Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г

Фиг. 3 Общ доход средно на лице от домакинство

През 2003 г. общият разход средно на лице от домакинството за област Варна (1922 лв.) е по-висок от този за страната (1748 лв.) и Североизточния район за планиране (1695 лв.). Той превишава със 174 лв. (10%) общия разход за страната (Фиг. 3). В него средно на лице от домакинството са изразходвани най-много средства за храна, поддържане на жилището, транспорт и съобщения.

Аналогична е структурата на разходите и за страната. Паричният разход в област Варна средно на лице от домакинството е 1703 лв., който надвишава със 110 лв. (6,9%) средния за страната (1593 лв.). В структурата на паричния разход различията на областта със страната са слабо изразени и се отнасят главно за разходите за поддържането на дома, транспорт, разнообразни стоки и услуги, свободно време, културен отдих и образование, които са с по-висок дял за област Варна.
Фиг. 4 Общ разход средно на лице от домакинство




Стандарт на живот

Постигането на европейските икономически, образователни и здравни стандарти за населението на България изисква преодоляване на различията и постепенно сближаване на условията на живот в различните части на страната. В основата на индекса на човешко развитие ⁸ е устойчивото развитие на човека, според което човек се нуждае в еднаква степен от добри доходи, добро здраве и добро образование. Равнопоставеността на тези индикатори означава, че въпреки водещото значение на доходите, важна роля за стандарта на живот като коригиращи фактори имат образованието и здравеопазването.

Индексът на човешко развитие включва три компонента – очаквана продължителност на живота, комбиниран образователен индекс (грамотност на населението и записваемост в трите образователни степени) и икономически компонент.

Според общия индекс на човешко развитие област Варна е на 4-то място сред 28-те области (след София (столица), Враца и Стара Загора – изследване на UNDP за 2003год.). Основно значение при формиране на общия индекс на областта има икономическият компонент, но и трите компонента са със стойности над средните за страната. Подреждането на общините в областта (Белослав, Девня, Варна, Бяла, Вълчи дол, Долни чифлик, Аксаково, Суворово, Ветрино, Провадия, Дългопол, Аврен) показва, че определящо е икономическото им развитие. Разпределението на общините по отделни компоненти на индекса очертава някои различия. Община Варна по всички индикатори е над средните, по-близко до максималните им значения. По очаквана продължителност на живота и община Дългопол е със стойности над средните за страната, докато останалите общини са под средното за страната равнище. Според комбинирания образователен индекс половината от общините са над средното равнище за страната (Варна, Белослав, Девня, Ветрино и Провадия), а останалите са под средното, но близко до него равнище. Според икономическия компонент с високо равнище са Девня (9-то място сред общините в страната), Белослав, Варна, Бяла, Вълчидол и Долни чифлик. Останалите общини са с равнище под средното за страната. Общините в областта въз основа на общия индекс на човешко развитие се определят като високо развити (Варна, Белослав, Девня, Бяла и Вълчи дол), средно развити (Долни чифлик, Аксаково, Суворово, Ветрино и Провадия) и слабо развити (Дългопол и Аврен).

• 
  Доходите средно на лице от домакинството за област Варна са по-високи от тези за страната.
  
• 
  Налице е тенденция на повишаване на доходите в номинално изражение.
  
• 
  Наблюдава се нарастване на работната заплата като един от основните източници на доходи.
  
• 
  Съществуват значителни различия в структурата на доходите по общини.
  
• 
  Сравнително висок дял на разходите за разнообразни стоки и услуги, свободно време, културен отдих и образование спрямо средните за страната.
  

• 
  Висок индекс на човешкото развитие според индикаторите за образование, здравеопазване и икономическо развитие - Варна е сред водещите 4 области в страната (изследване на UNDP за 2003год.) .
  

• 
  Висок дял в структурата на разходите за храна, поддържане на дома, транспорт и съобщения.
  
• 
  Нараства делът на доходите от домашното стопанство в структурата на доходите.
  
• 
  Различия в равнището на индекса на човешко развитие между общините в областта, дължащо се основно на икономическото им развитие и коригиращото влияние на социалната сфера (образование и здравеопазване).
  

Здравеопазването в областта е осигурено от добре развита мрежа на доболнична и болнична помощ.

В региона има регистрирани 339 общопрактикуващи лекари (7.35 на 10 000 души).

Осигуреността на населението в региона с общопрактикуващи лекари е над средното за страната, но изостава в сравнение със София, Плевен и Стара Загора.

Осигуреността със специалисти в извънболничната медицинска помощ е почти 12 на 10 000 души и е значително по-ниска от тази на софийското и плевенското население, но е близко до средната стойност за страната (12.2).

Сравнителният анализ на НЗОК показва по–малък брой на диспансеризираните при специалисти лица в сравнение с Ловеч, Монтана, Плевен, Русе, Шумен, но стойността за Варненския регион (1600 на 10 000 ЗЗОЛ) е по-висока от средната за страната (1293).

Осигуреността с лекари в района следва тенденциите, регистрирани за страната, като в годините след 1999 г. е по-висока от средната за страната (43.3 на 10 000 за областта срещу 36.1 на 10000 за страната).

Осигуреността със стоматолози на варненското население, независимо от устойчивата тенденция на покачване, запазва нива, по-ниски от средните за страната (7.9 срещу 8.3 на 10 000).

Осигуреността със среден медицински персонал (7.9 на 10 000) е по-ниска от средната за страната за всички категории персонал с изключение на акушерките (5.8 срещу 4.4).

Разкритите във Варненска област болнични легла гарантира осигуреност 49.3 на 10 000, която е по-ниска от тази за страната (57.8).

По данни на РЗОК в края на 2004 г. 92.4% от населението на региона са избрали своя личен лекар. С пропуски в здравното осигуряване са 124210 души, което означава, че всеки четвърти (26.92%) в пациентските листи има неуредени здравни вноски. Областта не разполага с преки нормативни документи и финансови инструменти за решаване на тези проблеми, но би трябвало да потърси свои решения.

Лечебни заведения за болнична помощ: МБАЛ “Св. Анна”, СБАГАЛ “Майчин дом”, МБАЛ “Царица Йоанна” – Провадия, МБАЛ – Девня, МБАЛ “Св. Марина”, МБАЛ “Медикс-М”, СБАГАЛ “Проф.д-Рд.Стаматов”– Варна, СБОБАЛ – Варна, Специализирана хирургическа болница за активно лечение “Проф. Темелков”, Специализирана хирургическа болница АЛ“Валем”, Специализирана очна болница за активно лечение “Доц. Георгиев”, Областен диспансер за пневмо-фтизиатрични заболявания, Междуобластен диспансер за онкологични заболявания, МТБАЛ – Варна, Специализирана болница за рехабилитация ВМА-ББАЛ Варна.

Болничните заведения в региона са реализирали през 2004 г. 15.05 хоспитализации на 100 жители.

Реализираната използваемост на легловия фонд в МБАЛ “Света Марина”, СБАГАЛ-Варна и МБАЛ–Девня е по-висока от средната за страната, като средният престой за болниците във Варненския регион е с по-ниски стойности от тези за страната. Болничният леталитет има по-ниски стойности от средните за страната и е индикатор за високия професионализъм на варненските лекари.

Областта се отличава с: по-благоприятни демографски показатели в сравнение със страната, добро обезпечаване на населението с ЛЗ за доболнична и болнична помощ, наличието на Медицински университет и медицински колежи, висококвалифицирани медицински кадри, висок капацитет на ЛЗ за диагностична, лечебна и научна дейност, сравнително добра материална база, обособени тясно специализирани центрове и диспансери, благоприятна конкурентна среда, голям пазар на здравни услуги - Североизточна България и извън нея, благоприятни условия за квалификация на кадрите, голям брой и широк спектър на медицински научни прояви.

Проблемите са: липса на единна концепция за развитието на здравеопазването в региона, липса на ясни общоприети приоритети, недобро състояние на майчиното и детско здравеопазване, недостатъчно добро финансово обезпечаване на системата, остаряло оборудване и материална база (в областта на образната диагностика и лъчетерапията в някои ЛЗ), неравномерно териториално разпределение на медицински центрове, липса на единна информационна система, изоставане в областта на превантивната медицина, ниска ефективност на някои публични лечебни заведения, ниски възнаграждения на работещите в общинските лечебни заведения.

1.7.3. Образование

Предучилищно образование

През 2004 г. във Варненска област има 121 детски градини, от които 3 частни и 118 общински, в тях се обучават 11 514 деца, като през 2001 г. децата са били 11 487, или има нарастване с 0,3 %.

Като цяло в общините от област Варна, броят на родените през последните години деца се запазва. Населението се съсредоточава предимно в общинските центрове. В град Варна има увеличаване на раждаемостта, което води и до увеличаване броя на децата, желаещи да посещават детски градини.

Сградният фонд е в сравнително добро състояние и в по-голямата си част отговаря на санитарно-хигиенните изисквания за организация на образователно-възпитателния процес. В някои населени места от общините Долни чифлик и Аврен сградният фонд е недостатъчен, материалната база е остаряла. В централната част на град Варна сградният фонд е недостатъчен, което води до ограничаване на приема на децата в детските градини.

Кадровото обезпечаване. Голяма част от учителите и директорите в детските градини притежават професионална квалификационна степен, а повишаването на професионалната им компетентност се осъществява чрез квалификационни форми, организирани от детските градини, общините и РИО.

Развитието на детските градини ще продължава да се осъществява в действащата мрежа от целодневни, седмични, специални детски градини и обединени детски заведения. Предстои обновяване на съществуващата материална база в общините Провадия, Долни чифлик и Бяла, в община Аврен предстои откриване на детски градини в с. Близнаци и групи в с. Приселци и в гр. Аксаково – откриване на новопостроено крило в детска градина “Детство мое”.

За град Варна е характерно ограничаване приема на деца в детски градини, поради недостатъчен капацитет. Това е довело до увеличаване броя на деца в групите над нормативно определения, което затруднява организацията на възпитателно-образователния процес. Обезпечаването на нормален прием на всички желаещи деца може да се осъществи при разкриване на нови групи, чрез реконструкция и построяване на допълнителен сграден фонд.

Прогноза: Увеличаване броя на децата, посещаващи ДГ; оптимизиране на мрежата чрез разкриване на нови групи; създаване на сграден фонд, удовлетворяващ потребностите; увеличаване относителния дял на учителите и директорите с висше образование; обезпечаване на медицинското обслужване с висши медицински кадри.

Училищна мрежа

През 2004 г. в област Варна има общо 167 училища и обслужващи звена, в които се обучават 57 612 деца. Училищата са: НУ 13, ОУ 77, СОУ 22, 8 профилирани гимназии, 20 професионални гимназии, 11 частни училища, 3 спортни училища и 13 други училища. Преобладават основните училища. Начални училища има предимно в малките селища, а средни общообразователни училища – в общинските центрове. През периода 2001-2004 г. са закрити 6 училища. Задълбочаващите се демографски проблеми ще доведат в бъдеще до необходимостта от продължаваща оптимизация на училищната мрежа, в резултат на което ще се премине към изграждане на средищни училища в част от общините.

Демографска характеристика. Намаляването на раждаемостта и застаряване на населението в малките селища на общините се отразява неблагоприятно върху съществуването на самостоятелно училище във всяко селище от дадена община. Наблюдава се прираст в общинските центрове и предимно в областния център. Въпреки увеличаването на раждаемостта след 1997 г. в град Варна се наблюдава намаляване на броя на подлежащи на задължително обучение деца. Частично влияние върху демографския срив има и високият процент на безработицата сред завършващите образование в областта. Негативно явление е и увеличаването на относителния дял на децата в неравностойно социално положение. Преобладава относителният дял на децата от ромския етнос. Това поставя проблема за тяхната интеграция.

Сграден фонд, материално-техническа база: В областта има добра осигуреност със сграден фонд, но поради недостатъчност на финансови ресурси не се наблюдава глобално осъвременяване и модернизация на МТБ в училищата. Училищата не са с достъпна архитектурна среда за децата със специални образователни потребности. Обучението по ИТ е обезпечено с компютърни кабинети, изградени и със средствата на училищните настоятелства. Въпреки всичко специализираните кабинети не са достатъчни. Ученическото столово хранене не отговаря на съвременните изисквания за здравословно хранене на подрастващите. Наличната спортна база в училищата е недостатъчна, а част от съществуващата не е на необходимото равнище – има училища без физкултурни салони, които използват за целта пригодени стаи. Обновяването й се осъществява и чрез средства по ПМС 129, чрез които не може да се постигне модернизирането й.

Здравно обслужване. Всички училища са обезпечени с медицинско обслужване от среден медицински персонал, като в изпълнение на Наредба 3 през учебната 2004/2005 г. са разкрити и лекарски кабинети (в община Варна в 9 училища). Липсва организирана стоматологична профилактика на учениците.

Тревожен е фактът на високия процент ученици, употребяващи алкохол, цигари и наркотици. Проблемът следва да бъде решен чрез обединяване на усилията на институциите от местната и държавната власт, училищата и неправителствените организации в помощ на семействата и подрастващите.

Транспорт. По–голяма част от общините разполагат със собствен транспорт и при необходимост осигуряват извозване на учениците. Автомобилният парк е амортизиран, което представлява опасност за живота и здравето на превозваните ученици. Липсват средства за ремонт, поради високите разходи за поддръжката им. С изграждане на средищните училища ще се повиши необходимостта от извозване на голям брой ученици от различни населени места, което изисква закупуването на нови превозни средства.

Кадрово обезпечаване. Училищата от област Варна като цяло са кадрово обезпечени с правоспособни учители по всички предмети от учебния план с изключение на учителите по чужд език, информатика и информационни технологии. Проблем е невъзможността за непрекъснато повишаване на квалификацията на педагогическите кадри, поради липса на финансови средства. Необходимо е в бюджетите на училищата да се предвиждат средства за това.

Ученици. Задълбочаващите се демографски процеси водят до спад в пълняемостта на паралелките, което налага обучение на учениците в слети паралелки. Това от своя страна е пречка за постигане на качествено образование, адекватно на изискванията на съвременността. Икономическата стагнация е една от основните причини за увеличаване броя на отпадащите от училище ученици, както и за повишаване броя на непосещаващите редовни учебни занятия. Ежегодно общинските съвети на всички общини от област Варна утвърждават маломерни паралелки, което води до оскъпяване на образованието, без да се постига по-високо качество на обучението.

През последните години се наблюдава намаляване на учениците в специалните училища. Това води до засилване на процеса на интегрирането на учениците със специални образователни потребности в общообразователните училища. Архитектурната среда не е готова да обезпечи достъпа на ученици с физически увреждания до училище. Необходимо е да се заделят средства, както за квалификация на педагогическите кадри, така и за създаване на достъпна архитектурна среда. При наличие на такава среда част от учениците, които са на индивидуална форма на обучение, ще започнат да посещават училище.

Училищна мрежа. Оптимизацията на училищната мрежа е един от основните процеси, протичащ в системата, който се налага от демографските проблеми и предполага непрекъснат процес на модернизация на образованието – постигане на материална база и качество на учебния процес, адекватни на европейските тенденции. Усилията на малките общини са насочени към структурирането на средищни училища. Те ще доведат и до решаване на проблемите със сегрегацията на учениците от ромския етнос.

Професионални училища. В девет общини от област Варна се извършва обучение по професии в 20 професионални гимназии с прием след завършен седми клас и основно образование, едно професионално училище с прием след завършен шести клас и в четири СОУ с прием след завършено основно образование. Професионалното образование се финансира от бюджета на общините, МОН и МЗ Г. Обучението по професии се извършва по следните професионални направления: стопанско управление и администрация; техника; производство и преработка; архитектура и строителство; селско, горско и рибно стопанство; услуги за личността и транспорт. Все още съществува разминаване между потребностите на пазара на труда и подготвените кадри, което е предпоставка за извършване на оптимизация на съществуващата училищна мрежа в системата на професионалното образование.

Частни училища: В област Варна има 12 частни училища – 1 начално, 2 основни, 3 профилирани и 6 професионални гимназии. Обхващат широк спектър от професии и профили. Дават възможност за задоволяване на желанията и интересите на учениците от областта.

Необходимо е да се работи приоритетно за: подобряване на МТБ; оптимизация на мрежата от училища и детски градини; повишаване квалификацията на педагогическите и управленските кадри в системата на средното образование в областта; изграждане на компютърни кабинети във всички основни училища и включване в интернет, ефективност на взаимодействието с родителската общност и училищните настоятелства; работа по проекти; създаване и използване на информационна мрежа между училищата, детските градини, педагогически организации; интеграция на малцинствените групи; създаване на условия за усвояване знания и умения за защита и самозащита в критични ситуации, с цел опазване здравето и живота на децата и учениците; подпомагане адаптацията на подрастващите към глобалната действителност; създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот, разкриване на нови професии и профили.

Прогноза: Намаляване на миграцията; подобряване на икономиката в област Варна, което ще доведе до разкриване на нови работни места и привличане на хора от други региони в община Варна и общините до морето, построяване на нова спортна база; изграждане на информационна мрежа между училищата; участие в проекти за допълнително финансиране; включване на родителската общност и НПО в помощ на поддържането на МТБ; увеличаване броя на училищата с адаптирана архитектурна среда за учениците със специални образователни потребности; изграждане на компютърни кабинети във всички основни училища и включване в Интернет; назначаване на лекари в училищата и повишаване на профилактичната дейност; създаване възможности за непрекъснато обучение през целия живот; намаляване броя на учениците на индивидуална форма на обучение и увеличаване на обучаващи се интегрирано; финансиране на дейности и часове по ИП за получаване на компютърна грамотност на учениците от І до VІІІ клас. Закриването на училищата в малките селища ще доведе до обособяване на средищни такива.

Висше образование

Висшите учебни заведения са съсредоточени в град Варна. Варна е един от най-крупните научни и образователни центрове в България. Има пет висши училища - Военно-морско училище със световна известност, Икономически университет, Технически университет, Медицински университет и Свободен университет. Има колежи по международен туризъм към ИУ, за медицински сестри към МУ и по технологии към ТУ. Научноизследователската и научноприложна дейност е съсредоточена в институтите по хидродинамика, океанология, рибни ресурси и др. Наблюдава се тенденция на партниране на висшите училища с научните институти в зависимост от реалните потребности на пазара.

1.7.4. Култура и културно-историческо наследство

Средища на културното развитие и духовното обогатяване на населението на Варненска област са театрите, читалищата, музеите, библиотеките, галериите, религиозните домове на различните вероизповедания и др.

Културни институции

Театри: в град Варна има Драматичен театър, Куклен театър, Оперно-филхармонично дружество - запазват броя си от 1990 г.. За последните 10 години местата в зрителните зали намаляват с 20 %, представленията намаляват с 30 %, а броят на зрителите с над 50% .

Музеи и галерии: общо брой 44. От тях: за община Варна общ брой 12 (7 общински, 3 държавни, 2 общински галерии) - археологически, военно-морски, етнографски, на Възраждането, за историята на Варна, природо-научен и др. В останалите общини от областта има 6 музея, от които силно впечатляващ е Музеят на римските мозайки в Девня, историческите музеи в Дългопол и в Суворово, около 20 етнографски музейни сбирки и 2 галерии. Броят на експонатите е 260 031, увеличен с 10 626, броят на посещенията е 111 140 и бележи ръст на намаление точно три пъти спрямо 1990 г.

Библиотеки - общ брой 307, който в сравнение с 1992 г. е намалял с 54. По- чувствително е намалението за общините Варна, Белослав и Девня (над 30 %).

Библиотечният фонд е 4 603 000 бр., който е намалял с около 500 000 бр. за разглеждания период. По - чувствително е намалението за общините Белослав, Бяла, Варна, Девня, Аврен, Долни чифлик и Провадия.

Броят на читателите е 98 000, библиотечният фонд е 4 057 000, който в сравнение с 1992 г. е намалял с 546 000. По- чувствително е намалението за общините Аврен, Белослав, Бяла, Варна, Девня, Долни Чифлик и Провадия.

Фестивали: уникален за страната брой международни фестивали (около 15), организирани от Община Варна съвместно с културните организации и творческия потенциал на територията на града, които в максимална степен представят спектъра на всички видове изкуства. Град Варна е фестивалната културна столица на България с добри традиции в организацията и провеждането им.

Националният музикален конкурс "Светослав Обретенов" - гр. Провадия е единственият престижен форум, който се провежда извън областния град и успява да съхрани през годините своя авторитет и да защити своето достойно място във фестивалния афиш на областта.

Читалища: през 2004 г. читалищата в областта са 137 на брой. От тях 11 в община Аврен, 11 в Аксаково, 4 в Белослав, 2 в Бяла, 21 във Варна, 8 във Ветрино, 18 във Вълчи дол, 5 в Девня, 16 в Долни чифлик, 12 в Дългопол, 22 в Провадия, 7 в Суворово. Дейностите, осъществявани в читалищата, са общо 436, от тях: библиотеки (137 на брой), музикални, танцови, вокални и др. състави (269), клубове и кръжоци (31).

Анализирайки този брой, отнесен към 1000 човека население, могат да се направят следните изводи:

• 
  Брой читалища/1000 човека: Средно за Варненска област има 0,30 бр. читалища на 1000 души население. Най-добър показател имат общините Вълчи дол, Аврен и Ветрино. В по-неблагоприятна ситуация са общини Аксаково, Девня и Белослав.
  
• 
  Брой библиотеки/1000 човека: При среден показател за Варненска област от 0,29 библиотеки на 1000 души население, с най-добър показател са общините Аврен, Вълчи дол и Ветрино, а в най-неблагоприятна ситуация са Девня, Белослав и Бяла.
  
• 
  Общо дейности, осъществявани в читалищата/1000 човека: Средно за Варненска област - 0,94. В най-добра ситуация са общините Вълчи дол, Аврен и Ветрино, а в най-неблагоприятна - Белослав, Провадия и Аксаково.
  
• 
  Годишните разходи за заплати в читалищата превишават повече от два пъти тяхната издръжка на и около 6 пъти направените капиталови разходи.
  

От представените данни следва изводът, че в областта има богата мрежа от културни институции, обособен сграден фонд, човешки ресурси с подходящо образование и професионален опит, гарантирано финансиране от държавния и общинския бюджет, добри традиции и успешни практики в организирането на големи културни прояви, музеите и музейните сбирки в общините разполагат с уникални и богати фондове, добре развита мрежа от частни галерии в областния град, запазва се традицията във всяко читалище да има библиотечна дейност.

Всичко това е предпоставка за развитието на туризма в областта, опазване и обогатяване на културното наследство.

Проблемите са: амортизиран сграден фонд, износена и остаряла материално-техническа база, липса на съвременна инфраструктура, недостатъчна квалификация на кадрите в сферата на рекламата, маркетинга и мениджмънта на културните дейности, липса на финансова обвързаност на културните дейности с крайните резултати, недостатъчна и неефективна форма на финансиране, особено за капиталови разходи, липса на действителен пазар на труда в културната сфера, слаборазвит пазар на художествени произведения, бавен темп на обновление с компютърна техника, липсва нормативна база за спонсорство, недостиг на средства за обновление на библиотечните и галерийните фондове.

Културните процеси през последните години поставиха акцент върху представянето и популяризирането на художествената култура и в много малка степен върху художественото производство. Няма художествена критика, която да оценява задълбочено творческите факти и културни процеси.

Възможностите за решаване са:

• 
  децентрализация на финансирането и обвързването му с качеството и ефективността на културния продукт,
  
• 
  превръщане на общините в активни субекти със собствена културна политика,
  
• 
  постигане на по-висок административен капацитет за намиране на алтернативни източници за финансиране с проекти по донорски програми,
  
• 
  постигане на съвременна и атрактивна медийна и екстериорна реклама, ефективна маркетингова политика с туристическите борси,
  
• 
  механизми за подпомагане и стимулиране на индивидуалното художествено творчество,
  

• 
  обновяване на съществуващия сграден фонд и осъвременяване на наличната материално-техническа база с оглед пълноценното му използване,
  
• 
  обвързване на културните дейности с туристическата индустрия, стимулиране на културния и фестивалния туризъм,
  
• 
  създаване на условия за развитие и насърчаване на предприемачеството в сферата на културата,
  
• 
  промени в данъчното законодателство, които да стимулират дарителството и спонсорството за културни дейности,
  
• 
  съхраняване духовната идентичност на областта в цялото й етнокултурно многообразие,
  
• 
  популяризиране на постиженията в сферата на художественото творчество в регионален, национален и международен мащаб, чрез специално насочени програми за разпространение,
  
• 
  приобщаване на децата и младежите към общозначимите ценности и активното им участие в културните процеси,
  

Тези приоритетни задачи изискват осъществяване на трайно партньорство между местната и централната власт, културните институции, неправителствения сектор и бизнеса за решаването на конкретни проблеми и реализация на съвместни проекти.

Културно-историческо наследство – степен на ползване и социализация

Варненска област е богата на паметници на културно-историческото наследство. Паметниците на културното наследство в областта са общо 1466, от тях с национално значение са 21. Те заедно с хилядите предмети и документи илюстрират богатата материална и духовна култура на областта. По-голямата част от обектите на културно-историческото наследство е съсредоточена в град Варна.

Варненски халколитен некропол: На площ от около 7500 кв.м са разкрити 294 гроба, за които е характерно голямо разнообразие на погребални ритуали. Некрополът във Варна се отнася към медно-каменната епоха (енеолита). Смята се, че е бил използван около 150-200 години, в края на петото хилядолетие пр.н.е. Всъщност датирането е спорно, защото различните методи, използвани от археолозите, дават разлики от почти хиляда години. Откритията в него предхождат тези от Египет и Близкия изток и е невъзможно да се направи и съпоставка с тях. Безспорно е обаче влиянието на цивилизацията от Варненския залив, което е оказала за зараждането на европейската култура.

Римските терми: Намиращи се в югоизточната част на днешна Варна, Римските терми се издигали на повече от 7000 кв.м площ и били най-голямата антична обществена сграда на територията на България. Архитектурният стил и намерените в района на термите монети подсказват, че те са били построени към края на II и началото на III век и са функционирали до към края на III век. През относително мирния II век Одесос е бил важен икономически и културен център на Черноморието и римската провинция Долна Мизия. Към края на века процъфтяващият град е можел да си позволи огромния за времето си строеж и поддържането му.

Град Марцианополис е основан през 106 г. от император Марк Улпий Траян. Разположен край прочутите и в древността карстови извори, селището става важен стратегически център и достига висок икономически и културен разцвет. Градът съществува до началото на VII век. Свидетелствата за миналата слава на Марцианополис днес се съхраняват в Музея на мозайките в град Девня, изграден върху основите на голяма късноримска сграда и върху част от градските улици от онова време. Тук са експонирани уникални римски и ранновизавтийски мозайки и разнообразни експонати.

Средновековната крепост “Овеч” – на Провадийското плато над гр. Провадия. През IX век е епископско седалище, а по-късно - митрополия. Заема важна роля във Второто българско царство.

През 1444 г. по време на кръстоносен поход край град Варна загива полско-ун­гарския крал Владислав III Ягело наречен Варненчик. С разгрома над кръстоносния поход над България окончателно се установява турско господство.

Християнски религиозни храмове:

Катедралата "Св. Успение Богородично" в центъра на Варна е молитвен храм за вар­ненци и в същото време туристическа забележителност. Катедралата е един от символите на Варна. Строена е през 1884-1885 г., като строителството е ръково­дил известният строител на черкви уста Генчо Кънев от Трявна.

Православен храм "Света Богородица Панагия". Църквата е градена през 1602 г. Иконите в нея са истинско съкровище и малко храмове могат да се похвалят с такова богатство. В описанието си на турските укрепления братя Шкорпил изказват мнението, че тук би могъл да бъде гробът на Владислав Варненчик.

Православен храм "Свети Атанасий". Храмът се намира близо до Римските терми във Варна. Построен е през август 1838 г. върху останките на опожарена през 1836 г. на това място малка църква, носеща същото име. Като истински шедьовър на църковното изкуство се приема иконостасът й. Дърворезбата му е силно впечатляваща и носи почерка на майстори от Тревненската школа. От 1975 до 1978 г. дърворезбата и иконите са реставрирани.

Православен храм "Свети Николай". Морският храм "Св. Николай" е построен през 1865 г. Стари хора разказвали, че причината за градежа станал даден обет пред Бога и закрилника на моряците Св. Николай - закрилника на моряци и рибари и в черквата се радват, че през последните години много от тях влизат във храма.

Православен храм "Света Параскева Петка". Градежът на храма, известен на варненци само като "Света Петка", започва през 1901 г. Още стои камъкът, осветен при първата копка от митрополит Симеон. Завършен през 1906 г., храмът е осветен много по-късно от митрополит Йосиф.

Православен храм "Свети Димитър". Намира се във варненския квартал "Владислав Варненчик". Построен е още когато кварталът е бил село Владиславово.

Православен храм "Свети пророк Илия". Първоначалната идея била храмът "Св. пророк Илия" да бъде вторият по големина в града след катедралата "Свето Успение Богородично".

Православен храм "Свети княз Борис". Храмът "Св. княз Борис" във варненския квартал Аспарухово е построен през 1923 г. Според архивите мястото за градежа на черквата е дарено от Васил Христов, известен предприемач, спомогнал със средства и за направата на кея на Варненското пристанище.

Арменски православен храм "Св. Саркис”. Има данни, че на мястото на храма "Св. Саркис" е имало малка полуподземна черквица, построена през XVII век. При пожар през 1843 г. тя е унищожена, тъй като била направена от дървен материал и кирпич. Била е с по-малки размери от сегашната черква. Новият храм бил възстановен след една година и бил осветен и миросан на 1 януари 1844 г.

Други християнски храмове са: Православен храм "Свети Архангел Михаил" Евангелска методистка епископална църква, Адвентна църква, Евангелска петдесятна църква, Католическа църква.

Манастири

Аладжа манастир "Св. Троица", XII век, недействащ, скален, храмов празник на Петдесетница (подвижен), Варненска духовна околия.

Варненски манастир "Св. Константин и Елена", XVIII век, мъжки, храмов празник 21 май, Варненска духовна околия.

Мюсюлмански джамии в град Варна

В своето описание на варненската крепост до Освобождението, цитирайки Феликс Каниц, братя Шкорпил пишат, че "във време на освободителната война имало в града 18 джамии, от които четири са били напуснати". На много гравюри от онова време могат да се видят многобройните извисяващи се минарета на варненските джамии, които дават облика на всеки ориенталски град. По различни причини - унищожавани през войните, горели при нещастни случаи или събаряни нарочно - до наши дни във Варна са останали само две джамии - Азизие и Хайрие.

Азизие джамия: По-известната на варненци Азизие джамия се намира на днешната улица "Ангел Георгиев". Датата на построяването й не е изяснена. Преди години до входа на джамията е имало възпоменателна плоча, която днес липсва. Най-вероятно джамията е строена след построяването на новата крепостна стена, когато в този район е образувана новата Татар махлеси. Джамията носи името на султан Абдул Азиз, който дошъл на власт през 1861 г., и с чиито средства е построена.

Хайрие: Джамията Хайрие се намира в старата част на града - на ъгъла на улиците "Дунав" и "Цариброд". Построена е от Деливер паша през 1251 г.

Еврейски синагоги: град Варна има две синагоги и състоянието им в момента не е добро.

Културно-историческите паметници са сред стратегическите фактори за устойчиво развитие. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект на опазване в инструмент за развитие. Интегрираният подход по опазването и валоризирането на кул­турното наследство е важно условие за повишаване привлекателността на общините както за инвестиции, така и за изграждане на качествена жизнена среда при запазване на регио­налната идентичност. Реконструкцията, реставрацията и консервацията на движими и недвижими паметници на културно-историческото наследство е предпоставка за развитие на културния туризъм.

Каталог: stranici -> strategii -> oblast
strategii -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
strategii -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
strategii -> Г. Общински план за развитие
strategii -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
oblast -> Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013
strategii -> Общинският план за развити
oblast -> Закон за регионалното развитие мимооср методика за изготвяне на междинна оценка на областна стратегия за развитие
oblast -> Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: