско стопанство” - 12,12 %.

3.2. Отраслова структура на икономиката

Икономиката на областта се характеризира с отраслово разнообразие. Запазени са някои от основните индустриални отрасли, други са преобразувани, променено е съотношението между отраслите.

В периода след 1999 г. в икономическата структура на областта преобладава индустрията с 46,5% от приходите от продажби, 49,5% от всички заети и 66,3% от ДМА. Услугите имат най - висок дял в приходите от продажби - 50,3% и съответно 45,8 % от заетите и 26,9 % от ДМА. Делът на аграрният сектор е 3,2% от продажбите, 4,7 % от заетите и 6,8 % от ДМА.

Таблицата илюстрира приходите от продажби на предприятията от нефинасовия сектор по икономически дейности в област Монтана за периода 2001-2003 г. по цени на съответната година.

От реализираните през 2003 година нетни приходи от продажба на продукция, стоки и услуги в размер на 529 036 хил. лв. приносът на обществения сектор е 25 млн.лв, а на частния - 504 млн.лв. Частният сектор има доминиращо значение и в осигуряването на заетост с дял от 74,08 %.

Структуроопределящо значение за сектора и за областната икономика има пристанище Лом, което може да бъде наречено «врата на България към Централна и Западна Европа». Националното значение на пристанището се обуславя от стратегическото място на гр. Лом, който се явява най-ефективна връзка между два европейски транспортни коридора - коридор № 7- р. Дунав и коридор № 4, свързващ реката със Солун. Товарите от пристанището достигат на запад до Регенсбург и Дуйзбург, Германия, а на изток и юг - до страните от Черноморския и Средиземноморския басейни. Изградената инфраструктура осигурява директна сухоземна връзка Лом - Солун. Пристанище Лом реализира около 40% от българския товарооборот по р. Дунав. За 2004 г. неговият дял е 24% от обработените товари в пристанищата(за сравнение делът на пристанище Русе е 34%).

Въз основа на данните за 2003 година относно основните икономически показатели на предприятията от нефинансовия сектор може да се направи изводът, че в областта е налице дисбаланс по отношение на позициите на предприятията от съответните отрасли на пазара и нетните приходи от реализацията на тяхната продукция. Личи очевидното превъзходство на отраслите «Промишленост» и «Търговия, ремонт и техническо обслужване» на фона на останалите. Промишлеността в област Монтана е на челно място по отношение на реализирани нетни приходи от продажби.

Данните за брой предприятия очертават насоките на друга важна зависимост, която е косвено свързана с гореизложения извод за нетните показатели от продажбите. Предприятията в сектора ” Търговия, ремонт и техническо обслужване” наброяват 2072 срещу само 537 в сектора “Промишленост”, докато нетните печалби на промишлеността за 2003г. доминират спрямо тези на търговията с показател 220 475 хил.лв срещу 206 453 хил.лв на търговския сектор. Сериозният брой предприятия, развиващи търговска дейност на територията на областта, съвсем не предполага такова съотношение на нетните показатели, което само потвърждава наложилата се през последните години негативна тенденция фирмите в тази сфера да не оперират с пълния си капацитет, което до голяма степен се дължи на свития пазар. Тази тенденция намира отражение и в показателите за рентабилност на продажбите и оперативна рентабилност, които представени като диаграма изглеждат по следния начин:

Показателите за рентабилност на продажбите определят водещо място на промишлеността. Същевременно те очертават една тревожна картина по отношение на отрасъл, който е бил един от структуроопределящите за областта – селското стопанство. Налице е негативна тенденция (-15,72%) рентабилност на продажбите и (-16,64%) оперативна рентабилност. Очевидна е необходимостта от коренна промяна в инвестиционната политика спрямо селското стопанство за възстановяване и развитие на позициите му в областната икономика.

Хотелиерските услуги и ресторантьорството също преминават през период на отрицателна рентабилност и упадък като следствие на множество причини, но най-вече като резултат от неразвитите туристически услуги, остарялата леглова база, липсата на маркетинг и не на последно място от затруднен достъп, поради лошото качество на пътната мрежа.