Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г

Стойности на произведеният БВП през периода 2000-2002 г. в хил. лева

Показателят брутна добавена стойност особено добре показва значението на Варненска област за икономиката на целия Североизточен район. През 2002 г. делът на областната брутна добавена стойност – 1747322 хил. лева, представлява 44 % от добавената стойност на целия район за планиране. Особено впечатляващ е делът й в секторите индустрия и услуги - съответно 57 % и 49 % от общите стойности за района.

Коефициентът на икономическа активност в областта също е над средния за страната (55.6 %) за 2003 г., при средно - 49.2 %.

Икономиката на област Варна се характеризира с голяма диверсификация. Основните сектори, характеризиращи структурата на икономиката в областта, са: пристанищни дейности, корабоплаване, кораборемонт, туризъм, химическа индустрия, машиностроене, текстилна индустрия, хранително-вкусова промишленост, мебелно производство, строителство и селско стопанство. Характерно за икономическите дейности на областта е тяхното съсредоточаване в района Варна – Девня, достигащи относителен дял над 85 % от общия за областта по някои основни икономически показатели.

В периода 2000-2003 г. се наблюдава общо нарастване с 10 % на броя на нефинансовите предприятия за област Варна. Това може да се разглежда като трайна тенденция в областната икономика, което е крачка към постигане на нейното устойчиво развитие. С най-голям дял от общия брой предприятия (48 %) е отрасълът “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, лични вещи и стоки за домакинството”, следван от “Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги” (12 %). Това показва голямото значение на сектора на услугите за областната икономика. В “Преработваща промишленост” функционират 11 % от предприятията, в “Хотели и ресторанти” - 8 % и “Транспорт, складиране и съобщения” - 8 %. Почти двойно увеличение на броя в разглеждания период бележи подсектора “Хуманно здравеопазване и социални дейности”, следван от “Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги” и “Селско, горско и ловно стопанство”.

Важно място в обема на произведената бруто продукция за областта с относителните си дялове заемат отраслите “Преработваща промишленост” - 30 %, “Транспорт, складиране и съобщения” - 21 % и “Търговия, ремонт и техническо обслужване” - 14 %. Това се обуславя от благоприятното географското разположение и добре изградената базова инфраструктура на областта.

Анализирайки горепосочените данни се вижда, че през 2003 г. водещ отрасъл за икономиката на област Варна с най-голям дял фирми, приходи от дейността и печалба е “Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и на стоки за домакинството”, който освен това е и най-ефективният сектор в областната икономика. С голямо значение за местната икономика е и “Преработващата промишленост”, която дава голям дял от произведената продукция, приходите от дейността, печалбата и наетите лица в областта. Едни от най-динамично развиващите се отрасли в областта в разглеждания период са “Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги” и “Снабдяване с електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода”, което следва националните тенденции. Традиционен отрасъл за областта, макар и показващ известни колебания, е Транспортът. Географското положение на областта и намеренията за превръщането на Варна в транспортно-логистичен център с национално значение ще доведе до бъдещо развитие в този подсектор.

Областта се нарежда на трето място в страната по показателя “вложени чуждестранни инвестиции по области на глава от населението”, които основно са насочени към община Варна и в по-малка степен към община Девня. През 2003 г. общият размер на инвестициите с натрупване е 433394,7 хил. щ. д. Обемът на преките чуждестранни инвестиции бележи увеличение спрямо 1999 г. близо 2.5 пъти. С най-голям принос за чуждестранните инвестиции през 2003 е Австрия с 68.2 %. След нея се нареждат САЩ с 9.4 % и Русия с 8.9 % от инвестициите. Основен подсектор за чуждестранните инвеститори продължава да е Преработващата промишленост, макар че се отчита спад от 80 % през 2002 на 60 % през 2003 г.

1.3.3. Малки и средни предприятия

Основната част от предприятията в област Варна – 99 %, попадат в категорията Малки и средни предприятия (МСП) с персонал до 100 човека. Най-висок е делът на микро предприятията - 42 % от всички МСП, следвани от малките предприятия - 36 %; и накрая с 21 % са средните предприятия. Техните съвкупни дълготрайни материални активи (ДМА) обаче са едва 29 % от ДМА на всички опериращи в областта стопански субекти. Нарастването при ДМА на МСП е по-голямо от нарастването на ДМА общо за предприятията, като най-динамично е нарастването при предприятията с персонал 10-100 човека, които вземат все по-голям дял от ДМА на всички стопански субекти.

МСП с персонал до 100 човека генерират преобладаващия дял от приходите (54 % - 2003 г.) и разходите (55 % - 2003 г.) на всички стопански субекти, а от там имат и все по-решаваща роля за икономическото развитие на Област Варна. Основната част от приходите на МСП са в отраслов подсектор: Търговия, ремонт и техническо обслужване - 68 % за 2003 г., от които 30 % са в микро предприятия; 22 % са в малки; и 16 % са в средни предприятия.

Приблизително половината от извършените в областната икономика разходи са генерирани от МСП. Наблюдава се трайна тенденция към увеличаването на дела на МСП в разходната част на икономиката, нарастването на дела на разходите, извършени от МСП през периода 2000 – 2003 г. е с 22 %, варира между 45 % - 59 % (55 % - за 2003 г.).

Най-висок растеж в приходите по отраслови подсектори бележат МСП от подсектор: Транспорт, складиране и съобщения, с дял в приходите 27 % за 2003 г. С най-висок дял в разходната част на областната икономика е подсектор - търговия, ремонт и техническо обслужване - 50 % от опериращите стопански субекти на територията на Област Варна са извършвали разходи в този подсектор през периода 2000 - 2003 г., в това число 68 % от МСП в областта, от които 30 % са микро предприятия; 23 % са малки; и 16 % са средни предприятия. С най-висок дял от разходите по отраслови подсектори за 2003 г. имат МСП в подсектор: Операции с недвижимо имущество, наемодателна дейност и бизнес услуги - 93 %.

Налице е тенденция към постепенно намаляване рентабилността на разходите, извършени от МСП през периода 2000 - 2003 г. От 4 % рентабилност на разходите през 2000 г. (5 %-2001 г.), общата рентабилност на разходите на МСП спада до 3 % през 2003 г.

Основните инвестиции на МСП са разпределени в подсекторите: Хотели и ресторанти - 23 %, Търговия, ремонт и техническо обслужване - 21 %, Преработваща промишленост и Операции с недвижимо имущество с по 14 %, като с най-висок растеж на дела е подсектора Операции с недвижимо имущество с 173 %, като в този подсектор 99 % от инвестициите в ДМА са извършени от МСП.

Налице е също висока натовареност на ДМА на МСП, като при тях приходите надвишават над 4 пъти стойността на ДМА, което показва по-ефективното използване на ДМА от страна на МСП. Високата натовареност се отразява и на рентабилността на ДМА, което се потвърждава от традиционно рентабилните за областта подсектори: Търговия, ремонт и техническо обслужване 42 %; Строителство 22 %; Транспорт, складиране и съобщения 19 %.

В заключение като основен извод относно ролята на МСП в икономиката на област Варна може да се определи основното им значение, което се обосновава от факта, че генерират повече от половината приходи в областта и бележат по-силни темпове на развитие по всички показатели.

1.3.4. Морска индустрия

Икономиката на област Варна има един уникален елемент, чието значение все повече ще нараства, това е т. нар. ”Морска индустрия”. В нея се включват корабоплаване, пристанища, корабостроене и кораборемонт, морски ресурси, морска наука и образование, всички дейности и услуги, обслужващи морския бизнес. Всички те имат своя история, развитие и настояще във Варна. За разлика от много отрасли в нашата икономика, морската индустрия винаги е работила по международните изисквания и стандарти в пазарна среда. Няма да е излишно да споменем, че ЕС определя развитието на морската индустрия като приоритетно до 2010 г., като отчита някои негативни тенденции през последните години, даващи сериозно отражение върху европейската икономика. Това е добра предпоставка за нарастване значението на отрасъла в бъдеще.

Въпреки трудностите които преживя “морската индустрия”, тя запази своето важно значение за областната икономика, а в последните години отбелязва ръст на основните си показатели. През 2003 г. тя осигурява 11 % от приходите в областната икономика. Характерно е, че всички дейности в морската индустрия са взаимно обвързани и развитието на една от тях води до развитие и на другите.

Въпреки положителните резултати през последните години пред отрасъла все още има няколко важни за решаване проблема (приватизация на БМФ и концесии за пристанищата), които не спомагат за пълноценно развитие на отрасъла. В бъдеще може да се очаква все по-голямо значение на отрасъла, за което разбира се е необходимо да се изпълнят някои предложени мерки в стратегическата част на разработката.

Почти липсват показатели, които да послужат за измерване на равнището на регионална конкурентоспособност и оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните различия. Няма и сигурни показатели, с които да се отчита ефективността от иновациите, затова и информацията, получавана от фирмите при проучванията, съдържа голяма доза субективност. Наличните данни могат да се оценят като частични и не напълно представителни, но дават достатъчно ясна картина за степента на относително неизгодното положение на фирмите във Варненска област.

От извършвалите иновационна дейност съвсем малък е делът на предприятията, внедрявали нови или значително усъвършенcтвaни производствени процеси, за сметка на тези, реализирали на пазара нови или усъвършенствани продукти (стоки и услуги). При продуктовите иновации няма ясно изразена връзка между техния брой и големината на предприятието, но при технологичните иновации може да се твърди, че те са приоритет предимно на големите предприятия. Като най-вероятна причина би могло да се изведе необходимостта от сериозни капитали, за да бъде създадена и още повече внедрена една нова технология, което в повечето случаи е по силите предимно на големите предприятия.

Проучванията показват, че звена, занимаващи се с изследвания и разработки, имат само малко на брой големи предприятия, като определено съществува връзка между сериозната работа в изследователските отдели и финансовите резултати на дружествата - почти всички отчитат печалби през последните 5-8 години.

Минимален е броят на тези, които са се насочили към придобиване на интелектуална собственост – закупуване на готови продукти на НИРД, патенти, лицензи, ноу-хау, техническа документация, търговски марки, авторски права, образци, модели и др.

Фактори, затрудняващи иновационната дейност на предприятията 2001-2003 г.

Въпреки недостатъчното обективни данни е видно, че иновационните дейности са слабо развити на територията на областта. Те все още са приоритет на големите предприятия, разполагащи с достатъчно финансови и човешки ресурси. Като цяло характерни са недостатъчна иновационна активност на предприятията, ниска иновативна култура на предприемачите, липса на връзки между предприятията и изследователската общност, липса на подкрепа от страна на властите.

Съсредоточената мрежа от образователни, научни и научно-изследователски центрове с национална значимост и високо квалифицирани човешки ресурси в областта и специално в град Варна би трябвало да се използват по най-добрия начин и са основният ресурс пред бъдещото развитие на новите високотехнологични производства в областта.

Правилна стъпка в тази насока, която може да даде тласък на иновационното развитие на областта като цяло, е сформирането на сдружение за създаване на "Високотехнологичен бизнес инкубатор - Варна". Членове на сдружението са всички университети и научни звена на територията на областта, неправителствени организации с тежест в местната икономика, банки и търговски дружества и, разбира се, местната администрация. Основните цели пред него са:

• 
  Създаване на високотехнологичен бизнес инкубатор в гр. Варна;
  
• 
  Изграждане на високотехнологичен парк в гр. Варна;
  
• 
  Насърчаване на иновациите и технологичния трансфер;
  
• 
  Подкрепа на нововъзникващи и съществуващи високотехнологични МСП;
  
• 
  Създаване условия за развитие на висококвалифицирани млади специалисти;
  
• 
  Отваряне на регионалната икономика към международните пазари и инвеститори.
  

Областта има редица предпоставки за развитие на иновациите в близко бъдеще. С най-голямо значение от тях са богатият научен потенциал и благоприятното географско положение. Приоритетно развитие на иновационни дейности се очаква в отраслите: морска индустрия, туризъм, информационни технологии и енергетика.

Основните проблеми пред развитието на иновациите са: недостатъчно ресурси за стартиране или разширяване на бизнеса; изоставане в прилагането на съвременни и конкурентни технологии и нови производства; висока енергоемкост на производствата, недостатъчно използване на енергоспестяващи системи и възобновяеми енергийни източници, липсва връзката “наука-бизнес”.

Добър ресурс в тази насока е стартирането на Иновационния фонд за набиране на проекти и приоритетното изготвяне на Иновационна стратегия, още повече че по този начин ще се спомогне за балансиране на областната икономика и повишаване на конкурентоспособността на фирмите.

1.3.6. Пазарна и бизнес инфраструктура

1.3.6.1.Банковото обслужване във Варненска област

• 
  Относително “здравословна” среда (стопанска и правна) за развитие на реалния сектор, услугите и банковото дело и за предлагане на атрактивни банкови услуги.
  
• 
  Трайна тенденция към понижаване на лихвените проценти на фона на стабилни инфлационни очаквания.
  
• 
  Навлизане и утвърждаване на чужд мениджмънт в българското банково дело и въвеждане принципите и добрите практики на съвременното корпоративно управление в банковия сектор.
  
• 
  Доминиращо присъствие на големите банки с чужд мениджмънт във всички бизнессегменти на банкирането – конкурентен натиск и заплахи пред т.нар. малки и средни (местни) банки.
  
• 
  Утвърждаване на всеобщо финансово предлагане чрез интегриране/коопериране между финансовите институции.
  
• 
  Експанзия в дребното (потребителското) кредитиране.
  
• 
  Формиране на нови клиентски сегменти предимно в сферата на частното и инвестиционното банкиране и възможности за повишаване на качеството на процеса по управлението на капитала и инвестициите.
  
• 
  Силна концентрация на обслужващи банкови подразделения в областния център и ограничен достъп на населението до банкови услуги в повечето общини (вж. приложената таблица).
  

• 
  Обособяване на консултинга с частни и корпоративни клиенти като приоритетна дейност (услуга) на банковите бек-офиси.
  
• 
  Популяризиране прагматичната полза за клиентите от нови продукти (дългосрочни депозити, сметки на паричния пазар, кредитни карти, инвестиционни и treasury продукти, финансово планиране, ипотекарно кредитиране, кеш-мениджмънт и др.).
  
• 
  Обосновка на необходимостта и възможностите за въвеждане на Customer Relationship Management на равнище “регионален клон” и формиране на необходимата за целта надеждна база данни за клиентите.
  
• 
  Утвърждаване ролята на банкера-консултант.
  
• 
  Съчетаване на личния консултинг с всички възможни форми на организация на връзката “банка-клиент” (екранна репрезентация, звуци, схеми).
  
• 
  Осигуряване на технологична подкрепа на фирмения консултинг в условията на филиална специализация и предлагане на стандартизирани продукти на по-ниска цена.
  
• 
  Ангажиране на групи целева клиентела в процесите по продуктово създаване и продуктова иновация.
  
• 
  Проектиране на варианти за многоканално предлагане с особен акцент върху on-line и интернет банкирането, които да се адресират към младите генерации клиентела.
  
• 
  Превръщане на регионалните клонове на големите банки в центрове за многоканално предлагане.
  
• 
  Проучване на възможности за реализация на съвместни инициативи за финансиране на приоритетни и перспективни проекти в структуроопределящи за областта производства и дейности (туризъм, селско стопанство, транспорт, комуникации).
  
• 
  Установяване на постоянни контакти между банките и институциите, които обучават и подготвят кадри за тях с особен акцент върху разработването на проект “Учебна банка” с участието на ИУ – Варна.
  
• 
  Проучване на възможности за въвеждане на дигитална информация относно пазарите, конкурентите и клиентите, с което ще се постигне ново структуриране на бизнес-процесите и по-точна ориентация към клиентите.
  
• 
  Оптимизиране на кредитните процеси в посока към увеличаване времето на консултинга с индивидуалните и корпоративните клиенти и редуциране на административната част на този процес.
  
• 
  Стимулиране на клиентелата към самообслужване чрез ползване на съвременни АТМ.
  

1.3.6.2. Търговски изложения и тържища

“Дворецът на културата и спорта”ЕАД е търсен партньор за развитие на успешна търговска дейност и бизнес контакти. Ежегодно ДКС ЕАД е домакин на бизнес форуми с национална значимост. Търговският център и постоянния автосалон на ДКС ЕАД са посещавани от жители и гости на Варна.Обектът предлага – конферетни зали, високоскоростен достъп до Интернет, помещения за работни срещи и коктейли. Уникалната архитектура на сградата на ДКС ЕАД и голямата посещаемост по време на културни и спортни прояви правят рекламните позиции на Двореца в привлекателен начин за достигане на голяма аудитория с определен потребителски профил.

Във Варненска област работят като тържища: тържището, разположено на площадката на “Варна Плод” АД, 16 микрорайон, район Младост; пазара на едро за животинска и растителна продукция в гр. Вълчи дол; търговска зона”Метро”- 600 дка, гр.Варна; централният пазар във Варна, по известен като “Колхозния”. След изготвяне на проучване и решение на УС на ДФ “Варна Плод” от 15.05.1991 г. се създава плодово-зеленчукова борса, функционираща като стоково тържище и официално работеща от 16.08.1991 г.

В периода 1996-1997 година в гр. Вълчи дол с помощта на програма ФАР се създава пазар на едро за животинска и растениевъдна продукция, който е единствен съвременен локален пазар в региона, работещ съгласно критериите на европейската практика.

Търговска зона ”Метро” е разположена в западната част на гр. Варна и предстои нейното доуплатняване и благоустрояване.

Модерно тържище, отговарящо на потребностите на гр.Варна, комбинация от съвременна архитектура, нови технологии и организация на пазарните площи предвижда проектът за реконструкция и модернизация на Колхозния пазар. Предвидените търговски площи са с РЗП-15798 кв.м и предлагат по-добри и съвременни условия за продажба.

Градските и районни пазари на дребно и магазинната мрежа във Варна и областта са друг необходим елемент за реализиране на потребителски стоки за крайния консуматор и следва да се модернизират в посока усъвършенстване на материална база, еко-лаборатория, информационни и други услуги.

Нуждите на пазарната база в областта са свързани с:подобряване на базовата инфраструктура на пазарите и дистрибуцията, включително достигане на качествените хигиенни стандарти на Европейския съюз чрез привличане на нови инвестиции, включително чуждестранни, създаване на модерна структура за маркетингова реализация на потребителски стоки, изграждане на ефективна пазарна организация на базата на пазарноориентирано производство, модернизиране на съществуващото стоково тържище на територията на “Варна Плод”, реконструкция на Колхозния пазар и дистрибуторската мрежа, изграждане на система от пазари на едро - пазари на производителите в региона: Вълчи Дол, Дългопол, Д.Чифлик, Бяла, и в други производствени центрове, създаване на депо за внос-износ - терминал за хранителни и потребителски стоки, локализирано на територията на агломерацията Варна-Аксаково-Девня и Белослав.

1.3.7. Развитие на информационните и комуникационни технологии

Сравнително добро е нивото на използване на информационните технологии, по-специално на Интернет – броят на фирмите непрекъснато се увеличава, но достъпът до мрежата се използва главно за наблюдение на пазара и събиране на информация. Частични проучвания показват, че Интернет се използва най-вече за маркетингов мониторинг, проучване и сравняване с конкурентни фирми, набавяне на информация за новости в бранша.

Много предприятия имат собствени интернет страници, но малко от фирмените web-страници са интерактивни, повечето предлагат реклама на продуктите, каталози и ценови листи без обратна връзка. През 2003 г. вече има фирми, които заявяват, че са получили или изпратили поръчки за стоки/услуги по Интернет (изключват се поръчки по е-поща), и това е дейност, която тепърва трябва да се развива.

Минимален е броят на фирмите, които предоставят или използват е-търговия.

1.3.8. Териториална структура на областната икономика

Община Варна играе водеща роля в областната икономика. В нея се намират 87 % от предприятията, 70 % от дълготрайните материални активи и се реализират 83 % от приходите от дейността, формирайки 80 % от печалбата за областта. Ръстът на инвестициите в тази община изпреварва значително същия при останалите общини. Увеличава се делът й в стойността на дълготрайните материални активи, приходите от дейността, разходите за дейността, а също и в наетите по трудово и служебно правоотношение лица на територията на областта. Вследствие на това се наблюдава задълбочаване на териториалния дисбаланс и изостряне на проблема “център-периферия” в областта. Това е един от сериозните и дълготрайни проблеми за решаване пред областната икономика.

Община Девня също има значителен принос в икономиката на областта. В общината се намират 18 % от дълготрайните материални активи и се реализират 12 % от приходите от дейността за областта. Това е следствие на намиращите се на нейна територия големи предприятия с национално значение.

Останалите общини като цяло имат много слаб принос за икономиката при нефинансовите предприятия в област Варна – под 5 % от приходите от дейността и печалбата на предприятията. Отчита се намаляване броя на реално функциониращите предприятия в тези общини, а това още повече затруднява тяхната адаптация в условията на пазарна икономика.
Основни икономически показатели по общини през 2003 г.

	Брой стопански единици	Бруто продукция	Приходи от дейността	Нетни приходи от продажби	Разходи за дейността	Печалба	Загуба	Дълготрайни материални активи
Област Варна - обем в хил.лева	18071	3185762	6590810	6055192	6310488	341350	-123648	3004480
Област Варна	100,0%	100,0%	100,0%	100,0%	100,0%	100,0%	100,0%	100,0%
Аврен
Аксаково	2,0%	0,9%	0,8%	0,9%	0,8%	0,7%	2,5%	0,5%
Белослав	1,4%	* *	2,3%	2,5%	2,4%	* *	3,1%	* *
Бяла	0,2%	0,1%	0,1%	0,1%	0,1%	0,0%	0,1%	0,1%
Варна	86,6%	72,3%	83,1%	82,0%	83,5%	79,2%	82,4%	69,7%
Ветрино	0,5%	0,2%	0,1%	0,1%	0,1%	0,1%	0,7%	0,2%
Вълчи дол	0,9%	0,3%	0,2%	0,2%	0,2%	0,3%	1,2%	0,2%
Девня	1,1%	19,3%	11,6%	12,3%	11,0%	16,0%	2,8%	17,5%
Долни чифлик	2,0%	0,4%	0,3%	0,3%	0,4%	0,2%	3,8%	0,8%
Дългопол	1,4%	0,3%	0,2%	0,2%	0,2%	0,2%	0,5%	0,2%
Провадия	2,8%	1,4%	1,0%	1,0%	1,0%	1,5%	2,3%	1,4%
Суворово	0,6%	0,4%	0,2%	0,3%	0,2%	0,2%	0,4%	0,5%

Източник ТСБ Варна

Особено неравномерно е разпределението на ДМА. Данните показват, че в община Варна са съсредоточени най-голяма част (70 %) от ДМА за областта и още 18 % в община Девня, при което останалите общини разпределят помежду си 12 %. Това разпределение на ДМА оказва безспорно влияние върху общата конкурентоспособност на предприятията в областта. Основен дял в разходите за придобиване на дълготрайни материални активи отново има община Варна. Въпреки че при някои от останалите общини се забелязва растеж през последните години, данните недвусмислено показват намаляването на дела им за сметка на увеличаването на дела на община Варна, който през 2003 г. е 84 %.

Тези данни се потвърждават и от финансовите резултати на предприятията по общини. Като цяло обобщеният финансов резултат е положителен за областта. Основен принос за това отново има община Варна, която формира 77 % от обобщения финансов резултат. С положителен резултат са още общините Девня и Провадия. Всички останали общини обаче са с отрицателен финансов резултат (без минималния положителен резултат на община Бяла и липсата на данни за община Белослав). Тревожното е, че загубите, оттам и отрицателните резултати в общините, нарастват с пъти и се превръщат в трайно явление с неблагоприятни икономически последствия за тях.

От всички показатели е видно задълбочаващото се различие в икономическото развитие на общините в областта. Необходимо е да се вземат адекватни мерки за смекчаване на тези различия, които следва да бъдат насочени към засилване и реализиране на икономическия, материалния и човешкия потенциал на по-слаборазвитите общини в областта, за което ще са необходими сериозни и продължителни усилия от всички заинтересовани страни. Едно от възможните решения е създаването на клъстерна мрежа в някои от изявените производства на областта. Предпоставка за това е високата специализация на местната икономика. Добър пример в това отношение е районът на Девня, в който функционира един от малкото клъстери на територията на България. Специално внимание заслужават изостаналите селски райони - общините Аврен, Суворово, Вълчи дол и Ветрино, където са концентрирани редица от най-неблагоприятните икономически явления за областта.

Каталог: stranici -> strategii -> oblast
strategii -> Съдържание увод 4 резюме 8 анализ на социално -икономическото развитие 10
strategii -> 2007 – 2013 г. Април, 2005 г. Съдържание I. Увод обща характеристика на общината
strategii -> Г. Общински план за развитие
strategii -> Програма за равноправно интегриране на малцинствата в българското общество; Програма за опазване на околната среда в община Аврен (2004 2007)
oblast -> Актуализиран документ за изпълнение на областна стратегия за развитие на област варна 2011-2013
strategii -> Общинският план за развити
oblast -> Закон за регионалното развитие мимооср методика за изготвяне на междинна оценка на областна стратегия за развитие
oblast -> Доклад софия, 20 Декември, 2010 съдържание въведение 2

Изтегляне 3.89 Mb.

Сподели с приятели: