Младите хора изпитват в най-остра степен сътресенията от прехода. Повечето градят планове за жизнената си кариера отвъд граница или в по-оживени и икономически активни райони на страната. Бъдещето на областта е в ръцете на оставащите. Условия за масов избор на това решение може да създаде съживена икономика и привлекателни работни места, но преди това – младежка общност, споделена позитивна нагласа, разнообразни забавления.
Една от основните дейности на “Областния съвет за образование, култура, младежка дейност и спорт” е осъществяването на повелите на “Европейската харта за участието на младите хора в живота на общините и региона”:
-
Политика за свободно време – чрез младежки микро-проекти, създаване на младежки центрове;
-
Политика за насърчаване на трудовата заетост и намаляване на безработицата сред младите хора – програми за заетост, преодоляване на социалната пасивност сред младите;
-
Образователна политика за насърчаване участието на младите хора в социалния живот - училищни програми, извън-училищни инициативи;
-
Политика за социална и здравна защита - информационни и консултантски центрове за борба срещу злоупотребата с наркотици и алкохол;
-
Политика, насочена към селските райони – гарантиране на добри условия за образование, местни младежки изяви и достъп до културни прояви
-
Поощряване на младите таланти – във всички форми на художествена и творческа изява;
-
Институционално участие на младите хора – младежки “парламент”;
-
Създаване на Младежка зона - звена за разработване и реализиране на проекти от младите хора в сферите на образованието, културата, екологията, здравната култура, социалните дейности, спорта.
Спорт
Спортният календар на областта не е богат. Най-изявените спортове са били бокса и шахмата. Областната администрация възнамерява да окаже съдействие за връщането им на професионално равнище чрез:
Бокс -
Подпомагане създаването на инициативен комитет и пре-регистрация на боксовия клуб;
-
Съдействие за установяване на контакти и спечелване на административна подкрепа;
-
Съдействие за разработване и реализация на проекти за оборудване на боксова зала.
Шахмат -
Популяризиране на шахмата сред младите хора;
-
Възстановяване на шахматния център;
-
Възстановяване на традиционните турнири;
Политиката за насърчаване на спорта в област Силистра съдържа и следните мерки:
-
Рехабилитация на спортните обекти;
-
Увеличаване на привлекателността и достъпността им за младите хора (да станат предпочитани пред дискотеки и барове);
-
Обновяване на училищните спортни съоръжения (включително и тези в селата);
-
Обогатяване на календара на спортните прояви;
1.5. СТОПАНСКИ СЕКТОР 1.5.1. Развитие на икономиката – тенденции, процеси, проблеми
Областта не беше подмината от общите тенденции в националната икономика през 90-те години на миналия век, като голяма част от негативните тенденции са все още актуални за по-малките населени места и общини. По повечето икономически показатели областта продължава да изостава от средните стойности за страната.
Показателят БВП е един от най-информативните за икономическото състояние. Той показва нестабилна динамика през разглеждания период. През 2002 г. БВП на областта възлиза на 414 807 хил. лв., което е по-малко от нивото от 2001 г. За превръщането на икономическия растеж в трайно явление е необходимо постоянно увеличение на стойностите над средното за страната. Приносът на областта в произведения БВП в СИРП е около 9.2% – 9.7%, а в страната – 1.3%.
Стойности на произведеният БВП през периода 2000-2002 г. в хил.лева
|
2000
|
Процент
|
2001
|
Процент
|
2002
|
Процент
|
Р България
|
26752833
|
100%
|
29709210
|
100%
|
32335083
|
100%
|
СИПР
|
3943218
|
14,7%
|
4285027
|
14,4%
|
4497815
|
13,9%
|
Област Силистра – отн. дял от стараната
|
364518
|
1,4%
|
415861
|
1,4%
|
414807
|
1,3%
|
Област Силистра – отн. дял от СИРП
|
|
9,2%
|
|
9.7%
|
|
9,2%
|
Източник: НСИ
Равнището на БВП на човек достига 72.6% от средния размер за страната и 86% от средното равнище за СИРП.
БВП на човек в област Силистра спрямо средния в страната и СИРП за периода 2000-2002 г. в лева
|
2000
|
2001
|
2002
|
Р България
|
3274
|
100%
|
3754
|
100%
|
4109
|
100%
|
СИПР
|
2946
|
90,0%
|
3274
|
87,2%
|
3463
|
84,3%
|
Област Силистра
|
2396
|
73,2%
|
2939
|
78,3%
|
2970
|
72,3%
|
Спрямо средния размер за СИРП
|
|
81,3%
|
|
89,8%
|
|
85,8%
|
Източник: НСИ
В структурата на отчетената брутна добавена стойност на област Силистра през 2002 г. прави впечатление големият дял на аграрния сектор, който е традиционен за областта и се обуславя от нейните богати природни ресурси и традициите на населението в този сектор. Твърде малкото влияние на индустрията в общата структура се обяснява със структурните промени, преживяни от отрасъла. Концентрацията на индустрията е основно в областния център, като в останалите общини заетостта в земеделието е около 80%. Секторът на услугите поддържа равнище около 50% от БДС. За в бъдеще, с очакваното развитие на туризма се очаква постепенно повишаване на стойностите и доближаване на средните за страната. Освен от собствения туристически ресурс, областта може да се облагодетелства и от “буферната” си позиция спрямо черноморската дестинация.
Секторна структура на БДС в област Силистра през 2002 г. в %
|
Аграрен сектор
|
Индустриален сектор
|
Услуги
|
Област Силистра
|
41,0%
|
10,3%
|
48,7%
|
СИР
|
19,2%
|
21,8%
|
59%
|
Р България
|
12,1%
|
29,1%
|
58,8%
|
Източник: НСИ
Въпреки общото увеличение на наетите лица по показателите “икономическа активност” и “коефициент на заетост”, през 2003 г. област Силистра изостава средно с 5 пункта от средните стойности за страната. Единствено при коефициента на безработица се доближава до средния за страната, но тук трябва да се отчете големият брой сезонно наети лица.
|
Икономическа активност
|
Заетост
|
Безработица
|
България
|
49,2
|
42,4
|
13,7
|
СИПР
|
49,8
|
40,2
|
19,4
|
Силистра
|
44,5
|
37,6
|
15,5
|
Източник: НСИ
Според данни на Агенцията за чуждестранни инвестиции, в Силистренска област са привлечени около 2 млн. щ. д. преки чуждестранни инвестиции през периода 1992-2003 г., което е индикатор за все още ниската атрактивност на региона за инвестиционна дейност. В близко бъдеще чрез реализация на няколко крупни инфраструктурни проекта (ГКПП, околовръстен път и др.) и създаването на благоприятна бизнес среда за инвеститорите (бизнес парк), се очаква промяна на тази негативна тенденция.
В последните години разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) в областта бележат ръст, особено след 2001 г. През 2003 г. те възлизат на 48 558 хиляди лева, което е с 27% повече спрямо 2001 г. Най-голямо е увеличението (43%) в придобитите машини, оборудване и транспортни средства. Там са направени и най-големите разходи (58.7%) от общите разходи за ДМА. Въпреки че се увеличават с над 20%, разходите за земя са все още незначителна част от общите (5%). Строително-монтажните работи бележат леко увеличение и представляват 30% от общите разходи. Близо 90% от всички разходи са в частния сектор.
Средногодишни разходи за ДМА за периода 2001-2003 г. на човек от населението (лв.)
|
Разходи за ДМА
Област Силистра (хил.лв.)
|
Средногодишни разходи за ДМА за периода 2001-2003 г на човек от населението (лв)
|
2001 г.
|
2002 г.
|
2003 г.
|
Област Силистра
|
Североизто-чен район
|
Р България
| Общо |
38232
|
42518
|
48558
|
930
|
1869
|
2852
|
Сгради и строително-монтажни работи
|
13491
|
13914
|
14743
|
303
|
719
|
1007
|
Машини, оборудване и транспортни средства
|
19925
|
23465
|
28501
|
517
|
902
|
1514
|
Източник: Териториално статистическо бюро и НСИ
Средният разход за дълготрайни материални активи на човек от населението в област Силистра през периода 2001-2003 г. е 930 лева на човек, което е приблизително два пъти под средния разход за района и три пъти под средното ниво за страната. Над 90% от всички инвестиции се реализират на територията на община Силистра.
Отраслова и териториална структура на икономиката
През последните години, въпреки трудностите, през които преминаха предприятията от нефинансовия сектор, нетните приходи от продажба бележат ръст. Най-голямо е увеличението в секторите “преработваща промишленост”,“търговия и ремонт” и “строителство”.
В общата структура на нетните приходи, с най-голямо значение през 2003 г. е отрасъл “търговия”, формиращ 45% от общите приходи. На следващо място с 28% се нарежда “преработващата промишленост”. На трето място с 11.7% от приходите се нарежда “селското стопанство”. Тези три отрасъла формират над 85% от нетните приходи в областта и са структороопредялящи за областната икономика. В бъдеще се очаква те да запазят водещите си функции, но е необходимо значително повишаване на тяхната конкурентноспособност.
От останалите отрасли, транспортът допринася с близо 6% за нетните приходи. В бъдеще, в зависимост от реализацията на инфраструктурните проекти (с областно и национално значение) и увеличаването на товаропотока, може да се очаква съществено увеличение на тежестта на отрасъла в областната икономика. Реализацията на тези проекти може да окаже влияние и върху строителството, което формира 4.5% от сегашните приходи.
Нетен размер на приходите от продажби - хил.лв. в периода 2001-2003 г.
Отрасли
|
2001
|
2002
|
2003
|
Общо
|
% от общото
|
Общо
|
% от общото
|
Общо
|
% от общото
|
Общо
|
464969
|
|
559659
|
|
582036
|
|
Селско, ловно и горско стопанство
|
61444
|
13,2%
|
68381
|
12,2%
|
68007
|
11,7%
|
Преработваща промишленост
|
119995
|
25,8%
|
143974
|
25,7%
|
162819
|
28,0%
|
Строителство
|
21039
|
4,5%
|
20208
|
3,6%
|
26200
|
4,5%
|
Търговия, ремонт на автомобили и битова техника
|
213553
|
45,9%
|
270066
|
48,3%
|
261144
|
44,9%
|
Хотели и ресторанти
|
6595
|
1,4%
|
5720
|
1,0%
|
6262
|
1,1%
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
27764
|
6,0%
|
31595
|
5,6%
|
33578
|
5,8%
|
Операции с недвижимо имущество наемодателна дейност и бизнесуслуги
|
2801
|
0,6%
|
3617
|
0,6%
|
5085
|
0,9%
|
Образование
|
90
|
0,0%
|
170
|
0,0%
|
280
|
0,0%
|
Здравеопазване и социални дейности,
|
2414
|
0,5%
|
5267
|
0,9%
|
7294
|
1,3%
|
Други обслужващи дейности
|
1827
|
0,4%
|
2069
|
0,4%
|
1977
|
0,3%
|
Източник: Териториално статистическо бюро
Въпреки че постоянно намалява, с най-голям дял на наетите лица в област Силистра продължава да бъде подсектор “преработващата промишленост” - 23.1% от наетите. Това е крайно недостатъчно за развитие на модерна и конкурентна икономика. На следващо място с 13.9% наети лица се нарежда търговията и ремонтът на битови стоки и автомобили, като се забелязва тенденция на постоянно увеличение на наетите в отрасъла. На трето място с 11.2% от наетите се нарежда аграрният сектор. В действителност заетостта в този сектор е много по-голяма, тъй като статистиката не отчита самонаетите в малките натурални и полу-пазарни стопанства.
Резервите за увеличаване на наетите в “преработващата промишленост” са значителни. Наред със стимулиране на инвестиции в нови производства, решение може да се търси и чрез междуобщинско и областно коопериране на сходни производства – развитие на бизнес мрежи и клъстери.
Потенциал за увеличение на наетите лица (с оглед откриването на фериботни връзки и членството на България в ЕС), има и в секторите “транспорт” и “търговия”.
Структура на икономиката на област Силистра през 2003 г.
Отрасли
|
Нетни приходи от продажби
|
Наети лица
|
Брой активни фирми
|
Хил. лв.
|
%
|
Брой
|
%
|
Брой
|
%
| Общо |
582036
|
|
26304
|
100 %
|
3390
|
|
Селско, ловно и горско стопанство
|
68007
|
11,7%
|
2946
|
11,20%
|
298
|
8,8%
|
Преработваща промишленост
|
162819
|
28,0%
|
6077
|
23,10%
|
348
|
10,3%
|
Строителство
|
26200
|
4,5%
|
986
|
3,75%
|
107
|
3,2%
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, стоки за бита, др.
|
261144
|
44,9%
|
3646
|
13,86%
|
1658
|
48,9%
|
Хотели и ресторанти
|
6262
|
1,1%
|
552
|
2,10%
|
329
|
9,7%
|
Транспорт, складиране, съобщения
|
33578
|
5,8%
|
1411
|
5,36%
|
197
|
5,8%
|
Финансово посредничество
|
5085
|
0,9%
|
232
|
0,88%
|
|
|
Операции с недвижимо имущество, бизнес услуги
|
280
|
0,0%
|
368
|
1,40%
|
199
|
5,9%
|
Образование
|
7294
|
1,3%
|
3305
|
12,56%
|
16
|
0,5%
|
Здравеопазване и социални дейности, ветеринарна лечебна дейност
|
1977
|
0,3%
|
2230
|
8,48%
|
172
|
5,1%
|
Други обслужващи дейности
|
2205
|
|
2108
|
8,01%
|
64
|
1,9%
|
Разпределението на наетите по общини е крайно неравномерно: в три от седемте общини – Силистра, Дулово и Тутракан – са концентрирани 85% от работещи лица. Това се дължи както на неравномерно разположените производствени мощности и обслужващите дейности, така и на големия дял самонаети в аграрния сектор. Най-балансирано е разпределението на наетите в аграрния сектор, а най-неравномерно - в индустриалния.
Най-много са наетите в областния център (60.3%), като особено голям е делът им в сектора на индустрията (70% от общото за областта). На следващо място по броя на наетите се нарежда община Дулово – 14.5% от общо наетите, разпределени близко до областната структура, като особено голям е делът им в индустрията – 15,7% от общо наетите в областта. В община Тутракан са 11.8% от наетите лица, като най-голям е техният дял в аграрния сектор (22.5% от наетите в областта). В останалите общини наетите лица са под 5% (Главиница - 5.2%), което ги поставя в крайно неблагоприятно положение с всички икономически и социални последствия. Това е голям проблем пред областната икономика – нужно е създаване на опорни центрове, които да акумулират производства и работна ръка с подобрена квалификация.
Положителен факт е, че макар и с малко (7% към 2001 г.), броят на наетите лица постоянно се увеличава, особено в най-изостаналите общини.
Разпределение на наетите лица по общини и сектори, 2003 г.
|
Дял от общото
|
Аграрен сектор
|
Индустриален сектор
|
Услуги
|
Общо за областта
|
26304
|
100%
|
2946
|
100%
|
7795
|
100%
|
15563
|
100%
|
Алфатар
|
542
|
2,1%
|
82
|
2,78%
|
139
|
1,78%
|
321
|
2,06%
|
Главиница
|
1361
|
5,2%
|
523
|
17,75%
|
110
|
1,41%
|
728
|
4,68%
|
Дулово
|
3912
|
14,9%
|
435
|
14,77%
|
1228
|
15,75%
|
2249
|
14,45%
|
Кайнарджа
|
727
|
2,8%
|
22
|
0,75%
|
25
|
0,32%
|
680
|
4,37%
|
Силистра
|
15855
|
60,3%
|
944
|
32,04%
|
5482
|
70,33%
|
9429
|
60,59%
|
Ситово
|
803
|
3,1%
|
277
|
9,40%
|
187
|
2,40%
|
339
|
2,18%
|
Тутракан
|
3104
|
11,8%
|
663
|
22,51%
|
624
|
8,01%
|
1817
|
11,68%
|
Развитие на малките и средни предприятия
Малкият и среден бизнес е резултат от протичащите процеси на структурната реформа и са основно средство за намаляване на безработицата. Сериозен недостатък на дейността му, който се оформя като негова устойчива черта в национален и регионален контекст, е липсата на предприемачески опит, на квалифициран персонал в областта на икономиката и управлението и на свеж ресурс за инвестиции в производството.
В резултат на настъпилите съществени промени в собствеността на предприятията (ликвидация или раздробяване), както и създаване на нови фирми, общият брой на активните стопански субекти, които оперират в област Силистра през 2003 г. е 3390 фирми.
В национален мащаб, област Силистра е сред районите с най–голяма концентрация на малки и средни фирми - 99.2% от всички действащи предприятия на територията. Най-голям е делът на микрофирмите - 91.1%. В последните години най-голямо е увеличението в броя на средните фирми, което се дължи основно на преминаването на предприятия от “долната” и “горна” категория. Делът на малките фирми (до 50 човека) е 7%. Големите предприятия представляват едва 0.3% от активните стопански субекти.
Според броя на наетите лица, най-голямо е значението на малките фирми, ангажиращи близо 30% от наетите. В микро-фирмите са наети 21.7%, а в големите предприятия 17.7% от наетите лица.
Общо
|
2001
|
%
|
2002
|
%
|
2003
|
%
|
3291
|
|
3261
|
|
3390
|
|
Микро (до 10 заети )
|
3006
|
91,3%
|
2979
|
91,4%
|
3089
|
91,1%
|
Малки (от 11 до 50 заети )
|
226
|
6,9%
|
220
|
6,7%
|
237
|
7,0%
|
Средни (от 51 до 100 заети )
|
31
|
0,9%
|
35
|
1,1%
|
37
|
1,1%
|
Междинна група (от 101 до 250 заети)
|
19
|
0,6%
|
18
|
0,6%
|
18
|
0,5%
|
Големи (с над 250 заети )
|
9
|
0,3%
|
9
|
0,3%
|
9
|
0,3%
|
Почти половината от активните фирми в областта (48.9%) работят в сферата на “търговията, ремонта и техническото обслужване”. На преработващата промишленост се падат 10.3% от предприятията, а на селското стопанство - 8.8% от стопанските субекти. Това са водещите отрасли за областната икономика. През последните години броят на новорегистрираните фирми е по-нисък и трите отрасъла поддържат едно почти постоянно ниво на активни стопански субекти. Операциите с недвижимо имущество представят един от най-динамично развиващите се отрасли в областта (следващ националната тенденция).
Брой активни фирми по отрасли в областта
Отрасли
|
2001
|
2002
|
2003
|
|
Общо
|
%
|
Общо
|
%
|
Общо
|
%
|
Общо
|
3291
|
|
3261
|
|
3390
|
|
Селско, ловно и горско стопанство
|
251
|
7,6%
|
295
|
9,0%
|
298
|
8,8%
|
Добивна промишленост
|
2
|
0,1%
|
1
|
0,0%
|
1
|
0,0%
|
Преработваща промишленост
|
344
|
10,5%
|
324
|
9,9%
|
348
|
10,3%
|
Снабдяване с електро- и топлоенергия, газообразни горива и вода
|
1
|
0,0%
|
1
|
0,0%
|
1
|
0,0%
|
Строителство
|
98
|
3,0%
|
106
|
3,3%
|
107
|
3,2%
|
Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството
|
1651
|
50,2%
|
1586
|
48,6%
|
1658
|
48,9%
|
Хотели и ресторанти
|
363
|
11,0%
|
318
|
9,8%
|
329
|
9,7%
|
Транспорт, складиране и съобщения
|
224
|
6,8%
|
205
|
6,3%
|
197
|
5,8%
|
Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги
|
171
|
5,2%
|
177
|
5,4%
|
199
|
5,9%
|
Образование
|
15
|
0,5%
|
15
|
0,5%
|
16
|
0,5%
|
Здравеопазване и социални дейности; ветеринарна лечебна дейност
|
112
|
3,4%
|
171
|
5,2%
|
172
|
5,1%
|
Други обслужващи дейности
|
59
|
1,8%
|
62
|
1,9%
|
64
|
1,9%
|
Източник: Териториално статистическо бюро
При формирането на приходите от продажба, МСП допринасят с близо 80% от общата сума. Най-голямо е значението на микро-фирмите, допринасящи с 34.6% от общите приходи. Делът на малките предприятия, които допринасят в общите приходи, е 30.6%. Прави впечатление малкият принос на големите предприятия, което не е добър показател за тяхната ефективност. Най-голям ръст на приходите отново отбелязват средните предприятия (85% повече през 2003 г. в сравнение с 2001 г.).
Нетен размер на приходите според големината на предприятията
Видове предприятия
|
2001
|
%
|
2002
|
%
|
2003
|
%
|
всички единици
|
464969
|
|
559659
|
|
582036
|
|
Микро до 10 заети
|
177945
|
38,3%
|
192435
|
34,4%
|
201496
|
34,6%
|
Малки от 11 до 50 заети
|
131076
|
28,2%
|
194904
|
34,8%
|
177920
|
30,6%
|
Средни от 51 до 100 заети
|
41807
|
9,0%
|
52742
|
9,4%
|
77204
|
13,3%
|
Междинна група от 101 до 250 заети
|
60789
|
13,1%
|
64400
|
11,5%
|
63374
|
10,9%
|
Големи с над 250 заети
|
53352
|
11,5%
|
55178
|
9,9%
|
62042
|
10,7%
|
Източник: Териториално статистическо бюро
Всичко това показва нарастващото значение на МСП за областната икономика. Микрофирмите от региона са ориентирани предимно към локалните пазари на общините. Делът на приходите от продажби, реализирани в общините варира от 80-85%. Това показва, че дейността на фирмите е силно зависима от колебанията в местната икономика.
Традиционни отрасли за микросектора, като търговия, ремонт и занаяти, са пренаситени с фирми и същевременно са подложени на силната конкуренция от страна на навлизащите средни и големи фирми, които са с по-високо качество на предлаганите услуги и изземват пазарния потенциал на микрофирмите. По-голямо пазарно разнообразие имат фирмите от групата на малките и средни предприятия. При тях е увеличен делът на клиентите от други общини и области, но все още нисък на чуждестранните пазари.
Негативно влияние върху растежа на малките и средни предприятия от региона оказва фактът, че според старите критерии за райони за целенасочено въздействие, пет от общо седемте общини на областта попадат в категорията на “изостаналите селски райони”. Натрупаните неравновесия в тези общини се дължат на моноструктурността на икономиката и неразвитостта на икономическата инфраструктура на изостаналите селски райони.
Основни изводи за развитието на икономиката в областта:
-
Голямо влияние на аграрния сектор в областната икономика, особено при формиране на брутната добавена стойност и наетите лица, където разликите със средните за страната стойности са в пъти. Имайки предвид ниската добавена стойност на отрасъла и зависимостта от природните рискове, е целесъобразно намаляване на неговото влияние (относителен дял).
-
Въпреки положителните резултати на областната икономика в последните години (дължащи се основно на гр. Силистра), те са недостатъчни за преодоляване изоставането на областта от средните за България основни икономически показатели (БВП, инвестиции, икономическа активност и др.). Необходимо е постигане на траен икономически растеж (над средния за страната), за да се създаде стабилна и устойчива икономика на областта.
-
Твърде малкото значение на индустрията (наети, приходи) за областната икономика.
-
Все още не са преодолени трусовете от икономическото преструктуриране в повечето сектори. Потвърждение за това е постоянно променящото се количество продукция и нестабилният брой наети лица.
-
Голям икономически дисбаланс в рамките на областта. В три от седемте общини на областта (Силистра, Тутракан и Дулово) са концентрирани над 85% от трудовите ресурси и се формират над 90% от приходите от продажба. Икономическата активизация на останалите общини следва са се търси чрез подобряване на вътрешните инфраструктурни връзки, отваряне на националното пространство и създаване на благоприятна бизнес среда във всички общини.
-
Слаба инвестиционна активност. Чуждите инвестиции са недостатъчни и не водят до ново технологично развитие и ноу-хау, което да повиши местната конкурентноспособност. Те са основно с малки стойности в текстилната и шивашка промишленост, машиностроенето и търговията.
-
Изградената бизнес инфраструктура е предпоставка за развитието на предприемачеството в общината, но тя се нуждае от укрепване и разширяване обхвата и качеството на предоставяните бизнес услуги.
-
Голямо влияние на търговията, в която работят 49% от активно действащите фирми, допринасящи с 45% от нетните приходи от продажба. Това говори за тяхната висока добавена стойност.
-
Голямата заетост в земеделието, особено в селските райони (към 80%), ограничава икономическия растеж и намалява общата конкурентоспособност на областта.
1.5.2. Развитие на селското и горското стопанство
Селско стопанство
Селското стопанство има стуктуроопределяща роля в икономиката на област Силистра. Изключително благоприятното съчетание на природно-климатичните условия в областта са обусловили високата му степен на развитие. Брутната добавена стойност, създадена в аграрния сектор през 2003 г., има дял от 38.4 %. За сравнение, делът на селското стопанство в националната икономика е 11.4 %, а в СИРП - 22.2 %.
Сподели с приятели: |