Област варна стратегия за развитие 2005-2015 Варна, Май, 2005 г

1.4. Селско стопанство

Поземлени ресурси

Държавният поземлен фонд е 14 641 ха – 6.3 % от ССФ. Общините – Ветрино, Вълчи дол и Суворово стопанисват 54.2 % от ДПФ в областта.

Традиционно отглежданите в областта групи култури са зърнени, технически, фуражни, овощни и лозя. Естествен приоритет в зърнопроизводителния район имат зърнените култури. Техният дял в структурата на обработваемите площи е 68.8 %, в т.ч. мека пшеница, царевица за зърно, зимен ечемик, ръж, пролетен ечемик, овес, просо, леща. Техническите култури, представени основно от маслодайния слънчоглед, са с относителен дял – 16.6 %, фуражните култури (царевица за силаж, люцерна, тревни смеси) заемат 2.2 %, промишлените зеленчуци едва 0,12 %. Проправят си път нови земеделски практики – отглеждат се нетрадиционни за района земеделски култури като кориандър, резене, шафраника, силибум и други от групите на етерично-маслените и лекарствените култури с относителен дял от 2 %. През стопанската 2003/2004 г. новосъздадените трайни насаждения са 51.7 ха, в т.ч. промишлен масив от съвременни бели винени сортове лози в община Аксаково и община Провадия. Новозасадените овощни култури от видовете ябълка, кайсия, праскова, орех, шипка са едва 22.96 ха. Сериозно е отстъплението в традиционно силния за областта подотрасъл - овощарството. Неблагоприятната тенденция към влошаване размера, възрастовата структура и състоянието на насажденията се задълбочава. Висок е относителният дял на амортизираните, невъзстановими овощни насаждения - 44,6 %; плододаващи в добро агротехническо и фитосанитарно състояние са по-малко от 1/3; плододаващи в много добро състояние - 22 %; млади неплододаващи насаждения - 3,1 %. Инвестиции, обезпечаващи висок темп на развитие, особено в изостаналите селски общини – Долни чифлик, Дългопол, Суворово с високо ниво на безработица, са повече от необходими. В сравнение с 2002 г. размерът на реколтираните овощни насаждения е намалял повече от два пъти, още по-драстичен е спадът им в най-овощарските общини - Долни чифлик и Дългопол. Състоянието на лозовите насаждения в областта е аналогично: 50 - 60 % от съществуващите масиви са амортизирани и невъзстановими. Площите с новосъздадени винени сортове лози през стопанската 2003/2004 г. са под 1 % от съществуващите. Слабата мотивация на гроздопроизводителите за регистрация на лозарските им стопанства е продиктувана от липсата на адекватно финансиране в сектора - към настоящия момент са регистрирани лозарски стопанства на площ 2000 ха.

През 2004 г. в сектора се усети оживление, продиктувано главно от финансовата помощ, която регистрираните земеделски производители-животновъди получаваха чрез целевите субсидии за изхранване на животните през зимните месеци, за Националния генофонд, за мляко от ДФ ”Земеделие”. Изплатените субсидии са в повече спрямо 2003 г. със 185 000 лв., а броят на подпомогнатите животновъди е нараснал повече от два пъти. Значително е нараснал и общият брой на регистрираните земеделски производители - 2 138 – 28 % ръст спрямо предходната 2003 година. Засиленият интерес към закупуване на племенни животни остава неудовлетворен, поради липса на достатъчен брой животни, особено от атрактивните месодайни породи овце и говеда. През 2004 г. тенденция към спад спрямо 2002 г. бележи броят на говедата, овцете, козите и зайците. Увеличението на пчелните семейства и на птиците е значително - почти два пъти за пчелите и над два пъти за птиците. Интересна специализация се очертава в община Аксаково: с. Л. Каравелово се налага като място за отглеждане на гъски (повече от 150 000 бр.) с цел производство на експортно ориентирани продукти в т. ч. гъши черен дроб, а и като място, осигурило поминък на много семейства. Полученото краве и овче мляко през 2004 г. е значително над това през базовата 2002 г. Производството на месо от едър рогат добитък, от дребен рогат добитък, свинско и птиче месо силно се колебае през трите години, но бележи ръст спрямо 2002 г. при месото от ЕРД, месото от ДРД и свинското месо и спад при птичето месо. На един средностатистически животновъд, регистриран като земеделски производител в област Варна, се падат три крави и три овце - факт твърде показателен за маломерността на стопанствата и оттам ниската ефективност на производство.

Поливните площи на територията на Варненска област са 21 776,5 ха или 12,8 % от обработваемата земя, разположени в общините: Долни чифлик, Девня, Дългопол, Аврен, Берлослав, Аксаково, Вълчи дол, Провадия и Варна. Хидромелиоративната мрежа на територията на областта включва вътрешноканална мрежа, 72 броя помпени станции и 32 броя сондажни кладенци. Водоизточници за поливните системи са язовирите: Цонево, Тръстиково, Елешница, Снежина и р. Камчия. В техническа годност са съоръженията върху 10 762,7 ха, или ефективни поливни площи са само 6,3 % от обработваемата земя.

• 
  Провеждане на инвестиционна политика, която да обхваща: ремонт и реконструкция на главните хидромелиоративни съоръжения на системите, водните обекти, деривационните съоръжения и др.; възстановяване и модернизиране на вътрешноканалната мрежа; възстановяване на поливна техника и др.
  

• 
  Средствата следва да се влагат за възстановяване на хидромелиоративни инфраструктури, ползването на които е с доказана ефективност, т.е. напоителните системи, при които водата се доставя гравитачно или чрез еднократно препомпване с нисък разход на ел. енергия.
  
• 
  Провеждане на процеса на преструктуриране на собствеността върху водните обекти и хидромелиоративните инфраструктури; независимо дали сега са общинска или държавна собственост, постепенно трябва да се трансформират в собственост на съответните земеделските производители - собственици или ползватели на земеделски земи. Това преструктуриране може да се осъществи чрез възникването на новия субект в поливното земеделие - сдружение за напояване, чието учредяване и дейност се регламентира със Закона за сдруженията за напояване и приетите към него Наредби. От момента на възникването сдружението придобива безвъзмездно право на ползване (респ. на собственост) на хидромелиоративната инфраструктура, която попада в територията му или на обособена част от нея.
  

Обобщено, в областта на селското стопанство положителните страни са:

• 
  благоприятните почвено-климатични условия за отглеждане на характерните за района земеделски култури;
  
• 
  традициите и опитът при отглеждане на селскостопански култури и животни, кадровият потенциал и консултанският ресурс;
  
• 
  наличието на богат генофонд от култури и сортове;
  
• 
  приключилият процес по възстановяване на собствеността и наличие на картов материал за всяко землище;
  
• 
  възможността за регистрираните ЗП да ползват кредити и субсидии по Инвестиционните програми и ЦФЛ на ДФ ”Земеделие” и САПАРД в т.ч. по мярката на САПАРД за развитие на екологично производство;
  
• 
  възможността за регистрираните ЗП да ползват програмите на САПАРД за обучение;
  
• 
  наличието на стандарти за качество и контрол на съответствие на качеството на пресни плодове и зеленчуци, съгласно регламентите на ЕС;
  
• 
  повишеното ниво на информираност и партньорство;
  
• 
  добрите възможности за реализация на продукцията – потребление, вътрешен и международен туризъм, експортни възможности.
  

• 
  ниското ниво на организираност на производителите, липса на действени организационни структури на местно и регионално ниво;
  
• 
  неефективното производство, нарушената връзка между наука, производство и пазар;
  
• 
  наличието на пустеещи земи и изоставени овощни и лозови насаждения;
  
• 
  ниската екологична и агротехническа култура, нарушеният сеитбооборот;
  
• 
  раздробеността и маломерността на площите и фермите;
  
• 
  големият брой разнородни собственици и ползватели на земеделски имоти;
  
• 
  липсата на ясна законова регламентация на правата и задълженията, уреждащи поземлените отношения;
  
• 
  ниската техническа съоръженост, остаряла и амортизирана МТБ;
  
• 
  липсата на племенни животни;
  
• 
  разрушените мелиоративни съоръжения и неизползван потенциал на поливните площи;
  
• 
  нерегламентираните посегателства върху селскостопанската продукция и имущество – директна и индиректна престъпност;
  
• 
  недостатъчното обучение и ниската квалификация на заетите в производството;
  
• 
  недостатъчното използване на наличните насърчителни средства, предоставени от различните програми;
  
• 
  липсата на мотивация за работа в отрасъла .
  

• 
  Трайните насаждения – чрез създаване на нови масиви от лозя и овощни насажде­ния;
  
• 
  Насърчаване на инвестициите в напояването. Засилване позициите на зеленчукопроизводството;
  
• 
  Развитие на животновъдство и птицевъдство, базирано на развитието на зърнопро­из­водството;
  
• 
  Развитие на пчеларството - чрез създаване на повече пчелни семейства и предприя­тия за обработка на пчелен мед;
  
• 
  Подобряване на пазарната инфраструктура;
  
• 
  Увеличаване на биологичното производство;
  
• 
  Повишаване на осведомеността, запознаване на производителите с нормативната база, както и с научните постижения.