В структурата на растениевъдството в областта могат да се обособят три основни производства - зърнени и маслодайни култури, трайни насаждения и тютюн. Първият сектор е представен от пшеница (26.2 % от реколтираните площи), слънчоглед (17.6 %) и царевица (16.0 %). Площите и добивите от трите най-разпространени култури са представени в долната таблица:
Основни селскостопански култури в област Силистра 2003 – 2004 г.
Култури
|
Площи - дка
|
Средни добиви - кг/дка
|
Производство - тона
|
|
2003 г.
|
2004 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
2003 г.
|
2004 г.
|
Пшеница
|
360991
|
452221
|
109
|
472
|
39508
|
213813
|
Маслодаен слънчоглед
|
320558
|
303040
|
148
|
226
|
47483
|
68414
|
Царевица
|
307060
|
276552
|
278
|
619
|
85303
|
171164
|
Силната зависимост от засушавания и други неблагоприятни природни условия се илюстрира по категоричен начин от резките различия в добивите между последните две стопански години. В сравнение с 2004 г., през “лошата” 2003 г. са получени 4,3 пъти по-малки добиви на пшеница от декар, 1,5 пъти – от слънчоглед и 2,2 пъти – от царевица.
Основните проблеми, свързани с тези култури, са:
-
Пшеница – отглеждат се предимно “меки” сортове, нямащи пазарно направление за ЕС;
-
Слънчоглед – изключително колебливи и като цяло, ниски добиви; нарушено сеитбообръщение, застрашени фитосанитарни качества на почвата; специалистите препоръчват да не се увеличават засетите площи;
-
Царевица – колебливи добиви, силна зависимост от напояване (без реални шансове да се осигури такова в адекватни мащаби).
Като цяло рентабилността на производствата от тези култури е изключително ниска. Препоръчва се постепенна промяна в структурата на посевните площи чрез по-сериозно застъпване на традиционни култури (например, бобови) и нетрадиционни (маслено-етерични – кимион, резене). Благоприятна пазарна конюнктура се прогнозира и за култивираните билки.
Трайните насаждения заемат площ от 55 976 дка (към 2004 г.). Това е твърде скромен дял - само 3.2 % от обработваемата земя. Овощните видове са върху 31 195 дка (55.7 %), представени основно от кайсиеви насаждения - 28 129 дка (90.1 % от овощните насаждения). Останалите площи с овощни насаждения (около 10%) са заети от череши, вишни и праскови.
Повечето кайсиеви масиви са разположени в землищата на общините Дулово, Главиница и Силистра. Средните добиви през 2004 г. са 402 кг/дка, при 570 кг/дка за предходната година. В с. Ламбриново има предприятие за шоково замразявяне, но то е с малък капацитет. Сортовият състав на кайсиите, качествата на плодовете, ограничените възможности за поливане и недостатъчните преработвателни мощности са сред основните бариери за пълно оползотворяване на този потенциал и традиция в областта.
Лозовите масиви заемат 24 789 дка (44.3 % от трайните насаждения), като преобладават винените сортове. Най-много лозя има в общините Силистра (53.5 %), Ситово (16.1 %) и Тутракан (13.7 %).
Общ проблем за трайните насаждения е масовото им застаряване 70-80 %. През последните няколко години са реализирани около 2000 дка млади кайсиеви насаждения – предимно частни инициативи, подкрепени от програма САПАРД. Възстановяването и увеличаването на кайсиевите и лозовите масиви е един от приоритетите за развитие на аграрния сектор в областта.
Тютюнопроизводството е широко застъпено в общините Дулово, Главиница, Тутракан и Силистра. Общият размер на засетите площи през 2004 г. е 18 895 дка, при среден добив 203 кг/дка от тютюн “Ориенталски” и 153 кг/дка от сорта “Бърлей”. Ниските изкупни цени, ограничените квоти и свитите пазари за тези сортове правят зависимостта от това производство твърде рискова в средносрочен и дори в близък план. Внедряването на алтернативни култури, производства и дейности е стратегически важно за заетостта и развитието на зависимите местни общности.
Зеленчукопроизводството вече е загубило пазарната си ориентация, следва трайна тенденция на спад и запазва значимостта си предимно за натуралните стопанства.
Хидромелиорации: Само 3,9% от обработваемите площи са изградени като поливни, а се използват около 2% (34 855 дка). Напоителните системи “Попина”, “Айдемир” и “Силистра” не функционират поради амортизация, бракуване и частично разграбване. Функциониращите кладенци за напояване осигуряват вода, но високата й цена и ниската събираемост на дължимите суми от водоползвателите са силни ограничители за поливното земеделие. Ресурсът от плитки подпочвени води в дунавските тераси остава неоползотворен. Необходими са крупни инвестиционни проекти за възстановяване на дунавските напоителни системи. Съществуват и “тежки” аргументи за транспортиране на вода за напояване и към южните части на областта, страдащи от почти пълна липса на такава.
Животновъдство
До началото на прехода, животновъдството в областта е било силно развито. Следвайки общия за страната процес на “преструктуриране”, то губи голяма част от базата и производствата си. Макар и закрепено на много по-ниски позиции (в количествено отношение), през последните години животновъдството в областта бележи осезателно подобряване в качеството на продукцията и стабилизиране в количествено отношение. Показателен е фактът, че Силистренска област е сред малкото, имащи предприятия за преработка на месо и на мляко, лицензирани за европейския пазар.
Животновъдство в област Силистра 2001 – 2004 г. (брой животни)
вид животни
|
2001
|
2002
|
2003
|
2004
|
индекс 2004/2003
|
говеда
|
19374
|
16409
|
15595
|
16442
|
105.8
|
в.т.ч крави
|
12374
|
10599
|
10576
|
10778
|
101.9
|
овце
|
68801
|
54967
|
53001
|
65939
|
124.4
|
в т.ч.овце майки
|
53862
|
43722
|
42555
|
54716
|
128.6
|
свине
|
35376
|
39170
|
29206
|
48223
|
199.2
|
в т.ч. свине майки
|
5398
|
4741
|
4808
|
5437
|
113.1
|
кози
|
23804
|
21270
|
28089
|
26481
|
94.3
|
биволи
|
54
|
32
|
54
|
46
|
85.2
|
зайци
|
15340
|
15120
|
14435
|
15120
|
104.7
|
птици
|
573360
|
517056
|
534152
|
374547
|
70.1
|
пчелни. семейства
|
13746
|
15385
|
22599
|
29492
|
130.5
|
Източник: Областна Дирекция “Земеделие и гори”
.
Броят на едрия рогат добитък се стабилизира около 16 000, но повечето е разпръснат в малките стопанства и няма пазарна ориентация. В масовия случай се отглеждат от 1 до 5 крави, което прави сектора нерентабилен. Показателен е фактът, че отчетената продукция от мляко е едва 50 000 литра, което би било производството на една средна ферма от 25-30 крави.
Овцете и козите също нямат пазарна реализация, а по-скоро допълват фонда на натуралните стопанства. Отчетеното (продаденото) мляко за промишлена преработка е общо около 11 000 литра.
Свиневъдството е с най-изявена пазарна ориентация. През последната отчетена година (2004), броят на свинете е почти удвоен спрямо предходната. Благодарение на частни инициативи и подкрепата на програма САПАРД, през последните години са създадени няколко средни ферми с модерно оборудване.
Недоразвита възможност за пазарна ориентация и реализиране на допълнителни доходи в малките стопанства е зайцевъдството. Търсенето на зайче месо е голямо, изкупните цени са мотивиращи, условията за развитие – изключително благоприятни. Регистрираният през 2004 г. брой от 15000 заека би могъл да се увеличи многократно.
Птицевъдството е също с нереализиран потенциал както на експортно ориентирана продукция, така и към вътрешния пазар. Тенденцията към спад продължава. Само през 2004 г., птиците са намалели с близо 30% спрямо предходната.
Традиционно развивано, пчеларството бележи осезателен ръст. Само през последните 4 години, броят на пчелните семейства се удвоява и достига близо 30 000. Производственият капацитет е около 500 тона мед, но малкият мащаб на пчелините и затрудненото сертифициране на партидите затрудняват пазарната му реализация.
Като цяло животновъдството е далеч от оптималния си капацитет. По-голямата част от продукцията му се затваря в кръговете на натуралната микроикономика. Наблюдава се куриозната ситуация на пазарен дефицит – търсенето на животинска продукция в областта осезателно надвишава предлагането. Преработвателните мощности имат изпреварващо развитие – както в качествено, така и в количествено отношение.
На този фон, основният извод е, че конкурентноспособността на аграрния сектор е ниска. Без целеви субсидии, фермерите не могат да постигнат себестойност, кореспондираща на изкупните цени на преработвателите. Последните носят риска на пазарната реализация и конкуренцията. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровините. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора са научното обслужване, сортовият и породният състав, агро-технологиите и агро-мениджмънта.
Стопанисване на земята
Стопанисването на земеделската земя е почти равномерно разпределено между основните групи стопански структури – земеделски кооперации, арендатори, наематели и частни земеделски стопани. Специфичен факт за областта са многото и стабилни земеделски кооперации. Като слабост се отчита сегашното им “застраховане” от природните рискове с разнородно производство. Необходимо е постепенно да се премине към тясна специализация, чиито рискове се компенсират с нормални застрахователни инструменти.
Друг аспект на устойчивото стопанисване е плановата основа, осигуряваща оптимално микро-райониране за културите, площоразпределение, правилни сеитбообороти, инфраструктура за достъп, защитни съоръжения и мерки. Областта се нуждае от актуализирани земеустройствени планове и схеми за райониране на земеделските култури.
Научно обслужване в аграрния сектор
Научното обслужване на аграрния сектор в национален мащаб е на твърде ниско ниво. Системата от научноизследователски институти е преструктурирана и силно редуцирана. Научно-практическите изследвания са крайно ограничени. Още по-ограничено е тяхното прилагане в практиката. Мрежата от агро-бизнес центрове се опитва донякъде да компенсира, но тя има по-скоро объркваща роля, защото често е просто посредник на широко достъпна специализирана информация и не се ангажира с риска от прилагането на “добри практики”. Коментираният дефицит не касае специалистите, обслужващи “рутинните” дейности в сектора, а изследователската и иновативната дейност, присъща и посилна само за специализирани научни звена и лаборатории. Единственото звено с подобен капацитет е Опитната станция по кайсията - Силистра.
Що се отнася до “инкубаторите” за аграрни специалисти, областта разполага с:
Висш земеделски колеж (фермерство и агро-икономика),
УНСС – филиал Силистра (агро-икономика, маркетинг и управление),
Агробизнесцентър – Силистра,
Професионална земеделска гимназия – град Силистра,
Професионално училище по механизация на селското стопанство – с. Средище, общ. Кайнарджа,
Професионално училище по селско стопанство – с. Ситово.
Секторът разполага и с мрежа от продуктови организации, защитаващи интересите на почти всички сектори на производителите:
Асоциация на лозарите и винопроизводителите,
Сдружение на производителите на лозов и овощен посадъчен материал,
Сдружение на тютюнопроизводителите,
Сдружение на овцевъдите,
Национална асоциация на зайцевъдите – Регионално звено - Силистра,
Областен пчеларски съюз – Силистра.
Изхождайки от сравнително ниската технологична съоръженост, сериозното изоставане от критериите за ефективност (налагани от преработвателите и пазарите), както и комплексните изисквания за качество на ЕС22, укрепването на организациите на производителите се превръща в един от решаващите фактори за конкурентноспособността им в новите условия.
Проекти по САПАРД
Предприсъединителната програма САПАРД е основен инструмент за подпомагане на земеделските производители и предприемачеството в селското стопанство. Земеделските производители в областта са лидери по реализирани проекти в страната, като за периода 2001-2004 г. са реализирани 134 проекта с общ размер на инвестициите 80 122 хил. лева:
Проекти по САПАРД в Силистренска област 2001-2004 г.
Година
|
Брой
|
хил.лв.
|
Общо
|
134
|
80122
|
2001
|
8
|
7348
|
2002
|
25
|
16482
|
2003
|
50
|
18474
|
2004
|
51
|
37818
|
Показателен е фактът, че освен фирми, много от проектите са реализирани от земеделски кооперации. Те са усвоили около 25% от средствата на всички спечелени проекти. Предметната структура на проектите се доминира от селскостопанска техника (54% от инвестициите по всички проекти), отглеждане на животни и обработка на месо (32 %), складови стопанства (12 %). За трайни насаждения са инвестирани едва 2 %.
Активността на земеделските кооперации по закупуване на земеделска техника показва тяхната устойчивост, която не е характерна за други области. Трябва да се отбележи и негативният факт, че се закупува твърде разнородна техника от широк спектър производители, което би затруднило и оскъпило поддържането й. Само относително унифициран машинен парк би позволил функционирането на подвижни ремонтни работилници, доказали ефективността си.
Пазар на земя
Транзакции
Пазарът на земеделски земи в Силистренска област е активен. За 2004 г. са сключени 1925 сделки за 23 297 дка земя23 . В сравнение с 2003 г., реализираната земя е с 43 % повече. За 2004 г. е отчетен спад в пазарните цени. Средната цена за областта е 95 лв./дка. Цената се движи в диапазон от 60 –258 лв./дка. Търсенето осезателно превишава предлагането на земя. Купувачи в повечето случаи са арендаторите. Собствениците на земя очакват цената на земята да се повиши и затова излизат на пазара само при извънредни обстоятелства. Прогнозата за значително повишение на цената на земя се свързва с прогноза за “отпушване” на пазарните транзакции и ускоряване на желаната пазарна/естествена комасация.
Арендни отношения
Предоставянето на земя под наем продължава да бъде силно доминиращата форма на разпореждане със земята от страна на собствениците. Мотивацията на този избор се корени в гарантирания ежегоден приход от рента, покриващ сегашната пазарна цена на земята само за период от 7-8 години. Нивото на рентните плащания е в диапазон от 2.50 – 17.0 лв./дка. В допълнение, натуралното реализиране на рентата е основен източник на фуражи за малките стопанства. За 2004 г. са сключени 6675 арендни договора за 113 537 дка земеделска земя. В областта има 2054 арендатори. Най-много земя е арендована в общините Дулово и Ситово.
Сподели с приятели: |